Р Е
Ш Е Н
И Е № 260201
гр.Пловдив, 08. 10. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на тридесет и
първи август през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Мария Шишкова
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното
от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1018/ 2020 г.
И за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410
от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от М.Г.Д., ЕГН - **********, с адрес ***, чрез адв. Г.П., против Решение №
2493/14.06.2019г. на Районен съд –Пловдив, IX гр.с., допълнено на осн.чл.250 от ГПК с Решение № 78/07.01.2020г., по гр.д.№ 5219/2018г., с което е признато за
установено по отношение на нея, че дължи
на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 следните суми: 12 069,11 лв., представляваща стойност
на електрическа енергия, доставена за периода 13.04.2017 г. – 11.08.2017 г.
суми за електрическа енергия и мрежови услуги, доставени в обект на потребление
с ИТН *****, находящ се в с**********, за които вземания “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 се е снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 630/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с., както и сумата 548, 95 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 27.06.2017г. до 10.01.2018г. в размер на законната
лихва върху главницата от 12 069,11 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.01.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 492/12.01.2018г. за изпълнение на паричното задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 630/2018г. по описа на Районен съд –Пловдив, XXI гр.с.;
както и е да заплати на дружеството направените по делото разноски в размер на 670,40 лв. и сумата от 302,36 лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 630/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и вместо това
да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, в качеството на въззиваема страна, депозира писмен отговор, че
жалбата е неоснователна.
П.В.Л., ЕГН - **********, с адрес-***,
кноституиран като трето лице – помагач на ответника М.Г.Д., ЕГН – **********,
не взима становище.
Окръжен
съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена е от
надлежна страна по делото в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд –Пловдив от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против М.Г.Д.
е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение към нея, неразделна част, с
която посочва, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от
ЗЕ продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. По
силата на чл. 7, ал. 1 от Общите условия ищцовото дружество поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН: *****, находящ се ************,
като за ответницата бил открит клиентски номер *******. Ответницата в
качеството на потребител имала задължението да заплаща консумираната ел.
енергия в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си
като краен снабдител, ищецът доставил за обекта на потребителя ел. енергия на
обща стойност 12 069,11 лв. за периода 13.04.2017 г. – 11.08.2017 г. При забава
в плащането, клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която в конкретния
случая възлизала на сумата в размер на 548,95 лв. за периода 27.06.2017 г. –
10.01.2018 г. Предвид неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът подал
против него заявление за издаване на заповед за изпълнение относно неплатените
му задължения за консумирана ел. енергия за посочения период и обезщетение за
забава, като по образуваното частно гр. дело № 630/2018 г. на ПдРС, била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК,
длъжникът подал възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил
правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 422 ГПК. Претендира заплащане на горните суми,
ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 11.01.2018 г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
Претендира и разноски по делото.
Ответницата М.Г.Д. е депозирала
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска изцяло. Изтъква, че през
2015 г. ответницата придобила процесният недвижим имот, находящ се в **********,
който обаче не била ползвала и не била сменяла партидата на електромера. На
01.03.2017 г. ответницата сключила договор за наем с лицето П.В.Л. с месечна
наемна цена от 200 лв., без определен срок, като по повод плащането на наемната
цена и други отношения свързани с договора за наем наемателят поддържал контакт
със сина на ответницата – Д. Г. Д. Посочва се, че през м. март 2017 г. П.Л.
информирал Д. Д., че искал да смени захранващия кабел от улицата до таблото на
електромера, като синът на ответницата видял служители на
електроразпределителното дружество да извършват подмяната. Наемателят ползвал
електроенергия по партидата на предходния собственик на имота – Т. И. Ж., с
клиентски номер *******. На 27.04.2017 г. в присъствието на Д. Д. и районен
полицай Д. С. – служител на РУ на МВР *** и трима представители на „ЕВН
България Електроразпределение“ била извършена техническа проверка на
електромера, находящ се в имота на ответницата, за която бил съставен
констативен протокол. На 28.04.2017г. П.Л. пристигнал в населеното място и
осигурил достъп до къщата, като районен полицай К. П. и наемателя влезли в
къщата за извършване на проверка. Впоследствие синът на ответницата разбрал, че
наемателят е поставил в къщата сървъри, компютри и друга техника. Посочва също,
че през месец юни 2017г. ответницата получила по пощата в оригинал писмо
относно частично неизмерване на ел. енергия, както и фактура на стойност 4 432,13
лв., справка за коригиране на сметка за електроенергия на името на Т. И. Ж. за
ИТН ******. На 16.06.2017г. ответницата упълномощила наемателя П.Л. да я
представлява пред „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като „подписва, подава
и получава всякакви документи и да заявява и декларира данни и обстоятелства от
нейно име. Не оспорва, че след тази дата наемателят бил продължил да ползва
имота, а също и електроенергия в същия, предвид което ответницата стигнала до
извод, че наемателят заплаща ползваната от него електрическа енергия. Посочва
се, че ищцовото дружество имало практика да преустановява електроснабдяването
на своите абонати до пълното плащане на дължимите такси и задължения, което в
случая не било сторено. Претендира да се отхвърлят изцяло всички заведени
претенции, както и направените разноски по делото.
С протоколно определение от
05.07.2018 г. по делото е конституиран П.В.Л., ЕГН – **********, в качеството на трето лице –
помагач на страната на ответника. В предоставения му срок за писмен отговор третото
лице – помагач не е депозирало такъв.
Районният
съд, с обжалваното решение, за да уважи исковете, излага основни съображения, че ищецът, на първо място, следва да установи, че ответникът е потребител
на ел. енергия, тъй като този факт се оспорва от ответника. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално
определение на понятието „битов клиент“. Според посочената правна норма
това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на
ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва
да се разбира „потребител на електрическа енергия”, който пък от своя страна е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.
41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Районният
съд налага правен извод, че от приложения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 7, том ІІ, рег. № 3422, нот. дело № 183 от
2015 г., се установява, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ
се в ************, който имот, според приетото заключение на
съдебно-техническата експертиза, в процесния период е бил електроснабден. Районният
съд посочва, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия, а
съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал. 4 е
предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Затова, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните. Аргументира, че в аспекта
на горното, се налага извод, че
ответницата има качеството на „потребител”. Същевременно не се отрича факта, че
процесният обект е бил снабден с електрическа енергия. За процесния период има
доставена електрическа енергия до процесния имот, за което са издадени четири
фактури с № № **********; **********, ********** и **********. По силата на чл. 11, т. 1 от Общите условия на
„ЕВН ЕС“ ответницата се е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл. 18, ал. 1 и 2 Общите условия на „ЕВН ЕС“ – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал. 1 от
Общите условия на „ЕВН ЕС“ при неплащане в срок на дължимите суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В заключението на СТЕ са направени констатации, че за процесния период има
доставена електрическа енергия до процесния имот, която е в общ размер от 57 733
квтч. Заключението няма основание да не се кредитира, въпреки че е оспорено от
ответницата, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се
установява от вещото лице по ССчЕ, което изчислява доставеното количество
електроенергия на база приложените по делото документи, намиращите се в
счетоводството на ответното дружество и нормативно определените цени за продукта.
С подадената
въззивна жалба на М.Г.Д. се възразява срещу направените правни изводи с
атакуваното решение и го намира за постановено при нарушение на процесуалните
правила, както и за незаконосъобразно.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Основните възражения
на жалбоподателката се изразяват в това,
че са нарушени процесуалните правила и норма, тъй като не са били
обсъдени в конкретност писмените доказателства по делото и не е направен
необходимия правен анализ. Така например не е обсъдил непредставянето в
указания срок от страна на дружеството в оригинал на Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средствата за измерване от 27.04.2017г., както
и на заявлението- декларация за започване на продажба на електрическа енергия с
вх.№ 68586/28.06.2017г. и декларация за достъп до мрежата от 28.06.2017г. /на
л.17 и л.18 по делото/, поради което и същите са били изключени като
доказателства. Също така въвежда оплаквания, че дружеството не е доказало, че
има сключен договор за продажба на електрическа енергия с нея и че
представените по делото Общи условия са били действащи към процесния период
13.04.2017г. – 11.08.2017г. На следващо място, счита, че е останал недоказан
фактът, че е потребител на ел. енергия, защото първите две фактури съответно с
№ ********** и с № ********** са за клиентски № **********, а следващите 2
фактури с № ********** и № ********** е за клиентски № **********. Намира, че
неправилно са били кредитирани приетите две експертизи, въпреки, че са били
оспорени като необосновани.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията следва да се оставят без уважение. Към исковата
молба са приложени Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г., както и копие от в-к „Дневник“ от 27.05.2008г. за
публикуване в медия. Същите са приети в първото съдебно заседание на
23.01.2019г. По делото не е постъпило възражение относно точната дата на влизане
в сила, поради което и същото се явява преклудирано за този процесуален етап.
Досежно гореописаните документи, които са били изключени от доказателствения
материал, следва да се посочи, че същите не са от съществено значение, а имат
само декларативен характер. Самият факт, че Д. е собственик по силата на
нотариален акт я обвързва облигационно като собственик с дружеството, продаващо
ел. енергия, по силата на закона. В тази насока, впрочем, ответницата не оспорва факта на ползването на
електроснабдения имот от техния наемател П.В.Л., който е живял там по силата на
сключен Договор за наем и е заплащал
наемна цена в размер на 200 лв. по сведение на показанията на св. Д. Д.,
син на ищцата, в съдебно заседание на 02.04.2019г. /протокол – на л.96/. Нещо повече, с
Писмения отговор по чл.131 от ГПК ответницата е изразила недоумение защо дружеството
при наличие на големи размери неплатени вземания за имота не е прекъснало
електроподаването. Заявила е, че е останала с впечатление, че П.Л. заплаща
дължимата електроенергия след датата 16.06.2017г., когато го е упълномощила да
я представлява пред “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и му е дала
съответните права „да подписва, подава и получава всякакви документи и да
заявява и декларира данни и обстоятелства от нейно име“. По отношение на
различията в клиентските номера, в хода на делото е било изяснено, че след
закупуването на имота ответницата не е спазила задължението по чл.11 т.3 от
Общите условия да уведоми „ЕВН ЕС“ в
тридесетдневен срок за промяната, свързана със собствеността на имота, поради и
което е
извършена служебна процедура по смяната на титуляра. Затова и първи две
фактури са с различен клиентски номер, но това не означава, че някакво друго
лице /например предходният собственик/ има задължения за заплащане на ел.
енергия, консумирана в процесния имот след датата 30.07.2015г., когато е
сключен договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 7, том II, рег. № 3422, нот.д.№ 183/2015г. по описа
на Нотариус Н. Хаджиставрева –Стойкова, с рег. № 229. Съдът намира, че правилно
са кредитирани приетите две експертизи, тъй като са обосновани, и са дадени
отговори по поставените им въпроси.
Решението се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски.
Съобразно правния
резултат по делото жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемото
дружество сумата 100 лв. за направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 2493/14.06.2019г. на Районен съд –Пловдив, IX гр.с., допълнено на
осн.чл.250 от ГПК с Решение № 78/07.01.2020г., по гр.д.№ 5219/2018г.
Осъжда М.Г.Д.,
ЕГН - **********, с адрес ***, да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, сумата 100 лв.
за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по възз.гр.д.№
1018/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, V възз.гр.с.
Решението е постановено при
участието на П.В.Л., ЕГН - **********, с адрес-***, като трето лице – помагач на ответника М.Г.Д., ЕГН - **********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :