Р Е
Ш Е Н
И Е
№522
гр. Габрово, 02.01.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря
КРАСИМИРА НИКОЛОВА и
в присъствието на прокурора ........................................
като разгледа докладваното от съдията
Антонова-Попова гр.д.№2532 по описа
за 2018г. и
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.
Производството
е по установителни искове предявени от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с които се иска от съда да признае за
установено по отношение на П.Р. П., съществуването на вземането на следните
суми, както следва: сумата от 586.67лева,
представляваща дължима главница по договор за заем CrediHome №1161-10140928/22.11.2016г. и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10140928, сключени на
22.11.2016г. с „Микро кредит” АД, вземанията по който са
прехвърлени на 09.06.2017г. с Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015
г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът,
сумата от 66.85 лева- договорна лихва по договор за заем за периода
10.03.2017г. до 10.11.2017г., сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги в размер на 63.36 лева за периода от 10.03.2017 г. до
10.11.2017г.; сумата от 475.20 лева- застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода 10.03.2017г. – 10.11.2017г.; сумата от 30.09
лева -лихва за забава по договора за заем за периода 11.03.2017г. –
31.05.2018г., сумата от 24.80лева- лихва за забава по договора за допълнителни
услуги за периода от 11.03.2017г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.05.2018
г. до окончателното погасяване.
Ищецът претендира да му бъдат
заплатени направените разноски в исковото и в заповедното производство,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 09.06.2017г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания”
ООД, ЕИК *********, и „Микро
Кредит" АД,, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД
срещу П.
Р. П., произтичат от договор
за заем CrediHome №1161-10140928/22.11.2016г.
и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10140928, сключени на 22.11.2016г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
Договора за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД ЕИК
*********.
Твърди се, че „Микро Кредит" АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.01.2015 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до ответницата
е изпратено писмо от „Микро Кредит” АД
чрез „Агенция за събиране на вчемания" ЕАД за станалата продажба на
вземания съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-МКР/1161-10140928 от 15.06.2017г.,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посоченият адрес в
Договора за паричен заем. Твърди се, че писмото се е върнало в цялост, като в
обратната разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. Ищцовото
дружество е изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо
за извършената цесия с изх. №УПЦ-С-МКР/1161-10140928 от 13.11.2018г. чрез
куриер. Писмото отново се е върнало в цялост.
В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моли съда, да приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
На 22.11.2016 г. между „Микро Кредит" АД и ответницата е сключен договор за заем CrediHome №1161-10140928, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 800лева.
Условията на „Договора за кредит" се съдържали в отделните полета или
клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит"
и "Договор за кредит", като "Общите условия", при които се
отпускал кредита, били неразделна част както от "Искане за кредит", така
и от "Договор за кредит". Подписвайки Договора за заем,
заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в
сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума
в общ размер на 940.20лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с
договорната лихва по него.
Съгласно разпоредбите на Общите условия, в
съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят
удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен
европейски формуляр с необходимата пред договорна информация, разбира и приема
клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните
разпоредби и желае договора да бъде сключен.
Съгласно Общите условия, при които бил
подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която била в размер на 140.20лева, на 12 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 78.35лева, като първата погасителна вноска е
платима на 10.12.2016г. Така страните договорили общ размер на плащанията по
заема в размер на 940.20лева.
На основание попълнен и подписан от заемополучателя
формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 22.11.2016г. между „Микро
Кредит" АД и ответницата е сключен Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome №1161-10140928,
съгласно който „Микро Кредит" АД се задължава да предостави на
Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение №1
към договора, което било предоставено на Заемополучателя при сключване на
договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора
клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на
84.48лв., като му е предоставена
възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на
7.04лв., при първа погасителна вноска, платима на 26.02.2017 г.
На основание сключения договор за допълнителни услуги
„Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник
предоставил на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към
застрахователна компания „УНИКА Живот"' АД, конкретните условия по която
са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана
от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги
заемателят се задължава да върне на заемодателя
платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от
12 месеца, на равни погасителни вноски по договора за заем, всяка в размер на 52.80лева,
платими считано от 10.12.2016г.. или обща сума за застрахователна премия –
633.60лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на
злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и
временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно
чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към
договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане
на заем, а същите се предоставят на заемополучателят само при изразено негово
писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след
сключване на договор за допълнителни услуги.
Твърди се, че
на длъжника е начислена лихва за забава, както следва:
- по договор
за заем: 30.09лева за периода 11.03.2017 г.(датата на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда.
- по договор за допълнителни услуги: 24.80 лв. за
периода от 11.03.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
Размера на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Срокът на
договора изтекъл на 10.11.2017 г.
с последната погасителна вноска и не е обявен за предсрочно изискуем.
Заемополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата която е погасена
до момента е в размер на 466.20лв., с
която са погасени, както следва:
213.33 лв. – главница, 73.35лв. - договорна лихва, 21.12лв. - допълнителни услуги, 158.40лв. -
застрахователна премия.
Към настоящия
момент задължението на ответницата по
Договор за заем договор за заем CrediHome №1161-10140928/22.11.2016г. и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10140928, сключени
на 22.11.2016г. е в общ
размер на 1 246.97 лева, от които главница по договор за заем – 586.67 лева, договорна лихва
по договор за заем – 66.85лева, застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги - 475,20 лева, сума за пакет услуги по договор за допълнителни
услуги - 63,36 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното
изплащане на задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер
на 30.09лева и лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на
24.80лева.
Ответникът, чрез назначения му особен представител
адв. Д.К., с отговора на исковата молба оспорва предявените установителни искове,
като неоснователни и недоказани. Прави
възражение, че договора за цесия не е надлежно съобщен от новия кредитор на
длъжника, поради това и цесията няма действие по отношение на ответницата.
Прави възражение за нищожност на Договора за заем от 22.11.2016г. Счита, че
същия е изцяло нищожен тъй като в него се съдържат неравноправни клаузи. Същият
накърнява добрите нрави. Договорът е бланков тъй като не съдържа индивидуално
уговорени за ответницата условия. Клаузите уговорени във вреда на потребителя,
не съответстват на изискванията за добросъвестност, водят до значителна
неравновесие между правата и задълженията на страните. При договаряне на възнаградителната лихва е нарушен принципа за
справедливост, същата надхвърля размера на законната лихва за времето за
сключване на договора, поради което уговорката за заплащането й противоречи на
добрите нрави и е нищожна. Договореният ГПР създава условия за неоснователно
обогатяване на ищеца. Налице е явна не еквивалентност между двете престации,
няма данни които да обосновават такъв висок размер на ГПР от 49,98 %, поради
което тази клауза също е нищожна. Счита, че в случая нищожните клаузи на
процесния договор водят до нищожност на
целия договор, тъй като не могат да бъдат заместени от правилата на закона и не
може да се предположи, че сделката би била сключена без действителните й части,
това е което обуславя недействителността на целия договор.
Относно договора за
допълнителни услуги се счита, че е нищожен поради невъзможен предмет.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приетите
доказателства : Договор за заем CrediHome № 1161-10140928 от 22.11.2016 г.;
ведно с общи условия; Искане за заем CrediHome № 1161-10140928 от 22.11.2016 г.;
Договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome №1161-10140928 от
22.11.2016 г. г. , ведно със застрахователна полица; Искане за допълнителни
услуги към договор за заем CrediHome № 1161-10140928 от 22.11.2016 г., ведно с
Приложение № 1 за допълнителни услуги; Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 год. между „Микро Кредит" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ведно с Анекс № 1 от 11.12.2015 г. и Анекс №
3 от 16.12.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 год. между „Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране
на вземания"; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 09.06.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 год.; Пълномощно от
Изпълнителния директор на „Микро Кредит" АД, с което е успълномощено
„Агенция за събиране на вземания" да уведомява длъжници от името на „Микро
Кредит" АД; Уведомителниписма от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" АД с изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10140928 от 15.06.2017 г.
и изх. № УПЦ-С-МКР/1161-10140928 от 13.11.2018 г. за извършената цесия; Известие
за доставяне, ведно с обратна разписка, както и товарителница, ведно с обратна
разписка, удостоверяваща изпращането на уведомителни писма за извършена цесия до
длъжника, писмо изх.№72540219/06.11.2019г., приложеното ч.гр.д. №1089/2018 г.
на ГРС и заключението на вещото лице, се установява следната
фактология:
На ищеца е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№1089/2018г. на ГРС за следните суми: сумата от 586.67лева, представляваща дължима главница
по договор за заем CrediHome №1161-10140928/22.11.2016г.
и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10140928, сключени на 22.11.2016г. с
„Микро кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени на 09.06.2017г.
с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник е кредиторът, сумата от 66.85 лева -договорна лихва по
договор за заем за периода 10.03.2017г. до 10.11.2017г., сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 63.36 лева за периода от
10.03.2017г. до 10.11.2017г.; сумата от 475.20лева- застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода 10.03.2017г. – 10.11.2017г.; сумата
от 30.09 лева- лихва за забава по договора за заем за периода 11.03.2017г. –
31.05.2018г., сумата от 24.80лева- лихва за забава по договора за допълнителни
услуги за периода от 11.03.2017г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.05.2018
г. до окончателното погасяване. Заповедта
за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради това съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Исковете са предявени
в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На 22.11.2016г.
между „Микро Кредит" АД и П.Р. П. е
сключен Договор за заем CrediHome №1161-10140928, по силата
на който дружеството е предоставило заем в размер на 800 лева. Подписвайки
Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора
заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер
на 940.20лева, представляваща чистата
стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно Общите условия, при които
бил подписан договора, заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която била в размер на 140.20лева, на 12 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 78.35лева, като първата погасителна вноска била
платима на 10.12.2016г. Така страните договорили общ размер на плащанията по
заема в размер на 940.20лева.
Съдът
не приема възражението за недопустимост на иска относно формата на сключения
договор за заем. Законодателят не
изисква форма на действителност по договора за заем.
Срокът
на договора е изтекъл на 10.11.2017г. с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
От приложените към исковата молба доказателства, се
установява, че между цедента и цесионера е подписан Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. Според теорията и практиката
с, че този вид договор (рамков) урежда своеобразна рамка, която позволява
възможно най-балансираното, типично изпълнение по начина, по който страните са
се договорили. Сключеното Приложение №
1 от 09.06.2017 г. към Рамковия договор от 16.01.2015 г., е юридическият факт,
който окончателно е определил предмета на договора за цесия. Следователно
е налична продажба на едно валидно и съществуващо вземане, противно на
твърденията на ответната страна. Също така, в приложение № 1 е индивидуализиран
номера на договора за заем, кредитополучателя, ЕГН и заемната сума и
възраженията на особения представител в този смисъл са неоснователни и
неотговарящи на фактите по делото.
Изискването за
уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е необходимо за да има възможност длъжникът да се позове на добросъвестно
осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, като такива възражения са направени
в производството. В този смисъл
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК .
Ищецът
не представя доказателства за извършено надлежно уведомяване нито в заповедното
производство, където ответника е уведомен при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК,
нито в настоящото производство, в което ищецът е поискал уведомлението за цесия
да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза, което не е оспорено и
съдът цени като компетентно
и обосновано се установява, че
размерът на усвоения
паричен заем по договора
е 800лв..Остатъкът от задължението на ответника
по договора за заем е на стойност
654.06лв.,от които 587.21лв.- главница
и договорна лихва
в размер на 66.85лв..
Размерът на
задължението по договора за допълнителни услуги е 538.56лв., от които: 475.20лв.- сума по застраховка и
вноска пакет „Професионално
обслужване”- 63.36лв.
Общата дължима
сума по двата договора
е в размер на
1192.62лв..
Размерът на лихвата за
забава, която ответникът дължи по
двата договора за периода
11.03.2017г.-03.12.2018г. е както
следва: по договор за
заем-81.20лв.; по договор за допълнителни
услуги- 76.37лв.
За да
се уважат предявените искове, дружеството – ищец следва да установи вземането
си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания
размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че
е настъпил падежът за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира.
По делото няма представени
доказателства уведомлението за цесия да е било връчено на ответника лично, но
съгласно установената съдебна практика /Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о./, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Аналогично становище е застъпено и
в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о../. Поради
това съдът приема, че връчването на уведомлението чрез назначения особен
представител по делото е извършено на 09.04.2019г., в хода на исковото производство.
Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото.
По отношение възраженията направени от особения
представител на ответника за това, че в договора има неравноправни клаузи, върху
които потребителят не може да влияе, тъй като били изготвени предварително и
договорът бил нищожен и на основание чл. 21 от ЗПК, защото заобикалял
разпоредбата на чл. 19,ал. 4 от ЗПК за лимита на ГПР, съдът намира следното:
Неоснователни са
възраженията, че договорът за потребителски кредит е сключен в
противоречие с добрите нрави. Посочения в чл.2 размер на сумата по кредита и
ГПР в размер на 49,98% е изцяло
съобразен с разпоредбите на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно който годишния размер
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В настоящия случай страните са договорили
ГПР в размер на 49,98 %, като размерът на законната лихва за просрочени
задължения през януари 2016г., когато е
сключен договора, е 11,00 % (основен лихвен процент 0,01%, обявен от БНБ, плюс
10 пункта), съответно петкратният й размер е 55,00 % .
Относно уговореното в процесния договор
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, съгласно представения
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10140928 от 22.11.2016г., съдът приема
следното:
Законът не
допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Освен това,
с уговарянето на допълнително възнаграждение, съдът приема, че се заобикаля разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание
чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова е
основателно възражението за нищожност на
договора за допълнителни
услуги.
От друга страна с договора за пакет допълнителни
услуги към заем CrediHome
№1161-10140928 от
22.11.2016г., е договорена и
застраховка. Съдът намира застрахователните клаузи за нищожни, тъй като
противоречат на добрите нрави.
Застрахователната клауза
е сключена между „Микро Кредит" АД и ответницата, като дружеството-цедент
на вземането няма качество на застраховател или презастраховател, не договаря
за себе си, а от името и за сметка на застрахователя „Уника" АД. По този
договор правата и задълженията на застрахователя, включително да получи
застрахователната премия, възникват направо в патримониума на
ЗК"Уника". Правата на „Микро Кредит" АД, като трето правоимащо
лице по договора за застраховка, са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. Няма уговорки за изплащане на разликата
между полученото от „Микро Кредит" АД и застрахования, на изплащане на
застрахователно обезщетение. Липсват данни дали „Микро Кредит"АД е
обвързан към ЗК"Уника" АД като застрахователен агент или не, а
Кодексът за застраховане забранява изрично на обвързания агент да събира премии
и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.
Недължима остава и
начислената от ищеца лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 11.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31.05.2018 г.
По изложените
съображения, потребителят П. Р. П.- ответника по делото дължи връщане на
следните суми: на непогасената главница в размер на
586.67лв., на договорна
лихва за периода 10.03.2017г.-10.11.2017г. в размер на 66.85лв. и на лихва за забава за периода 11.03.2017г.- 31.05.2018г.
в размер на 30.09лв. по договора за заем CrediHome №1161-10140928 от
22.11.2016г., но не
дължи застрахователна премия за периода 10.03.2017г.-10.11.2017г. в
размер на 475.20лв. и лихва за забава за периода 11.03.2017г.- 31.05.2018г. в размер
на 24.80лв. по Договора за допълнителни услуги
от 22.11.2016г. към заем CrediHome №1161-10140928.
В съответствие с гореизложеното, исковете
относно вземането за главницата в
размер на 586.67лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението- 31.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, вземането за договорна
лихва в размер на
66.85лв. и вземането за
лихва за забава по договора
за заем в размер
на 30.09лв. са основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени изцяло.
Исковете относно следните вземания: застрахователна премия
за периода 10.03.2017г.-10.11.2017г. в размер на
475.20лв. и лихва за забава за
периода 11.03.2017г.- 31.05.2018г. в размер на 24.80лв. по Договор за допълнителни услуги
от 22.11.2016г. към заем CrediHome №1161-10140928 са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
С огледа изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в исковото производство съразмерно
с уважената част от исковете
общо в
размер на 534.51лв., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
С
огледа изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№1089/2018г.
по описа на ГРС, съразмерно с уважената част от исковете общо в
размер на 68.53лв..
Воден
от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.Р.П., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен представител:
адвокат Д. К. ***, ДЪЛЖИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940,
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА
ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН ДЕСПОВ ДЕСПОВ, с пълномощник: юрисконсулт Б. Н. Р.,
следните суми: сумата 586.67лв./петстотин осемдесет
и шест лева и шестдесет и седем ст./ - главница, ведно със законната лихва считано от 31.05.2018г. до
изплащане на вземането, сумата 66.85лв./шестдесет и шест лева и осемдесет и пет ст./-договорна лихва по договор за заем за периода 10.03.2017г.-10.11.2017г. и
сумата 30.09лв./тридесет лева и девет
ст./- лихва за забава по договор за заем за периода
11.03.2017г.- 31.05.2018г., по Заповед №2902/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№1089/2018г. на Габровски
районен съд, на основание чл.422,ал.1
от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО
предявените искове по чл.422,ал.1
от ГПК, с които се претендира да бъде
признато за установено, че П. Р. П., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен представител:
адвокат Д. К. ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940,
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА
ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН
ДЕСПОВ ДЕСПОВ, с пълномощник:
юрисконсулт Б.Н.Р., следните суми: сумата
475.20лв./четиристотин седемдесет и пет лева и
двадесет
ст./-застрахователна премия по
договор за допълнителни
услуги за периода
10.03.2017г.- 10.11.2017г. и сумата
24.80лв./двадесет и четири лева и осемдесет ст./-лихва
за забава по договор за
допълнителни услуги за периода 11.03.2017г.- 31.05.2017г., по Заповед №2902/04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1089/2018г. на Габровски районен съд, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
П. Р. П., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен представител:
адвокат Д. К. ***
да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
НИКОЛИНА ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и
МАРТИН ДЕСПОВ ДЕСПОВ, с пълномощник: юрисконсулт Б. Н. Р., направените
разноски в исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете
в размер на 534.51лв./петстотин
тридесет и четири лева и петдесет и една
ст./, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Р. П.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с особен
представител: адвокат Д. К. ***, да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940,
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА
ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН
ДЕСПОВ ДЕСПОВ, с пълномощник:
юрисконсулт Б. Н. Р., направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1089/2018г. по описа на ГРС, съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 68.53лв./шестдесет и осем
лева и петдесет и три ст./,
на основание чл.78,ал.1 от
ГПК.
Решението
подлежи на въззивно
обжалване пред Габровски окръжен съд
в двуседмичен срок
от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: