Р Е Ш Е Н И
Е №842
гр. Пловдив, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2770 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с обективно съединени искове с правна квалификация чл.28, ал.2 ЗАЗ, във вр. чл.27,
ал.1, т.2 ЗАЗ и чл.8, ал.1 ЗАЗ, предявени от И.С.К. против С.Х.П..
В исковата молба
са изложени твърдения, че ищцата и „Алика” ЕООД са били съсобственици на
недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор № ********, находящ се в гр.
Пловдив, м. „********”, с площ от 11853 кв.м. Ищцата посочва, че с решение №
72/08.01.2018 г., постановено по гр.д. № 16935 по описа за 2016 г. на РС
Пловдив, в сила от 30.01.2018 г. съсобствеността била прекратена, като имотът
бил поделен – в дял на ищцата бил поставен ПИ с идентификатор № ********с площ
от 3000 кв., а в дял на „Алика” ООД – ПИ с идентификатор № ******** с площ от
8853 кв.м. Твърди, че съсобственика „Алика” ООД, преди извършването на делбата
е сключило договор за аренда от 08.07.2016 г. на съсобствения имот за срок от
30 години с ответника С.Х.П.. Навежда твърдения, че ответникът не изпълнявал
задължението си по договора за аренда за заплащане на арендните вноски за
стопанските години 2016-2017 г. и 2017-2018 г. Счита, че предвид неизпълнение
на задължението на ответника – арендатор, по договор за аренда, за ищцата
възниквал правния интерес от неговото прекратяване. Моли за постановяване на
съдебно решение, с което да се прекрати процесният договор за аренда, както и
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 90 лв. –
стойността на две арендни вноски за стопанските години 2016-2017 г. и 2017-2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7,34
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 31.10.2017 г. до 18.02.2019
г. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, със становище за недопустимост
и неоснователност на предявените искове. Намира, че за ищцата липсва активна
процесуална легитимация да предявява исковете, тъй не била страна по процесния
договор за аренда. Последният бил сключен на 08.07.2016 г. преди влизане в сила
на решението за делба на имота, като приложение намирала разпоредбата на чл.3,
ал.4 ЗАЗ. Оспорва да е налице соченото от ищцата неизпълнение по договора.
Сочи, че не била спазена разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗАЗ за уведомяване на
арендатора за настъпилото заместване. Сочи, че е изпълнявал точно задължението
си към арендатора „Алика“ ЕООД. Отделно от това, от страна на арендатора
„Алика“ ЕООД било направено всичко възможно ищцата да получи полагащата се част
от рентата, което плащане било отказано от нея. На последната бил изпратен
паричен превод от 12.12.2018 г. в размер на 130 лв. по „Български пощи“ ЕАД –
аренда за три години – 2016 г., 2017 г., 2018 г., но същият не бил получен и
бил върнат на изпращащия. Заявява, че ищцата не е възпрепятствала ползването на
имота. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на исковете:
Въпросът
допустими ли да предявените искове е разрешен с определение № 935/ 14.05.2019
г., постановено по възз.ч.гр.д. № 842 по описа за 2019 г. на Окръжен съд
Пловдив, с което е отменено прекратителното определение от 05.03.2019 г. по
настоящото дело. Окръжният съд е приел, че предявените искове са допустими, тъй
като ищцата е процесуално легитимирана да ги завежда. Поради това исковете
подлежат на разглеждане по същество.
По
основателността на исковите претенции:
Между
страните не е спорно, отделено е за безспорно с доклада на съда, че е сключен
договор за аренда № ********, вписан в Служба по вписванията – Пловдив под акт
№ ******** между „Алика” ЕООД, в качеството на арендодател и ответника, в
качеството на арендатор. Предмет на договора за аренда е поземлен имот № ********,
находящ се землището на гр. Пловдив, местността ********, с площ от 11853
кв.м., който към момента на сключване на договора е съсобствен между
арендодателя и ищцата, при квоти 15/16 идеални части за „Алика” ЕООД и 1/16
идеална част за И.К.. Срокът на действие на договора е 30 стопански години. С
решение № 72/ 08.01.2018 г., постановено по гр.д. № 16935 по описа за 2016 г.
на Районен съд Пловдив, XIII граждански състав,
в сила от 30.01.2018 г., е прекратена съсобствеността по отношение на
арендувания имот, като същият е реално поделен – в дял на ищцата е поставен
поземлен имот с идентификатор № ********с площ от 3000 кв.м., а в дял на
„Алика” ЕООД е поставен поземлен имот с идентификатор № ******** с площ от 8853
кв.м.
Съгласно
чл.3, ал.4 ЗАЗ договор за аренда може да се сключи със собственик, съсобственик
на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от
съсобствения имот. В настоящия случай процесният договор за аренда е сключен от
съсобственика – дружеството „Алика” ЕООД, което към дата 08.07.2016 г. е притежавало
15/16 идеални части от имота. Именно в качеството си на съсобственик,
притежаващ повече от 50% идеални части от съсобствеността, арендодателят е
сключил процесния договор. Нему са били дължими и всички плащания по договора
за арендните вноски, като отношенията със съсобственика – ищцата, намират своя
регламент в нормата на чл.30, ал.3 ЗС – така изрично чл.3, ал.4, изр. последно
ЗАЗ.
Ищцата
претендира да притежава потестативното право да развали процесния договор
поради това, че за две стопански години – 2017 г. и 2018 г., не е получила
плащане по договора от ответника – арендатор. Позовава се на нормата на чл.28,
ал.2 ЗАЗ, във вр. чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ, като доколкото договорът е сключен за
срок от 30 години, то развалянето следва да се осъществи по съдебен ред. Съгласно
чл.28, ал.1 ЗАЗ арендодателят може
да развали договора за аренда поради забавяне в плащането на арендното плащане.
От тази норма, която потвърждава и принципното положение, че договорите имат
действие само между страните, които са ги сключили – чл.21, ал.1 ЗЗД, следва,
че право да развали процесния договор за аренда има дружеството „Алика” ЕООД,
което към датата на сключването му е
било съсобственик с повече от 50 % идеални части от процесния имот. Именно
„Алика” ЕООД е материално легитимирано, както да иска изпълнение по договора,
така и да претендира за неговото разваляне поради виновното неизпълнение на
арендатора. Както се изтъкна и по-горе, към момента, в който имотът е бил
съсобствен, отношенията между съсобствениците са се уреждали по реда на чл.30,
ал.3 ЗС – изрично чл.3, ал.4, изр. последно ЗАЗ. Изводът на съда за липса на
материална легитимация на ищцата не се променя от обстоятелството, че
съсобствеността е била прекратена, считано от 30.01.2018 г., когато е влязло в
сила решението във втората фаза на делбата на имота. Въпреки това обстоятелство,
ищцата не е придобила качеството на страна
по договора за аренда, като единствената разлика е, че отношенията и с бившия
съсобственик ще се уреждат на плоскостта на нормата на чл.59 ЗЗД, а не на
специална разпоредба на чл.30, ал.3 ЗС, която касае само съсобствениците.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че ищцата не е материалноправно
легитимирана да иска разваляне на процесния договор. Ответникът, от своя
страна, не е пасивно материално легитимиран да отговора по иска за заплащане на
арендното плащане за двете стопански години, доколкото, както се изясни по-горе,
ищцата следва да насочи исковата си претенция към бившия си съсобственик. Поради
това, предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни.
За
пълнота на изложението следва да се добави и следното: Ответникът в писмения
отговор наведе възражение, което доказа по делото, че „Алика” ЕООД е изпълнило задълженията
си по договора за аренда, като е заплатило в натура арендните вноски за
процесните години. Доказа се също, както от разпитания свидетел на ответника,
така и от свидетелката на ищцата, че в началото на месец декември 2018 г.
адвокат на дружеството „Алика” ЕООД се е свързал с ищцата и я е уведомил, че следва
да и се изплатят суми, във връзка с договора за аренда за процесния имот.
Установи се също, че ищцата не е приела изпратеното и с пощески запис плащане в
размер на 130 лв. Тези обстоятелства съдът приема, че са ирелевантни за случая,
доколкото както се изясни по-горе ищцата не е страна по договора за аренда и не
би могло да се говори за забава на кредитора. Следва още веднъж да се
подчертае, че плащане в натура по арендния договор е осъществено и то в полза
на страната по него, поради което повторно изпълнение от арендатора в полза на
ищцата не би могло да се претендира. Тя може да търси плащане от предишния
съсобственик.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. съгласно договор
за правна защита и съдействие от 10.02.2020 г. – л.95 от делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.С.К., ЕГН: **********,
адрес: *** против С.Х.П., гражданин на ******, роден на *** г., постоянно
пребиваващ в Република България, с адрес: гр. ******, искове с правно основание
чл.28, ал.2 ЗАЗ,
във вр. чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ и чл.8, ал.1 ЗАЗ за разваляне на договор за аренда № ********, вписан в Служба по
вписванията – Пловдив под акт № ******, сключен между „Алика” ЕООД, в
качеството на арендодател и ответника, в качеството на арендатор, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 90 лв. – стойността на две
арендни вноски за стопански години 2016 г.-2017 г. и 2017 г.-2018 г., ведно със
законата лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.02.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7,34 лв. –
обезщетение за забава за периода от 31.10.2017 г. до 18.02.2019 г.
ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН: ********** да заплати на основание
чл.78, ал.3 ГПК на С.Х.П., гражданин на ******, роден на *** г., постоянно
пребиваващ в Република България, с адрес: гр. ****** сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – разноски
пред районния съд за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.