РЕШЕНИЕ
№
град
София, 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МЛ. СЪДИЯ ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 1955/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Със
съдебно решение от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 17326/2019 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявения от Г.Г.В., с ЕГН **********,*** срещу ЧСИ С.Б.Я., с per. № 844, със съдебен адрес:***, надпартерен, ап. 10 осъдителен иск с правна квалификация чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, е който се претендира осъждане на ответника за сумата от 8962.63 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, а именно - незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищеца по изп. дело № 20169210401391/2016г. на ЧСИ С.П., е per. № 921 по изп. дело № 20128440402420/2012г. по описа на ЧСИ С.Я..
Недоволен
от съдебното решение е останал ищецът Г.Г.В., който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която обосновава подробно становище за неговата неправилност.
В срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника ЧСИ С.Б.Я., с който се излага подробно становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, съответно за неоснователност на подадената жалба.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата
е процесуално допустима като. подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и срещу акт, който подлежи на обжалване по настоящия ред, предвид което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата като следи служебно единствено за приложението на императивни материалноправни норми.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие противоправни
действия
от
страна
на
ЧСИ,
съставляващи
налагане
на запор на вземания на длъжника( въззивника) след настъпване на перемпцията по чл. 433, т.8 ГПК. Съдът е отхвърлил иска като е приел, че по делото не се установява да е проявено противоправно поведение от страна на ЧСИ.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, настоящият съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Перемпцията на изпълнителното дело е ирелевантна за дължимостта на вземането по издадения изпълнителен лист. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ или се осъществява такъв по реда на чл. 18 ЗЧСИ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.(така и решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., г. к„ IV Г. О. на ВКС).
Съобразно
с горното въпросът за това дали е налице или не перемпция на процесното изпълнително дело се явява ирелевантен, доколкото дори и то да е било перемирано за ЧСИ остава задължението да се подчини на изпълнителния лист и да събере вземането независимо дали ще стори това в рамките на вече образувано ИД или в ново такова. Съответно извършването на изпълнителни действия от страна на ЧСИ след перемирането на ИД не съставлява противоправно поведение по смисъла на чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и не е основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ.
С оглед изложеното настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При
този изход на правния спор право на разноски има само въззиваемият в размер на 1000 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, срещу което не е направено възражение за прекомерност.
Водим от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 17326/2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.З ГПК, Г.Г.В., с ЕГН **********,*** да заплати на ЧСИ С.Б.Я., с per. № 844, със съдебен адрес:***, надпартерен
ап.
10 сумата от 1000 лв. С ДДС адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.