Р Е
Ш Е Н
И Е № 260549
гр. Пловдив, 16.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IX-ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ
РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието
на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдия Калпачка въззивно гражданско дело № 172 по описа
за 2020 г.
на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С
решение № 260806/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 11524/2019 г. на РС Пловдив,
XV гр. състав, е осъдено РУ
„ЮРЦ” на „Българско пощи” ЕАД Пловдив, БУЛСТАТ: 1213961230166, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Централен” № 1, да заплати на М.И.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
сумата от 6907,60 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на претърпяна трудовата злополука на 09.03.2018 г., установена с Разпореждане №
5104-15-78/23.03.2018 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, ведно със
законната лихва върху тази сума от 09.03.2019 г. до окончателното й заплащане,
като за разликата над присъдения размер от 6907,60 лева до пълния претендиран
от 15 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Срещу
посоченото решение в частта, с която искът е уважен, е постъпила жалба от РУ
„ЮРЦ” на „Български пощи” ЕАД, чрез юрисконсулт М.. Счита постановеното решение
неправилно и немотивирано и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго,
с което изцяло да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан
и да му бъдат присъдени разноски. Излага съображения за липса на доказателства
за настъпила трудова злополука, доколкото мястото и начина на получаване на
травмата, описан в исковата молба и предмет на производството е различен от
този, посочен в Разпореждане на НОИ и признат за трудова злополука. Евентуално,
ако не бъдат възприети така изложените съображения, моли да бъде намалено
определеното обезщетение, като счита същото прекомерно завишено, излага
съображения за несъобразяване с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът
по тази жалба М.И.В., чрез пълномощника и адв. И., в писмен отговор, счита
жалбата неоснователна, както и, че постановеното решение в посочената част не
страда от пороци, водещи до неправилност и незаконосъобразност, налагащи
неговата отмяна и иска потвърждаването му в уважителната част.
Постъпила
е и насрещна въззивна жалба от М.И.В., чрез пълномощника и адв. И., против
посоченото по-горе решение в частта, с която искът е отхвърлен. Релевират се оплаквания
за неправилност на решението, доколкото определеният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, според страната, не е съобразен с принципа на
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. От съда се иска да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционното в отхвърлителната му част и вместо това да
осъди насрещната страна да заплати на ищеца обезщетение в пълния претендиран
размер.
Постъпил
е отговор на насрещната въззивна жалба от „Български пощи” ЕАД, чрез
юрисконсулт М., в който моли да бъде оставена без уважение насрещната въззивна
жалба, счита същата неоснователна, доколкото определеното обезщетение е в
многократно завишен размер, по съображения, подробно посочени в подадената от
дружеството въззивна жалба.
ЗАД
„ОЗК – Застраховане” АД, конституирано трето лице помагач на страната на
жалбоподателя „Български пощи” ЕАД, в писмено становище по делото заявява, че
оспорва подадената насрещна въззивна жалба. Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде уважена подадената въззивна жалба от „Български пощи” ЕАД, да
бъде отменено решението в обжалваната осъдителна част и постановено друго, по
аргументи подробно сочени във въззивната жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства, и като взе предвид наведените от
страните пороци на атакувания съдебен акт, съдът намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 200 от КТ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението на РС Пловдив е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени в решение № 260806/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 11524/2019 г. на РС
Пловдив, XV гр. състав. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба, е необходимо да се добави и следното:
Производството
пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.
200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са от М.И.В. против РУ „ЮРЦ” на „Българско
пощи” ЕАД Пловдив, гр. Пловдив. От съда се иска да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат
на трудова злополука, настъпила на 09.03.2018
г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането
– 09.03.2018 г., до окончателното й изплащане.
Отговорността
на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има обективен
характер и възниква при кумулативното осъществяване на следния фактическият
състав: 1/ наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и
причинила телесното увреждане; 3/
претърпени от пострадалото лице вреди (имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка между трудовата злополука
и вредите.
Не
се спори по делото и от представените писмени доказателства (трудов договор от
29.04.2008 г. и допълнителни споразумения) се установява, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което въззиваемата М.В. е заемала
длъжността „пощенски раздавач“ при жалбоподателя.
Договорът
е бил прекратен със заповед на Директора на РУ „ЮЦР” на „Български пощи” ЕАД от
30.07.2019 г.
С Разпореждане № 5104-15-78 от 23.03.2018 г. на НОИ, ТП
– Пловдив, е признато, че в качеството си на „****” на 09.03.2018 г. около
13:50 часа М.В. е извършвала разнос на пенсии по адреси в поверения й за обслужване
участък. Около 13:50 часа при изкачване на стълбище на сграда на адрес: гр.
Пловдив, ул. „***, същата се подхлъзнала и е паднала на стълбището върху
дясната си ръка. Съгласно болничен лист № Е 2018 **/12.03.2018 г., издаден от УМБАЛ
„Св. Георги” ЕАД – Пловдив, Клиника по ортопедия и травматология, в резултат от
сблъсъка със стълбището при падането, М.В. е получила закрито счупване на
долния край на лъчевата кост на дясната ръка.
Горното съответства на подадената декларация от
работодателя - Директора на РУ „ЮЦР” на „Български пощи” ЕАД за настъпила
трудова злополука и приложения протокол за трудова злополука, в които се
посочва, че при разнос на пощенски пратки в поверения и участък се подхлъзва на
стълби, пада и си чупи дясната ръка.
По делото е изготвена и приета съдебнотехническа
експертиза по искане на ответника в първоинстанционото поизводство, със задачи,
свързани с направеното възражение за съпричиняване, а именно да установи
състоянието на мястото, на което е настъпила злополуката и дали има трайни във
времето предпоставки за подхлъзване. Вещото лице дава заключението си, като
заявява, че на мястото има изградено каменно стъпало с грапава повърхност без
парапет, като предполага механизъм на подхлъзване, което е извън предмета на
експертизата, и дава заключение, че падането върху тротоарните плочки и
нараняването на китката на дясната ръка е нелеп инцидент без субективизъм.
При така събраните доказателства не се установява
твърдението във въззивната жалба за разлика между сочения инцидент в исковата
молба и този, изложен в разпореждането на НОИ. Налице е пълно съвпадение между
описаното в исковата молба и приетото във влязлото в сила разпореждане на НОИ
относно настъпване на злополуката – място и време на настъпване на злополуката
– 09.03.2018 г., в 13ч. и 50 мин, в гр. П., ул. „****, по време на работа,
извършвайки разнос на пратки, начин на увреждане – подхлъзване и падане, при
което чупи дясна ръка, видно от приложената преписка по издаване на акта за
установяване на трудова злополука. С оглед изложеното съдът приема, че е доказано
настъпване на трудова злополука, в периода на трудовото правоотношение, и
причинила телесното увреждане - закрито счупване на долния край на лъчевата
кост на дясната ръка, а направеното оспорване от жалбоподателя за неоснователно.
Не се спори, че след инцидента на пострадалата е била
оказана спешна медицинска помощ. От изготвената пред РС съдебно-медицинска
експертиза, изготвена въз основа на приетата медицинска документация, се установява,
че по време на трудовата злополука на 09.03.2018 г., ищцата е получила закрито,
разместено счупване на долния край на дясната лъчева кост, в близост до
гривнената става, което е настъпило при падане по стълби и опиране с дясна длан.
Посочено е от вещото лице, че механизмът е индиректен – огъвъчен, като по време
и начин съвпада с описаното в исковата молба, с което е доказана и причинно-следствена
връзка между извършените действия и установените травматични увреждания. От
заключението на вещото се установява също, че въззиваемата първо е
хоспитализирана и под обща упойка е направено мануална репозиция и гипсова
превръзка. Поради вторично разместване, причинено от спадане на отока на ръката
в гипсовата имобилизация, е приета в болница и оперирана под обща упойка –
открито наместване с метална остеосинтеза и гипсова превръзка. За трети път е приета
за отстраняване на металните тела. По време на престоя в болницата е провеждана
антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. След приключване на
болничното лечение е провела курс ЛФК и физиотерапия. Получената травма е довела
до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за период от пет
месеца. Причинена била болка със силно изразен характер, като болевите усещания
намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпяла ищцата, били силно
изразени, поради настъпилите усложнения – вторично разместване на фрактурата,
продължително раздвижване и възстановяване на дясната гривнена става, дължащо
се на наличието на счупване на долният край на дясната лъчева кост, в близост с
гривнената става. Посочено е, че лицето трябва винаги да се съобразява с
получената травма, тъй като вероятността при натоварване и промяна във времето
да получава болки в дясна гривнена става е много голяма, като при извършения
клиничен преглед е установено, че са напълно възстановени движенията в дясната
гривнена става, наличие на първично зараснали оперативни цикатрикси, както и
оплаквания от болки в китката при продължително натоварване и промяна на
времето.
От разпитания
по делото свидетели – съпруг на ищеца, чиито показания съдът прецени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но прие истинни и плод на непосредствени
възприятия, поради което ги цени, се установява, че след инцидента съпругата му
се е променила, тъй като е изпитвала болки, не е можела да се обслужва, тъй
като е била счупена дясната и ръка, не е могла да обгрижва и двете им деца.
Трудно приела наложилото се последващо счупване поради неправилно зарастване на
костта, тъй като всички физически болки и затруднения, водещи до психически
травми се повторили. Все още се наблюдавала промяна в настроенията и, страх от
падане и стремеж винаги да пази ръката. Свидетелят Х. заявява, че не са и
станали известни факти, във връзка с претърпените травми и проблеми във връзка
с работата на ищеца, както и причината за напускането и от работа.
Според изложеното, за установено следва да се приеме
наличието на неимуществени вреди, причинени на въззиваемата, ищец в
първоинстанционното производство, вследствие трудовата злополука - същата е
претърпяла значителни болки за продължителен период от време за възстановяване.
С това са установени предпоставките на посочения по-горе фактически състав,
пораждащ отговорността на работодателя.
В подадената въззивна жалба не се поддържат
направените възражения за съпричиняване пред районен съд. Спорът между страните
е основно относно размера на дължимото от обезщетение.
Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на
претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието „справедливост“, както се сочи
и от страните, не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно
проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението,
независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по
реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е
необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност,
но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на
причиненото травматично увреждане въззиваемата е претърпяла болки със силно
изразен характер в продължителен период, страданията са интензивни, поради
настъпилите усложнения и наложилите се оперативни намеси на три пъти. Травмата
е довела до трайно затруднение на дясната ръка за период от пет месеца. Имайки
предвид, че това е водеща ръка, което пречи както за самообслужването,
налагайки чужда помощ при елементарни и нормални ежедневни действия, така и
пречи на изпълнение на задълженията на ищеца в семейството като майка на две
деца и домакиня, същата е претърпяла значителни по обем неудобства, психически,
емоционални и физически затруднения. Все още е необходимо съобразяване с
травмата, тъй като са налице болки при натоварване и промяна във времето. От
събраните гласни доказателства се установява, че травмата, се е отразила
негативно и на самочувствието на ищеца и на поведението и.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и
съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката
– 2018 г., както и факта, че е налице пълно възстановяване на движението на
ръката, възрастта на ищеца към датата на злополуката, степента на отразяване на
травмата на психическото и състояние, съдът приема, че справедливото
обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на
причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи размер на 8 000
лв. С оглед установеното по делото заплащане на сумата от 1092,40 лева от застрахователя
„ОЗК Застраховане” ЕАД по договор за задължителна групова застраховка „Трудова
злополука”, която, на осн. чл. 200, ал. 4 КТ следва да бъде приспадната от дължимото
обезщетение, претенцията се явява основателна за сумата от 6907,60 лева, ведно
с претендираното обезщетение за забава.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед извода за неоснователност на въззивните жалби,
разноски за въззивното производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1462/17,04,2019 г., постановено по гр. д. № 19139/2018 г. на РС
Пловдив, VIII гр. състав.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице - помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света
Неделя“ № 7, ет. 5, на страната на жалбоподателя РУ „ЮРЦ” на „Български пощи”
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.