Протоколно определение по дело №79/2024 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 80
Дата: 22 април 2024 г.
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20243400200079
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 80
гр. Силистра, 19.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
СъдебниДиана Ил. Христова

заседатели:Илиян М. Великов
при участието на секретаря Глория Недева
и прокурора Т. Д. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Д. Великова Наказателно
дело от общ характер № 20243400200079 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ВНОСИТЕЛ: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СИЛИСТРА – редовно
призована, явява се прокурор Т. Ж..
ПОДСЪДИМ: И. Б. А. редовно призован по реда на чл. 247в от НПК,
явява се лично и със защитниците си адв. П. Й. от АК-Силистра,
упълномощен от ДП и адв. П. Н. от АК-Варна, упълномощен и приет от съда
от днес.
ПОСТРАДАЛ: А. Г. А. – редовно призована, явява се лично и с
упълномощен повереник от ДП в лицето на адв. М. Д. Я. от АК-Добрич.
ПОСТРАДАЛ: Г. С. Г. – редовно призован чрез своята майка и
законен представител А. А., не се явява. Представлява се от повереника си
адв. М. Д. Я. от АК-Добрич.
ПОСТРАДАЛ: Д. С. Т. – редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. Е. Б. С. от АК-София, упълномощена от ДП и приета от съда от
днес.
ПОСТРАДАЛ: Ж. С. Т. – редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Е. Б. С. от АК-София, упълномощена от ДП и приета
от съда от днес.

СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА
ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

ПРОКУРОРЪТ – Няма процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
АДВ. Я. – Моля да се даде ход на делото. От името на доверителите ми правя искане
1
по чл. 76 от НПК, а именно същите да бъдат конституирани като частни обвинители в
настоящия процес. Граждански искове срещу подсъдимото лице не предявяваме.
АДВ. Б. - Моля да се даде ход на делото. Също съм направила искане по
чл. 76 от НПК с писмена молба до съда.
АДВ. Н. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Й. - Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на открито разпоредително заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

Пристъпва към снемане самоличността на подсъдимия:
И. Б. А. - роден на 31.07.1992г. в гр.Силистра, с ЕГН: **********, с
настоящ адрес: гр. Силистра, бул. „М.“ № 8, ет.3, ап. 9, български гражданин,
женен, работещ в „И.“ ООД, с висше образование, неосъждан.
ПОДС. И. А. - Получих копие от обвинителния акт. Зная в какво съм
обвинен.

СЪДЪТ разяснява подробно на подсъдимия процесуалните права,
които има в наказателното производство.
ПОДС. И. А. – Запознат съм с правата си по НПК.

Снема се самоличността на явилата се в днешното с.з. наследница на
пострадалия:
А. Г. А. - родена на 08.03.1989 г. в гр.Добрич, с висше образование,
неомъжена, неосъждана, работи.

Разясняват се на страните правата им на отводи срещу състава на
съда, съдебния секретар, прокурора и защитниците.
ПРОКУРОРЪТ – Нямаме възражения по състава на съда.
АДВ. Я. – Нямаме искания за отводи.
АДВ. Б. – Нямам възражения по състава на съда.
АДВ. Н. – Нямаме искания за отводи.
АДВ. Й. - Нямам искания за отводи.
ПОДС. И. А. - Съгласен съм делото да се гледа от този състав на съда.

СЪДЪТ докладва: Депозирана е молба с вх. №884/05.03.2024 г. от адв.
Е. Б., с правно основание чл. 76 от НПК, като се прави искане доверителите
2
Д. Т. и Ж. Т. да бъдат конституирани като частни обвинители по настоящото
наказателно производство.
Такова искане беше направено устно преди даване ход на
разпоредителното заседание и от адв. Я., в качеството му на повереник на А.
Г. А. и Г. С. Г..
ПРОКУРОРЪТ - Считам, че своевременно са предявени молбите на
пострадалите.
АДВ. Н. – Допустимо е искането.
АДВ. Й. – Допустимо е.

Пристъпва се към изслушване на страните по всички въпроси,
визирани в чл.248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, следвайки хронологично въпроси, които задължително трябва да
намерят коментар по реда на чл. 248 от НПК в хода на разпоредителното
заседание, следва да се има предвид следното:
На първо място, делото е подсъдно на съда, пред който е било
образувано.
Към момента считаме, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Няма допуснати нарушения на процесуалните правила, които по
някакъв начин да са ограничили правата на страните по делото.
Нямаме към момента основание за разглеждане на делото по реда на
особените правила и такива заверки до момента не са били направени.
Разглеждането на делото при закрити врати, привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или преводач на български жестов език, както и извършването на
съдебни следствени действия по делегация не е необходимо към настоящия
момент.
Взетите мерки за процесуална принуда са адекватни и няма нужда от
тяхната промяна.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства и ще моля за
следващо съдебно заседание да бъдат призовани лицата, посочени в списъка
към ОА.

АДВ. Я. – Уважаема госпожо Председател и съдебни заседатели, кратко
становище по всички въпроси на чл. 248, ал.1 от НПК:
Намирам, че делото е функционално и местно подсъдно на Окръжен
съд – Силистра, с оглед императивните разпоредби на чл. 35 и сл. от НПК, и с
оглед характера на повдигнатото обвинение относно мястото на
извършването на евентуалното неправомерно деяние.
3
На второ място намирам, че не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство и не сочим наличието на такива.
Не виждаме в хода на ДП допуснати процесуални нарушения, които да
са ограничили правата на пострадалите и това да са от категорията
нарушения изчерпателно и изрично изброени в разпоредбата на чл. 249 от
НПК.
Към този момент не виждаме основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила.
Не виждаме и основания за прилагане на нито една от всички
изчерпателно изброени хипотези в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т.5 от НПК.
Аз лично не твърдя, че са налице основания за ревизия на
процесуалното положение на подсъдимия чрез налагане на други мерки освен
вече наложената му, поради което и не правя никакви искания в тази посока.
Искания за събиране на нови доказателства на този етап нямаме.
В заключение Ви моля в сроковете по чл. 252 от НПК да насрочите
разглеждане на делото по общия ред, с призоваване на свидетели и вещи
лица.

АДВ. Б. - Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, по отношение въпросите на чл. 248, ал.1 от НПК, намирам
следното:
По т.1 считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Силистра.
По т 2, няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т.3, според мен, е допуснато на ДП отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права преди всичко на пострадалите, а така също и на
обвиняемия. Разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК предполага и изисква
императивно в обстоятелствената част на ОА да се посочи престъплението,
което обвиняемият е извършил, времето, място и начина на извършването му.
След подробен анализ на ОА не можах да открия в обстоятелствената част на
същия начина, по който прокурорът приема да е извършено деянието, за което
е внесено обвинение. Липсва описание на деянието, как точно прокурорът
приема, че е извършено то, с кои свои действия или бездействия подсъдимият
е допринесъл за това деяние, как го е извършил, точното и конкретно
описание на деянието и на онези факти и обстоятелства, които се приемат от
прокурора, а не от вещите лица. Обвинителният акт има две части. В едната
прокурорът описва събраните по делото доказателства, като трябва да ги
анализира, но ако не го е направил това не се приема за съществено
нарушение на процесуалните правила. И втората част е фактическата
обстановка, която прокурорът приема и действията или бездействията, в
които обвинява обвиняемия да е извършил. Тази част не може да се замести с
цитирането на протоколите за оглед и изготвените по делото Автотехнически
експертизи. В конкретния случай прокурорът е цитирал протокола за оглед,
4
като подробно е описал хронологията на ДП, цитирайки АТЕ, но никъде не
намерих да е заключил какво според него се е случило и защо приема, че
обвиняемият е виновен за ПТП.
Най-фрапантният пример, който ще дам, е скоростта на моториста.
Прокурорът описва, че на тази дата, тези двама души, на този участък от пътя
се срещнаха и се блъснаха. Това са неговите изводи. Оттам нататък започва
едно цитиране на Автотехническите експертизи по тяхната хронология, без да
се прави какъвто и да било анализ и заключение коя от тях приема
прокурорът и кои факти и обстоятелства приема, че са настъпили според
изводите на различните експертизи. Какво/кой от двамата участници е
направил и затова цитирах най-фрапантното - скоростта на моториста, която
никъде прокурорът не приема каква е била тя, а цитира АТЕ както едната, че
скоростта е 187 км/ч, така и другите, че е 129 км/ч. Това е най-фрапиращият
пример. Да, в случая може би ползва повече обвиняемият, отколкото моите
доверители, но го цитирам, за да обърна внимание, че никъде не видях
изводите на прокурора.
Аз съм напълно съгласна с обвинението и с разпоредбите на ЗДвП,
които е нарушил вече подсъдимият, но по никакъв начин не видях
прокурорът как ги е защитил и как точно е описал, че е станало това
нарушаване.
Цитирането на АТЕ и заключенията на вещите лица не е фактическата
обстановка по делото. Цитирането и преразказът на всички АТЕ без да се
посочи какво се е случило в крайна сметка и какво приема прокурорът, че се е
случило като негови изводи, а не като изводи на вещите лица, е задължително
да фигурира в ОА, а липсата му води до грубо нарушаване на процесуалните
правила.
Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и
очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. В настоящия
случай не е ясен какъв е точно начинът на извършване на престъплението, с
какво деяние – действие или бездействие и какво точно трябва да поддържат
частните обвинители, и в частност аз като техен повереник. Същото важи и за
подсъдимия, който трудно би разбрал в какво точно е обвинен и срещу какво
да се защитава.
Съгласно т.4.2 от ТР №2/2002г. на ВКС, което съгласно ТР №6/2018 г.
не е изгубило своето действие в тази му част, въпреки че е постановено по
отменения НПК, непосредствено в обстоятелствената част на акта и начина на
извършване на деянието, когато става въпрос за елемент на престъпния
състав, непосочването представлява основание за връщане на делото в
предходната процесуална фаза.
Чрез ОА прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган. Главното предназначение на ОА е да формулира
така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този начин
да се постановят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита.
5
Поради това считам, че делото следва да бъде прекратено и върнато на
прокурора, за да си оправи ОА и да ни запознае с фактите, които лично той
приема да са се случили и в които лично той обвинява подсъдимия, за да мога
аз в качеството си на повереник да ги поддържам, т.к. нямам правото да
повдигам собствено обвинение, а само да поддържам това, което е внесено.
Дори и то да не бъде поддържано от прокурора, все пак трябва да е правилно
формулирано, за да мога да го поддържам.
По т.4 на този етап няма основания за разглеждане на делото по
особените правила, именно защото имам искане по т.3.
Не са налице основанията подробно изброени в т.5.
Мярката за неотклонение е „подписка“ и не са налице на този етап
основания за изменение.
Нямам други искания, особено пък за събиране на доказателства.
В този смисъл Ви моля да постановите определение.

АДВ. Н. – Уважаема госпожо Председател, становището ми на
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, е следното:
Делото е подсъдно на Окръжен съд – Силистра.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т.3 изцяло споделям това, което процесуалният представител на
двамата частни обвинители заяви пред Вас. Считам, че съществени
нарушения на процесуалните правила при изготвяне на ОА са допуснати и
тези нарушения пряко засягат интересите на подсъдимия. Годен обвинителен
акт на практика липсва, защото обвинителният титул е единствено
фактическо и юридическо обвинение, а в случая фактическото напълно
отсъства. То е заместено с извадки от съдържанието на някои доказателства -
протокол за оглед, експертни заключения и свидетелски показания, без
никакво излагане на прокурорската воля в какво се изразява
инкриминираното събитие и поведението на основните участници в него –
подсъдимият и потърпевшият. Иначе казано, липсва обосноваване с факти на
признаците от състава на вмененото на подсъдимия престъпление, в това
число на допуснатите от него нарушения на правилата за движение по
пътищата. Той не може да разбере от това фактическо обвинение в какво
точно се изразява това, в което е обвинен и какво точно е нарушил, с оглед на
така съставения ОА.
В този си вид ОА категорично не отговаря на изискванията на чл. 246
от НПК и ограничава процесуалните права на подсъдимия да узнае в какво се
изразява повдигнатото му обвинение. За процесуалната изрядност на ОА -
дали същият удовлетворява изискванията на процесуалния закон, както и
критериите за разбираемост, достъпност и непротиворечивост, следва да се
ръководим единствено и само от съдържанието му. Както казах, в това
съдържание на практика е разказано как и какви доказателства са събирани на
ДП, разказ на историята на това дело докато то стигне до съда и нищо повече.
6
От друга страна, т.нар. „съпричиняване“ на пътнотранспортното
произшествие е изкоментирано твърде ограничително. В обстоятелствената
част накратко е посочено Светлозар Т. и И. А. какви нарушения са извършили
и накрая в диспозитива е посочено „ и в условията на независимо
съпричинителство“, изразяващо се в изброени нарушения на ЗДвП и
ППЗДвП. За разлика от гражданската отговорност за съпричиняване на
вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при непозволено увреждане,
съпричиняването в наказателно-правен аспект има много по-широко
съдържание, особено когато има съществено значение при индивидуализация
на наказанието на виновния деец. Такова съпричиняване винаги е налице,
когато се установи обстоятелство вън от неговата деятелност, което не е
могъл и не е следвало да предвиди и съобрази, и което е допринесло за
настъпване на престъпния резултат. Това може да бъде поведение – виновно
или не на друго лице, случайно стечение на обстоятелствата и т.н. В случая не
следва да се говори просто за независимо съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия или на подсъдимия, както е прието в
обстоятелствената част на ОА, а за оценка на приноса на всеки един от
двамата водачи за настъпването му, за който следва подсъдимият да понесе
своята отговорност.
Ето защо аз считам, както и повереника на двамата наследници на
починалото лице, че по тези съображения следва да постановите определение,
с което да прекратите наказателното производство и да го върнете на
прокурора за отстраняване на тези нарушения. В този си вид ОА не може да
изпълни функцията си на този обвинителен инструмент, който да доведе до
едно законосъобразно и правилно съдебно решение и въз основа на който
подсъдимият да разбере в какво е обвинен, а и ние като защитници да дадем
своята защита в развилия се евентуален процес в хода на съдебното
следствие.
По т.4 категорично делото следва да се гледа по общия ред и по никое
от особените правила.
По т.5 не е необходимо нито едно от тези обстоятелства.
По отношение на мерките за процесуална принуда, той не е грешил,
явява се в разпоредително съдебно днес и както става ясно е с най-леката
мярка. Не се налага определяне на различна от тази, която има.
По отношение исканията за събиране на нови доказателства - ще имаме,
но това евентуално ще се случи в хода на съдебното следствие.

АДВ. Й. – Присъединявам се към казаното от колегата Б., споделям го и
го намирам за правилно изразено. Присъединявам се и към казаното от
колегата Н., което изложи в допълнение и считам, че наистина това дело
следва да бъде върнато.
По отношение на другите точки на чл. 248, ал. 1 от НПК изразявам
абсолютно същото становище, което изразиха колегите.

7
ПОДС. И. А. – Нямам какво повече да допълня, съгласен съм с
адвокатите ми.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам какво да добавя.

В 10:25 ч. СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, като обяви, че ще се
произнесе след 15 минути.
Съдебното заседание продължава в 10:40 часа.

След проведеното тайно съвещание, СЪДЪТ като съобрази
становищата на страните по въпросите, визирани в чл.248, ал.1 от НПК,
приема следното:
Настоящото производство е подсъдно на ОС-Силистра съгласно
разпоредбите на чл.35, ал.2 от НПК.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т.3, настоящият съдебен състав изцяло се консолидира със
становището на повереника адв. Б. и защитниците на подс.А., като за това ще
изложи съображения малко по-долу.
По т.4, не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
Не са налице и основанията на т.5.
Относно взетата мярка за процесуална принуда, към настоящия момент
съдът преценява, че липсват основания за нейното изменение.
Искания за събиране на нови доказателства не са направени.
Досежно т.3 на чл. 248 от НПК, съдът счита, че безспорно, с оглед
заявеното от повереника адв. Б. и защитниците на подсъдимия, са налице
съществени пропуски при изготвянето на обвинителния акт, който следва да
очертае рамките на настоящото наказателно производство.
Видно, при изготвянето на същия не са спазени визираните от
законодателя изисквания и конструкцията на ОА се състои в препис (копи-
пейст) на Протокола за оглед и копи-пейст на части от експертизите, като на
няколко пъти са поставени едни и същи абзаци, видно от стр. 15 и стр.17 на
ОА.
На практика липсва описана фактическа обстановка, която да посочи
място и начин на извършване на престъплението, за което е предаден на съд
подс. А..
По делото са били назначавани множество експертизи, като при
първоначалната са определени едни скорости, с които са се движили
моторните превозни средства, а в последващите ДТАТЕ стойностите на
установените скорости са коренно различни.
Липсва обосновка от страна на прокуратурата кое от заключенията на
8
всички основни, допълнителни и допълнителни на допълнителните
Автотехнически експертизи приема и каква фактическа обстановка се
изгражда. Твърдят се допуснати нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, като на
практика липсва с какво точно и по какъв начин тези цитирани разпоредби
запълват състава на разпоредбата на чл. 343, ал. 1, буква „в“ във вр. с чл. 342,
ал. 1, предл. „трето“ от НК. Безспорно тази разпоредба от НК е бланкетна и за
да се изпълни нейният фактически състав следва точно, ясно и конкретно да
се опишат онези разпоредби, които са били нарушени от съответния
подсъдим, като се посочи и начинът, по който е осъществено самото
нарушение.
В диспозитива на ОА се сочи нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал.
1 и ал. 2 от ЗДвП, който визира несъобразената скорост на участниците при
движение по пътищата. Съгласно заключенията, които са дали вещите лица,
се навяват обстоятелства, които по никакъв начин не са коментирани от
страна на прокуратурата не за несъобразена скорост, а за превишена такава. В
крайна сметка това води до едно объркване във възможността подсъдимият
правилно да се защитава срещу повдигнатото обвинение. Твърди се, че
водачът, а по-натам и с оглед съпричиняването на пострадалия, да не са се
съобразили с избиране на скоростта, съобразяване на атмосферните условия,
релеф на местността и състояние на пътя. Липсва пояснение с кое от всички
тези изброени от законодателя обстоятелства съответните водачи, участващи
в настъпилото ПТП не са се съобразили. Тоест отново се налага извода, че
ОА страда от пороци, които не могат да бъдат отстранени в настоящото
съдебно производство и водят до съществени нарушения на процесуалните
правила, като по този начин са засегнати процесуалните права както на
подсъдимия, така и на наследниците на пострадалия.
В тази връзка съвсем необосновано се твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, но съображения в тази насока в ОА
не са изложени по никакъв начин.
Преписването на заключенията на вещите лица и на съответния огледен
протокол само по себе си не може да попълни ОА с нужното фактическо
обвинение.
С оглед на това съдът счита, че са налице основанията на чл. 248, ал. 1,
т.3 от НПК, поради което съдебното производство по настоящото дело следва
да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на
допуснатите нарушения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1, т. 6 и осн. чл.
249, ал. 1, т. 3 от НПК, СЪДЪТ



ОПРЕДЕЛИ:

9
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“ спрямо подс.
И. Б. А..
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 79/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Силистра.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Силистра за отстраняване
на констатираните нарушения.

Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Варна.

На основание чл.248, ал.2 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА, на основание чл.76 НПК, А. Г. А. и Г. С. Г., чрез
неговата майка и законен представител А. Г. А., в качеството на частни
обвинители по делото. Същите се представляват от адв. М. Я..
КОНСТИТУИРА, на основание чл.76 НПК, Д. С. Т. и Ж. С. Т., в
качеството на частни обвинители по делото. Същите се представляват от
адв. Е. Б..

Заседанието приключи в 11:05 часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 22.04.2024 г.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10