№ 12494
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. И.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110147397 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Г. П. И. срещу „Ню Медия Уеб“ ЕООД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 10 000 лева, /по 5 000 лв. за всяка статия/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от обидни твърдения, съдържащи се в публикуваните на
интернет страницата www.lupa.bg, статии от 08.08.2023г. със заглавие „Уау! Глория цъфна с
нова уста ала вагина.Фолкзвездата напомпа джуките си с много хиалурон.“ и от
10.08.2023г. със заглавие „Георги Христов се снима с устата-вагина на Глория. Двамата
изпълнители имаха обща изява на частно парти и пред отбрана публика.“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.08.2023г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на предоставеното на ответника издател информационно
пространство на електронен сайт www.lupa.bg, били публикувани следните статии,
съдържащи опозоряващо я съдържание: на 08.08.2023г. била публикувана статия със
заглавие „Уау! Глория цъфна с нова уста ала вагина.Фолкзвездата напомпа джуките си с
много хиалурон.“ и на 10.08.2023г. била публикувана статия със заглавие „Георги Христов се
снима с устата-вагина на Глория. Двамата изпълнители имаха обща изява на частно
парти и пред отбрана публика.“ Ищцата сочи, че употребените в статиите изрази
„уставагина“, „набъбналите като вагина устни“ и „обилно напомпани джуки, напомнящи за
по ранните години на Мара Отварачката“, ведно с публикуваните снимки на ищцата, били
обидни и опозоряващи, поради което увреждали честта и достойнството на ищцата. Същите
били публични и били гледани от множество потребители. След възприемане на изразите,
ищцата била изключително разстроена, унижена и не могла да спи, изпитвала неудобство и
срам в публичните си изяви, както и от семейството и приятелите си. Ищцата приемала
успокоителни на билкова основа без рецепта, като негативните емоции и кошмарите й
продължавали и към датата на исковата молба. С молба от 31.08.2023г. ищецът е посочил, че
за всяка от двете процесни публикации претендира по 5000 лева. При тези твърдения моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Счита, че исковата молба
1
била предявена от Г. П. И., които не били имената на поп-фолк изпълнителката известна с
артистично име Глория. На следващо място сочи, че дали дадени действия представляват
обида, т.е. дали е осъществен състава на престъплението по чл. 146 НК, е въпрос, който не е
от компетентността на гражданските съдилища. Поради което делото следвало да бъде
прекратено. На следващо място, намира, че публикуваните на електронния сайт две статии
не съдържат обидни и увреждащи изрази за ищцата. Същите представлявали оценъчни
съждения, които не можели да се проверяват за вярност, били коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Счита, че оценките в
процесните две публикации били направени в допустимите граници на свободата на словото
и били в обществен интерес, доколкото изразявали гледната точка на възприети от
репортера факти по отношение на известна личност в средите на поп- фолка. Поддържа, че
ищцата е известна публична личност и следва да търпи намеса в частноправната си сфера
от страна на медиите и да проявява повече толерантност към критики, негативни оценки и
саркастични коментари в сравнение с лицата, които не са публични личности. Твърди, че в
процесната статия се правят оценъчни съждения относно външния вид на известна певица в
светлината на разпространената сред поп-фолк изпълнителките пластична хирургия по
уголемяване на устните. Намира, че този факт е обект на медиен интерес и то не само с
оглед на арститите- изпълнители, но и поради факта, че и други не толкова известни
личности се възползват от този тип пластична хирургия. Счита, че оценките на външния вид
на Глория представляват обективно наблюдение на репортер на медията по повод серия от
концертни изяви на певицата. Твърди, че използваните по „пиперливи изрази“
представлявали жаргон, използван в разговорите на пластичните хирурзи, които най-често
осъществявали такива процедури и били с цел да засилят ефекта от направената оценка.
Оспорва твърдението, че написаното в процесните статии накърнява доброто й име и й
причинява болки и страдания в степен да ангажира отговорността му. Не били налице и
твърдените в исковата молба неимуществени вреди. От профилите на Глория във фейсбук и
инстаграм, както и от публикациите й в официалния й сайт се установявало, че продължава
да публикува свои снимки, които свидетелствали за нейния живот и от които не можело да
се направи извод за настъпили вредни последици за нея. Обратното, публикуваните снимки
показвали жизнен и изпълнен с енергия човек, който не спирал да показва публичните си
изяви. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и
фактическа страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Релевираното възражение за недопустимост на иска, поради липса на компетентност на
гражданския съд да разглежда деяние по чл. 146 НК е неоснователно. Посоченото деяние
съставлява престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия,
следователно пострадалият има правото на преценка, дали да ангажира наказателната
отговорност от дееца или не. Когато пострадалият е решил да претендира единствено
обезщетение за вреди – т.е. гражданскоправна деликтна отговорност – въпросът дали
деянието съставлява престъпление е ирелевантен и съдът не се произнася по него.
Фактическият състав на чл. 146, ал. 1 НК се разглежда само дотолкова, доколкото е
необходимо да бъде изяснено дали деянието е противоправно, което обстоятелство е изцяло
в компетентността на гражданските съдилища. Неоснователно е и възражението за липса на
активна процесуална легитимация на ищцата, поради липса на доказателства, че именно тя
използва артистичния псевдоним „Глория“. Фактът, че ищцата Г. П. И. и певицата Глория са
едно и също лице, се установява по категоричен начин от събраните по делото свидетелски
показания.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно публикуването от служител на ответника на процесните статии с изложеното в
2
исковата молба съдържание на уебсайта на ответника, противоправността на деянието,
претърпените от ищцата неимуществени вреди- техният вид, обем и интензитет, както и
наличието на причинна връзка между деянието и вредите. Вината се предполага до
доказване на противното. В доказателствена тежест на ответника е да опровергае
презумпцията за вина.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че на собствената на ответника интернет страница www.lupa.bg, са
публикувани статии от 08.08.2023г. със заглавие „Уау! Глория цъфна с нова уста ала вагина.
Фолкзвездата напомпа джуките си с много хиалурон.“ и от 10.08.2023г. със заглавие „Георги
Христов се снима с устата-вагина на Глория. Двамата изпълнители имаха обща изява на
частно парти и пред отбрана публика.“ със соченото от ищеца съдържание.
Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от представените
по делото заверени препис от статиите и констативен протокол, съставен от нотариус Ксения
Белазелкова. Следователно авторството на поцесната статия от страна на служител на
ответното дружество и употребяването на инкриминираните от ищцата като обидни изрази,
се установява по делото.
Относно противоправността на процесното деяние съдът намира следното.
Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е
налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице
или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име
на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1
НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице
тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление.
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече
се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите
граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно
гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.
Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за
масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се
включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични
граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата
на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани.
Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните
права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл.
40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по
въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки
права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни
ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът
за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен
след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията
3
свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на
личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват
интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за
разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не
предпоставя налагане на негативен подтекст /в този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 573 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 6009/2007 г., III г. о., ГК/.
Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото
свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано
в чл. 39, ал. 1 КРБ. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от
Конституцията на РБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една
или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността /т. е., ако не осъществяват състав на престъплението обида/.
Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, но не и
оценката на фактите /в този смисъл решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г.
о.; решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 204/12.06.2015 г.
по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и др./.
В конкретната хипотеза инкриминираните от ищцата с исковата молба изрази
„Глория цъфна с нова уста ала вагина“; „уста-вагина“ и „набъбналите като вагина
устни“ имат обиден характер, тъй като са унизителни за честта и достойнството на ищцата.
Думата „вагина“ сама по себе си не представлява обида, но само когато е използвана за
означаване на женски полов орган. Когато думата се използва за означаване на човешка уста
/“уста ала вагина“, „уста-вагина“, „набъбнали като вагина устни“/, тя формира изрази, чрез
които се сравнява част от външния вид на лицето с женски полов орган и именно тази й
употреба съставлява обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК. Противно на изложените в
отговора на исковата молба аргументи, не се касае за оценъчно съждение, тъй като оценката
на съставителя на статията не може да е изразена чрез унизителни думи или изрази. В
случая оценъчно съждение представлява изречението „Примата на фолка се появи на
поредица свои участия с обилно напомпани джуки, напомнящи за по-ранните години на
Мара Отварачката“, защото употребените в него изразни средства са провокативни, но не и
унизителни, а сравнението между елементи от външния вид на две певици не е
противоправно и изразява единствено субективното виждане на съставителя. За разлика от
това, прякото сравнение на устата на ищцата с вагина е откровено унизително.
Доводите на ответника, че се касаело за предаване на елементи от личния живот на
ищцата с легитимна цел са неоснователни, тъй като твърденията за факти в двете статии се
изчерпват с това, че ищцата е сложила хиалурон в устните си, както и че ищцата е имала
концерт в Земен и общо участие с Георги Христов. Запознаването на аудиторията с тези
факти по никакъв начин не изисква, нито оправдава употребата на процесните изрази. В
тази насока следва да се подчертае, че преувеличенията и журналистическата провокация са
защитени от свободата на словото, но само когато са употребени с легитимната цел да
насочат на вниманието към обществено значим въпрос. В настоящата хипотеза такава
легитимна цел не се установява.
Ето защо съдът намира, че процесните изрази съставляват обида, поради което имат
противоправен характер. Въпреки че ответникът е публикувал две отделни статии на
08.08.2023г. и на 10.08.2023г., в конкретната хипотеза времевото разстояние между
4
публикациите е едва два дни, а използваните в тях обидни изразни средства са еднотипни и
касаят едно и също обстоятелство, поради което статиите следва да бъдат разглеждани като
едно общо продължавано противоправно деяние.
Наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената
връзка между вредите и деянието се установяват от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Свидетелят Петя Романова сочи, че е главен продуктов мениджър на „Пайнер“ –
компанията, създала образа на „Глория“, и в тази връзка познава ищцата и работи с нея от
2013г. Свидетелката била една от първите, които видели публикациите през месец август на
2023г. Първоначално публикациите се появили в „Лупа.бг“, а след това съдържанието било
разпространено в „Хотнюз.бг“ и други. По това време ищцата имала участия по
черноморието и при телефонен разговор със свидетелката ищцата била много разстроена,
защото след нейно участие, нейни фенове били шушукали и коментирали. Ищцата го
изживяла тежко, с депресивно настроение, дълго време коментирали как да подходи, защото
това било такава обида за нея, да бъде сравнявана с женски полов орган. Била обидена,
унизена и разстроена. Първоначално не желаела да коментира случая, а в последствие
решили да заведат дело, защото търсила възмездие за срама. Колегите на ищцата и феновете
също коментирали публикацията. От показанията на св. Наталия Кътовска се установява, че
познава ищцата от 24-25 години и знае, че е била обидена и унижена от „Лупа.бг“ с
твърдения, че устата й приличала на женски полов орган. През месец август на 2023г.
ищцата се обадила на свидетелката и казала, че иска да се видят, като звучала стресирана и
унижена. Когато дошла при свидетелката, ищцата плачела и заявявала, че не може да
повярва, че могат да я плюят и унижават по този начин. Ищцата по принцип била силна
жена, но в случая била унижена и обидена, плачела и казвала, че не го е заслужила. След
това на 14.08. на рождения ден на дъщерята на свидетелката, ищцата била видимо
променена, изглеждала много притеснена и се появила само за един час. В други случаи
свидетелката не била коментирала публикации в пресата и не била виждала ищцата толкова
обидена.
Съдът кредитира показанията като добросъвестно дадени, тъй като свидетелите имат
непосредствени впечатления върху личния живот на ищцата, освен това пресъздадените от
тях обстоятелства представляват логична и житейски оправдана реакция на подобен вид
травматично събитие. Следователно от събраните по делото свидетелски показания се
установява, че вследствие на изложените в статията твърдения, ищцата е била обидена,
разстроена и притеснена, чувствала се е засегната от коментарите на публикациите от
нейните фенове и колеги и социалният й живот е бил нарушен. Показанията на св. Романова
за депресивни състояния на ищцата съдът възприема в житейския разговорен смисъл на
думата, означаващ временни периоди на потиснатост и липса на мотивация, а не в
стриктния медицински смисъл на понятието „депресия“, за чието установяване са
необходими показания в областта на психологията и психиатрията, с каквито свидетелят не
разполага.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4
от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
5
социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищцата неимуществени вреди, установени от свидетелите, обстоятелството, че ищцата се е
почувствала силно засегната от публикациите, била е разстроена и притеснена и това й
състояние е повлияло на социалния й живот, че въпросът се е коментирал от феновете и
колегите й, че се касае за няколко израза в две последователни статии, засягащи честта и
доброто име на ищцата, както и че статиите са разпространени публично, поради което са
достигнали до неограничен кръг от хора, включително са били разглеждани значителен брой
пъти.
От друга страна съдът отчита обстоятелството, че преживените от ищцата негативни
емоции, които се установяват от показанията на двамата свидетели, не надхвърлят обема на
обичайните човешки реакции на подобни твърдения, че не се установяват сериозни
изменения в нейното психическо и здравословно състояние, както и в професионалния и
личния й живот. Също така не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че видно от
показанията на свидетелите, процесните обидни изрази са били разпространени и от други
електронни медии през същия период от време, и макар че тези други публикации
представляват самостоятелни деяния, за последиците от които отговарят съответните медии,
всички те предизвикват един общ вредоносен резултат, изразяващ се във влошеното
емоционално състояние на ищцата. На последно място следва да бъде обърнато внимание и
на факта, че ищцата е известна публична личност от шоу-бизнеса в страната, което
предполага завишена честота на коментарите на трети лица относно външния й вид,
респективно завишено ниво на търпимост към такъв вид коментари.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, се равнява на 3000
лева общо за двете статии /респ. по 1500 за всяка от тях/. До така посочения размер
предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищцата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 400 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
3150 лева, платено изцяло в брой, от които 2100 лева за защита по делото и 1050 лева – за
обезпечение на иска на основание чл. 7, ал. 7 НМРАВ. Отделно възнаграждение съобразно
цитираната норма, обаче, се дължи единствено в производството по обезпечение на бъдещ
иск, а не и на предявен такъв, доколкото последното представлява част от защитата в
исковото производство. В останалата си част адвокатското възнаграждение не се явява
прекомерно с оглед извършените по делото процесуални действия /включително по
обезпечение на иска/. Ето защо разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата се
равняват на 2100 лева, а всички сторени от нея разноски – на 2500 лева. С оглед уважената
част от иска, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 750 лева.
Ответникът е заявил, че не претендира разноски, поради което такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ню Медия Уеб“ ЕООД, с ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 99, ап. 12, да заплати на Г. П. И., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Пелистер“ № 15А, на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45
ЗЗД, сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
6
от обидни твърдения, съдържащи се в публикуваните на интернет страницата www.lupa.bg,
статии от 08.08.2023г. със заглавие „Уау! Глория цъфна с нова уста ала
вагина.Фолкзвездата напомпа джуките си с много хиалурон.“ и от 10.08.2023г. със заглавие
„Георги Христов се снима с устата-вагина на Глория. Двамата изпълнители имаха обща
изява на частно парти и пред отбрана публика.“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 24.08.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 3000 лева до пълния претендиран размер от
10 000 лева.
ОСЪЖДА „Ню Медия Уеб“ ЕООД да заплати на Г. П. И. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 750 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7