Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 14.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 5363 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
24463/28.01.2019 г., постановено по гр. д. № 74567/2016 г. по описа на СРС, 36
състав e уважен предявеният от К.П.С. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу Н.К.Д.
с ЕГН ********** и адрес ***, иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.34 ЗЗД
за връщане на получена сума 9350,50 лева, представляваща разлика между
получената от ответника такава по нищожен договор за поръчка сключен помежду им
на 17.06.2016 г. в размер на 52 000.00 лв. и върнатата от ответника сума в
размер на 42 649.50 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.12.2016г. до
окончателното й изплащане.
С постановеното решение
ответникът Н.К.Д. е осъден да заплати на К.П.С. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1031,00 лв., представляваща разноските в първоинстанционното
производството.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Н.К.Д. срещу постановеното решение,
в частта, с която е уважен предявения срещу него иск. Изложени са доводи за недопустимост
на постановеното от СРС решение, тъй като ищецът не притежава активна
легитимация за предявяване на иска, тъй като чрез представените пред първата
инстанция доказателства се установява, че преведената сума е била собствена на
майката на ищеца – С.Т.С.. Поради това, според ответника, само последната има
правен интерес да претендира сумата и притежава активна материална и процесуалноправна
легитимация да предяви иска.
Твърдението на ищеца , че сумата му е била дарена от неговата майка
били недоказани в производството и такъв писмен договор с достоверна дата в
необходимата форма преди възникване на мандатното правоотношение не бил
ангажиран пред съда. Не били ангажирани и доказателства, за това в че такава
парична сума е била реално предадена от нея на ищеца. Поради това предявеният
иск е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Правилото за реституция
установено в чл.34 ЗЗД е в полза на всеки престирал нещо по нищожния договор,
като в случая това била майката на ищеца. Следователно, ако има претенции за
връщане на каквото и да било дадено във връзка с този договор, то, тези
претенции могат да бъдат упражнени само и единствено от С.С., а не и от сина й.
Това, че последния е страна по договора не му дава активна легитимация, ако се
приеме, че договорът е нищожен. Доколкото СРС се е произнесъл по недопустим
иск, то, постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
По изложени доводи
решението на СРС е неправилно, тъй като противоречи на събраните в
производството доказателства. В решението неправилно е посочено, че свидетелят Г.Н.е
присъствал при връщането, а не и при получаване на сумата от 10000 лв. Поради
формирани грешни изводи у съда, постановеното решение било неправилно. Идентични
оплаквания изразява и за изводите на съда, че Н.Д. е върнал сумата преди да я
получи, който не съответства на събраните доказателства. Освен това в
постановеното решение бил формиран извод, за това че била предадена сумата
10000 лв. и за това следва да бъде върната исковата стойност 9350 лв.
Излага оплаквания, че
решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Още в отговора на исковата молба бил посочил, че във връзка с договора
за мандат /косвено представителство/ на 17.06.2016 г. ответникът е превел по
сметка на ЧСИ С.П. сумата 9337.50 лв. като задатък 10% за участие в публичната
продан на имота. Доколкото, като участник не заплатил продажната цена в дадения
от закона срок сумата била удържана по образуваното изпълнително дело с длъжник
– майката на ищеца и като такава била ползвана за погасяване на дълга й като
ипотекарен длъжник.
Въззивникът излага
доводи за несправедливост на постановеното решение. Независимо от спецификите
на правния казус, ответникът се явява ощетен и принуден да носи отговорност, за
това че се е съгласил да помогне на приятел да запази дома си, изнесен на
публична продан. За тази помощ ответникът не само, че не бил компенсиран, а и
бил осъден да върне сума, която не е получавал. Сумата 9350 лв. реално била
преведена на ЧСИ за погасяване на дълга на майката на ищеца.
Отправя искане за
обезсилване или отмяна на постановеното решение и отхвърляне на иска.
Въззиваемата страна К.П.С.
в срока по чл.263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, в която посочва, че
жалбата е неоснователна, респ, решението на СРС е допустимо и правилно.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбите.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Доводите на въззивника
за недопустимост на постановеното решение се отнасят към правилността на
съдебния акт. В исковата молба са изложени фактически и правни доводи, за това
че носител на спорното правоотношение е ищецът като страна по сключения на
17.06.2016 г. мандатен договор с ответника. Поради това активната процесуална
легитимация принадлежи на ищеца. Формиране на извод дали въведеното като
предмет на спора материално право принадлежи на ищеца налага разглеждане на
спора по същество.
Във връзка с наведените
във въззивната жалба доводи срещу правилността на постановеното решение, съдът
намира следното:
Чрез събраните в
производството доказателства се установява, че по възлагане във връзка с
обявление за публична продан на недвижим имот по изп.д.№ 20169210400123 на ЧСИ С.П.
*** действие – СГС ответникът е участвал от свое име, но за сметка на
възложителя в публична продан за покупка на имот, собственост на длъжника С.Т.С.
/майка на ищеца/ представляващ: „ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.8550.363 с
местонахождение в гр. София, район „Кремиковци", кв. „*****, целият с площ
от 892 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
па трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план УПИ
ХХ-363 от квартал 94 по плана на град София, местност „Враждебна", при
граници: УПИ XXI-364, УПИ XVIII- 361, УПИ Х1Х-362, улица, заедно с построените
в това дворно място: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляваща сграда с
идентификатор 68134.8550.363.1, брой етажи: 2 - приземен етаж и етаж, със
застроена площ от 83.24 кв. метра на всеки от етажите, с предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна; ГАРАЖ, с идентификатор 68134.8550.363.2, със застроена
площ от 29.62 кв. метра, брой етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж;
БАРАКА с идентификатор 68134.8550.363.3, със застроена площ от 10.60 кв. метра,
брой етажи 1, с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор 68134.8550.363.4, със
застроена площ от 15.11 кв. метра, брой етажи: 1, с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна страда; НАВЕС с площ от 12.80 кв.
метра, без идентификатор“.
Установи се, че между
страните по делото К.П.С., като доверител и Н.К.Д., като довереник е бил
сключен в писмена форма договор за косвено представителство, по силата на който
на последния е възложено да придобие от свое име но за сметка на ищеца
изнесения по изп. дело № 20169210400123 на ЧСИ С.П. с peг. № 921 на КЧСИ на
публична продан от 20.05.2016 г. до 20.06.2016 г. за негов дълг имот, описан
по-горе. На довереника – ответник в производството е възложено извършване на
всички правни и фактически действия във връзка с изпълнение на договора с оглед
настъпване на вещнопрехвърлителния ефект, в т.ч. да стопанисва и управлява
имотите до прехвърлянето им по отчетната сделка в полза на доверителя или
посочено от него лице.
В чл.1, ал.2 от договора
за поръчка страните предвидили, че доверителя ще предостави на довереника
сумата от 52000.00 лв. – представляваща част от продажната цена на недвижимите
имоти изнесени на публичната продан. В чл.1, ал.3 от договора страните
предвидили, че довереникът се задължава да осигури със собствени средства
остатъка от сумата над предоставената 52000.00 лв. с оглед заплащане на пълната
продажна цена на имотите, достигната на публичната продан. В чл.4, б“ от
договора предвидили, че доверителя се задължава да предостави на довереника при
поискване парични средства за изпълнение на поръчката, а според чл.4, б“ да
заплати стойността на направените разходи по извършване на поръчката заедно с
лихвите върху тях, както и вредите претърпени от довереника за във връзка с
изпълнение на поръчката. Право на доверителя е според указаното в чл.5, б“в“,
да придобие в резултат на отчетна сделка лично или чрез избрано от него
юридическо или физическо лице собствеността върху имотите закупени на името на
довереника след възстановяване на вложените в сделката суми собственост на
довереника съгласно уговореното.
Страните не спорят и се
установява чрез приложените в производството пред първата инстанция писмени
документи, че в изпълнение на възлагането по сключените договори за поръчка, на
ответника е била преведена по банков път от банковата сметка на С.Т.С. /майка на ищеца/ сумата 52000.00 лв.,
както следва: 10000.00 лв. на 17.06.2016 г. и сумата 42000.00 лв. на 23.06.2016
г.
Установява се, че на
проведената публична продан на 21.06.2016 г. по изп. дело № 20169210400123 на
ЧСИ С.П. *** действие-района на СГС, ответникът е участвал с писмено
наддавателно предложение вх.№ 4263/17.06.2016 г. с предложена цена 93375.00
лв., както и че е превел по сметка на ЧСИ сумата 9337.50 лв.-задатък в размер
на 10% върху началната цена по реда на чл.489, ал.1 ГПК. В проведеното устно
наддаване по реда на чл.492, ал.2 ГПК ответникът е отправил устни наддавателни
предложения, последното от които за сумата 124625.73 лв., което е
представлявало най-високата цена предложена за процесния имот. В резултат, на
основание чл.492, ал.1 ГПК същият е бил обявен за купувач на имота. Поради
невнасяне на продажната цена в срока по чл.492, ал.3 ГПК /едноседмичен от
приключване на проданта/ с постановление от 29.06.2016 г. на ЧСИ за купувач на
имота е обявен следващия по ред наддавач в публичната продан – Л.С.Й.за сумата
115288.23 лв., предложена от последния в проведеното устно наддаване. С
постановление за възлагане от 06.07.2016 г. имотите са възложени на купувача Л.С.Й..
Установява се, че на
27.06.2016 г. ответникът е върнал на С.Т.С. /майка на ищеца/ чрез банков превод
по банковата й сметка сумата 42649.50 лв.
Предмет на главния иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 37 и чл.
292, ал. 3 ЗЗД е сумата от 9350.00 лв., която по изложени правни и фактически
доводи на ищеца подлежи на връщане от ответника, тъй като е заплатена без
основание - по договора за поръчка от 17.06.2016 г., който е нищожен поради
неспазване на предвидената в чл.292, ал. 3 ЗЗД форма - писмена с нотариална
заверка на подписите.
Фактически състав на
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание. Като от значение е моментът на получаване на
облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице
валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага.
В настоящия случай,
при анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че между страните
по делото се установява сключване на договор за поръчка /чл. 280 и сл. от ЗЗД/,
по силата на който ответникът - довереник се е задължил срещу възнаграждение от
името и за сметка на ищеца - доверител да придобие недвижимите имоти предмет на
публична продан по изпълнително дело с длъжник свидетеля С.С..
Поначало договорът
за поръчка е неформален и не е необходима писмена форма за действителност, като
е достатъчно страните да постигнат съгласие за съществените му елементи. Възможно
е довереникът да действа от свое име в отношенията с третите лица, но за чужда
сметка - формално се легитимира като страна по сделката, но не придобива
правата и задълженията по нея, те настъпват в патримониума на доверителя. При
скрит мандат, даден за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от
името на довереника, договорът за поръчка трябва да е сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, като условие за валидност /чл. 292, ал. 3 ЗЗД/
Между страните, както бе
посочено не е налице спор, че сумата 9350.00 лв. е била предадена на ответника
във връзка с изпълнение на договора за поръчка от 17.06.2016 г.
Фактическите твърдения
на ищеца, че сумата е била предадена от него като мандант по договора се
установяват от представените банкови справки и показанията на свидетеля С.С.
/майка на ищеца/ преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед всички
доказателства. Именно при преценка на събраните в производството доказателства е
установено, че ответника изрично при връщане на сумата 42649.50 лв. по
банковата сметка на С.С. е посочил в банковото нареждане, че се отказва от
договора за поръчка от 17.06.2016 г., която воля несъмнено е достигнала и до
знанието на доверителя-ищец. Установява се, чрез показанията на свидетеля С.С.
дадени пред първата инстанция, че сумата по нейната банкова сметка ***.00 лв.,
която е била преведена на ответника във връзка с договора за поръчка е била
дадена от нея за нужди на сина й за закупуване на жилище. Дали тази сума е била
дадена от майката на ищеца в заем или чрез дарение е без значение за настоящия
спор при съобразяване, че страните не спорят, че същата е била предадена от
ищеца на ответника именно във връзка с възлагането от 17.06.2016 г. Това е и
основанието, на което сумата е била върната от ответника на ищеца, както бе
посочено по-горе.
С оглед това, настоящия
състав намира доводите на въззивника за липса на активна материалноправна
легитимация по спора за неоснователни.
В частта, в която с
договора се възлага закупуване на недвижим имот от името на довереника, но за
сметка на доверителя, несъмнено сключения на 17.06.2016 г. договор е нищожен
поради неспазване на предвидената от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите, като условие за
валидност /чл. 292, ал. 3 ЗЗД. Това обаче от своя страна не води автоматично до
нищожност на всички възложени правни и фактически действия при съобразяване, че
покупка на имота от косвения представител не е извършена. За обосноваване на
този извод съдът съобрази неформалния характер на договора в останалата част и
възлагането на правни и фактически действия за участие в публичната продан,
които са били изпълнени. В случая е установено,
че ответникът се е отказал от поръчката по реда на чл.287 ЗЗД и не е закупил
имотите по проведената публична продан, като съответно е върнал част от
предадената му сума, т.е. установено е прекратяване на договора за мандат преди
изпълнение на всички правни и фактически действия. При съобразяване, че към
момента на прекратяването е било изпълнено част от възложеното, а именно-
участие в публичната продан и заплащане на задатък за участие в наддаването, за
които не е предвидена от закона форма, съдът намира че е налице валидно
основание за заплащане на сумата 52000.00 лв. Съответно, установено е, че при
прекратяване на договора за мандат на основание чл.284, ал.2 ЗЗД довереника е
дал на доверителя сметка и му е предал всичко, което е получил в изпълнение на поръчката- в случая сумата 42649.50 лв., която е била върната отново по банковата
сметка на свидетеля С.С..
Поради това, съдът
намира че към момента на предаване на сумата от 52000.00 лв. от ищеца на
ответника е налице валиден юридически факт за получаването на определена
имуществена облага- валиден договор за поръчка, с който са възложени правни и
фактически действия за участие в публична продан с оглед закупуване на недвижим
имот. При така формираните изводи, искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
сумата 9350.50 лв. подлежи на отхвърляне. Поради разминаване изводите на двете инстанции
постановеното от СРС решение в посочената част подлежи на отмяна.
Поради сбъдване
вътрешно-процесуалното условие, съдът следва да разгледа предявените при
условията на евентуалност искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.284, ал.2 ЗЗД и
чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.289 ЗЗД:
Според чл. 284, ал.
1 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на
поръчката, а според чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е длъжен да даде на доверителя сметка
и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Задължението
на довереника - ответник да даде отчет включва задължение да уведоми ищеца –
доверител за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото, а ако не
може да изпълни поръчката – да върне средствата, дадени му за изпълнение на
поръчката.
Както бе посочено сумата
от 9350.50 лв. е била заплатена като задатък от ответника при участие в
проведената публична продан. Съобразно указаното в чл.493,т.1 ГПК /ред. изм. ДВ. бр.100 от
21 Декември 2010г./ внесеният от наддавача /ответник/ задатък служи за
удовлетворение на взискателите по изпълнителното дело. С оглед това, съдът
намира че посочената сума представлява разход за изпълнение на поръчката по см.
на чл.285 ЗЗД и чл.4, б“г“ от договора, доколкото е свързана с изпълнение на
възлагането на правни и фактически действия за участие в публичната продан.
И при различен извод
посочената сума е преминала в патримониума на трето за договора и спора лице.
При съобразяване характеристиките на договора за поръчка, настоящия състав
намира че довереника е изпълнил добросъвестно и изцяло задълженията си по
договора, като е дал на доверителя сметка и му е предал всичко, което е получил
в изпълнение на поръчката – в случая е предал сумата от 42649.50 лв., която е
била върната отново по банковата сметка на свидетеля С.С.. Възложените правни и
фактически действия са били изпълнени от името на довереника, но за сметка на
доверителя, поради което претенцията за връщане на сумата 9350.50 лв. следва да
бъде оставена без уважение.
При установяване в
производството, че довереника е уведомил своевременно доверителя за отказа от
поръчката, то, неоснователна се явява и претенцията за заплащане на сумата
1300.00 лв. като неустойка по чл.10 от договора за поръчка за отказ от страна
на довереника от договора за поръчка без уведомяване на доверителя. Предявения
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Воден от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 24463/28.01.2019 г., постановено по гр. д. № 74567/2016 г. по описа на СРС,
36 състав, с което e уважен предявеният от К.П.С. с ЕГН ********** и адрес ***,
срещу Н.К.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
вр. чл.34 ЗЗД за връщане на получена сума 9350,50 лева, представляваща разлика
между получената от ответника такава по нищожен договор за поръчка сключен
помежду им на 17.06.2016 г. в размер на 52 000.00 лв. и върнатата от ответника
сума в размер на 42 649.50 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.12.2016г.
до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъден Н.К.Д.
с ЕГН ********** да заплати на К.П.С. с ЕГН ********** сумата от 1031,00 лв.,
представляваща разноските в първоинстанционното производството, като вместо него ПОСТАНОВЯВЯ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният
от К.П.С. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу Н.К.Д. с ЕГН ********** и адрес ***,
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.34 ЗЗД за връщане на получена сума
9350,50 лева, представляваща разлика между получената от ответника такава по
нищожен договор за поръчка сключен помежду им на 17.06.2016 г. в размер на 52
000.00 лв. и върнатата от ответника сума в размер на 42 649.50 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни
предявените от К.П.С. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу Н.К.Д. с ЕГН **********
и адрес ***, искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД
вр. чл.289 ЗЗД за заплащане на сумата 9350,50 лева, представляваща
разлика между получената от ответника такава по договор
за поръчка сключен помежду им на 17.06.2016 г. в размер на 52 000.00 лв. и
върнатата от ответника сума в размер на 42 649.50 лв. и сумата 1300.00
лв. като неустойка по чл.10 от договора за поръчка /2.5 % върху сумата 52000
лв./ за отказ от страна на доверинека от договора за поръчка без уведомяване на
доверителя.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.