Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9090/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** против „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** обективно съединени иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 55, ал.1, пр. 1 и пр.3 вр. 87 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както следва:
1. за прогласяване нищожност на Договор за присъединяване
на обект на клиент към електроразпределителната мрежа изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г.,
поради противоречие с материалния закон и в частност чл. 117 ЗЕ и Наредба №
6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към
преносната или към разпределителните ел. мрежи;
2. в условията на евентуалност за прогласяване нищожност на
Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г., поради липса на съгласие, тъй като
ищцовото дружество е нямало формирано намерение да встъпи в правоотношение с
ответника;
3. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
2316лева, представляваща платена без основание поради нищожност на Договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа изх. №
ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г. такса за промяна на присъединяване, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
12.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 359,65лева,
представляваща обезщетение за забава начислено за периода 13.12.2017г. до
11.06.2019г.
4. в условията на евентуалност за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 2316лева, представляваща платена на отпаднало
основание поради разваляне на Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г.,
такса за промяна на присъединяване, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба- 12.06.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и 359,65лева, представляваща обезщетение за забава начислено за
периода 13.12.2017г. до 11.06.2019г.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Ищцовото дружество е собственик на електроснабден имот в с. Драгижево, община Лясковец. Собственик
и управител на дружеството е Д.Р., като имотът се ползвал за жилищни нужди. До
2009г. като потребител на ел. енергията консумирана в имота се водело ищцовото
дружество, а след това физическо лице Д.Р.. За задоволяване потребностите на
домакинството, есента на 2017г. ищецът е отправил пред ответното дружество
искане за увеличаване на предоставената мощност и добавяне на трета фаза. Като
заявител по искането било вписано ищцовото дружество, а впоследствие между него
и ответника е бил сключен и процесният договор. Твърди
се, че всъщност при подписване на договора, управителят на дружеството г- н Р.
е действал при съзнателна липса на съгласие относно встъпване в процесното
правоотношение с ответника и заявяване на желание дружеството да бъде
потребител и то на ел. енергия за стопански нужди. В резултат на провеждани
разговори със служители на ответника се сочи, че г-н Р. е бил със съзнание, че
сключва договора в лично качество, а не като управител на ищцовото дружество.
Липсвало и взето решение от дружеството за подписване на въпросния договор.
Твърди се липса на воля за обвързване с уговорки за плащане на такса за
присъединяване, още повече че в чл. 7, ал.2 от договора било предвидено, че
ответникът следва да извърши дейностите за своя сметка, доколкото се касае за мрежа
извън границата на собствеността. Противно на волята на ищцовото дружество в
договора било вписано и че се касае за обект предназначен за стопанска дейност.
Отделно от това се сочи, че договорът е сключен в противоречие с материалния
закон и в частност ЗЕ и Наредба № 6/24.02.2014г., защото
не е била спазена процедурата по сключване на договора, тъй като на ищцовото
дружество не е било предоставено становище по чл. 12 от Наредбата с условията
за присъединяване, нито предварителен договор за това по чл. 16 от същата. В
противоречие с чл. 117, ал. 5, 6 и 6 ЗЕ е била уговорена реконструкция и
изграждане на елементи на електропреносната мрежа
ниско напрежение от трафопост с. Драгижево до имота на ищеца, които няма да
станат негова собственост, но следва да се изградят за негова сметка. Затова и се твърди, че договорът е нищожен поради
липса на съгласие и противоречие с материалния закон. Твърди се още, че по
повод исканата промяна на присъединяването, г-н Р. е заплатил на 13.12.2017г. в
полза на ответното дружество такса в размер на 2316лева. В рамките на
уговорения шест месечен срок от плащане на таксата се сочи, че ответното дружество не е предприело никакви
действия по изпълнение на задължението си по договора, поради което и с искане
№ 4866520/18.06.2018г. е оправил изявление за разваляне на договора с искане за
връщане на даденото по него или незабавно изпълнение в определен от доставчика
срок. Твърди, че в отговор г-н Р. е получил писмо с покана за плащане на сумата
от 10218лева допълнителна сума за присъединяване нужна за кабели. Затова на
06.08.2018г. е отправил искане за промяна в параметрите на договора, като е поискал
мощност от 15 КВ, трифазен ток, евентуално в случай, че това е невъзможно е
направил изявление за разваляне на договора с искане за връщане на вече
платената от него такса. Нищожността на договора обосновава и интереса му да
иска връщане на платената от него такса. Искането е за уважаване исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.
Исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че Д.Р. като управител на
ищцовото дружество и от името на последното, на 25.10.2017г. е подал искане за
проучване условията за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа в съответствие с чл. 4, 5 и чл. 6 от Наредба № 6
за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи. Със същото е поискано проучване на начина
и условията за присъединяване на обект- къща в с. Драгижево, община Лясковец,
ул. Отец Паисий № 2 с аб. № **********. Заявената
желана мощност е била 35 КВ с трифазно захранване, а не монофазно,
каквото е било дотогава. Към заявлението си дружеството е приложило и документ
удостоверяващ правото му на собственост върху имота- НА за покупко- продажба.
По това искане, ответното дружество изготвило становище за условията за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх. №
ПУПРОК-6345/07.11.2017г., в което е отразено, че съществуващата мощност в обект
е 12КВ, а захранването монофазно. Със становището
ищцовото дружество е било уведомено подборно относно начина на присъединяване.
В т. 10 от него е посочена и цената за присъединяване определена на база
оптималната схема на присъединяване и съгл. чл. 33 и чл. 34 от Наредба №
1/24.03.2017г. за регулиране на цените на ел. енергията и решение №
Ц-002/29.03.2002г. на ДКЕВР, а именно- 2316лева дължима към датата на сключване
на договора за присъединяване, която е постоянно компонента за присъединена
мощност и променлива компонента за допълнително разстояние до мястото на
присъединяване над 25метра- 26лева на метър с ДДС, определима
окончателно след изготвяне на работните проекти за външно ел. захранване и
платими с допълнително споразумение към договора за присъединяване. В
становището е било вписано, че за обекта няма да се изгражда ново съоръжение, а
единствено реконструира съществуващото с оглед удовлетворяване желанието на
клиента. В становището е било вписано, че ако клиентът приеме условията му, то
същият следва да депозира писмено искане за сключване на договор за
присъединяване, каквото г-н Р. като управител на ищцовото дружество е депозирал
на 13.11.2017г. в съответствие с чл. 15 от Наредба № 6. В изпълнение на
искането между ищцовото и ответното дружество е бил сключен договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г., в който е било уговорено, че
присъединяването ще се извърши съгласно становище изх. № ПУПРОК-6345/07.11.2017г.- реконструкция на
клон Г от въздушна мрежа ниско напрежение на трафопост ТП 3- Драгижево,
включваща и подмяна на съществуващ проводник с усукан изолиран проводник.
Предоставената мощност ще бъде 35КВ с категория по осигуреност на електроснабдяването
трета и брой на фазите на границата на собственост- трифазно захранване. В чл.
12 от договора е уговорено, че клиентът е длъжен да заплати дължимата цена за
присъединяване в размерите и по реда определени в раздел VII на договора. Чл. 36, т.1 и т.2
предвижда, че постоянната компонента е в размер на 2136лева и е дължима в
7-дневен срок от сключване на договора,
а променливата е в размер на 26лева с ДДС на метър и ще бъде определена след
съгласуване на работните проекти за присъединяване по определения ред, като е
дължима в 7дневен срок след сключване на допълнително споразумение към
договора. Предвид заявената мощност от 35 КВ, обектът на ищцовото дружество
попадал в група III от Наредба № 1/24.03.2017г. Потвърждава, че на
13.12.2017г. е било извършено плащане от г-н Р. на цената на постоянната
компонента. Плащането е извършено от ЮЛ, за което е издадена проформа фактура № **********/06.12.2017г. и фискален бон
за плащане в брой. С писмо № 4866520/18.06.2018г. представител на ищцовото
дружество е посочил, че към момента предметът на договора не е бил изпълнен,
тъй като съгласно него е следвало в срок от шест месеца от сключване на
договора да се извърши подмяна на техническите устройства и подаване на ел.
енергия с по- висока мощност, и заплащане на цената по договора. Отправено е
искане при невъзможност за предоставяне на услугата платената сума да му бъде
възстановена, вкл. за плащане на обезщетение за вреди от 500лева, евентуално
ако бъде изпълнен договора, да бъде посочен срок за това, вкл. да му се заплати
обезщетение за вреди от 500лева. На 25.06.2018г. ответникът в изпълнение на чл.
36, т. 2 е изпратил на ел.поща на ищцовото дружество писмо, с което го е
уведомил, че е изготвено доп.споразумение към договора, на основание на което
дължимата сума за променливата компонента е в размер на 10218лева с ДДС, тъй
като дължината на разстоянието е 418метра. На 04.07.2018г. е изпратено подобно
електронно писмо, както и писмено такова на 09.08.2018г., с които ищцовото
дружество било уведомено, че се изчаква негов представител да подпише
споразумението. С покана- становище от 07.08.2018г. до ответното дружество,
управителят на ищцовото дружество възразил срещу цената на променливата
компонента и изразил готовност да промени искането си в посока намаляване на
мощността при запазване искането за трифазно захранване. А при невъзможност за
промяна на договора без плащане на допълнителни суми е отправено искане за
възстановяване на платената вече сума, за прекратяване на договора и заплащане
на обезщетение за вреди. На 03.09.2018г. ответникът е изпратил до ищеца
становище, с което го е уведомил, че ако желае промяна на мощността в
подписания договор е нужно да подаде заявление в ЦОК, каквото и до настоящия
момент ищецът се сочи, че не е подавал. Твърди, че с искане от 22.10.2019г.
представител на ищцовото дружество го е уведомил, че в резултат на неговите
действия и висящия спор по настоящото дело, в имота вече има предоставено
трифазно захранване, подменени са мрежите и съоръженията на целия регион,
поради което и дружеството няма задължение за плащане на променливата
компонента. Поискано е поставяне на трифазен електромер за отчитане ел. енергия
в имота. Твърди, че към датата на подаване на отговора, имотът не е захранен с
трифазна мощност и тя продължавала да е 12КВ. Като причина за това сочи да е
обстоятелството, че и понастоящем ищцовото дружество не е изпълнило
задължението си по договора, като не е подписало изготвеното допълнително
споразумение и не е заплатило дължимата цена на променливата компонента. Оспорва
да са налице предпоставките за разваляне на договора, доколкото уговореният в
чл. 9, ал. 2, т. 1 вр. чл. 44 шестмесечен срок,
започва да тече от най- късната от следните дати, а именно от датата на
заплащане на дължимата цена за присъединяване по раздел VII от договора. И доколкото
ищцовото дружество не е изпълнило това си задължение, то и този шестмесечен
срок не е започнал да тече. Твърди се, че предвид неизправността на ищеца по
договора, ответникът е имал право по реда на чл. 44, т. 3 от договора
едностранно със 7-дневно предизвестие да прекрати договора, от което обаче не
се е ползвал. Оспорва договорът да страда от сочените пороци. Твърди, че
цялостната кореспонденция по повод сключване на договора е водена с ищцовото
дружество, което се явява и собственик на електроснабдения
имот. Твърди, че е спазил всички изисквания на ЗЕ, Наредба № 6/09.06.2004г. и
Наредба № 1/24.03.2017г. По изложените
съображения претендира отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно
исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на
страните.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал.1, пр. 1, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 55, ал.1, пр. 1 и пр.3 вр. 87 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на заявените претенции, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищеца при
условията на пълно и главно доказване да установи следните факти от фактическия
състав на правото му, а именно: че договорът е сключен в нарушение на изискванията на чл. 117, ал. 5, 6 и
ал. 7 ЗЕ, тъй като са уговорени реконструкция и изграждане на елементи на електропреносната мрежа ниско напрежение от трафопост с.
Драгижево до имота на ищеца, които няма да станат негова собственост, но следва
да се изградят за негова сметка и в нарушение изискванията на Наредба № 6/24.02.2014г., тъй
като на ищеца не е било предоставено становище по чл. 12 от Наредбата с
условията за присъединяване, нито предварителен договор за това по чл. 16 от
същата; че при сключване на договора ищецът е нямал съзнание, че встъпва в
соченото правоотношение с ответника; плащане и получаване на процесната сума от ответника, и възражения си за
нейната недължимост; наличие на валидно
сключен с ответника договор със соченото съдържание; изправността си по договора;
разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника
чрез отправяне на писмено изявление в този смисъл до него и получаването му от
ответника; падеж на задължението и размер на обезщетението за забава. Ответникът
дължи доказване на своите правоизключващи и правопогасяващи възражения и в
частност, че договорът е валидно сключен с ищцовото дружество и при спазване
императивните изисквания на закона; че плащането на цената е станало на
съществуващо правно основание, т.е. в изпълнение на задължение по сключен с
ищцовото дружество договор за присъединяване; че е изправна страна по договора,
като е изпълнил точно задълженията си по договора.
От ангажираните по
делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:
С договор за покупко-
продажба обективиран в НА № 846/16.04.2004г. ищцовото
дружество е придобило правото на собственост върху УПИ II-216 находящ се в с. Драгижево, община Лясковец, заедно с построената в
него къща. С искане вх. № **********/25.10.2017г. ищцовото дружество е поискало
от ответното да извърши проучване и посочи условията и начин за присъединяване
към електроснабдителната мрежа на имота му. С искането са отбелязани следните
характеристика на искането: предназначението на обекта е- за битова дейност,
нивото на ел. напрежение на захранването в мястото на присъединяване на обекта-
ниско напрежение, брой на фазите- трифазно, категория по осигуреност на
електроснабдяването- трета, при мощност от 35КВ. Със становище изх. № ПУПРОК-6345/07.11.2017г. за условията за
присъединяване на обект на клиент към електроснабдителната мрежа, ищцовото
дружество е уведомено, че по повод отправеното искане, присъединяването е
възможно чрез подмяна на съществуващото метално разпределително табло НН с
ново, реконструкция на клон Г от въздушната мрежа НН на ТП 3 Драгижево с
посочване на конкретните дейности, които са нужни за това, монтаж на преходен
шкаф, подмяна на съществуващо електромерно табло,
монтаж на електромер и необходимата комутационна и
предпазна апаратура. В т. 9 изрично е посочено, че ответното дружество е
задължено по изграждане на необходимите съоръжения по повод удовлетворяване на
искането. В т.10 е посочено, че цената за присъединяване е, както следва:
постоянна компонента за присъединена мощност в размер на 2316лева дължима към
датата на сключване на договора и променлива компонента за допълнително
разстояние до мястото на присъединяване над 25метра от 26лева с ДДС на метър,
окончателно определена след изготвяне на работните проекти за външно ел. захранване
и платими с допълнително споразумение към договора за присъединяване. Изготвена
е и количествено- стойностна сметка- прогноза. С искане за сключване на договор
за присъединяване на обект на клиент на електроразпределителната мрежа вх. №
4687148/13.11.2017г., ищцовото дружество е поискало да му бъде предложен за
сключване договор за присъединяване към електроснабдителната мрежа на обекта му
на собственост. На 23.11.2017г. между страните е бил сключен договор за
присъединяване изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г. Предметът на договора
съгласно чл. 1 е определяне на необходимите условия за присъединяване към
мрежата на собствения на ищеца обект на потребление. В чл. 2, ал. 3 от договора
изрично са посочени присъединителните съоръжения чрез изграждането, на които ще
се извърши присъединяването на обекта, а в чл. 3 и техническите параметри за
това. Съгласно чл. 8, изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръженията
за присъединяване съгласно ЗУТ следва да се извърши на един етап. В чл. 9 е
посочено, че срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на
присъединителните съоръжения е шест месеца, който съгласно ал. 2 започва да
тече от най- късната дата от следните дати- заплащане на дължимата цена за
присъединяване по раздел VII; датата на възникване
на вещни и/или сервитутни права на присъединителните
съоръжения; датата на влизане в сила на разрешението за строеж по ЗУТ за
изграждане на съоръженията. Срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на
обекта следва да е посочен в ал. 3 на чл. 9, но в случая липсва разписан такъв.
В чл.10 е посочено, че договорът се сключва със срок на действие шест месеца
след въвеждане на обекта в експлоатация съгласно чл. 9, ал. 3. Съгласно чл. 36,
цената за присъединяване, определена на база оптимална схема на присъединяване
и съгл. чл. 33 и чл. 34 от Наредба № 1/24.03.2017г. за регулиране цените на
ел.енергията и решение на КЕВР е, както следва: постоянна компонента за
присъединена мощност в размер на 2316лева дължима в 7-дневен срок от датата на
сключване на договора и променлива компонента за допълнително разстояние до
мястото на присъединяване над 25метра от 26лева с ДДС на метър, определена след
съгласуване на работните проекти за присъединяване по определения ред и е
дължима в 7-дневен срок след сключване на допълнително споразумение към
договора. На 13.12.2017г. ответното дружество е издало фактура, респ. ищцовото
дружество е извършило плащане на сумата от 2316лева, дължима постоянна
компонента за присъединена мощност.
С искане вх. №
4866520/18.06.2018г. ищцовото дружество е отправило искане до ответното
дружество за възстановяване на платената сума от 2316лева, доколкото предметът
на договора понастоящем не е бил изпълнен и в случай, че изпълнението е
невъзможно. В случай, че все пак договорът бъде изпълнен, поискано е посочване
на конкретен срок за това, както и обезщетение за забавата. По повод заявление
№ 4870158/21.06.2018г. ответното дружество е уведомило ищеца, че е изготвено
допълнително споразумение № А1-ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141-АДП-0619/19.06.2018г. Със същото е определена стойността на
променливата компонента на цената за присъединяване в размер на 10218лева
изчислена съобразно дължината на линия НН от 418метра. Ищецът е поканен да се
яви за подписването му в срок до 17.09.2018г., след изтичането на който
споразумението ще бъде анулирано и процедурата по заявлението му прекратена. В
отговор ищецът е изразил с писмо от 24.07.2018г. несъгласие за заплащане на
сумата от 10218лева за кабели. При невъзможност за изпълнение на договора без
заплащане на допълнителни суми, поискано е възстановяване на платената такса от
2316лева, ведно с обезщетение за вреди и прекратяване на договора. В отговор на
това, ответното дружество е уведомило с писмо от 03.09.2018г. ищеца, че
максималната трифазна мощност, която може да се осигури от съществуващата електроизграденост е 10КВ. При желание за промяна в
мощността по подписания договор за присъединяване, ищецът е поканен да подаде
заявление за това.
По иска с правно
основание чл. 26,
ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Нормата предвижда, че е
нищожен договорът, който противоречи на закона. Всеки договор има своето
основание /кауза/, съдържание /престации, когато е престационен/
и предмет. Съдебната практика приема, че това е най- тежкият порок, от който
може да бъде засегната една сделка. Същевременно, не всяко нарушение на
императивна разпоредба на закона при сключване на една сделка е основание за
нищожност на това основание. Този порок ще е наличен, когато основанието, т.е
причината за сключване на договора противоречи на закона, респ. предметът му е
забранен от закона. Нарушаването на императивна правна норма относно
съдържанието на договора не го прави нищожен, а води до нищожност само на
съответната клауза. Или, една сделка ще противоречи на закона, когато нейният
резултат, т.е приложението на правните й последици, противоречи на закона.
В настоящия
случай ищецът е твърдял противоречие на сключения между страните Договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа изх. №
ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г. с разпоредбите на чл. 117 ЗЕ и Наредба №
6/24.02.2004г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към
преносната или към разпределителните ел. мрежи. В частност, поради неспазване
на процедурата по сключване на договора, доколкото на ищцовото дружество не е
било предоставено становище по чл. 12 от Наредбата с условията за
присъединяване, нито предварителен договор за това по чл. 16 от същата. Съгласно
чл. 12, ал.1 от Наредба № 6/2014г. в редакцията на ДВ бр.77/2016г. мрежовият
оператор изготвя и предлага на лицата по чл.4, ал. 2 /възложител, собственик,
ползвател, наемател, лице с разрешение за поставяне на преместваем
обект/ проект на предварителен договор за присъединяване, включващ условията за
присъединяване, когато тези лица са възложители на обекти, които се изграждат
или преустройват по реда на ЗУТ и писмено становище за условията за
присъединяване във всички останали случай. Доколкото ищецът няма качество на
възложител на обект по см. на чл.4, ал. 2 от същата Наредба/не се касае за нов
обект, не се касае за преустройство на обект по ЗУТ, нито за временно
електроснабдяване на строителен обект/, то задължение на ответника е било да
изготви и предложи писмено становище за условията за присъединяване. Анализът на ангажираните по делото писмени
доказателства обосновава извод, че това задължение е изпълнено. По повод
искането на ищеца за присъединяване, със становище изх. №
ПУПРОК-6345/07.11.2017г. за условията за присъединяване на обект на клиент към
електроснабдителната мрежа, ответното дружество го е уведомило подробно относно
всички условия, при които е възможно искането му да бъде удовлетворено. Изпълнено
е и задължението по чл. 16 от Наредбата, предвиждащ, че в едномесечен
срок от подаване на искането за сключване на договор за присъединяване
съответният мрежови оператор: 1. подготвя договора; и 2. изпраща писмена покана
до лицето, подало искане по чл. 15, ал. 1
за сключване на договора за присъединяване. Задължение за предоставяне на
предварителен договор за ответното дружество в случая няма разписано в закона. На
следващо място, ищецът е твърдял, че договорът е сключен в противоречие с чл.
117, ал. 5, 6 и 7 ЗЕ, тъй като е била уговорена реконструкция и изграждане на
елементи на електропреносната мрежа ниско напрежение
от трафопост с. Драгижево до имота на ищеца, които няма да станат негова
собственост, но пък трябва да се изградят за негова сметка. В чл. 117, ал. 5 ЗЕ е разписано, че електрическите
уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа
енергия само на един небитов клиент, се изграждат за негова сметка и са негова
собственост. Ал. 6 предвижда, че в случаите, когато електропроводите високо и
средно напрежение, чрез които уредбите по ал. 5 се присъединяват към електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, не са елементи на тези мрежи, те се изграждат от клиента и са негова
собственост, а в ал. 7, че електрическите съоръжения ниско напрежение, които се
намират в имотите на клиентите и са разположени след границите на собственост
на съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост.
Възражението договорът да е сключен в нарушение на тези разпоредби,
обосноваващо и извод за нищожност на договора е неоснователно.
Законодателството в областта на енергетиката изхожда от идеята, че дейността по
изграждането и присъединяването към електрическата мрежа е в изключителните
правомощия на преносното и разпределителното предприятия, които са и собственици
на електропреносната и разпределителната мрежа, на електрическите
уредби и електропроводи с високо и средно напрежение. Още повече, че и поставянето
под напрежение на съоръженията е дейност в изключителните правомощия на
съответния мрежов оператор или упълномощени от него лица. Дефакто,
разпоредбите на чл. 117, ал. 5, 6 и 7 ЗЕ регламентират изключение от това
правило предвиждайки хипотези, при които съоръжения и електропроводи са
собственост не на предприятието, а на клиентите- битови или небитови, където
отношенията се уреждат от чл. 21 и чл. 22 от същата Наредба. Затова и сочените
разпоредби от закона са неприложими за казуса. Ако и това да не бъде споделено,
следва да се посочи, че нарушаването им в никой случай не покрива критериите за
нищожност на договора на това основание, защото нито неговия предмет, нито
причината за сключването му, нито последиците му влизат в противоречие със
закона.
По иска с правно
основание чл. 26, ал.
2, пр. 2 ЗЗД
Нормата предвижда, че е
нищожен договорът, който е сключен при липсващо съгласие.
В ТР № 5/12.12.2016г. по т. д. № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК се прие,
че липсата на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице,
когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на
съгласие“ /пр.- изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване
– на шега, като учебен пример и др. подобни/. Този тежък порок е непоправим и
непреодолим, и за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. При липсата на съгласие волята се
изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни последици. Следователно, налице е волеизявление, но то съществува
само формално, доколкото всъщност липсва съгласие на едната или на двете страни.
За да е нищожно на това основание, липсата на волеизявление трябва да е пълна,
т.е. такова изобщо да не съществува или то да е приравнено на несъществуващо.
Възможно е субектът изобщо да не желае настъпването на правните последици или
пък да желае правните последици, но поради обективни причини волеизявлението му
се счита за несъществуващо. Липсата на съгласие следва да се преценява към
момента на сключване на договора, защото предварителната и последващата
такава са правно ирелевантни. В случая твърденията на ищеца са били, че при
подписване на договора, представляващият го управител г- н Р. е действал при
съзнателна липса на съгласие относно встъпване в процесното правоотношение с
ответника и заявяване на желание дружеството да бъде потребител и то на ел.
енергия за стопански нужди. Съзнанието на управителя Р. е било, че сключва
договора в лично качество, а не като управител. Липсвала й воля за обвързване с
уговорки за плащане на такса за присъединяване и че се касае за обект
предназначен за стопанска дейност. Доказателства в подкрепа на тези си
твърдения обаче и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, ищцовото дружество
не е ангажирало. Видно е от ангажираните доказателства, че страна по договора е
ищцовото дружество, като навсякъде във водената между страните кореспонденция,
г- н Р. се е обозначавал като негов органен
представител. А като такъв, той извършва действия съобразно дадената по
закон компетентност, вкл. има представителни функции, като част от правомощията
си на орган на юридическото лице. Във външните действия той е представлявал юридическото
лице и волята, която е изразил за сключване на договора, е волята на самото юридическо
лице. Съгласно чл. 147 ТЗ, едноличният собственик на капитала управлява и представлява
дружеството лично или чрез определен от него управител, и решава въпросите от
компетентността на общото събрание. Принципно, в чл. 138 ТЗ не е предвидено
като условие за сключване на договор като процесния изрично решение на общото
събрание, в случая на едноличния собственик на капитала, нито се е твърдяло
такова изискване да съществува в учредителния акт на търговеца. По- важното
обаче е, че доколкото се касае за отношения на юридическото лице с трети лица, ограниченията
в представителната власт на органния представител имат
правно значение само в отношенията между юридическото лице и него, с оглед отговорността
на последния пред дружеството и не могат да се противопоставят на трети лица. Затова и възражението, че липсвало взето решение от
дружеството за сключване на договора се явява ирелевантно. Принципно, няма и
как да се приеме, че г-н Р. е действал като физическо лице при положение, че
при отправяне на искането си до ответника се е обозначил като собственик на
имота, чиято собственост безспорно е на юридическото лице. В заключение, исковата
претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.
По исковете с правно
основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1,
пр.1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. Ищецът е основавал тази си претенция за реституция на даденото по договора
сключен с ответника на основание нищожност на последният. Затова и неоснователността на исковете за нищожност на договора,
обосновава неоснователност и на иска за връщане на платената по него цена за
присъединяване в размер на постоянната й компонетна,
като платено без основание. А това обуславя неоснователност и на претенцията по
чл. 86 ЗЗД за нея.
По исковете с правно
основание чл. 55,
ал.1, пр.3 вр. 87 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 55, ал. 1,
пр.3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го
върне. Претенцията
се основава на твърдения за упражнено право на разваляне на сключения договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г., поради неизпълнение на задълженията
на ответника по него в рамките на уговорения срок, вкл. предоставения
допълнителен такъв с искане № 4866520/18.06.2018г.
Развалянето
на договора по правило е крайното средство и като последица има обратно действие,
освен при договорите за продължително или периодично изпълнение- чл. 88, ал.1,
изр.1 ЗЗД, какъвто настоящият договор не е. С упражняване на потестативното право на кредитора по чл. 87 ЗЗД се
заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора, всички породени
от него права и задължения, включително за страната извършила престация по
него, възниква правото за нейното връщане. По правило това право принадлежи на
изправната в облигацията страна. Безспорно е, че ищцовото дружество е извършило
плащане в цялост на дължимата по чл. 36, т.1 постоянна компонента за
присъединена мощност в размер на 2316лева. Както се посочи в чл. 9 и чл. 10,
страните са уговорили, че срокът на действие на договора е шест месеца след
въвеждане на присъединения обект в експлоатация, като срокът за изграждане и
въвеждане в експлоатация е също шест месеца и започва да тече в случая от
датата на заплащане на дължимата цена за присъединяване по чл. 36.
Следователно, за да започне да тече този 6-месечен срок по чл. 9, страните са
уговорили като условие заплащане на цялата цена по него, което включва и
сключване помежду ми на допълнително споразумение към договора. Видно е от
ангажираните по делото доказателства, че на 21.06.2018г. и по повод изявлението
на ищеца от 18.06.2018г., ответното дружество го е поканило да сключат
въпросното допълнително споразумение. В отговор от 07.08.2018г. обаче ищецът е
изразил несъгласието си с размера на определената променлива компонентна от
цената за присъединяване и е изразил съгласие да промени искането си в посока
отказ от повишаване на мощността. В отговор на това с писмото от 08.08.2018г. ответното дружество го е уведомило, че за промяна
в мощността следва да подаде съответното заявление. В същия смисъл е бил и
отговор от 06.11.2019г. по повод искане на ищеца от 22.10.2019г. При така
установената хронология на отношенията между страните, не може да се приеме, че
ответното дружество е в неизпълнение на поети с договора задължения. Така както
е уговорено в договора, всъщност изпълнението на задължението на ответното
дружество за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните
съоръжения е поставено в зависимост от изпълнение на задължението на ищеца за
заплати в цялост дължимата цена за присъединяване- постоянна и променлива компонентна.
И именно от изпълнението на това задължение на ищеца започва да тече и
уговорения в чл.9 срок за изпълнение насрещното задължение на ответника. Така,
че не може да се приеме, нито че ответникът е в забава, нито че е в
неизпълнение на задълженията се по чл. 2 от договора. Обобщено, съдът приема,
че договорът не е бил валидно развален от ищеца, доколкото липсва основание за
това, а оттам няма основание и той да иска връщане на даденото по него. Исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна, което обуславя неоснователност и на претенцията по чл.
86 ЗЗД за нея.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който се претендират в настоящото производство 150лева юк. възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
против „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, както следва: 1. за
прогласяване нищожност на Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната
мрежа изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г., поради противоречие с
материалния закон и в частност чл. 117 ЗЕ и Наредба № 6/24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към
разпределителните ел.мрежи; 2. за
прогласяване нищожност на Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа изх. № ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г.,
поради липса на съгласие, тъй като ищцовото дружество е нямало формирано
намерение да встъпи в правоотношение с ответника; 3. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2316лева,
представляваща платена без основание поради нищожност на Договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа изх. №
ПУПРОК-6345-ДПРОК-3141/23.11.2017г. цена за промяна на присъединяване, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
12.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението и 359,65лева,
представляваща обезщетение за забава начислено за периода 13.12.2017г. до
11.06.2019г.; 4. за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от 2316лева, представляваща платена на отпаднало
основание поради разваляне на Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа изх. № ПУПРОК- 6345- ДПРОК-3141/23.11.2017г., цена
за промяна на присъединяване, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба- 12.06.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и 359,65лева, представляваща обезщетение за забава начислено за
периода 13.12.2017г. до 11.06.2019г, на основание чл. 26, ал.1, пр. 1, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 55, ал.1, пр. 1 и пр.3 вр. 87 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С.“ АД, ЕИК ********* сумата от 150лева представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: