№ 278
гр. Плевен, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430200473 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-004801 от
20.12.2021 година на ***, с което на основание чл. 177 ал. 6 предложение ІІ от
ЗДвП на Люб. Ст. Г. от ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 145 ал. ІІ от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат А.С. - Адвокатска колегия – Плевен.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление, като счита, че доверителят й не е имал обективна възможност
да извърши вписване на нерегистрираното МПС. Моли съда да присъди в
полза на доверителя и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с регистрационен № 316000-7829 от 02.03.2022 година
ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено като такова. Алтернативно, ако съда
1
отмени наказателното постановление, при преценката за размер на
разноските, които следва да бъдат присъдени, размерът за адвокатски хонорар
да бъде съобразен с предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДП.
На 15.12.2021 година, на жалбоподателя Люб. Ст. Г. бил съставен акт за
административно нарушение за това, че на същата дата, в сградата на сектор
„Пътна полиция“ в *** на ***, като упълномощено лице на фирма *** с ЕИК
***, не е представил в едномесечен срок за регистрация МПС - влекач *** с
регистрационен № ***, което е видно от Постановление за възлагане от
04.10.2021 година, в сила от 27.10.2021 година във връзка с изпълнително
дело № ***.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатации, на 20.12.2021 година е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в
размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - заверено копие от
Постановление за възлагане от 04.10.2021 година на ***; акт за установяване
на административно нарушение № 452245 от 15.12.2021 година на *** при
***; наказателно постановление № 21-0938-004801 от 20.12.2021 година на
***; справка за нарушител на името на жалбоподателя Люб. Ст. Г.; Заповед №
8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, както
2
и справка по история на регистрация на МПС с регистрационен № ***.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на двамата полицейски служители Р.Ж. и Л.Л., разпитани
непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
3
Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН датата на извършване на
нарушението е задължителен реквизит на АУАН и НП. Тя представлява
съществен съставомерен елемент на нарушението, чието непосочване не
може да бъде санирано впоследствие. Липсата й представлява съществено
процесуално нарушение по смисъла на закона.
Видно от приетите към доказателствата по делото акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление е, че не
съдържат точна дата на извършване на нарушението.Фигурира единствено
датата на установяване на нарушението - 15.12.2021 година, датата на
придобиване на процесното моторно превозно средство – 04.10.2021 година и
правното основание за това – Постановление за възлагане от същата дата по
ЧИД № ***.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението би било
реализирано след изтичане на определения в чл. 145, ал. 4, вр. с ал. 2 ЗДвП
едномесечен срок за регистриране на придобитото чрез публична продажба
превозно средство.
На следващо място следва да се отбележи, че в хода на
административно наказателното производство е допуснато и нарушение на
чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като не са посочили правилно
законовата разпоредба, която е нарушена.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗДвП „Приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато
пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.“
В конкретния случай моторното превозно средство е придобито от
дружеството „ Марил 09 ЕООД с ЕИК ***, а не от жалбоподателя
жалбоподателят Л.Г. качеството му на физическо лице, нито е придобито с
цел продажба. Следователно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП е
неприложима в конкретния случай. При квалифициране на нарушението
актосъставителят и наказващият орган е следвало да посочат като нарушена
нормата на чл. 145, ал. 4, вр. с ал. 2 ЗДвП, тъй като тя предвижда реда за
4
пререгистриране на ППС, придобити чрез публична продажба, каквото е
процесното.
Неправилно е приложена и санкционната норма на чл. 177 ал. 6 ЗДП
като е наложено наказание глоба за физическо лице при наличието на
хипотеза, когато субект на администвативнонаказателната отговорност е
юридическо лице да бъде наложено наказание имуществена санкция.
Съдът прие, че горният пропуск представлява съществено нарушение на
процесуалният закон и материалния закон, който води до накърняване
правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно
нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във
всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление.
Съдът намира, че в случая са допуснати от административно
наказващия орган особено съществени нарушения, довели до нарушения на
императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя
отмяна на атакуваното постановление. Поради това не следва да се обсъждат
и доводите по същество на страните, тъй като въпросите има ли извършено
нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат
разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно
наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено
порочно.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
в производството действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е
5
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Въпреки
направеното възражение за прекомерност от страна на ответника по жалбата
съдът констатира, че същото не е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и е договорено и заплатено в
минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела от административнонаказателен характер, предвиден в разпоредбата
на чл. 18 ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът намери, че следва да бъде
заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от ***
следва да бъде осъдена да заплати на Люб. Ст. Г. от ***, ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща направените по НАХД № 473/2022
година по описа на РС Плевен разноски съответно за адвокатско
възнаграждение на А.С., АК - Плевен.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-004801 от 20.12.2021
година на ***, с което на основание чл. 177 ал. ІІІ предложение ІІ от ЗДвП на
Люб. Ст. Г. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.
145 ал. ІІ от ЗДвП.
На основание чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
на МВР – Плевен, представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати
на Люб. Ст. Г. от ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
направените по НАХД № 473/2022 година по описа на РС Плевен разноски
съответно за адвокатско възнаграждение на А.С., АК - Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6