№ 42
гр. Плевен, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Е.М.Р.
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600709 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава „Двадесет и първа“ от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Д.П. от АК –
Плевен, като защитник на подсъдимия А.И.А. от с. *******, обл. Плевен, ЕГН
********** срещу Присъда № 66 от 12.10.2021 г., постановена по НОХД №
1385/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.
С обжалваното решение Районен съд – Плевен е признал подсъдимия
А.И.А., ЕГН ********** за виновен в това, че на 07.07.2021 г. в с. *******,
обл. Плевен, по ул. „*******“ управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „*******“ с рег. № *******, без свидетелство за управление на
моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за същото деяние - с Наказателно постановление № 20-
0938-005178/14.12.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Плевен, връчено му на 18.03.2021 г. и влязло в законна сила на 26.03.2021 г.
– престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.
343в, ал. 2 от НК във вр. чл. 54 от НК му наложил наказание от една година
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“
1
режим, както и глоба в размер на 1000 лева.
Със същия съдебен акт първоинстанционният съд на основание чл. 68, ал.
1 от НК е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия А.И.А. наказание
лишаване от свобода в размер на пет месеца, наложено му по НОХД №
992/2021 г. по описа на РС – Плевен, което да изтърпи отделно от
определеното му наказание, при първоначален „общ“ режим. На основание
чл. 23 от НК е присъединил наказанието глоба в размер на 10 000 лева,
наложено на подсъдимия А.И.А. по НОХД № 992/2021 г. по описа на РС –
Плевен.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитникът на подсъдимия А.И.А. – адв.Д.П., в която посочва, че правилно
първоинстанционният съд е възприел, че подсъдимия А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2
от НК. Въззивната жалба съдържа бланкетни оплаквания, касаещи
индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК. Адв. П., посочва, че
безспорно на 07.07.2021 г. подсъдимия А. е управлявал МПС, но приема за
спорно дали е възприел полицейските служители Т.Д. и И.Г. и умишено е
избягал евентуална проверка от тяхна страна. Твърди, че от разпита на
свидетеля Г. се установява, че в момента на вдигане на стоп-палката, подс. А.
е завил вдясно по улицата преди самите полицейски служители, т.е. не е
преминал покрай тях – така, както се твърди в обстоятелствената част на
обвинителния акт и в мотивите на съда, съответно се касае за намерение за
проверка на водач, а не за действително извършена такава. Приема, че
разпита на свидетеля Д. се установява, че подсъдимият е съдействал на
извършената му проверка на следващия ден и е подписал съставения му
АУАН без възражения. Съгласява се, че подсъдимият се е отклонил от взетата
му мярка за неотклонение, но посочва, че подсъдимият и семейството му
живеят и работят в ***. Навеждат се доводи за неправилно е
възпроизвеждане на действителната фактическа обстановка и не отчитане на
съдействието, което осъденият А. е оказал на следващия ден на полицейските
служители при извършената от тях проверка. Моли за изменение на
първоинстанционната присъда по НОХД № 1385/2021 г. на РС – Плевен и
намаляване на наложеното на подсъдимия А., като аргументира претенцията
за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК.
2
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на въззивния жалбоподател А.И.А. – адвокат Д.П.. Защитникът
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е постановил присъдата и е
определил наказание по реда на чл. 54 от НК, а същото е следвало да бъде
определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Подсъдимият А.И.А.., нередовно призован, не се явява пред въззивния
съд. Призовката за него се е върнала в съда в цялост, като длъжностното лице
по призоваването е отразило, че по данни на баща му, А.И.А. се намира в ***
***.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен оценява
подадената въззивна жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни
и писмени доказателства, обжалвания съдебен акт, изложението по жалбата и
доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК., поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционният съд е
извършил анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
като е приел за установено следното от фактическа страна:
На 07.07.2021 г. в с. *******, обл. Плевен, подсъдимият А.А. управлявал
лек автомобил „*******“ с рег. № *******. Движил се по ул. „*******“ в
селото в посока центъра на селото. Около 13.10 часа бил видян от св. Т.Ц.Д. и
св. И.Г.Г., двамата полицейски служители от РУМВР – Долни Дъбник,
изпълняващи задълженията си в с. *******, обл. Плевен. Св. И. Г. излязъл от
служебния автомобил и подал сигнал със стоп палка на под. А.А. да спре за
проверка. Последният не спрял, а увеличил скоростта на движение на
автомобила си и преминал покрай полицейския служител, отдалечавайки се
от мястото. Св. И. Г. ясно видял, че лек автомобил „*******“ с per. №
******* се управлява от обвиняемия А.А.. Същото видял и св.Т. Д.. Св. Г. се
качил бързо в служебния автомобил и с Д. тръгнали след автомобила на
подсъдимият. Не успели да го настигнат и го изгубили от поглед. Този ден
3
полицейските служители не открили подсъдимият А. А.. За него двамата
знаели, че е неправоспособен водач и няма издадено Свидетелство за
управление на МПС.
На следващия ден - 08.07.2021г. св. Т. Д. и св. И. Г. отишли до дома на
под.А. и го намерили там. На под.А.А. бил съставен АУАН, бланка, серия
АА, №871388 от 08.07.2021г. по регистъра на РУМВР- Долни Дъбник.
Подсъдимият А. подписал съставения акт без възражения и получил копие от
него. С акта били иззети и два броя табели с регистрационен номер №
*******.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото и
ценени от съда гласни и писмени доказателствени средства - от показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели - Т.Ц.Д. и И.Г.Г.;
Акт за установяване на административно нарушение (бланка, серия АА,
№871388 от 08.07.2021г.); Наказателно постановление № 20-0938-
005178/14.12.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР_Плевен; справка от сектор КАТ - ОДМВР-Плевен за наруши тел
А.А.; свидетелство за съдимост.
При така изложената фактическа обстановка и събрани по делото
доказателства, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че с
деянието си подсъдимият А.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, за което бил
привлечен в качеството на обвиняем. Съдът е изложил подробни и
обосновани съображения, както относно обективната и субективна страна на
извършеното от подсъдимия деяние, така и за доказаността на повдигнатото
му обвинение, които настоящият съдебен състав споделя напълно.
Въззивната инстанция намира,че районен съд - Плевен е изпълнил в
пълен обем задълженията си да анализира относимите доказателствени
средства при съобразяване на изискванията на чл. 13 и чл. 107 от НПК,с което
е осигурил разкриване на обективната истина и съблюдаване правата на
страните. Проведеното пълноценно съдебно следствие и процесуалното
поведение на подсъдимия също не налагат друг извод освен направения от
първата инстанция за консумирано деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Направената проверка,оценка и анализ на доказателствената съвкупност от
решаващия съд е въз основа на правилно установена фактическа обстановка
4
като изложените правни съображения относно квалификацията на деянията се
споделят от Плевенски окръжен съд, който не намира основание да ги
преповтаря. В този ред на мисли настоящият въззивен състав не открива нито
допуснати процесуални нарушения в процеса на разглеждане на делото и
попълването му с доказателства /такива не се конкретизират и във въззивната
жалба, а и не се поддържат от встъпилия нов защитник на подсъдимия,
бел.с.д./,нито такива в хода на извършената аналитична дейност от
първостепенния съд,който е покрил почти по оптимален начин критериите
установени в разпоредбата на чл. 301 от НПК.
Доводите във въззивната жалба за неправилно определен размер на
наказанието по реда на чл. 54 от НК и наличието на предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК не се споделят от този
въззивен състав. При определяне вида и размера на наказанието, което е
наложил на обвиняемия А., за извършеното от него престъпление,
първоинстанционният съд е отчел като отегчаващите обстоятелства, така и
тези, смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия.
Районен съд - Плевен внимателно е отчел младата възраст и влошеното
материално положение на подсъдимия А. като смекчаващи обстоятелства.
Аналитично са изследвани и отегчаващите отговорността обстоятелства, а
имено че е осъждан и от справката за нарушител не еднократно е наказван за
нарушения по ЗДвП, което обстоятелство сочи, че липсва поправителен ефект
от проведена санкционна процедура и ревизия в стереотипа на мислене и
поведение на въззивния жалбоподател . Убедително първата инстанция е
третирала наложените административни наказания на М. И. като отегчаващи
вината обстоятелства, т.к. същите действително го разкриват като
недисциплиниран водач на МПС, който наред с изначалната си липса на
правоспособност представлява опасност за останалите участници в
движението с оглед нежеланието да регулира поведението си в синхрон с
правилата по ЗДвП. Отчетени са и отегчаващи вината обстоятелства - факта,
че обвиняемият А. е напуснал пределите на Република България, като е
нарушил взетата му мярка за неотклонение, след като е знаел, че спрямо него
е започнало бързо производство, както и че е опитал да осуети полицейска
проверка и е избягал, като полицейските служители са го преследвали.
Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не
5
са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
които от своя страна да обосноват възможността за приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК. Отчетено е и обстоятелството, че деянието,
предмет на производството по НОХД № 1385/2021 г. на РС – Плевен е
извършено в изпитателния срок на наложеното на лицето наказание със
Споразумение № 226/03.06.2021 г. по НОХД № 992/2021 г. което индикира,
непостигане целите на наказанието визирани от законодателя в чл. 36 от НК и
необходимостта от пенитенциарно въздействие, изразяващо се в привеждане
в изпълнение и на отложеното наказание.
От друга страна, настоящият съдебен състав отчита обстоятелството, че
първоинстанционният съд дори е предприел снизходително наказателно
третиране спрямо подсъдимия А., като му е определил наказание към най-
ниския възможен предел, визиран в разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК за
извършеното от него деяние, а именно една година „лишаване от свобода“,
както и наказание „глоба“ в размер към минимума, определен за това
престъпление в размер на 1000 лв., което е в пряка кореспонденция с
искането на подсъдимия и защитника му за най-благоприятно дозиране на
наказателната репресия, но то следва да е в обосновани от доказателствата по
делото граници. Определянето на още по-ниско по размер наказание
лишаване от свобода при липсата на предпоставки за приложение на чл. 55 от
НК е невъзможно.
Според настоящия съдебен състав, така определеното по размер
наказание в максимална степен ще способства за постигане целите на
генералната превенция и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, с оглед обществената опасност на личността му, както и
обществената опасност на извършеното от него деяние. В тази връзка следва
да се отбележи, че сочените от защитата като смекчаващи обстоятелства –
тежко материално положение и младата възраст на подсъдимия са били
отчетени от първоинстанционния съд, при определяне на наказанието в
посочения размер, но те, заедно с оказаното съдействие на полицейските
служители, не биха могли да обосноват извод за "многобройност", по смисъла
на чл. 55 от НК, каквато е тезата на защитата, предвид наличието и на
изброените отегчаващи обстоятелства.
На фона на горното, въззивната жалба следва да бъде определена като
6
неоснователна, а извършената цялостна служебна проверка на правилността
на атакуваната присъда налага същата да бъде потвърдена, като правилна,
обоснована и законосъобразна.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6 вр. чл. 338 от НПК,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 66 от 12.10.2021 г., постановена по НОХД
№ 1385/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7