№ 298
гр. Плевен, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500346 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 242 от 25.02.2025година., постановено по гр.д. №
2704/2024г. Плевенски районен съд е признал за установено, на основание
чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.535 ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Д. И. П., ЕГН
**********, от гр. Плевен, жк. „***“, бл. ***, вх.Д, ап.13, дължи на „АДЕССО
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Ботевград, общ. Ботевград, бул. „***“ №83, представлявано от
Л.В.Л., сумата 158,93 лева главница по Запис на заповед, издаден на
04.01.2023г. в гр. Плевен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Съда -
28.02.2024г., до окончателното изплащане на сумата, която представлява
част от сумата, за която е издадена Заповед № 763 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.03.2024 г. по ч.гр.д.
№1164/2024 г. по описа на РС-Плевен, като за разликата до пълния
претендиран размер главница от 781 лева, е отхвърлил иска като
неоснователен. Присъдил 5,08 лева разноски в полза на ищеца „АДЕССО
1
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съразмерно с частта от вземането, която е
установил, че съществува, както и направените в заповедното производство по
ч.гр.д. №1164/2024г. по описа на РС-Плевен разноски в общ размер на 285
лева. Осъдил е на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, „АДЕССО КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на Д. И. П., направените разноски за
адвокатско възнаграждение размер на 203,10 лева, а на основание чл.78, ал.3
ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА - на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д.
М.“ гр. София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело
№24/2021г. по описа на Софийски градски съд, представлявано от адвокат Д.
М. М. от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за оказаната
по производството безплатна правна помощ.
Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част и в
частта за разноските, е подадена въззивна жалба от ответника Д. И. Панкова,
чрез пълномощника и адвокат Д. М.. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно в частта, с която
е уважен предявения установителен иск, като е признато за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 158,93лева
главница по Запис на заповед издаден 04.01.2023г. Съображенията за това са,
че след като съдът в мотивите си е приел договора за нищожен, а при
нищожен договор се дължи връщане само на чистата главница, която в случая
е в размер на 500 лева и е заплатена, съгласно приетата и неоспорена от
страните ССчЕ, то предявения иск е следвало да бъде отхвърлен. Моли да
бъде отменено решение № 242 от 25.02.2025г., в атакуваната му част и да
бъде отхвърлен изцяло предявения иск, както и да и се присъдят направените
разноски пред двете съдебни инстанции.Приложен е договор по чл.38 ал.1 от
ЗА и доказателства за регистрация по ЗДДС на Адвокатското дружество.
Въззиваемата страна „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, не
е взела становище по жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе
предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с
положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено
2
по отношение на ответника че Д. И. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк.
„***“, бл. ***, вх.Д, ап.13, дължи на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, общ.
Ботевград, бул. „***“ №83, представлявано от Л.В.Л., сумата 781 лева
главница по Запис на заповед, издаден на 04.01.2023г. в гр. Плевен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 28.02.2024г., до окончателното изплащане на
сумата, за която е издадена Заповед № 763 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.03.2024г. по ч.гр.д.
№1164/2024г. по описа на РС-Плевен.
Вземането произтича от запис на заповед, издадена от ответницата
на 04.01.2023г. за сумата 781лв. Ответницата Д. П. е противопоставила с
отговора на исковата молба насрещно твърдение, че е налице каузално
отношение между страните, което е повод за издаване на процесната запис на
заповед - на 04.01.2023г. Между страните е сключен договор за потребителски
кредит, изпълнението на който обезпечава издадената запис на заповед. По
същия договор ответницата твърди, че е заплатила дължимата главница и
лихва. Релевирала е възражението, че договор за потребителски кредит е
нищожен. Тъй като по нищожен договор се дължи връщане само на чистата
главница, която вече е заплатила на ищеца, моли да бъде отхвърлен иска
изцяло.
РС е установил, че договора за паричен заем №15019965 от
04.01.2023г. е сключен между страните при следните параметри : Общ размер
на кредита 500 лева, за срок 11 двуседмични вноски, годишна фиксирана
лихва 40.00%, анюитетни (равни) вноски, обща сума за погасяване 551,43
лева, от която лихва 51,43 лева, годишният процент на разходите е 48.75%.
Чрез заключение на ССчЕ е установил, че по договор за паричен заем №
15019965 от 04.01.2023 г. на Д. И. П. е отпусната сумата от 500 лева, платени й
в брой с разходен касов ордер. Начислени по сметката й при ищеца са били :
сума за главница в размер на 500 лева, сума за лихви в размер 51,43 лева и
неустойка по чл.4, ал.2 от договора в размер на сумата 229,57 лева.Установено
е от ВЛ по същата експертиза, че Д. И. П. е платила общо 554,54 лева, от които
неустойка в размер на 166,96 лева, лихва 46,51 лева и главница 341,07 лева и
според начисленията при ищеца остава да дължи главница 158,93 лева, лихви
3
4,92 лева и неустойка 62,61 лева или общо сумата 226,46 лева.
За да уважи предявения иск в посочения по-горе размер, РС-
Плевен е приел, цитирайки и практиката на ВКС, че при наличие на безспорни
данни, че записът на заповед като абстрактна сделка обезпечава изпълнението
на друго каузално правоотношение между ищеца кредитор и ответника
длъжник, в производството по чл.422 ГПК за установяване вземането на
кредитора, следва да бъдат събрани доказателства и да се изследва въпроса
както за действителността/недействителността на менителничния ефект, така
и за каузалната сделка, за чието обезпечение е издаден записът на
заповед.Правилно и обосновано е приел, че договорът за потребителски
кредит/паричен заем е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Въз основа на приетата експертиза е установил, че при
стойност на кредита 500 лева и договорените възнаградителна лихва и
неустойка, която е била начислена, се получава ГПР от 696,06%, което не
съответства на посоченото в договора ГПР от 48,75%. Приемайки, че реалното
ГПР от 606,06% многократно надвишава допустимия законов размер от 50 %,
съдът е обявил съответната клауза от договора за кредит за нищожна, както и
целия договор за недействителен. Приел е, че при такава хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Посочено е: „Следователно, в настоящия случай ответникът дължи на ищеца
само непогасената главница по договора.“
Въззивният съд намира за неправилен и необясним извода на ПРС
за дължимост на сумата 158.93лв., в какъвто размер е уважен иска, която
очевидно съдът е приел за „непогасената главница по договора“. След като е
обявил целия договор за кредит за недействителен, приемайки че ответницата,
която дължи само сумата от 500лв., е платила общо 554,54 лева, е счел че тя
дължи и следва да заплати още 158.93лв. Съдът е приел безрезервно
установеното от ВЛ, което обаче съответства на начисленията направени от
ищцовото дружество, въз основа на недействителния договор за
потребителски кредит, но не и на мотивите на съда относно пороците на този
договор и последиците му. Така съдът е изпаднал в противоречие с приетото в
мотивите относно действителността на договора. Приемайки за дължима
сумата от 158.93лв., фактически се е съобразил с клаузите на договора, който
4
ответницата не е следвало да изпълнява, нито погасяването на задължението е
следвало да се извършва по реда, посочен в експертизата, тъй като тези клаузи
са невалидни. В случая следва да се вземе предвид, че ответницата дължи
връщане само на получената сума от 500лева и тя го е сторила с направените
плащания общо в размер на 554.54лв. като е погасила задължението си към
ищеца и поради това не съществува нейно задължение по договора за
потребителски кредит, респ. не съществува такова и по записа на заповед от
04.01.2023г.
Изложеното налага частична отмяна на решението на Плевенски
РС, досежно уважената част от иска, както и относно разноските присъдени в
полза на ищеца и постановяването на друго по същество, с което искът бъде
отхвърлен изцяло, т.е и за сумата 158.93лв. и се присъдят пълния размер на
разноските на ответницата пред РС, както и разноските и за настоящата
инстанция – общо сумата 30лв.Следва да бъде осъдена въззиваемата страна да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ гр. София, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ***, сума от 480 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната в производството пред Плевенски ОС безплатна
правна помощ на ищцата Д. И. П..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение № 242 на
Районен съд-Плевен, постановено на 25.02.2025г. по гр.д. № 2704/2024г. по
описа на съда, в частта, с която искът с правно основание чл.422 от ГПК е
уважен за сумата 158.93лв. и в частта с която са присъдени разноски в полза
на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр. чл.535 ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Ботевград,
общ. Ботевград, бул. „***“ №83, представлявано от Л.В.Л., против Д. И. П.,
5
ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“, бл. ***, вх.Д, ап.13, иск за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 158,93
лева -главница по Запис на заповед, издаден на 04.01.2023г. в гр. Плевен,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 28.02.2024г., до окончателното
изплащане на сумата, която представлява част от сумата, за която е
издадена Заповед № 763 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 05.03.2024г. по ч.гр.д.№1164/2024г. по описа на
РС-Плевен,
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр. 273 от ГПК „АДЕССО
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Ботевград, общ. Ботевград, бул. „***“ №83, представлявано от
Л.В.Л., да заплати на Д. И. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“, бл.
***, вх.Д, ап.13, А.С.М., с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.*** №54 сумата
30 лева. - разноски по делото пред първата и въззивната инстанции.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗА, „АДЕССО КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Ботевград, общ. Ботевград, бул. „***“ №83, представлявано от Л.В.Л. да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ гр. София, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело №24/2021г. по описа на
Софийски градски съд, представлявано от адвокат Д. М. М. от САК,
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за оказаната в
производството пред Плевенски ОС безплатна правна помощ на въззивницата
Д. И. П..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6