РЕШЕНИЕ
№…………/13.01.2022 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание състояло се на десети декември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ
: АТАНАС МАДЖЕВ
Пюпри секретаря Снежана Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Маджев гр. д. №
2261/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по реда на
чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано следствие на искова
молба с вх. номер 116915 от 27.09.2019 г. подадена от СНЦ „М.“, Булстат *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „И.С.“, ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
Предявени са за съвместно
разглеждане искове както следва :
1./ при квалификацията на чл. 95,
ал. 1 ЗАПСП за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
общо 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди свързани с
нарушения правата на композиторите и авторите, явяващи се членове на сродни
дружества за управление на права – BMI, ASCAP, SOCAN и SIAE, чиито интереси се
представляват на територията на Р. България от сдружението-ищец, които
нарушения са допуснати спрямо обектите по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП /текста и
музиката/ на всяка от петте песни цитирани, като заглавия в ИМ с оглед
осъществено озвучаване с тях на обект /ресторант „L.C.“, намиращ се в гр.
София, на ул. „*****/ стопанисван от ответното дружество, и
2./ при квалификацията на чл. 95,
ал. 1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване решението по настоящия спор по предвидените
за това начини и медии.
В исковата молба от Сдружението-ищец са изложени
фактически твърдения, че на 10.09.2020 г. в гр. София, на ул. *****в търговски
обект – ресторант „L.C.“, стопанисван от ответното
търговско дружество, публично са изпълнени, посредством озвучаване от тонколони
разположени в и извън обекта музикални произведения на автори на техните музика и текст, които
са членове на организации за колективно управление на авторски права АSCAP, BMI. SOCAN, SIAE. Интересите на тези чуждестранни
организации за колективно управление на права в пределите на Р. България на
основание чл. 94с от ЗАПСП се представляват от ищеца. Последният е и
легитимиран да отстъпва правата им за използване на музика на произведения на
техни членове на територията на Р.България. От ищеца са конкретизирани и
имената на петте музикални произведения /песни/, с които се твърди, че е бил озвучен
обекта в цитирания календарен ден , които са както следва : „TILL YOU RE LOVED /PASCAL
JUNIOR REMIX/”, “AS LONG AS YOULOVE ME /ROBERT CRISTIAN REMIX/”, “THE SPIRIT OF
SUMMER /DAVE WARRIN REMIX/”, “IS IT LOVE /MAHMUT ORHAN REMIX/”, “MY KINDA MAN
/RICKY MONTANA REMIX/”, назовани са също така и композиторите на музиката и авторите на
текстовете им. Изтъкнато е и това, че към момента на осъщественото музикално
озвучаване с цитираните песни ответното дружество не е разполагало с отстъпени
нему права да използва сочените произведения,
а именно договор, в който да са уговорени условия за ползване на
произведенията. Предвид така допуснатите нарушения ищецът смята да е материално
легитимиран да получи плащане от ответника на парично обезщетение от общо 5000 лв. /по 500 лв. за накърняване
правата на авторите на текста, респективно на музиката на всяко едно от петте
музикални произведения/. Отделно от това с цел постигането на превенция СНЦ М.
прави искане за публично анонсиране диспозитива на
евентуалното позитивно решение по настоящото дело в два всекидневника и в
часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Ответната страна - „И.С.“ ЕООД, чрез ангажирания си процесуален представител – адвокат С.
се възползва от правото си на писмен отговор по ИМ. С него еднозначно се
оспорват предявените от ищеца искови претенции, като се иска постановяване на
решение, с което същите да бъдат приети за неоснователни и отхвърлени.
Ответникът признава, че като търговец към датата – 10.09.2020 г. действително е
стопанисвал търговски обект – ресторант
„L.C.“, разположен на мястото упоменато в ИМ. Не било обаче вярно, че на
визираната от ищеца дата обектът да е бил озвучаван с индивидуализираните в ИМ
музикални произведения. Застъпено е, че в търговският обект се извършва
озвучаване, но за да го прави ответното дружество разполага с необходимото
правно основание, като това се отнасяло дори и за назованите в ИМ песни.
Позоваването е, че дружеството е страна по валидно възникнало с „БТК“ ЕАД
облигационно правоотношение, по силата на което получава достъп до електронни
съобщителни услуги – IPTV или телевизия, за които са налице уредени авторски права, като в т.ч.
според договореното дружеството разполагало с възможността да излъчва публично
определени телевизионни пакети от канали, които са упоменати изрично в същия.
Предоставянето на услугата ставало именно на адреса на търговския обект, като
озвучаването му се осъществявало посредством монтирани телевизори в
пространствата под покрива. Добавя се, че ако се допуснело нарушение на
авторски права при действието на този договор за ищеца възниквала отговорност
за обезщетение към доставчика на услугата – „БТК“ ЕАД. На следващо място
ответникът се противопоставя да са налице доказателства установяващи факта на
твърдяното от ищеца нарушение, а именно, че на датата – 10.09.2020 г. е ползвал
цитираните в ИМ произведения, като ги е възпроизвел публично посредством
озвучаването на ресторанта. Изтъква се, че прилаганата касова бележка издадена
от ищеца на посочената дата за предоставена услуга в търговския обект не била
годна да установи факта на извършеното деяние, нито причинна връзка между него
и заявените с ИМ имуществени вреди. Нямало ангажирани доказателства и в посока
виновно поведение на ответника относно поддържаните с ИМ нарушения. Прави се
оспорване и на размера на евентуално търпените от ищеца имуществени вреди, като
се сочи, че ищецът съвсем преднамерено избягва провеждането на доказване на
реалния размер на вредите и се позовавал на приложението на особения случай за
тяхното определяне по правилото на чл. 95а ЗАПСП. В този контекст за ориентир
при изчисляване размера на евентуално търпените вреди трябвало да се вземе
предвид възнаграждението, което ответното дружество би дължало при сключването на
договор с автора или ОКУПА, респективно частта от това плащане, което би се
дължало на авторите посочени в ИМ. Поддържа се, че при ищецът са приети и
действат, вкл. и към датата на твърдяното нарушение Правила, в които ясно са
разписани признаците, които се вземат предвид при формиране размера на
възнагражденията в отделните обекти – брой места в заведението, категоризация
на обекта и пр. Търговския обект на ответника бил с категоризация „1 звезда“,
като разполагал със 180 места на закрито и 70 на открито, като тези на открито
не се ползвали през цялата година. При прилагане на тези критерии от ответника
се сочи, че дължимото възнаграждение за ползване на авторските права от
асортимента предлаган от ищеца е нямало да надвишава за година сума от 1 260
лв. Това показвало, че определения в ИМ размер на вредите за ползването на пет
музикални произведения в размер на сумата от общо 5000 лв. бил необосновано
висок и несправедлив в сравнение с размера на действителните вреди, които
евентуално се търпят от композиторите на музиката и авторите на текста на
излъчените музикални произведения. На следващо място от значение за
действителния размер на вредите били и приходите, които ответникът реализирал в
деня на нарушението, чиито размер възлизал на сумата от общо 2 995,99 лв.,
колкото бил оборотът му за този ден. При положение, че съдът приемел ответника
да е нарушил авторските права очертани в ИМ, то следвало да се приложи
механизма за изчисляване на обезщетенията за вреди уреден в чл. 95, ал. 4 ЗАПСП. Отбелязва се и това, че при определяне на обезщетението трябвало да се
има предвид, че евентуалното извършване на нарушението на авторските права се е
реализирало в пределите на 2020 г., когато дейността на ищеца е била ограничена
чрез прилагането на различни по интензитет мерки, в т.ч. в периодите от
13.03.2020 г. до 03.05.2020 г. и от 27.11.2020 г. до 31.12.2020 г. обектът му е
бил затворен, а в останалия период от време е имало ограничения в работното
време, допустимия капацитет на заведенията и броя на посетителите, които могат
да бъдат обслужвани. Добавено е и това, че самият ищец със свое съобщение през
м. април 2021 г. е оповестил, че следващите се по сключените договори авторски
възнаграждения се дължат единствено за времето през което обектите са били
отворени, съответно за периодите на рестрикции се извършват преизчисления в
размерите на възнагражденията, като същите се намаляват пропорционално. Отправя
се претенция за присъждане на разноски при изход на спора благоприятен за
ответната страна.
След като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца и възраженията на
ответника, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
В
приложение процесуалното правило на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е чел
изрично определение, въз основа на което е приел за безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните в производството по делото, следните обстоятелства
: че „И.С.“, ЕООД стопанисва към датата – 10.09.2020 г. търговски обект -
ресторант „L.C.“, разположен в гр. София, ул. „*****; както и че посочените в
ИМ лица имат качеството на автори на музиката и текста на петте описаните
музикални произведения.
По
сведения, черпени от справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност
по колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет
страницата на Министерството на културата, се установява, че СНЦ „М.“ фигурира
в Раздел I. „Организации за колективно управление на права“. Видно от обявеното
в регистъра и представено като писмено доказателство по делото Удостоверение №
У-62/05.09.2014 г. СНЦ „М.“ е регистрирано като
организация за колективно управление на авторски права за упражняване на
дейност по колективно управление на права за следните начини за използване на
обекти : възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни
произведения, свързани с музика /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/; разпространение на
записи, съдържащи такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/; публично
изпълнение на такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП/; излъчване на
такива произведения по безжичен път /чл.
18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП/; предаване и препредаване на такива произведения по кабел
или друга електронна съобщителна мрежа /чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП/; предлагане
по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива
произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по
време, индивидуално избрани от всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП/;
преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения
/чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП/; разпределяне на компенсационни възнаградения,
дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица
за лично ползване /чл. 26, ал. 1, изр. първо, и ал. 8 ЗАПСП/, внос и износ в
трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество /чл. 18,
ал. 2, т. 11 ЗАПСП/. От същото удостоверение се установява, че
чуждестранните организации за колективно управление на авторски права - BMI,
ASCAP, SOCAN и SIAE имат със СНЦ „М.“ сключени и с продължаващ срок на
валидност договори за взаимно представителство, отнасящи се до правата във
връзка с публичното изпълнение и механичен запис върху музикални произведения и
върху литературни произведения, свързани с музика.
След
изискване по реда на чл. 190 ГПК от СНЦ „М.“ са представени и приети, като
доказателства по делото четири броя договора за взаимно представителство с
чуждестранни ОКУП, а именно американските дружества – BMI и ASCAP, канадското
дружество – SOCAN, както и италианското дружество – SIAE.
Съобразно приетото заключение по допуснатата във връзка с предмета
на доказване по делото съдебно-техническа
експертиза, и като съобрази това, че вещото лице
е изградило изводите си при ползването
на обективни данни и компетентното и всестранно тяхно проучване, то изцяло
кредитира дадения отговор, че при
извършените справки в международната база данни за идентификация
на правоносители I.P.I.
(Interested Parties Information) и W.I.D. (Works Information Database), носителите на авторските
права върху упоменатите в исковата молба музикални произведения се идентифицират, както следва : относно музикално произведение със заглавие „TILL
YOU RE LOVED /PASCAL JUNIOR REMIX/” композитори и автори на текста са : Брандън Александър Смит, Лорън
Филипс, Майкъл Джон Муле и Айзък Джон Д Де Бони; относно музикално произведение
със заглавие “AS LONG AS YOULOVE ME /ROBERT CRISTIAN REMIX/” композитори
и автори на текста са : Андре Линдал, Шон Майкъл Андерсън, Джъстин Бийбър и Насри Тони Адве; относно музикално произведение със заглавие “THE
SPIRIT OF SUMMER /DAVE WARRIN REMIX/” композитор на музиката е Масимо Сана, а автор на текста е Франческо Газзара; относно музикално произведение със заглавие “IS IT
LOVE /MAHMUT ORHAN REMIX/” композитори и автори на текста са : Маркъс Крисчън Моузес и Надя Али; и относно музикално произведение със
заглавие “MY KINDA MAN /RICKY MONTANA
REMIX/” композитор и автор на текста е Дей Иная. По отношение организациите за колективно управление
на права, които фигурират, като такива управляващи правата на цитираните автори
на текст и композитори на музика отнасящи се до всяко от изброените музикални
произведения от вещото лице е посочено, че идентификацията показва това да са американските
дружества – BMI и ASCAP, канадското дружество – SOCAN,
както и
италианското дружество – SIAE.
Видно
от фискален бон издаден на 10.09.2020 г. се
констатира, че в обект – ресторант „L. C.“, находящ
се в гр. София, ул. „*****, стопанисван от ответното дружество – на 10.09.2020
г. е настъпило данъчно събитие – продажба на стока /газирана и кафе напитки/ на
обща стойност 7,40 лв.
По
делото е ангажирана разпечатка на пет броя имейли изпратени на датата
10.09.2020 г. в часовия интервал между 13,01 ч. и 13,43 ч. от *****@gmail.com.
Приложено
е и Уведомително писмо с изх. № 108-1051/17.09.2020 г., с което
представляващият СНЦ „М.“ се е обърнал към представляващия „И.С.“, ЕООД
стопанисващо ресторант „L. C.“, като го
е информирал, че в обекта е било установено нелицензирало ползване на репертоар
на „М.“ с посочване на конкретни музикални произведения и носители на авторски
права, които са засегнати. Пояснено е, че ползването е локализирано на
10.09.2020 г. от сътрудник на СНЦ „М.“ на място в обекта, доколкото на тази
дата упоменатите произведения са били възпроизведени от тонколони озвучаващи
търговските площи в ресторанта. Отбелязано е, че това е станало без
предварително писмено уреждане на правата на използваната музика. В този контекст
„И.С.“, ЕООД е поканен в срок от седем дни да се свърже с представител на СНЦ „М.“ с цел сключване на договор за
уреждане на авторските права за ползване репертоара от музикални произведения
поверен му за управление. В писмото присъства и предупреждение, че при липса на
подобно уреждане на правата от страна на СНЦ „М.“ ще се предприемат действия по
иницииране на искова защита за присъждане на парични обезщетение за нарушените
права на авторите на текста и музиката на упоменатите в писмото музикални
произведения.
Сред
приобщените по делото доказателства са утвърдените, считано от 27.102.215 г. от
СНЦ „М.“ Правила за определяне размера на възнагражденията, дължими за
използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично
изпълнение в туристически търговски обекти и други публични места. В тях са
уредени правилата за определяне размера на авторските възнаграждения, които се
дължат от физически или юридически лица /ползватели/ – собственици или лица
стопанисващи дадено заведение или обект, както и от лицата възпроизвеждащи
произведения от репертоара на „М.“ с цел публичното им изпълнение.
Видно
от заявление за работно време на стационарен търговски обект депозирано от „И.С.“
ЕООД ***20 г. пред общинската администрация е обявено, че стопанисван от
дружеството ресторант разположен в гр. София, ул. *****ще функционира от
понеделник до неделя при спазване на работно време от 06,00 ч. до 22,00 ч.
Съгласно
издадено от Столична община Удостоверение № 13672 се установява, че на
Ресторант „Л. К.“, намиращ се в гр. София, р-н „Оборище“, ул. *****разполагащ с
капацитет от 180 места на закрито и 70 места на открито е определена категория
от една звезда, като така извършената категоризация е с период на валидност от
09.09.2016 г. до 08.09.2021 г. /пет години/.
Ангажирани
са три броя генерирани дневни финансови отчети от касов апарат, с който
дружеството „И.С.“ ЕООД оперира в стопанисвания от него обект - Ресторант „Л. К.“,
намиращ се в гр. София, ул. „*****, като от същите не може да се установяват
датите, за които се отнасят.
Сред
събраните по делото писмени доказателства са два броя договори за електронни
съобщителни услуги и два броя споразумения към тях за заместване на страна – в
случая абоната по услугата. Доставчик на услугата и по двата договора е
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Според договора от 09.09.2020 г. „БТК“ ЕАД предоставя на абоната правото да
приема в места с публичен достъп, единствено посочените в приложение 2.2. програми, за които това е изрично отбелязано. В договора
присъства изрична забрана поставена от доставчика на услугата, че абоната няма
право да излъчван на публични места други телевизионни програми или части от
тях, независимо от това, че същите може да са технически достъпни, чрез
предоставената му от „БТК“ ЕАД услуга. Към този договор няма представено
приложение с телевизионни програми, съответно отбелязване за кои от тях правото
на публичен достъп е изрично отбелязано. Такова приложение е налице за
следващия сключен договор за електронни съобщителни услуги датиращ от 19.09.2020
г., но и в него няма отбелязване относно кои телевизионни канали е разрешен
публичен достъп при ползване на правата по договора от абоната.
По
делото е допусната след искане на ответното дружество съдебно-счетоводна
експертиза, по която са приети основно и допълнително заключения даващи
отговори на формулирани от „И.С.“ ЕООД въпроси от счетоводен характер.
Съгласно
приетото след проведено изслушване основното заключение от 09.09.2021 г. вещото лице - А. дава отговор, че общия размер на
разпределените възнаграждения от сдружението-ищец към четирите чуждестранни
дружества правоносители /американските дружества –
BMI и ASCAP, канадското дружество – SOCAN, както и италианското дружество –
SIAE/ през 2019 и през 2020 години възлизат на общо 331 928,29 лв. /277
561,58 лв. за 2019 г. и 54 366,71 лв. за 2020 г./, като е извършена и
индивидуализация на възнагражденията разпределени в полза на всяко едно от тези
чуждестранни ОКУП. От вещото лице е пояснено, че тези суми под формата на
възнаграждения са начислени от ищеца през визирания период от години, но включват в себе си и стари
възнаграждения за предходни години, съответно за 2020 г. към изготвяне на
заключението начисляването на възнагражденията не е приключило. Сред отговорите
на вещото лице присъства и такъв, че по сведения от счетоводството на ищеца относно
2017, 2018 и 2019 г. имало неразпределени задължения към автори, но конкретен
размер на възнагражденията не могъл да се упомене, защото процесът на
разпределение на сумите не бил приключил, доколкото това разпределение се
правело за всички дружества, чиито репертоари използва съответният ползвател, а
не само за посочените четири. Отново по информация от счетоводството на ищеца
броят представлявани от него автори наброявал 4 348 261, което
представлявало калкулация на всички членове на чуждестранни ОКУП, с които „М.“
има сключени договори, но се прави уточнението, че упоменатата цифра е
по-малка, тъй като имало случай дадени автори да членуват в повече от една
чуждестранна ОКУАП. Съобразно данни от сайта на „М.“ същото е оповестило, че
представлява правата на над 3000 български автора и още на над
2 500 000 автори от цял свят. В заключението присъства и отговор, че
в хипотеза на сключен договор между ищеца и ответника за ползване на авторски
права от репертоара на ищеца, като се отчетат критериите заложени в Правилата
за разпределяне на размера на възнагражденията, които са дължими за използване
на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в
туристически, търговски обекти и други публични места, утвърдени със заповед на
Министъра на културата от 27.10.2015 г., ответникът през 2020 г. без прилагане
на отстъпки би дължал възнаграждение в размер на сумата от 1 330,56 лв.
без ДДС, или 1596,67 лв. с начислен ДДС, съответно при прилагане на отстъпка в
размер от 10 % /в хипотеза на авансово плащане/, то тогава размерът на
дължимото за 2020 г. възнаграждение би възлизал на 912,07 лв. без ДДС,
съответно на 1 094,48 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно
приетото след проведено изслушване допълнително заключение от 22.10.2021 г.
вещото лице - А. дава отговори, както
следва : през 2020 г. в полза на изследваните четири ОКУАП са разпределени суми
под формата на възнаграждения за ползване на авторски права, както следва : за BMI
– 454 194,48 лв.; за SIAE – 57 779,32
лв.; за ASCAP – 487 330,69 лв.; и
за SOCAN – 47 243,60 лв., като е
уточнено, че на вещото лице не са представени доказателства за заплащането на
тези суми в полза на цитираните организации. Вещото лице е направило изчислени,
че разпределените суми към четирите ОКУАП изразени в процент от общо
разпределените възнаграждения за 2020 г. са както следва : за BMI – 8,04 %; за
SIAE – 1,02 %; за ASCAP – 8,63 %; и за SOCAN – 0,84 %. Съобразно така
възпроизведените процентни дялове вещото лице е дало отговор за евентуално
дължимото от „И.С.“ ЕООД възнаграждение за ползване през 2020 г. на авторски
права притежавани от автори членове на тези организации, като същия е в
следните два варианта : 1./ в хипотеза без прилагане на отстъпки ответникът би дължал
възнаграждение в размер на сумата от 246,46 лв. с начислен ДДС, съответно при
прилагане на отстъпка в размер от 10 % /в хипотеза на авансово плащане/, то
тогава размерът на следващото се възнаграждение би възлизал на 168,94 лв. с
вкл. ДДС. На последно място вещото лице е потвърдило, че през 2019 и 2020 г.
сдружението-ищец получавало като приход обезщетения по смисъла на чл. 95 ЗАПСП,
като тези обезщетения са включени към размера на разпределените суми следващи
се за всяка от четирите ОКУАП участващи в предмета на експертния анализ.
В
рамките на състоялото се съдебно дирене и в удовлетворение на заявени от всяка
страна искания са събрани гласни доказателства.
Разпитан,
свидетелят Ч.П.заявява, че работи като сътрудник към СНЦ „М.“, като преките му
задължения се изразяват в това да осъществява посещения на място в обекти с
различно търговско предназначение, озвучавани с музика. Там той разговаря с управителите
и ги уведомява за това, че според изискванията на ЗАПСП субектът стопанисващ
съответния обект трябва да разполага със сключен договор с дружеството за
колективно управление на авторски права, какъвто е ѝ ищеца. Свидетелят
посочва, че във връзка с работата си на 10.09.2020 г. около 13 часа е посетил
ресторант - „Л. К.“ намиращ се в гр. София на ул. „Оборище“ 1. Касае се за
голямо заведение разполагащо с множество вътрешни и външни места организирани с
маси и столове. И вътрешната и външната част се озвучавали с монтирани
тонколони, като възпроизвежданата посредством тях музика била чуждоезична.
Допълва, че в мобилният си телефон има инсталирано приложение за идентификация
и разпознаване на музикални изпълнения, което се тегли и ползва свободно.
Ставало дума за приложението „ШАЗАМ“. Именно с него по време на престоя си в
упоменатия ресторант свидетеля успял да идентифицира около 10-11 музикални
произведения прозвучали от монтираните тонколони. За пет от тези произведения
свидетелят сочи, че съставляват част от репертоара на ищеца, като правата на
авторите на техните текстове и мелодии се представлявали от ищеца. Той назовава
поименно тези пет песни, а именно : „TILL
YOU RE LOVED“, “AS LONG AS YOULOVE ME“, “THE SPIRIT OF SUMMER“, “IS IT LOVE „ и
“MY KINDA MAN”. Престоят на свидетеля в посочения ресторант продължил около
40-45 минути, като си поръчал да консумира напитки. Свидетелят излага
непосредствената проверка, която прави след идентификацията на даденото
музикално произведение чрез „ШАЗАМ“, а съпоставя същото с информацията за
съответния клип, която присъства в “YOU TUBE”. Когато
се увери, че става дума именно за даденото музикално произведение, то тогава
резултата от проверката се изпраща посредством имейл до служебния имейл на
ищеца. След предявяване свидетелят потвърждава, че наличният по делото касов
бон е именно този получен издаден му от търговския обект за консумираните от
него напитки при описаното посещение. Спомените на свидетеля са и за това, че
след тази проверка до представляващия дружеството стопанисващо ресторант „Л. К.“
е било подготвено и връчено на 29.09.2020 г. със съдействието на свидетеля
уведомително писмо с покана за сключване на договор за ползване на правата
върху музикалните произведения попадащи в репертоара на ищеца.
Други
доказателства от значение за спорното материално право не са ангажирани от
страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Авторското
право е сложно право, в съдържанието на което се включват множество отделни
неимуществени и имуществени правомощия. Основно място сред последните заема
изключителното право на автора да използва създаденото от него произведение и
да разрешава използването му от други лица. Една от възможните форми на това
правомощие е правото на публично изпълнение, представляващо възможността
музикалното произведение да бъде изпълнявано на концерти, в заведения за
хранене и забава, в хотели, магазини, други търговски обекти или изобщо на
всякакви публично достъпни места по начин, даващ възможност за възприемането му
от неограничен брой лица. Всяко използване на произведението от лице различно
от автора, без за това да са му отстъпени съответните права, съставлява
нарушение на авторското право.
Защитата
на авторското право възприета в чл. 95 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение,
чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се
защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди.
Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП
права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и
сродни права се използва без съгласието на техния притежател и без законът да
допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл.
95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на
носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението.
Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който
обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от
нарушението. Видът на вредите имуществени или неимуществени, е от значение за
размера на дължимото обезщетение с оглед правилото въведено с нормата на чл.
95, ал. 4 във вр. с, ал. 3 ЗАПСП, че съдът определя
справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително
на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички
обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените
вреди, както и реализираните от нарушителя приходи.
Предвид
разпоредбата на чл. 95в., ал. 1 ЗАПСП право на иск по чл. 95, 95а и 95б от ЗАПСП освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили
изключително право за използване, имат и: 1. организациите за колективно
управление на права и 2. професионалните защитни организации на правоносителите.
В
настоящия случай, исковата молба е упражнена от СНЦ "М." като от
справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление
на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството
на културата, и обявеното там Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. става ясно, че
ищецът е субект, регистриран като организация за колективно управление на
авторски права съгласно чл. 94б ЗАПСП. От разпоредбата на чл. 94с ЗАПСП пряко
следва, че в качеството си на организация за колективно управление на права
ищецът има право да представлява своите членове, други организации за
колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно
представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и
административни органи при защитата на поверените му за колективно управление
авторски права. В хипотезите, в които този закон предвижда
предоставянето на съгласието на авторите да става само чрез организация за
колективно управление на права, организацията, която управлява съответните
права, действа и от името на автори, които не са нейни членове, като при това е
длъжна да уреди отношенията си с тях по същия начин, както със своите членове,
т.е. законодателно установен е особен режим на процесуална субституция от вида
на процесуалната суброгация, при която организацията
за колективно упражняване на права може да действа самостоятелно, като не е
необходимо участие в процеса на лицата, които представлява по смисъла на чл.
25, ал. 3 от ГПК, като обаче носителите на правото на обезщетение са подчинени
на силата на пресъдено нещо, която ще се формира в
резултат на водения исков процес.
Във
връзка с горното и от обсъдените при изложението от фактическа страна
доказателства и в частност четирите броя договори за взаимно представителство,
както и данните, съдържащи се в обявеното в регистъра по чл. 94г ЗАПСП
Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. еднозначно и без каквото и да е било
съмнение се установява, че българското дружество на композиторите и авторите за
колективно управление на права при публично изпълнение и механичен запис СНЦ „М.“
е страна по договори за взаимно представителство с американските дружества – BMI
и ASCAP, канадското дружество – SOCAN, както и италианското дружество – SIAE.
От друга страна с приетото по делото експертно заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, се констатира авторството на процесните музикални произведения, като то напълно
кореспондира на упоменатите в исковата молба лица, сочени от ищеца като
носители на нарушени авторски права, са редовно представлявани в настоящия
процес от сдружението-ищец, разполагащо с необходимата процесуална легитимация
да упражни защита на техните субективни материални неимуществени авторски
права.
Обект
на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е форма. В конкретния случай предмет на исковите претенции са
твърдените от ищеца нарушения на литературни произведения (текст) и музикални
произведения (мелодия), които съгласно чл. 3, ал. I, т. 1 и 2 са закриляни. Цитираните
в исковата молба пет броя песни. От заключението на съдебно-техническата
експертиза еднозначно се разкриват лицата, които са носители на авторските
права върху музиката и текста на споменатите в исковата молба пет песни, а
именно : относно музикално произведение със заглавие „TILL YOU RE LOVED /PASCAL
JUNIOR REMIX/” композитори и автори на текста са : Брандън
Александър Смит, Лорън Филипс, Майкъл Джон Муле и
Айзък Джон Д Де Бони; относно музикално произведение със заглавие “AS LONG AS
YOULOVE ME /ROBERT CRISTIAN REMIX/” композитори и автори на текста са : Андре Линдал, Шон Майкъл Андерсън, Джъстин Бийбър и Насри Тони Адве; относно
музикално произведение със заглавие “THE SPIRIT OF SUMMER /DAVE WARRIN REMIX/”
композитор на музиката е Масимо Сана, а автор на
текста е Франческо Газзара; относно музикално произведение
със заглавие “IS IT LOVE /MAHMUT ORHAN REMIX/” композитори и автори на текста
са : Маркъс Крисчън Моузес и Надя Али; и относно музикално произведение със
заглавие “MY KINDA MAN /RICKY MONTANA
REMIX/” композитор и автор на текста е Дей Иная. На следващо място от заключението по СТЕ с
убедителност може да се възприеме и факта, че упоменатите носители на авторски
права са преотстъпили имуществените си права, свързани с разпространението на
създадените от тях музикални произведения, за управление на американските
дружества – BMI и ASCAP, канадското дружество – SOCAN, както и италианското
дружество – SIAE. На свой ред посочените чуждестранни организации за колективно
управление на права са преотстъпили на ищеца изключителното право да дава
необходимите разрешения за всички публични изпълнения на територията на
Република България на музикални произведения, с текст или не, които
представляват закриляни обекти по силата на разпоредбите на националното право,
двустранни спогодби и многостранни международни конвенции, чиито предмет са
правата на автора, които съществуват понастоящем или ще възникнат и станат
обект на закрила през срока на действие на договора.
В чл.
18, ал. 2 от ЗАПСП законодателно са дефинирани начините, по които защитените
произведения могат да бъдат използвани. Един от способите, които довеждат
творбите до знанието на широк кръг лица, е формулираният в т. 3 - а именно :
изпълнение на произведението.
За
конкретния случай от ищеца се твърди, че нарушенията ( публично изпълнение чрез
използване на звукозапис и озвучаване) са реализирани на датата – 10.09.2020 г.
в обект – ресторант „L. C.“,
разположен в гр. София, на ул. „*****. Ответното дружество не оспорва това, че
към тази дата, а и впоследствие, обектът, на чиято територия се твърди да са
извършени сочените нарушения, се е стопанисвал от него за осъществяване на
търговска дейност, което обстоятелство се потвърждава и от представения по делото
фискален бон издаден на 10.09.2020 г. От съдържанието на същият се констатира,
че негов издател е дружеството – „И.С.“ ЕООД, като същия възпроизвежда плащане
на цена по отчетена сделка - продажбата на напитки на стойност 7,40 лв. в обект
ресторант - „L.C.“, разположен на ул. „*****.
Основна
предпоставка за възникване правото на обезщетение по смисъла на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е допуснало извършване нарушение на авторските права на
създателите на текста и музиката на цитираните в исковата молба пет музикални
произведения, като е позволило публичното им изпълнение, чрез озвучаване на
стопанисвания от него обект на визираната дата – 10.09.2020 г., въпреки че не е
разполагало с надлежно отстъпени му по силата на договор права да осъществява
подобно ползване на същите.
По
делото не е спорно, че стопанисваното от ответното дружество заведение за
хранене е имало музикално озвучаване, включително в деня на поддържаното в исковата молба неправомерно публично
изпълнение на процесните музикални произведения.
Спорно между страните е дали в обедните часово на съответния ден – 10.09.2020
г. – при озвучаването на ресторанта са били възпроизведени петте музикални
произведения, посочени в исковата молба, както и дали към този момент ответното
дружество е разполагало с правно основание за съответния вид използване в
рамките на осъществяваната от него търговска дейност.
Във
връзка с първия от така поставените въпроси са разпитани двама свидетели
осигурени от ищеца. Гласните доказателства събрани посредством разпита на св. П.и
Д.според съда еднозначно навеждат на факта, че в обедните часове на 10.09.2020
г. в намиращият се на ул. *****в гр. София и стопанисван от ответното дружество
ресторант „L.C.“ са били възпроизведени петте музикални произведения,
индивидуализирани по заглавие и изпълнител в исковата молба. Идентифицирането
на обсъжданите музикални произведения се установява да е извършено по няколко
независими един от друг способа, чиито резултати взаимно се потвърждават.
Най-напред разпознаването се е констатира да е извършено по слухови възприятия
от свидетеля П., за когото се установява, че е непосредствен посетител в заведението
по време на самото възпроизвеждане на песните станало на 10.09.2020 г. в
периода след 13 ч. /за последният факт
свидетелства и приложения фискален бон, за които свидетеля потвърждава да му е
бил издаден от посетения търговски обект за осъществената от него консумация/.
Наред с това идентификацията е била извършена и посредством използваното от
този свидетел в обекта мобилното приложение „Shazam”,
като при констатирането на дадения от приложението резултат за музикално
произведение, П.го е препращал по имейл до свидетеля Д.. Последният на свои ред
лично или чрез други служители на ищеца, е осъществявал повторна проверка на
резултата. От цялостния анализ на обсъждания кръг доказателства категорично
следва, че в анализирания случай в обедните часове на 10.09.2020 г. в ресторант
„L.C.“ са били възпроизведени чрез озвучителна система, именно визираните в
исковата молба пет музикални произведения. Настоящият състав приема, че е
допустимо да се даде вяра на показанията на двамата свидетели, независимо от
това, че към момента на твърдените нарушения е доказана тяхната служебна
обвързаност с ищеца. Съобразно приетото в Решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр.
д. № 1/2013 г. на ВКС, IV г. о. към показанията им съдът трябва да подходи със
засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на тях да бъдат приети
за установени факти, които ползват страната, за която свидетелите се явяват
заинтересовани или такива, които вредят на противната страна. В конкретния
случай, с оглед на другите събрани по делото доказателства се налага
обоснования извод, че данните по делото изключват възможността предполагаемата
заинтересованост на свидетелите да е повлияла на достоверността на показанията
им. Този извод произтича преди всичко от съобразяването на обстоятелствата,
свързани с възприемането на установяваните факти – посещението на свидетеля П.е
направено по обедно време в обект за обществено хранене, което се потвърждава
от представения от ищеца фискален бон надлежно предявен на свидетеля при разпита
му, като същия го разпознава и потвърждава, че именно това е бона издаден му
при престоя и консумацията в ресторант „L.C.“ на 10.09.2020 г. Житейската
логика и опит позволяват да се приеме, че при посещението си в ресторанта и
периода нужен за приготвянето и консумирането на упоменатите в бона напитки е
било напълно достатъчно за да може спокойно да бъдат изслушани поне 10
музикални произведения с продължителност между 3 и 4 мин. сред които да бъдат и
посочените в ИМ пет песни. Съществено е
и това, че въпросните показания не съдържат вътрешни противоречия и са
логически обосновани, и което е най - важното, не се опровергават от никакви
други доказателства, събрани в производството. Макар ответника да е поискал и
да са му допуснати гласни доказателства за опровергаване фактите, които ищецът
се стреми да установи посредством показанията на неговите свидетели, то същия
не е осигурил за разпит така допуснатите му свидетели, с което е препуснал
възможността да обори своевременно заявеното и проведено от ищеца доказване на
релевантния за спорното материално право факт на извършване на нарушенията на
авторските права.
За да
осуети ангажирането на гражданската му отговорност за допуснато нарушение на
авторски права, тогава когато ответникът е допуснал възпроизвеждане в негов
обект на определен кръг от музикални произведения, то същия трябва да установи
наличие на основание да използва в рамките на осъществяваната от него търговска
дейност съответния вид авторски права. Такова основание съставлява сключен договор
по смисъла на чл. 36 и сл. ЗАПСП, по силата на който авторът, или организацията
за колективно управление на права /в случая ищеца/ е отстъпва на ползвател
изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него
произведение при определени условия и срещу възнаграждение. По делото не е
спорно, че към 10.09.2020 г., както и впоследствие, авторските права върху процесните пет музикални произведения не са били отстъпени
за използване от ответното дружество нито по силата на договор, сключен с ищеца
в качеството му на организация за колективно управление на права, страна по
договор за взаимно представителство със сродните чуждестранните организации, в
които членуват съответните носители на авторски права, нито по силата на
договори, сключени направо с тези чуждестранни организации или със самите
титуляри на правата. Защитната теза на ответното дружество се гради на
твърденията, че музикалното озвучаване на стопанисвания от него ресторант е
извършвано въз основа на договор с „БТК“ ЕАД, по силата на което облигационно
правоотношение същия получава достъп до електронни съобщителни услуги – IPTV
или телевизия, за които са налице уредени авторски права, като в т.ч. според
договореното дружеството разполагало с възможността да излъчва публично
определени телевизионни пакети от канали, които са упоменати изрично в същия.
Прегледа на ангажираните от ответника в подкрепа на това му възражение писмени
доказателства показва, че договорно правоотношение между него и „БТК“ ЕАД с
предмет електронни съобщителни услуги действително е учредено преди датата –
10.09.2020 г., но отразеното в писмените документи не установява факта, че
дружеството разполага с възможността да излъчва публично определени
телевизионни канали, доколкото в книжата касаещи облигационната връзка от 09.09.2020 г. няма приложение на телевизионните канали, чиито
достъп се осигурява чрез предоставяната от доставчика на абоната услуга, а още
по-малко има изрично отбелязване, за кои конкретни телевизионни канали абоната
разполага с правото да излъчва публично при извършване на дейността си, каквато
е изричната ограничителна договорна клауза поместена в договора. Дори обаче да
се приеме, че съобразно този договор на ответника е предоставено правото на
публично излъчване на определени телевизионни канали, този факт сам по себе си
изобщо не означава, че в дадения ден и времеви период, когато ищецът твърди в
ресторанта на ответника да са били допуснати нарушенията на авторските права
спрямо петте музикални произведения, същите са били възпроизведени по
телевизионен канал, за които „И.С.“ ЕООД разполага с договорно право публично
да излъчва. Това е факт подлежащ на
доказване от страната в процеса, която го твърди, като в случая това е
ответника и доказване в подобна насока няма.
На
следващо място неубедителен е аргумента на ответника - „И.С.“ ЕООД, че ако има
извършено нарушение на авторски права при излъчването на упоменатите в ИМ
музикални произведения, то отговорност за това не следва да бъде носена от
него, а от доставчика на услугата по договора му за електронни услуги – „БТК„
ЕАД. В настоящото решение вече бе очертан характера и границите на
отговорността носена за нарушения по ЗАПСП, съответно пасивно легитимиран да
носи отговорност е ползвателят на произведението - обект на авторско право,
който съгласно дефиницията в § 2, т. 5 от ДРЗАПСП е физическо или юридическо
лице, което "довежда произведението до знанието на читателите, зрителите и
слушателите пряко или чрез други лица - разпространители".
Изложеното
дава основание да се заключи, че ответникът не доказва встъпването в
правоотношение, по силата на което да е му е отстъпено правото да използва в
рамките на осъществяваната от него търговска дейност съответния вид авторски
права спрямо петте процесни музикални произведения,
което означава, че с факта на тяхното публично възпроизвеждане в търговския му
обект посочен в ИМ на датата – 10.09.2020 г. е осъществен съставът на нарушение
над чужди авторски права, които се притежават от авторите на текста и
композиторите на музиката на коментираните пет песни.
Налице
и следващият елемент на фактическия състав на гражданската отговорност на
ответното дружество, а именно – установява се наличието на вреди, настъпили в
резултат на допуснатото нарушение на авторските права. Вредата се свързва с
всяка неблагоприятна последица, която търпят правата и интересите на увредените
лица от неизпълненото спрямо тях задължение. Материалните (имуществени) вреди
се тези които засягат имуществените права на увредените лица. Те биха могли да се изразят в едно
намаляване на настоящото имуществено състояние на увредения (той обеднява с
нещо, търпи загуба); Имуществената вреда може да се заключава и в това, че
макар да са съществували всички изгледи за това, се пропуска да увеличаване на
имуществото (т. нар. пропуснати ползи).
Налице
е и последният елемент на сложния фактически състав – наличие на причинна
връзка между правонарушението и понесените вреди. Обстоятелството, че не е
поискано, респ. получено разрешение от страна на авторите на песните, респ. от
техния представител, обосновава извода за причинна връзка между нарушението на
авторските права и вредоносния резултат.
Вредата,
като пряка и непосредствена последица от използването на назованите в исковата
молба музикални произведения, без наличието на дължимото по закон съгласие, обективирано в договор за използване, се изразява в
неполучаването на лицензионното възнаграждение. В случаят по инициатива на
ответника успешно е проведено доказване, какъв би бил евентуалният размер на
следващото се от негова страна лицензионно възнаграждение ако бе сключил
договор за уреждане на авторските права попадащи в репертоара управляван от
ищеца. Събрани са доказателства в това число и експертно заключение по
допусната счетоводна експертиза според което следващото се възнаграждение би
възлизало на сумата от 1596,67 лв. /съдът приема за меродавен подходът приложен
за изчисляване на възнаграждението от вещото лице по т. 4 от основното
заключение прието по делото/. Тъй като обаче в нормата на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП
от законодателя е предвидено и това, че при определяне размера на следващото се
обезщетение, то същото трябва да е в такъв порядък, че да въздейства възпиращо
и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото е
необходимо към установения размер от 1 596,67 лв. да се добави
допълнителна сума, която да изпълни целите заложени в цитираната норма, като
съдът намира, че за постигането им спрямо сумата следва да се приложи
увеличение от 20 %. Този подход формира обезщетение равно на 1 916 лв.,
каквато е и сумата която трябва да се присъди в полза на ищеца за допуснатите
нарушения на авторски права върху петте музикални произведения изпълнени
еднократно в притежавания от него търговски обект – ресторант „L.C.“ на
10.09.2020 г. Предвид изложеното приложение не би могъл да намери уредения от
законодателя особен случай на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП предвиждащ обезщетение
в размер между 500 лв. и 100 000 лв. за всяко допуснато нарушение. По
изложените съображения предявените искове по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП се явяват
основателни до сумата от 1 916 лв. и в този им размер същите следва да бъдат
уважени, а за разликата над 1 916 лв. до пълния им предявен размер от
5 000 лв. да бъдат отхвърлени, като недоказани по размер.
Предвид
частичното уважаване на предявените за разглеждане при квалификацията на чл.
95, ал. 1 ЗАПСП осъдителни искове за
присъждане на парични обезщетения, то за основателно следва да се приеме и
формулираното искане по реда на чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, а именно да се
постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива
на решението в два всекидневника и телевизионна организация с национално
покритие.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора разноски се следват в полза на всяка една от страните
съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете. Ищецът доказва да е
направил разноски за участието си по делото в размер на сумата от общо
1 260 лв. образувана от следните разходи : 280,00 лв. – заплатена държавна
такса, 400,00 лв. – заплатен депозит за вещо лице, и 580 лв. – заплатено
възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адвокат по
делото. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца се полага
присъждането на разноски в размер на сумата от 482,83 лв., която на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК трябва да му бъде присъдена. На свои ред ответника доказва
извършване на разноски за защитата си в производството възлизащи на сумата от
1 600 лв. – заплатени депозити за вещо лице, съответно не доказва реално
направен разход за заплатено адвокатско възнаграждение. При това положение на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „И.С.“ ЕООД следва да получи присъждане на разноски
съответни на отхвърлената част от предявените искове, а именно сумата от 986,88 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „И.С.“, ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на СНЦ „М.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата в размер от 1916,00 лв.,
съставляваща полагащо се обезщетение за претърпени имуществените вреди,
настъпили в резултат от нарушението на авторските права на композиторите и
авторите, както следва : на музикално произведение със заглавие „TILL YOU RE
LOVED /PASCAL JUNIOR REMIX/”, чиито композитори на музиката и автори на текста са
: Брандън Александър Смит, Лорън
Филипс, Майкъл Джон Муле и Айзък Джон Д Де Бони, явяващи се членове на американските
сродни дружества за управление на авторски права – BMI и ASCAP; на
музикално произведение със заглавие „AS LONG
AS YOULOVE ME /ROBERT CRISTIAN REMIX/”, чиито
композитори на музиката и автори на текста са Андре Линдал, Шон Майкъл Андерсън, Джъстин Бийбър и Насри Тони Адве, явяващи се
членове на американските сродни дружества за управление на авторски права – BMI
и ASCAP и на канадското сродно дружество за управление на авторски права - SOCAN; на музикално произведение със заглавие “THE SPIRIT OF SUMMER /DAVE WARRIN REMIX/”, чийто
композитор на музиката е Масимо Сана, а автор на
текста - Франческо Газзара, явяващи се членове на
италианското сродно дружество за управление на авторски права – SIAE;
на музикално произведение със заглавие “IS IT LOVE /MAHMUT ORHAN REMIX/”, чиито
композитори на музиката и автори на текста са Маркъс Крисчън Моузес и Надя Али, , явяващи
се членове на американското сродно дружество за управление на авторски права – BMI; и на
музикално произведение със заглавие “MY KINDA MAN /RICKY MONTANA REMIX/”, чийто
композитор на музиката и автор на текста е Дей Иная, явяващ се член
на американското сродно дружество за управление на авторски права – BMI, осъществено
посредством озвучаване в обект, стопанисван от „И.С.“, ЕООД, ЕИК ******* –
ресторант „L.C.“, находящ
се в гр. София, ул. *****– на датата – 10.09.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.11.2020 г. /датата на предявяване на ИМ в съда/ до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
искове за разликата над присъдената сума от 1 960,00 лв. до пълния
им предявен размер от 5 000,00 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП
разгласяване за сметка на ответника – „И.С.“, ЕООД, ЕИК ******* – на диспозитива на настоящото решение в два всекидневника –
вестник „Телеграф“ и вестник „Сега“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“
излъчван от Българска национална телевизия в часовия диапазон между 16:00 и
18:30 часа.
ОСЪЖДА „И.С.“, ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на СНЦ „М.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 482,83 лв. –
представляваща съдебни разноски направени от ищеца по повод проведеното исково
производство пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА СНЦ „М.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на „И.С.“,
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата в размер от 986,88 лв. – представляваща съдебни
разноски направени от ответника по повод проведеното исково производство пред
настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: