Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
14.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №14319/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.Б.Л.
срещу ЗАД ОЗК З. АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
за сумата от 50000 лв., частичен от 80000 лв., представляваща обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 16.04.2017 г., вследствие на което е пострадал
ищецът. Претендира лихва за забава от изтичане на срока за произнасяне на
застрахователя, считано от предявяване на претенцията – 19.09.2017 г. и направените
по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило
се на 16.04.2017 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, в резултат на което е претърпяла неимуществени
вреди – болки и страдания. След разглеждане на претенцията застрахователят е
определил обезщетение, което не я удовлетворява.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
застрахованият водач да е нарушил правилата за движение, с което да е причинил
произшествието, оспорва твърдените от ищцата вреди и претендирания размер. Позовава
се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от писмените доказателства (Констативен
протокол от 16.04.2017 г. – л.8, Протокол за оглед – л.34, скица – л.40,
фотоалбум – л.42) и авто-техническата експертиза, че на 16.04.2017 г. на ул. ****
в гр. София се е осъществило пътнотранспортно произшествие при следния
механизъм: лек автомобил „БМВ” с рег.№ *******, управляван от Р.Г.С., се е
движил с посока на движение – към ул. Пощенска, със скорост около 95 км/ч и в
района на настъпване на произшествието по неустановени причини се е отклонил
вдясно, при което автомобилът е напуснал платното за движение, с предната си
дясна част се е ударил в крайпътно дърво, завъртял се е около остта си,
продължил е напред и се е ударил във второ дърво с предната си лява част. Причина
за произшествието са субективните действия на водача на автомобила, който чрез
системите за управление е отклонил автомобила вдясно, което е довело до
напускане на платното за движение и реализиране на два удара в крайпътни
дървета. Съдът приема, че водачът е извършил нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП,
като не е упражнил непрекъснат контрол върху превозното средство, което е
управлявал.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по
делото се установява, че в резултат на произшествието пострадалата е получила
следните травматични увреждания: колапс,
състояние след политравма, контузия на главата и контузно-разкъсна рана на
лицето и шията. След инцидента пострадалата е
постъпила във ВМА. Видно от Епикризата, извършена й е хирургична обработка на
раните на лицето, есем дни след постъпване в болница са свалени колците от
раната на лицето и ищцата е изписана от болницата, като е констатирано нормално
зарастване на раната на лицето. В съдебно заседание вещото лице-медик пояснява,
че ищцата е възстановена от травматичните увреждания, с изключение на раната на
лицето, където има загрозяващ белег, който би могъл да се коригира хирургично –
чрез пластика, която обаче не може да бъде извършена в момента поради младата
възраст на ищцата. Според вещото лице оперативната интервенция за заличаване на
белега може да бъде извършена след навършване на 20-годишна възраст от ищцата –
чрез медицински процедури съединителната тъкан, образувана на мястото на
раната, заприличва на кожа и заличава белега. И макар кожата на мястото да не
може да се възстанови, белегът ще бъде заличен и няма да има отражение на
мимиките на лицето. Съгласно експертизата, болките на ищцата са били интензивни
през първите три дни и с по-лек интензитет до тридесетия ден след
произшествието.
От показанията на свидетеля Я. Л., майка на ищцата, се
установява, че възстановителния
период на ищцата е бил около 2 месеца, през които е отсъствала от училище,
наложило се е да ходи на допълнителни часове и индивидуално обучение, за да
завърши средното си образование. Освен в раните на лицето, ищцата е имала болки
и в таза и в крака. Изключителни притеснения ищцата е изпитвала от белега на
лицето – чувствала се е изключително подтисната, пуснала е дълга коса и е
ходела постоянно с очила. Поради необходимостта да не излага белега на слънце,
няколко лета не е почивала на море. Споделяла е на майка си, че се чувства
грозна заради белега, имала нарушения и в социалния си живот и в общуването със
съучениците и приятелския си кръг.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил „БМВ” с рег.№ *******, което съдът намира за противоправно – в
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства,
съставени от органите на наказателното производство, от медицинските документи,
съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната
връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице
деликт, извършен от водача Р.Г.С. при управление на лек автомобил „БМВ” с рег.№
*******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил „БМВ” с рег.№ ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по
силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и
естество на телесните увреждания, интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, наличието на остатъчни последици за здравето на
пострадалата. Следва да се съобрази младата възраст на пострадалата – 19 години
към момента на настъпване на увреждането, наличието на травма на главата,
довела до краткотрайна загуба на съзнание и разкъсни рани по лицето, третирани
хирургически, от които е останал загрозяващ белег в зоната около окото и на
бузата на пострадалата, както и че ищцата е имала и контузии по тялото, които
са й причинили болки през първите дни след катастрофата. В същото време следва
да се отчете, че при произшествието не се е стигнало до счупвания на кости или
други сериозни наранявания. Към момента ищцата е възстановена, с изключение на
белега на лицето, който подлежи на коригиране чрез хирургична манипулация –
пластика, която ще го заличи и която може да бъде извършена след навършване на
20 годишна възраст на пострадалата. Поради което съдът, при преценка на
характера, вида и броя на уврежданията, периода на лечение и отнасяйки ги към възрастта
и начина й на живот, както и съобразявайки, че източник на най-тежките
емоционални страдания за ищцата е загрозяващия белег на лицето й, който
съобразно пола и младата й възраст е дал тежко отражение на самооценката й,
поведението й сред близки и приятели и се е отразил изключително негативно на
социалния й живот, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40000 лв.
Посочената сума е обусловена основано от нараняването на лицето, довело до
загрозяващ белег, като е съобразено и обстоятелството, че при успешна
медицинска процедура, която може да бъде проведена при навършване на
необходимата възраст от ищцата, белегът в голяма степен може да бъде заличен.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване. От заключенията на съдебно-медицинската и авто-техническата
експертиза се установява, че поради естеството на удара – страничен и превъртане
на автомобила, коланът не е ефективен и не може да задържи тялото към седалката
- травмите могат да се получат както при правилно поставен предпазен колан,
така и при пътуване без колан. Ето защо съдът приема, че по делото е доказано,
че наличието или липсата на поставен предпазен колан не влияе на обема на
настъпилите вреди. Възражението за съпричиняване е неоснователно.
Ищцата
има право на законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като
началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представената с исковата молба претенция до застрахователя, същата е
постъпила и щетата е образувана на 25.05.2017 г. Съдът приема, че това е
най-ранната дата на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното
събитие, поради което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава. С
оглед диспозитивното начало, претенцията за мораторна лихва е основателна и
следва да се присъди от претендираната дата – 19.09.2017 г.
По разноските:
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 1624
лв. за оказана безплатна правна помощ.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 120 лв.
разноски по делото за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1600 лв. –
държавна такса и 300 лв. за разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК:********, да заплати на Г.Б.Л., ЕГН:**********, на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 40000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 16.04.2017 г., заедно със законната лихва от 19.09.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
разликата до пълния предявен размери от 50000 лв., като частичен от 80000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК:********, да заплати на
адвокат Я.Д.Д., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1624 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Г.Б.Л., ЕГН:**********, да заплати на ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК:********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 120
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1600 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 300 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: