Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.10.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на четвърти
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №15101 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците С.Г.К., М.Д.К. и Р.Г.К. твърдят,
че на 16.05.2014 г. в гр. Добрич наследодателят им Г.С.К. е пострадал от ПТП,
вина за което има водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № *******. Поддържа, че от деликта
наследодателят им получил множество телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота и които са
довели до смъртта му.
Твърдят, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът „ДЗИ – О.З.” ЕАД отговаря за вредите, причинени при управлението на
това МПС. Поддържат, че между тях и починалия им наследодател е съществувала
силна емоционална връзка и след смъртта му са останали без една от най-важните
фигури в техния живот, в тях е настъпила е внезапна празнота. Считат, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер сумата от по 200 000,00 лв.,
поради което претендират тази сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на процесното ПТП до окончателното плащане. Претендират и направените
разноски.
Ответникът „ДЗИ – О.З.” ЕАД в сроковете
за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове за разликата над
сумата от по 60 000,00 лв. Релевира и възражение за съпричиняване от страна
пострадалото лице. Оспорва размера на сочените от ищците неимуществени вреди,
както и началната дата, от която претендират законна лихва. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, са претърпели вреди, изразяващи се в смърт на лице,
с което са в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е
техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 16.05.2014 г.
в гр. Добрич Г. З.М., управляваща л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, е
нарушила правилата за движение и е реализирала ПТП, при което е причинила
смъртта на наследодателя на ищците Г.С.К..
Това обстоятелство се установява и от
представената по делото присъда №10/13.05.2015 г., постановена по НОХД
№104/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Добрич, влязла в сила на 11.08.2015
г., която съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се в
него материали.
Видно от описаната по-горе присъда, Г. З.М.
е осъществила виновно деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“
вр. чл.342 ал.1 НК, като на 16.05.2014 г. в гр. Добрич при управление на л.а.
„Фолксваген Пасат” с рег. № *******
е нарушила разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП, чл.102 ППЗДвП, чл.104 ал.1 ППЗДвП,
чл.45 ал.1 и ал.2 ППЗДвП и по непредпазливост и е причинила смъртта на Г.С.К..
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ******* е извършила виновно
противоправно деяние, като е нарушила разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП, чл.102 ППЗДвП, чл.104 ал.1
ППЗДвП, чл.45 ал.1 и ал.2 ППЗДвП.
По делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП – 16.05.2014 г. между ответника и собственика на л.а.
„Фолксваген Пасат” с рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Когато пострадалият е починал, увредени
се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с
Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които
са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта
на едното от тях,
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и
направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на
деликвента.
От представеното по делото
удостоверение за наследници №3100/23.06.2015 г., издадено от Община Добрич, се
установява, че ищците
Р.Г.К. и С.Г.К. са деца, а ищецът М.Д.К.- съпруга, т.е.
законни наследници на починалия при ПТП – Г.С.К., и в това си качество са от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. В.Е.се
установява, че смъртта на Г.С.К. е причинила тежък шок на цялото семейство.
Ищецът Р.Г.К. е страдала много, била е на успокоителни хапчета, а ищецът М.Д.К.
също е имала здравословни проблеми – високо кръвно налягане, проблеми със
сърцето, плакала е много. Свидетелят сочи още, че ищците и починалия им
наследодател са били много задружно семейство, събирали са се всяка седмица,
имала е силна връзка между баща и син.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от
загубата на техния наследодател. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши
въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност
на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е
починала майката и съпругът на ищците. Установи се, че към датата на пътния
инцидент починалият е била на 68 г., съпругата му - на 68 г., а децата им
съответно на 38 и на 43 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания
свидетел, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка,
че в резултат на това ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в
мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка
причинно – следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача,
управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“. Доколкото
смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на
обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от
телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. Тъй като по
делото безспорно се установи, че между ищците и починалия е поддържана
емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа като между
майка и деца, като между съпруг и съпруга, и отчитайки внезапната и неочаквана
смърт, а като такава и съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на
смъртта на близък след негово продължително боледуване, съдът намира, че
справедливостта изисква на ищците на бъдат определени обезщетения, както
следва: по 120 000,00 лв. за всеки един ищците С.Г.К. и сумата от 130
000,00 лв. за ищеца М.Д.К.. Въпреки,
че трагичният инцидент се е отразил негативно върху емоционалната сфера на
всички ищци, все пак децата на пострадалия, като достатъчно зрели хора са имали
свой живот и загубата за тях би била по–лесно преодолима, отколкото за
съпругата на починалия, която е останала завинаги лишена от близостта на своя
дългогодишен партньор в живота, с когото са създали дом, семейство и са
отгледали децата си.
Настоящият съдебен състав намира обаче
за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От показанията на свид. Г. М. се
установява, че след удара пострадалият Г.С.К. е лежал на земята и до него е
имало каска, в която е имало друга шапка.
От показанията на свид. Ж.Ж.се
установява, че пострадалият Г.С.К. е бил с постановена жълта предпазна каска на
главата, която каска е паднала, когато и самият пострадала е паднал от
управлявания от него мотопед, като под каската е имало друга шапка с козирка.
От
приетото по делото заключение на КСМАТЕ, се установява, че причината за смъртта
на наследодателя на ищците е тежката черепно-мозъчна травма, на базата на която
се развили тежък мозъчен оток с изпадане в коматозно състояние, тежки
възпалителни промени на белите дробове и дистрофични промени в останалите
вътрешни органи, което е довело до непреодолима многоорганна недостатъчност.
Вещото лице сочи още, че пострадалият е бил с поставена предпазна каска, която
и намиращата се под нея друга шапка са намалили по тежест последиците от удара
на главата в терена на ПТП, но те не могат да предотвратят настъпването на ЧМТ.
Каската е била поставена на главата, но без да е фиксирана към нея, поради
което е настъпило по-лесното и изпадане, но тъй като липсват открити тежки
травмирания на меките тъкани на челно-теменната област, не може да се твърди,
че каската е изпаднала преди съприкосновението на главата на пострадалия с
терена. Поради факта, че не е била фиксирана със закопчалка под брадата е
напълно възможно каската да е изпаднала от главата след удара в терена, ако
каската е излетяла от главата на пострадалия при сблъсъка с автомобила, то тя
би се намирала на значително по-голямо разстояние. От заключението се
установява още, че с оглед травмите на пострадалия с по-голяма вероятност
следва да се приеме, че са причинени при поставена на главата каска. В о.с.з.
вещите лица сочат, че при процесното ПТП наследодателят на ищците е получил
травми на мозъка, има счупване на черепа, има контузия в тази област, но няма
рани, което води до извода, че е имало някакъв протектиращ елемент, както и че
каската не е била добре затегната.
От
приетото по делото заключение на повторната СМЕ се установява, че при
процесното ПТП наследодателят на ищците е получил съчетана травма: ЧМТ, която е
причина за смъртта му, и кръвонасядания. Вещото лице сочи още, че ЧМТ се дължи
на действие на предмет с охлузваща повърхност – при падане върху терена от охлузващото
действие на същия, като при наличието на поставена на главата предпазна каска
не би се получило охлузване в лявата челна област. От заключението се
установява още, че не може да се направи аргументиран извод дали при падане
върху терена, ако на главата е имало каска, какви увреждания биха се получили,
но по принцип при падане върху терена с поставена на главата каска се получават
по-леки увреждания. В о.с.з. вещото лице сочи, че към момента на удара
пострадалият със сигурност е бил без каска на главата, като в конкретния случай
имало много висок шанс каската да запази живота на пострадалия и е била малко
вероятно да получи смъртоносна травма.
От
приетото по делото заключение на тройната СМЕ, което съдът кредитира напълно,
като обосновано и компетентно изготвено от три вещи лица-специалисти в различни
области на медицината, се установява, че при процесното ПТП наследодателят на ищците
е получил ЧМТ /високоенергийна травма/, която е довела до смъртен изход, която
травма е получена при падането на пострадалия на пътното платно и директен удар
на главата върху уличната настилка. Вещите лица сочат още, че от локализацията
на удара, неговия характер и причинените травматични увреждания може да се
направи извод, че към този момент главата на пострадалото лице не е била
защитена от предпазна мотоциклетна каска, а ако главата му е била защитена от
предпазна каска, не би се получила травмата с охлузване в лявата челна област
на главата и травмените увреди на мозъка категорично биха били по-леки. От
заключението се установява още, че предпазната каска е изпаднала от главата на
пострадалия преди падането на тялото върху терена, както и че с оглед на
механизма на процесното ПТП, и скоростта на двете МПС, водачът на мотопеда не
би получил същите увреждания в областта на главата, ако е бил с коректно
поставена предпазна каска, и не би настъпила тежката ЧМТ, довела до смъртен
изход. В о.с.з. вещите лица сочат още, че пострадалият е бил с каска, която е
била некоректно фиксирана, изпаднала е и към момента на удара наследодателят на
ищците е бил без каска.
При тези данни и с оглед събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че по делото се установи по безспорен и категоричен начин твърдението
на ответника, че наследодателят на ищците е бил без коректно поставена защитна
каска, т.е. установи се нарушение на разпоредбата на чл.137е ЗДвП. Това
обстоятелство се установи безспорно от приетото по делото заключение на
тройната СМЕ, което съдът кредитира напълно. Според
вещите лица, ако е пострадалият е бил с коректно поставена предпазна
каска, не би получил същите увреждания в
областта на главата и не би настъпила тежката ЧМТ, довела до смъртен изход. Следователно е налице принос на увреденото
лице, който обаче не
е тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде определен на 1/3.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците и
определеният общ размер от по 120 000,00 лв. за всеки един ищците С.Г.К. и Р.Г.К., и от 130 000,00
лв. за ищеца М.Д.К., на същите е
дължима сума, както следва: по 80 000,00 лв. за всеки един ищците С.Г.К. и Р.Г.К., и 86 666,67 лв.
за ищеца М.Д.К., които суми са паричния еквивалент на понесените от всеки един от тях неимуществени вреди.
Доколкото обаче по делото е безспорно обстоятелството, а и се
установява от представеното преводно нареждане за кредитен превод от 28.03.2016
г., че ответникът е заплатил на ищците обезщетения в размер на сумата от по 60
000,00 лв., както и законната лихва върху сумите, считано от датата на
увреждането /24.05.2014 г./ до датата на извършеното плащане /16.05.2014 г./,
то и съдът приема, че ответникът е останал задължен за разликата, както следва:
сумата от по 20 000,00 лв. за
ищците С.Г.К.
и Р.Г.К. и сумата от 26 666,67 лв. за ищеца
М.Д.К..
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявените от ищците С.Г.К. и Р.Г.К. искове се
явяват частично основателни до размера на сумата от по 20 000,00 лв. и като
такива следва да бъдат уважени до този размер и отхвърлени за разликата до
пълния претендиран размер.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявеният от ищеца М.Д.К. иск се явява частично основателен до размера на
сумата от 26 666,67 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
На ищците е дължима и законната лихва
върху присъдените им обезщетения от датата на увреждането /24.05.2014 г., на
която дата е настъпила смъртта на наследодателя им/ до окончателното изплащане,
съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 ГПК, като следва да се отхвърли искането им
за присъждане на законна лихва за периода 16.05.2014 г. - 24.05.2014 г.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищците на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената
поради плащане част от исковете, в размер на сумата от 5562,18 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА,
а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 9866,67 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 246,66 лв., представляваща депозит за вещи лица.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете /без
отхвърлената поради извършеното плащане/ в размер на сумата от 353,34 лв.,
представляваща депозити за вещи лица, сумата от 88,34 лв., представляваща
депозит за свидетел, сумата от 2,94 лв., представляваща такса за съдебно
удостоверение и сумата от 176,67 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.” ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, и Р.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от по 20 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 24.05.2014 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 16.05.2014 г. в гр. Добрич ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта
на баща им Г.С.К.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния претендиран размер от по
200 000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода
16.05.2014 г. - 24.05.2014 г.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.226 ал.1 КЗ
отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 26 666,67 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.05.2014
г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 16.05.2014 г. в гр. Добрич ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта
на съпруга и Г.С.К.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 200
000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода 16.05.2014
г. - 24.05.2014 г.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адв. С.С., адрес: ***,
на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 5562,18 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да
заплати по сметка на СГС сумата от 9866,67 лв., представляваща държавна такса и сумата от 246,66 лв.,
представляваща депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА
С.Г.К., ЕГН
**********, адрес: ***, Р.Г.К., ЕГН **********,
адрес: ***, и М.Д.К., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплатят на „ДЗИ – О.З.”
ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 621,29 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: