№ 34
гр. Бургас, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20222100900258 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба на "Алустратеджи" С.Р.Л., със
седалище и адрес на управление Република Италия, ул."Ватироне"1,Виале, провинция
АСТИ, № по ДДС 01479320051, представлявано от Джулио Кастели, роден на ****г. в *****
и Светлана Горнова, гражданка на *****, родена на *****г. в ****, чрез пълномощник
адвокат Симеон Чокелиев от БАК, със съдебен адрес гр.Несебър, ул."Иван Вазов" №2, ет.1
срещу "Стратеджия"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Българово, общ.Бургас, ж.к."Индустриална зона Българово", представлявано от Марко
Солиани, член на Съвета на директорите, с която на основание чл.249 ал.1 вр. чл.243 ЗЗД са
предявени претенции за осъждане на ответника да върне на ищеца четири движими вещи,
представляващи индустриални машини- хидравлични ковашки преси, както следва:
1.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854932- machina 12; 2. PRESSA LIQUID
FORGING- LF 350- ID 01161536854943- machina 11; 3.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350-
ID 01161536854954- machina 10; 4.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854965-
machina 9, предоставени за временно и безвъзмездно ползване на основание сключен
договор за заем за послужване от 05.10.2017г. и находящи се в производствената база на
ответното дружество в гр.Българово, местност "Мокрия камък". Главната претенция е
съединена в условията на евентуалност с иск по чл.57 ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати действителната стойност на четирите машини, индивидуализирани по-горе, предмет
на сключения договор за заем за послужване, в случай, че същите са погинали след поканата
за връщането им или са отчуждени или разходвани от ответника след като е узнал, че ги
държи без правно основание. В условията на евентуалност е заявен и иск по чл.108 ЗС да
бъде установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесните
движими вещи- хидравлични ковашки преси, като бъде осъден ответника да предаде
владението върху тях на "Алустратеджи"С.Р.Л.
Твърди се в исковата молба, че ищецът „Алустратеджи" С.Р.Л е търговско дружество,
регистрирано и осъществяващо дейност в Република Италия, с едноличен собственик на
капитала Светлана Горнова, гражданка на ****. Предметът на дейност на търговеца бил
свързан предимно с производство и продажба на изделия от метал, леки сплави и
алуминиеви детайли за бомбета и аксесоари за обувната промишленост. Хидравличните
1
ковашки преси за течен метал се ползвали най-вече при изработване и оформяне на такъв
тип продукция. Основен контрагент на ищеца на територията на България бил ответника,
възникнал през 2021г. като правен субект, след преобразуване на "Стратеджия"ЕООД в
еднолично акционерно дружество.
Отношенията между страните датирали от 2013г., като ответникът на практика бил
създаден със средства, осигурени от ищеца с намерение последният по този начин да
разшири дейността си, стъпвайки на българския пазар. През 2016г. страните договорили
ищецът да изпрати на ответника четири свои стари машини /хидравлични преси/, които
"Стратеджия"ЕООД да ремонтира и реновира изцяло и достави обратно на „Алустратеджи"
С.Р.Л. В изпълнение на тези им намерения в гр.Несебър били сключени два договора на
15.06.2016г. и на 21.11.2016г. за доставка на пресови машини. Ищецът като възложител
следвало да заплати уговорената между страните цена. Машините, предвид големите им
размери били изпратени на части в България, като до края на месец януари 2017г. първите
две от тях били изцяло реконструирани, а в края на месец септември приключил ремонта и
на останалите две преси. Във връзка с извършените от ищеца плащания са издадени фактури
№7/05.12.2016г. и №9/10.02.2017г. Реновираните преси получили от ответника
индивидуалните номера, посочени в исковата молба. На 05.10.2017г. в гр.Несебър между
ищеца и ответника бил сключен договор за заем за послужване с предмет предоставяне за
временно и безвъзмездно ползване на описаните в документа машини, като отразените в
същия преси, представлявали именно процесните движими вещи. Посочва се също така в
исковата молба, че срокът на договора е едногодишен, като макар и в него да се
предвиждала възможност за продължаване на действието му с допълнителен анекс, такъв не
е подписван. След 06.10.2018г. ответникът имал задължение да върне вещите, което обаче не
направил, като вместо това продължавал да упражнява фактическата власт върху тях, без
основание. Страните водили многократно разговори за връщане на машините на ищеца,
които обаче не дали резултат. Ответникът не се отзовал на молбата на ищеца дори след като
му била връчена нотариална покана на 26.10.2021г. Според ищеца процесните машини
понастоящем се намирали в базата на ответника в гр.Българово и вероятно се ползвали във
връзка с дейността му. „Алустратеджи" С.Р.Л. в качеството си на собственик на четирите
машини завел на 15.06.2016г. и съответно на 11.12.2017г. същите в счетоводството си като
собствен актив с балансова стойност, идентична с цената по договорите за доставка.
Издадените фактури от ответника също свидетелствали за създаденото между страните
правоотношение по договор за продажба.
При съобразяване на казаното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящите искови претенции. Представени са писмени доказателства, 5 броя снимки на
движими вещи- ковашки преси. Направени са доказателствени искания.
В постъпилия по делото отговор на исковата молба се оспорват предявените
претенции като неоснователни. Твърди се, че дружеството-ищец е било собственост и се
ръководило първоначално от Марко Солиани, като понастоящем Светлана Горнова- негова
***, с която са в **** и подялба на имуществото, представлявала ищеца. Оспорва се
твърдението, че ответникът отказвал да предаде процесните машини. Последните съвсем
целенасочено били оставени за рециклиране при ответника, след което монтирани и
въведени в експлоатация, за да се изпълняват възложените по договор за изработка на
"Стратеджия"ЕАД поръчки. Не се отрича обстоятелството, че машините са реконструирани
и използвани от ответника, но категорично се оспорва твърдението, че
индивидуализираните в исковата молба преси са именно тези, оставени за послужване на
ответника. Освен това "Стратеджия"ЕАД разполагало и със собствен машинен парк,
притежавайки ковашки преси за течен метал от същия модел, сочен от ищеца. Неверни били
и твърденията, че ответникът не е представил сертификати на ищеца, тъй като такива
документи следвало да притежава именно последното дружество, което се считало за техен
собственик.
2
Не се отрича сключването на договор за заем за послужване между страните, като в
тази връзка изрично се уточнява, че на 05.09.2018г. е подписан анекс към същия, с който
срокът на действие е удължен до 2028г. Горното се наложило, тъй като между двете
дружества вече се били установили успешни търговски отношения, като в подкрепа на
изложеното малко след удължаване на срока на договора бил сключен и договор за доставка
от 01.01.2019г. за срок от 10 години. В последния документ страните изрично записали, че
„Алустратеджи" С.Р.Л. предоставя на ответника отделен договор за безплатно ползване на
пресите т.е. била налице изрична препратка към договора за заем за послужване. Неверни
били твърденията, че между страните са водени разговори за връщане на машините, като се
оспорва също така изложеното, че ищецът е собственик на сочените в исковата молба
ковашки преси.
Според ответника в хипотезата на сключен договор за заем за послужване, който не
бил с изтекъл срок ищецът следвало да ангажира доказателства, че неотложно се нуждае от
вещите, но в конкретния случай това не било направено. По повод на втората заявена
претенция се сочи, че процесните вещи са стари и физически изхабени, както във връзка с
работата им са изложени на големи физически натоварвания, което ги е направило
понастоящем негодни за употреба. В случай на уважаване на този иск е направено
възражение за прихващане със стойността дължимите от ищеца суми по фактура
№5/22.10.2021г. в размер на 106 936 евро и №6/29.1.2021г. в размер на 59 357.20 евро.
Касаело се за незаплатени доставки на аксесоари за обувки- алуминиеви бомбета. Според
ищеца третата, заявена претенция била недопустима, предвид заявеното първоначално
основание за предаване на машините.
В депозираната допълнителна искова молба се поддържа първоначално подадената
такава. Изведена е констатация, че по основните факти във връзка с реалното предаване на
машините, тяхната реконструкция и последваща експлоатация от ответника не се спори
между страните. Невярно било обаче твърдението, че собствените на ищеца машини
целенасочено са оставени в производствения цех на ответника. Нямало как машините да се
ползват през 2017-2018г. за изпълнение на договор, за който се твърди, че е сключен през
2019г., а държането на същите от ответника свидетелствало за нежеланието му да ги върне.
След като последният оспорвал посочените от ищеца индивидуални номера на машините, но
не и факта на тяхната реконструкция и обстоятелството, че същите се намирали във
фактическата му власт, то той можел да посочи правилните номера или някакви други
индивидуализиращи белези на реконструираните машини, разграничаващи ги от неговите
собствени. Твърди се в тази връзка, че посочените в исковата молба номера на пресите,
представляващата ищеца Горнова научила от Марко Солиани, тъй като „Алустратеджи"
С.Р.Л. нямало достъп до инвентарните книги и машинния парк на ответника. Уточнява се, че
единствените документи, представени от ответника във връзка с извършената реконструкция
на машините са сертификатите, приложени като доказателство по делото- с печат и подпис
на представител на ответното дружество. Оспорва се верността и автентичността на
приложения към отговора на исковата молба анекс от 05.09.2018г., тъй като
материализираното в него изявление не отговаряло на действителното фактическо
положение и предвид липсата на представителна власт на подписалия го от името на
„Алустратеджи" С.Р.Л. Марко Солиани. Уточнява се, че такъв документ е следвало да се
подпише от управителя на ищеца, а с такова качество и представителна власт към датата на
неговото съставяне Солиани не разполагал. Нещо повече последният никога не бил
изпълнявал и длъжността директор продажби при ищеца. Заявява се в тази връзка, че
доколкото процесният документ не носил подпис на ищеца, то в тежест на ответника било
до докаже неговата верност и автентичност. Оспорва се също така наличието на правна
връзка между договора за доставка от 01.01.2019г. и договора за заем за послужване от
05.10.2018г. Във връзка с възраженията на ответника за липса на предпоставките на чл.249
ЗЗД се твърди, че в отправената до него нотариална покана са изложени подробно доводите
3
на ищеца, налагащи връщането на машините, като включително е въведен и аргумента, че
„Алустратеджи" С.Р.Л. се нуждае неотложно от същите за осъществяване на
производствения процес. По тази покана не бил представен какъвто и да е отговор, като
именно пасивната позиция на ответника станала причина за образуване на настоящия
процес. Логично било ако към датата на получаване на същата ответникът е разполагал с
въпросния анекс да се противопостави на искането за връщане на машините, позовавайки се
именно на него. Такъв анекс не се споменавал никъде в приложената между страните
писмена кореспонденция, като за неговото съществуване ищецът узнал именно с получаване
на препис от отговора на исковата молба. Изложена е и позиция по направеното възражение
за прихващане, като в тази връзка се сочи, че международните товарителници не
удостоверявали съдържанието на изпратените пратки, а представените две фактури
представлявали частни удостоверителни документи, изходящи от ответника, с които се
установявали изгодни за него факти и нямало как да се ползват с доказателствена стойност.
В допълнителния отговор на искова молба ответникът възразява да е признавал
факта, че процесните машини се намират в негова фактическа власт. Заявява също така, че в
тежест на ищеца е да установи, че пресите, предмет на иска са идентични с
реконструираните от "Стратеджия"ЕАД такива. Изрично се оспорва твърдението, че
описаните в петитума на исковата молба движими вещи се намират във фактическото
владение на ответника. Липсвали също така, представени от ищеца доказателства, че
приложените от него сертификати са именно за машините, предмет на иска, като видно от
самия сертификат ищецът не се посочвал никъде. По повод оспорването от ищеца на анекса
към договора за заем за послужване се сочи, че същото следва да бъде прецизирано, като в
тази връзка се заявява, че ответникът ще се ползва от този документ. Уточнява се, че Марко
Солиани е подписал договора в качеството си на директор продажби, като наведеното
твърдение в исковата молба, че ищецът едва сега е узнал за този анекс било несъстоятелно.
В подкрепа на този извод се изтъкват аргументи, че поканата за връщане на вещите е
отправена три години по-късно, което обаче се дължало единствено на влошаване на
личните отношения между Солиани и Горнова. Поддържа се възражението, че машините са
негодни за употреба към момента, поради пълното им физическо износване, както и
направеното такова за прихващане с вземания на ответника към ищеца. Ответникът се
противопоставя на искането за допускане обяснения от Марко Солиани по формулираните
от ищеца въпроси, излагайки аргументи.
С протоколно определение от 09.01.2025г. и при съобразяване на направения от
ищеца отказ от иска производството е прекратено в частта му по заявената в условията на
евентуалност претенция с правно основание чл.57 ал.2 ЗЗД за заплащане действителната
стойност на всяка една от процесните машини.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията и доводите на страните,
прецени събраните доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че между страните е съществувала облигационна
обвързаност, възникнала след сключени на 15.06.2016г. и 21.11.2016г. договори, съгласно
които ответникът / тогава „Стратеджия“ЕООД/ като изпълнител се задължил да извърши
реконструкция и доставка на общо четири машини- преси, модел LF 350, а ищецът в
качеството си на възложител следвало да заплати уговорената за тях цена. Не се налице
разногласия във връзка с това, че машините, предвид големите им размери са изпратени на
части в България и изцяло подновени от ответника до края на 2017г. След изпълнение на
ангажимента за плащането им, процесните преси били заприходени като актив на
„Алустратеджи“. Няма противоречиви позиции и относно постигнатото съгласие за
предоставяне безвъзмездното ползване на процесните преси, за срок от една година,
обективирано в подписания на 05.10.2017г. в гр.Несебър между страните договор за заем за
4
послужване.
Спорът е концентриран върху това продължено ли е действието на последния
договор, след изтичане на едногодишния срок, за който е сключен или облигационната
връзка между страните към датата на предявяване на иска следва да се счита за прекратена.
Оспорва се от ответника и твърдението, че индивидуализираните в исковата молба преси са
именно тези, оставени за послужване на „Стратеджия“ЕАД.
За установяване на релевантните за случая факти са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначени са експертизи. Приобщени са по делото договорите от 15.06.2016г.
и 21.11.2016г. за реконструкция и доставка на машините, технически приложения към тях и
декларация за съответствие за всяка от пресите, договор за заем за послужване от
05.10.2017г., нотариална покана до ответника, връчена на 26.10.2021г., международни
товарителници, фактури за закупуване на машини, извлечения от разплащателната сметка на
ищеца, множество счетоводни и технически документи. Като доказателства са приети и
удостоверение за регистрация на ищеца във фирмения регистър на търговските дружества в
Република Италия, включително извадка на представляващите го управители и периода на
техния мандат. Ответникът е представил копие на анекс от 05.09.2018г., с който се твърди да
е продължен срока на договора за заем за послужване и копие на договор за доставка от
01.01.2019г., сключен между страните. При изискване на тези документи в оригиналните им
екземпляри, такива не са депозирани пред настоящия състав.
Изпълнителният директор на „Стратеджия“АД- Марко Солиани съгласно чл.177 ал.1
т.2 ГПК се е явил лично пред съда като в обясненията си е категоричен, че процесните
машини се намират при ответника и могат да бъдат показани на вещите лица.
Показания по делото са дали свидетелите М.Б, и Д.Л.. Първият от тях заявява, че
четирите отдадени на ответника за ползване машини не са върнати на ищеца. Дава описание
на машините, като уточнява, че в тях са монтирани, изготвени съгласно схема нови
компоненти и детайли. Свидетелят Л. споделя, че процесните машини и понастоящем не са
върнати от ответника на „Алустратеджи“. След извършен одит на воденото от ищеца
счетоводство се установило, че пресите са вписани като активи на дружеството, след
закупуването им от ответника, но след изтичане на договора за отдаването им за ползване не
са върнати на собственика им.
Свидетелят М.Х. твърди, че ответникът е произвеждал продукция за ищеца, като
през 2018г. било променено логото, изписвано върху щампата, индивидуализираща
изделията на производителя. Сочи, че в края на 2021г. „Стратеджия“ спряло да изработва
детайли на ишлеме за „Алустратеджи“. Заявява, че през 2021г. ответникът е преместил
производството си в гр.Българово, като известно време функционирали и двата цеха в
Бургас и в настоящата база. Във всеки от тях имало по четири машини като машините в
Бургас работили до края на март 2021г., след което били разглобени и преместени в
Българово. Така и не ги пуснали в експлоатация, тъй като имали много части за подмяна.
Работещите в момента в цеха на ответника четири машини били негова собственост,
изпратени от Италия. Спира се на принципа на работа на машините, описвайки детайлите
им и самия технологичен процес. Уточнява, че и осемте машини се използвали в
производствения процес и като принцип на работа били едни и същи. Три от тях били по-
различни от останалите пет като конструкция. Според него четирите, работещи машини
имали табелки с номера, разположени над електрическите табла на всяка. Д.А. свидетелства,
че е започнала работа при ответника през месец май 2019г. По това време „Стратеджия“
изработвало продукция за ищеца, като идвали периодично специалисти от „Алустратеджи“,
за да провеждат обучения. В началото на 2022г. спрели да работят за ищеца, а още през
2021г. освободили помещението в гр.Бургас. В новата фабрика работили с новопристигнали
и сглобени машини от Италия. Старите преси били разглобени, като имали нужда от
подмяна на части. Машините имали маркировка- старите обозначени с цифри, а работещите
5
машини маркирани с букви.
В изготвената съдебно-техническа експертиза вещото лице Лецковска е описала в
детайли конструкцията, съставните части и начина на работа на функциониращите машини,
посочила е размерите им, съответстващи на тези, записани в техническите приложения,
представени с исковата молба. Установено е също така, че е налице еднотипност и
съвпадение на работата и действието на електрическата инсталация, хидравличната
инсталация, смазочната система и механизма на охлаждане на всяка от работещите четири
машини в цеха на ответника с техническото описание на процесните преси, представено от
ищеца към договорите за доставка от 15.06.2016. и 21.11.2016г. Специално внимание е
отделено на констатираната на място в цеха на ответника липса на идентификационни
номера на работещите четири машини, независимо от предписанията на Наредбата за
маркировката за съответствие и Наредбата за съществените изисквания за оценяване
съответствието на машините, приети с постановление на Министерския съвет. Въпреки
непосочването на индивидуални номера на хидравличните ковашки преси модел LF 350 в
договорите от 2016г., вещото лице след извършване на внимателен оглед на работещите
четири такива застъпва становище, че е налице идентичност между тях и техническите
характеристики, посочени в техническите приложения, представени от ищеца за процесните
машини. Експертизата е категорична, че на място в цеха на ответника има само четири
работещи и напълно екипирани машини. За останалите четири конструкции на такива, макар
и да съдържали идентични белези не можело да се заяви с категоричност, че са еднотипни с
функциониращите. Средният срок на експлоатация на хидравличните преси се определял в
диапазон от 7 до 10 години. В съдебно заседание вещото лице е убедително в изявленията
си, че по време на посещението в цеха на ответника не е констатирана каквато и да е
номерация, която да идентифицира машините.
В заключението си вещото лице Петър Банкин посочва, че в базата на ответника
видял четири работещи, три неработещи и една машина в период на тестово пускане и
настройване на режими. Измерени са размерите само на неработещите машини, след което
вещото лице при отговора на поставените задачи и приемайки, че всичките осем машини
подлежат на съпоставка и сравнение, независимо от обстоятелството, че само четири от тях
са напълно оборудвани и окомплектовани за работа е формирал становище, че същите по
своите размери, електрическа, хидравлична и смазочни инсталации, механизъм на
охлаждане са еднотипни помежду си, като включително съответстват на параметрите,
посочени в техническото приложение към договорите за доставка от 2016г.
Вещото лице Бердж Топузян след извършване оглед на машините, съхранявани в
цеха на ответника е определил действителната пазарна стойност на индивидуализираните
от ищеца ковашки преси за течен метал. Заявява, че в производственото хале, освен
работещите преси са се намирали и четири корпуса на машини, които не са оборудвани със
системи и агрегати и не са обвързани с комуникации. Категоричен е, че липсват
идентификационни или серийни номера на машините. Експертизата е обсъдила
представените от ищеца декларации за съответствие и техните реквизити, в които са
посочени включително номерата на процесните машини, като вещото лице е приело, че
работещите машини са тези, които следва да бъдат оценени, определяйки пазарната им
стойност. Така представеното и прието заключение е допълвано на два пъти от вещото лице.
Съдът е допуснал повторна съдебно-техническа експертиза, която да извърши оценка на
осемте, намиращи се в базата на ответника машини. Такава е изготвена от вещото лице
Христо Периклиев Христов. Последният, след посещение на място и подробно обсъждане на
ползваните методи за извършване на оценка на машините е определил тяхната пазарна
стойност. Тази стойност е изведена при използване на разходния подход и пазарния подход
/пазарни сравнения/. Вещото лице е описало много изчерпателно производствения процес до
получаване на готово изделие, уточнявайки че във фабриката на ответника са разположени
осем машини- четири работещи, една подготвена на пауза, в случай, че друга машина е в
6
ремонт или престой и три некомплектовани машини, които не са въведени в експлоатация.
Тази експертиза е установила вече наличие на номерация по корпуса на всяка от машините,
възприемайки и позовавайки се на същата при изготвяне на заключението. Пазарната
стойност на всяка от изследваните машини е посочена на страница 19 от заключението. В
съдебно заседание Христов уточнява, че последните, описани от него три машини нямат
никакво функционално предназначение, ако не се оборудват, което е много сложен и
специфичен процес. Посочва също така, че машините са постоянно в период на допълване и
надграждане, поради което и имат една плаваща възраст, тъй като периодично се поддържат
производствените им качества.
Вещото лице Арабаджиева е установила, че в инвентарната книга на дълготрайните
активи на ответника под №5 е заведена преса LF 350 с дата на придобиване 25.01.2017г. на
стойност 11 205.63 лева- амортизирана към момента. Обобщено е, че в инвентарната книга
на „Стратеджия“ЕАД по сметка 204/1 /съоръжения/ няма описани други хидравлични
ковашки преси модел LF 350. Уточнява се също така от вещото лице, че за посочената преса
не са описани по-конкретни индивидуализиращи белези, както и че други хидравлични
ковашки преси от процесния модел не са заприходени при ответника. Изследвани са
фактурите с издател ответника, осчетоводени при него и включени в дневниците му за
продажби за съответния данъчен прериод, свидетелстващи за извършените от ищеца
плащания по повод доставката на процесните машини. Вещото лице е описало и всички
издадени и осчетоводени от ответника фактури с получател „Алустратеджи“, включително
фактури №5/210.2021г. и №6/29.10.2021г. за продажби на готова продукция. Прието е, че
последните две фактури са надлежно регистрирани и осчетоводени при ищеца.
Произведената и фактурирана продукция, съгласно договор от 01.01.2019г. е посочена от
вещото лице в приложение 2 към основното заключение. Експертизата е изследвала също
така представените от ответника фактури за закупени от ищеца резервни части, детайли и
преси през 2020г. и установила, че описаните в тях активи са заведени в инвентарната книга
на „Стратеджия“ЕАД през 2020 и 2021г. В допълнителни заключения е изследван въпроса
извършено ли е осчетоводяване при ответника на прихващане по насрещни вземания на
ищеца, за които са издадени през 2021г. подробно изброени фактури, като експертизата е
констатирала, че такава стопанска операция няма отразена от „Стратеджия“ ЕАД, нито са
налице данни за съставени протоколи между страните, свидетелстващи за такава направена
компенсация.
Предвид вече изложеното, съдът приема за безспорно установено възникналото
облигационно правоотношение, като последица от постигнато между страните съгласие,
обхващащо всички съществени условия на договора за заем за послужване, сключен на
05.10.2017г. Ползването на процесните вещи, представляващи четири напълно оборудвани
машини, модел LF 350 е предоставено от ищеца и това обстоятелство не се оспорва от
ответната страна. Убедително насрещно доказване в подкрепа на възражението, че
договорната връзка е продължила действието си след изтичане на едногодишния срок по
чл.4, не е проведено. Независимо от дадената му нееднократно възможност ответникът не е
представил оригиналите на приложените към отговора на исковата молба анекс към
договора за заем за послужване от 05.09.2018г. и договор за доставка от 01.01.2019г. При
това положение трябва да се приложат последиците на чл.183 изр. последно ГПК. След
изключване на първия от двата частни документа от доказателствената съвкупност и при
въведено изрично изискване за подписване на нарочно съглашение, неразделна част от
договора, с което се продължава неговия срок, последният следва да се счита с прекратено
действие след 05.10.2018г. Недоказано е останало и твърдението на ответника, че Марко
Солиани е изпълнявал, по това време, длъжността директор продажби при ищеца, както и че
такава представителна власт, даваща пълномощия за подписване на подобен анекс е
учредена през 2018г. в негова полза. Нещо повече отсъстват каквито и да е данни ответникът
да се е позовал на този документ/анекс/ в разменената кореспонденция между страните,
7
включително след получаване на нотариалната покана да върне процесните преси.
Договорът за доставка от 01.01.2019г. също не е представен в оригинал и не следва
да се обсъжда като доказателство по делото. Последното обаче, при съобразяване поначало
неформалния характер на договора за търговска продажба /доставка/ не изключва
възможността страните да са били помежду си в такава облигационна обвързаност, по
силата на която ответникът е доставял за времето 2019г.-2021г. бомбета за обувки, които
ищецът от своя страна е заплащал. Тези доставки, включително издадените в тази връзка
фактури между страните са били, както вече се посочи, предмет на изследване и от съдебно-
счетоводната експертиза. В случая, дори да се приеме без всякакви резерви подписването на
такъв договор между страните, то обективираните в него клаузи категорично не биха могли
да се разглеждат и ценят като изявление за продължаване срока на договора за заем за
послужване, доколкото се касае за съвсем друг вид облигационни отношения.
Ясна е била волята на ищеца, изразена в нарочна писмена нотариална покана до
ответника, връчена надлежно на негов представил на 26.10.2021г. да иска връщането на
процесните вещи, след изтичане срока на договора. Отговор на същата не е последвал, нито
е предадено обратно държането на процесните вещи на заемателя, след изтичане на
посочения срок.
Вече се каза и няма противоречие между страните, че процесните машини са били
модел LF 350. Писмени доказателства, свидетелстващи за техническите характеристики на
този тип преси са ангажирани от ищеца. Италианското дружество е представило и
декларации за съответствие на същите, издадени от ответника през 2018г., в които пресите са
индивидуализирани с номерата, посочени в исковата молба. В тези документи е отразено, че
„Стратеджия“ е производител на машините, които са изработени в съответствие с Директива
2006/42/ЕО. Настоящият състав намира, че тези сертификати удостоверяват техническата
годност и съответствие с европейските изисквания именно на машините, предмет на
договорите за доставка от 2016г. Закупуването на резервни части и машини от ответника е
станало едва през 2020г., като други доказателства в подкрепа на твърдението, че
„Стратеджия“ е разполагало и със свои собствени преси към този момент не са ангажирани.
Ето защо следва да се приеме, че горните сертификати са изготвени и предоставени на
ищеца, за да му послужат във връзка с ползването на процесните четири машини и в
изпълнение на ангажиментите на изпълнителя да извърши доставката с грижата на добър
стопанин и при спазване приложимите международни стандарти. Съдът възприема позиция,
че внимателният анализ на приобщените писмени и гласни доказателства позволява
формиране на извод, че четирите, въведени в експлоатация и напълно оборудвани машини
модел LF 350, находящи се в цеха на ответника са идентични с процесните като по своите
външни белези, функционални възможности и технически характеристики отговарят
напълно на описанието на пресите в исковата молба и приложената към нея документация.
Действително в самите договори те са описани само като модел и не са индивидуализирани
с отделни номера, но това не би могло да се извърши преди фактическото им сглобяване от
ответника и на практика е направено в сертификатите за съответствие, издадени от самия
производител. Много важно е да се отбележи, че в случая се касае за многокомпонентни
технически устройства, чиито части се подменят периодично и върху корпусите, на които
няма как да се поставят напълно трайно и незаличимо обозначения, номер или друг
идентификационен код или знак на производителя. Ясно е също така, че поставянето на
пластини или табелки на корпуса на пресите или на друга външна тяхна част не е процедура,
която се извършва под наблюдението и надзора на контролен орган и подлежи на отделен
регистрационен режим. Обстоятелството, че именно процесните машини се намират във
фактическата власт на „Стратеджия“ се потвърждава по несъмнен начин от писмения
отговор от 04.10.2021г. на ответника, в който последният не само не отрича, че държи
процесните машини, но и заявява, че използва същите в производствения процес, както и от
обясненията на представляващия дружеството- Марко Солиани, дадени пред съда.
8
Твърдението, че ответникът разполага със свой собствен машинен парк не е убедително
установено по делото. На първо място липсват каквито и да е данни за това, че закупените
от ответника през 2020-21г. преси и отделни компоненти за такива са именно от вида на
процесните. Моделът на пресите не е посочен нито в документите за придобиване на
същите, нито в счетоводството на ответника или инвентарната книга, водена от
„Стратеджия“. Още по-малко са ангажирани доказателства за това машините да са сглобени
и въведени в експлоатация от българското дружество, за да бъдат ползвани по
предназначение. Единствено процесните преси са били напълно комплектовани и
оборудвани за работа. Няма как да бъде споделено и възражението, че машините, предмет на
исковите претенции са амортизирани и отдавна нефункциониращи. Отсъстват каквито и да е
писмени документи- протоколи, инвентаризационни и други описи или уведомления до
собственика на активите, свидетелстващи за извършване на такива констатации от
ответника. Показанията на свидетелите Х. и А., че машините, работещи в цеха на ответника
поначало са били обозначени с номера се опровергават от заключенията на вещите лица,
изготвили първоначално назначените технически експертизи и изследвали по повод на
поставените им задачи, внимателно и в детайли конструкциите на самите преси, както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което става ясно, че преси от
процесния модел и вид въобще не са заприходени в счетоводството и описани в
инвентарната книга на ответника като негова собственост. Двамата свидетели са започнали
работа като служители на „Стратеджия“ през 2019г. и нямат конкретни възприятия за
получаването, сглобяването и въвеждането в експлоатация на процесните преси. Те и не
твърдят през 2020-2021г. самият ответник да е бил ангажиран с подобна дейност и
процедура по екипиране и оборудване на каквито и да е ковашки преси, още по-малко на
нови такива модел LF 350. При това положение показанията им в частта, в която се заявява,
че по едно и също време в двата цеха са функционирали общо осем машини не следва да се
кредитират.
При всичко казано съдът намира за установени положителните факти
правопораждащи съдебно предявеното право на ищеца да иска връщане на процесните
машини. Безспорно е установено, че същите не са предадени обратно на „Алустратеджи“ от
ответното дружество след прекратяване на договорната връзка и въпреки
противопоставянето на ищеца, поради което и предявения иск с правно основание чл.249
ал.1 вр. чл.243 ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.
Намиращите се в цеха на ответника работещи машини- идентични с процесните са
описани на стр.19 в заключението на вещото лице Христо Периклиев Христов като преси с
технологично /работно/ обозначение №1-PS/А, №2-PS/В,№3- PS/С и №4- PS/D, с посоченото
в справката на стр.21 от заключението разположение в производствения обект на ответното
дружество, която идентификация следва да се възприеме и от настоящия съдебен състав при
тяхното индивидуализиране във връзка с произнасянето по съществото на спора.
Предвид уважаването на главната претенция, не е необходимо да се обсъжда,
вторият заявен в условията на евентуалност иск по чл.108 ЗС.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на ищеца, дружеството
ответник следва да бъде осъдено да заплати на първия на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата
от 58 322.83 лева, представляващи направени деловодни разноски, от които 30244.80 лева-
държавна такса, 25 328.03 лева- адвокатско възнаграждение и 2750 лева- заплатени депозити
за експертизи.
Не са налице основания за намаляване на платения от ищеца адвокатски хонорар, тъй
като делото несъмнено представлява правна и фактическа сложност- предявени са
обективно съединени претенции, подлежащи на отделно доказване, производството
съдържа значителни по обем фактически материали, като във връзка с твърдените от ищеца
правнорелевантни факти са допуснати множество експертизи, а за изясняване предмета на
9
спора са проведени повече от двадесет съдебни заседания с активното участие на
процесуалния представител на „Алустратеджи“.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Стратеджия"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Българово, общ.Бургас, с адрес ж.к. "Индустриална зона Българово", представлявано от
Марко Солиани- член на Съвета на директорите да върне на "Алустратеджи" С.Р.Л., със
седалище и адрес на управление Република Италия, ул."Ватироне"1,Виале, провинция
АСТИ, № по ДДС 01479320051, представлявано от Джулио Кастели, роден на ****г. в *****
и Светлана Горнова, гражданка на ****, родена на *****г. в ****, чрез пълномощник
адвокат Симеон Чокелиев от БАК, със съдебен адрес гр.Несебър, ул."Иван Вазов" №2, ет.1
следните четири движими вещи, представляващи индустриални машини- хидравлични
ковашки преси, а именно: 1.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854932-
machina 12; 2. PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854943- machina 11;
3.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854954- machina 10; 4.PRESSA LIQUID
FORGING- LF 350- ID 01161536854965- machina 9, а съгласно описанието на стр.19 в
заключението на вещото лице Христо Периклиев Христов индивидуализирани като преси с
технологично /работно/ обозначение №1-PS/А, №2-PS/В, №3- PS/С и №4- PS/D, с
посоченото в справката на стр.21 от заключението разположение в производствения обект на
"Стратеджия"ЕАД, предоставени за временно и безвъзмездно ползване на основание
сключен договор за заем за послужване от 05.10.2017г. и находящи се в производствената
база на ответното дружество в гр.Българово, местност "Мокрия камък".
ОСЪЖДА "Стратеджия"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Българово, общ.Бургас, с адрес ж.к. "Индустриална зона Българово", представлявано от
Марко Солиани- член на Съвета на директорите да заплати на "Алустратеджи" С.Р.Л., със
седалище и адрес на управление Република Италия, ул."Ватироне"1,Виале, провинция
АСТИ, № по ДДС 01479320051 сумата от 58 322.83/петдесет и осем хиляди триста двадесет
и два лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр.Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10