№ 9954
гр. С, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110101723 по
описа за 2025 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№ 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника В. П. В., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.Д-2 бл...., ап.-портиерско, че последния дължи на ищеца суми
за потребена топлиина енергия и осъществена услуга дялово разпределение в имот, отчитан
с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 37354/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: сумата
2823.11 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 431.17 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 07.06.2024 г., сумата 48.07 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 11.84 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 07.06.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл.153 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
1
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т” ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва ищцовите претенции по основание и размер. Навеждат се
доводи за липсата на облигационно правоотношение между страните, както и за доставка на
топлинна енергия в процесния имот. Възразява се срещу изготвените изравнителни сметки
поради липсата на точно и вярно отчитане на доставеното количество топлоенергия.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването им по
давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответникът не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 37354/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на следните суми: сумата
2 823.11 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 431.17 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 07.06.2024 г., сумата 48.07лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 11.84 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 07.06.2024 г.
С възражение от 27.11.2024 г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че не се
намира в облигационно правоотношение със заявителя и че не потребил топлинна енергия
през исковия период.
Видно от нотариален акт №..., том III, нот.дело №.../2011 г., съставен от нотариус Ц
С, рег.№... от РНК, Ц Й Д е продал на В. П. В. процесния имот, представляващ апартамент
/портиерско/, находящ се в гр.С, ж.к.Д бл.....
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
2
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 08.12.2004 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е взето
решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т“ ООД. Договор с последното е
сключен през 2005 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период в процесния имот не е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания, но е извършено намаляване на задълженията чрез
прихващане на подлежащи на възстановяване суми в размер на 58.05 лв.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т“
ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната
инсталация за отопление и за битово гореща вода. Посочено е, че в имота се ползва
топлоенергия за отопление, като има едно отоплително тяло с монтиран индивидуален
разпределител. Поради неосигурения достъп, топлинната енергия е определена по
изчислителен път, чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата
съгласно Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г. в
съответствие с определената от ФДР топлинна мощност.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от два водомера. Експертът е установил, че на ответника е разпределяна
ежемесечно прогнозна топлоенергия за отопление и БГВ. Поради неосигурения достъп,
начисленията за отоплителен сезон 2021-2022 г. са по реда на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба №
NE-РД-04-1/12.03.2020 г., а именно разпределяни са по 140 л. вода на денонощие при един
ползвател или общо 50.10 куб.м. За отоплителен сезон 2022-2023 г., въпреки неосигурения
достъп, е разпределено по-малко количество БГВ, а именно 48 куб.м.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия за отопление и БГВ, а именно по реда на чл.61, ал.1
от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което е издадено свидетелство за
метрологична проверка през 2017 г., 2018 г. и 2022 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2865.45 лв. /отразеното в заключението по задача № 4 след приспадане на платената сума
от 48.07 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск, следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от нотариален акт №..., том III, нот.дело №.../2011 г.,
съставен от нотариус Ц С, рег.№... от РНК, ответникът В. П. В. е придобил на 29.06.2011 г.
чрез покупко-продажба собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент
/портиерско/, находящ се в гр.С, ж.к.Д бл..... В случая ответникът твърди да е собственик
само на ½ ид.ч. от имота, но не представя доказателства да е отчуждил ½ ид.ч. него, нито
пък, че са налице основание за възникване на съсобственост /вкл. и в режим на СИО/.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до
ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника.
С оглед на това и на ангажираните по делото доказателства относно собствеността и
обема права на ответника върху процесния имот, следва прилагайки общото правило,
залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, да се приеме, че потребител на топлинна енергия е
именно ответника В. В..
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2865.45 лв.
4
Установеното от експерта по приетата съдебно-техническа експертиза, че общия
топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал
метрологичен контрол, дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за
потреблението на топлоенергия.
Ответникът В. В. не ангажира доказателства, че в срока по чл.70, ал.8 от Наредба №
NE-РД-04-1/12.03.2020 г. е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу
изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни данни. Такива не са
установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Изложените в отговора на исковата молба възражения в тази насока са бланкетни,
но за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в чл.70, ал.8 от Наредба № NE-РД-
04-1/12.03.2020 г. е въведен краен срок за рекламация (възражения) по отчета на показанията
на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по разпределението
на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период, а именно - 31
август. Според разпоредбата на закона, след изтичане на този срок, не се приемат нови
рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка. Ето защо съдът, към
настоящия момент, може единствено да провери със специалните знания на експерта
топлотехник дали е вярно е определен по нормативен път разхода за топлоенергия. .
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
2865.45 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника, такива не са установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи
на ищцовото дружество стойността на доставената в имота му топлинна енергия в размер на
2865.45 лв.
От страна на ответника своевременно, с отговора на исковата молба, е направено
възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност.
По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
5
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
19.06.2024 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.април 2021 г.
/който е с падеж на плащане 14.06.2021 г./. Такива обаче не са заявени в исковата молба,
поради което възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно.
При това искът за главница, в съответствие с диспозитивното начало в процеса,
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 2823.11 лв., доколкото установеният
от вещите лица такъв е по-висок.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за
периода 15.09.2022 г. – 07.06.2024 г. в установения от вещото лице по ССчЕ размер от 426.05
лв. За разликата до пълния предявен размер от 431.17 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Като законна последица, следва да се присъди законна лихва върху приетата за
дължима главница от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 19.06.2024 г., до окончателното плащане на
дължимото.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница в
размер на 48.07 лв., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 11.84 лв.,
дължима за период от 16.07.2021 г. до 07.06.2024 г., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т“ ООД. Ищцовото дружество не
ангажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
6
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса общо от 262.92 лв. по двете дела, и за депозит за
експертизи 750.00 лв. В същото време, ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение,
което следва да се определи за исковото производство в размер от 150.00 лв. предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора, обема събран доказателствен
материал, процесуалното поведение на ответната страна, броя проведени съдебни заседания,
както и реално извършените от пълномощника на ищеца действия по неговото процесуално
представителство и защита. Към тази сума следва да се добави и присъденото
юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело от 50.00 лв.
От така направените от ищеца разноски в общ размер на 1 212.92 лв., в тежест на
ответника следва да бъде поставена сумата от 1189.12 лв.
От страна на ответника се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, както
следва: 200.00 лв. в заповедното дело и 400.00 лв. в исковото. Съдът като се запозна с
материалите по делото констатира, че са налични доказателства за заплащане както на
претендираното възнаграждение в исковото производство /л.51 от делото/, така и на това в
заповедното /л.32 от ч.гр.д.№ 37354/2024 г. по описа на СРС/.Съобразно отхвърлената част
от исковете, от тези суми на ответника следва да се присъдят 11.77 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. В., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.Д-2 бл...., ап.-портиерско, че дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 37354/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно сумата 2823.11 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно
със законна лихва за период от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 426.05 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 07.06.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 431.17 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на В. П. В., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Д-2 бл...., ап.-портиерско, че последният дължи на ищеца суми за дялово
разпределение в имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на
7
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 37354/2024 г. по описа на СРС, а именно:
главница в размер на 48.07 лв., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на
11.84 лв., дължима за период от 16.07.2021 г. до 07.06.2024 г.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д-2 бл...., ап.-портиерско, да
заплати на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
сума в размер на 1189.12 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето
дело и по ч.гр.д.№ 37354/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на В. П. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д-2 бл...., ап.-портиерско,
сумата от 11.77 лв., представляваща направени от ответника разноски по настоящето дело и
по ч.гр.д.№ 37354/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 37354/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8