Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 260010

 

гр. Габрово, 06.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                         

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА  

     

                                                        ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                                                        ИВА ДИМОВА

 

при секретаря  Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 294 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 69 от 16.03.2020 г. по гр.д. № 1607/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд е признал за установено по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на З.П.С. ЕГН ********** и М.И.С. ЕГН **********, че П.Х.Д. ЕГН ********** и Р.Д.И. ЕГН **********, са собственици на следните недвижими имоти съгласно актуалния им регулационен статут: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по плана на с. Б., общ. С., по Кадастъра и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-919/14.12.2017 г. на ИД на АГКК, в местност Д. О., с начин на трайно ползване: нива, с площ 3952 кв.м. и категория на земята при неполивни условия: 6, съгласно скица на поземлен имот № 15-27076-16.01.2019 г. на СГКК гр. Г. и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 02885.5.72 по плана на с. Б., общ. С., по Кадастъра и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-919/14.12.2017 г. на ИД на АГКК, в местност Д. Л., с начин на трайно ползване: нива, с площ 5100 кв.м. и категория на земята при неполивни условия: 6, съгласно скица на поземлен имот № 15-27070-16.01.2019 г. на СГКК гр. Габрово и по старо описание: 1. Нива с площ от 5,100 дка, съставляваща имот № 005072, шеста категория, в местността „Д. Л.“, при граници: имот с № 005073, представляващ нива; имот № 005071, представляващ нива; имот № 005070, представляващ нива, имот № 005069, представляващ нива, имот № 005068, представляващ нива и имот № 005047, представляващ полски път; 2. Нива с площ 3953 дка, съставляваща имот № 006002, шеста, в местност „Д. О.“, при граници: имот с № 006001, представляващ нива, имот с № 006020, представляващ полски път, имот с № 006003, представляващ нива, имот с № 005054, представляващ нива и имот с № 005053, представляващ нива, като ОСЪЖДА ответниците да предадат на П.Х.Д. ЕГН ********** и Р.Д.И. ЕГН **********, владението върху гореописаните имоти. Осъдил е на разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 1740 от 09.06.2020 г. в срок от З.П.С., чрез адв. Св. Б. от Габровска адвокатска колегия. Счита, че с постановеното решение, съдът грубо е нарушил материалния и процесуалния закон, като в изложените мотиви не е обсъдил всички направени от страните възражения и не е направена коректна преценка на доказателствата, с оглед на което са интерпретирани неправилно релевантните и установени по спора факти, което е довело до достигане на неправилен извод за основателността на претенцията в отклонение със събраните по делото доказателства. Твърди, че неправилно съдът е приел, че единствения спорен по делото въпрос се концентрира върху обстоятелството на чий праводател са възстановени процесите имоти, като и на ищците и на ответниците праводателите се легитимират като собственици на тези имоти, в качеството им на наследници на различни лица с идентично име – И. И.Д..

Счита, че ищците по несъмнен начин не са доказали твърдението си за идентичност между имотите, описани в нотариален акт от 05.12.2016 г., т. VІІІ, рег. № 17903, дело № 1164 на нотариус с рег. № 543 на НК, с район на действие РС- Севлиево и процесните имоти, възстановено с решение на органа по земеделска реституция.

Твърди, че ищците не са доказали, че ответниците владеят имота без правно основание. В правния мир съществува НА за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2016 г., т. VІІІ, рег. № 17903, дело № 1164 на нотариус П. Д.. Счита за неоснователно и изложеното в мотивите на решението, че било безспорно установено между страните, че към настоящия момент ответникът владее процесните имоти, но същият не е ангажирал доказателства за предпоставки за установяване на изтекла придобивна давност в полза на неговите праводатели, както и на самия него. Позовава се на свидетелските показания на св. Х. Д., според които  наследодателите на праводателите на ответника по иска са владели имота и знае, че само те са били собственици. Ответниците владеят тези имоти, поради което са налице всички предпоставки за придобиване на имота по давност от тях.

Писменен отговор по въззивната жалба не е постъпил.

В съдебно заседание жалбоподателят З.С., чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. От името на М.И.С., адв. Б. заявява, че счита жалбата за основателна.

Процесуалният представител на ответниците по въззивната жалба, адв. И. оспорва жалбата и представя доказателства, че ищцата в първоинстанционното производство П.Х.Д. е почина, като е оставила за свой законен наследник Р.Д.И. – дъщеря. С протоколно определение от 29.09.200 г., съдът е заличил на основание чл. 227 от ГПК като страна по делото П.Х.Д.  и е конституирал като ищец по първоначално подадената искова молба и ответник по въззивната жалба законния наследник на П.Х.Д. - Р.Д.И., по отношение, на която в това си качество ще продължи  производството по делото. Претендира разноски.

Настоящият състав намира, че правилно е направена преценката на доказателства и е установена фактическата обстановка, а от там е формиран правния извод на съда по делото. Предвид изложеното и на основание  чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Севлиево изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.

Пред районен съд - Севлиево е предявен осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, с който ищците искат ответниците да предадат владението върху процесните имоти. Позоват се на актове за собственост на техния праводател Д. И. Д., който ги е получил в наследство от майка си И. И.Д. – решения на Поземлена комисия – гр. С. за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Б., ЕКНМ 02885, а именно: Решение № 374 от 07.06.1999 г. за имот № *** и Решение № 155Б от 04.12.1995 г. за имот с № ***. Двете решения са издадени въз основа на преписки, образувани по заявления от Д. И. Д.. След възстановяване правото на собственост е бил извършен въвод във владение, за който са съставени съответните протоколи. Представят и скици на имотите. През 2018 г., при посещение в селото разбират, че имотите са продадени на ответниците.

С отговора на исковата молба се оспорват направените твърдения и се твърди, че извършената сделка е породила вещно-правен ефект и на правно основание са придобити процесните имоти. Претендират, че са собственици на имотите не само по силата на нотариалния акт, но и на давностно владение, като към своето владение прибавят и това на техните праводатели. Направено е искане за привличане на трето лице – помагач в лицето на праводателите на ответниците – И.Р.И. и Р. М. С.. Същите са привлечени с определение № 230 от 08.03.2019 г., но поради настъпила смърт на С. делото е било спряно и са били дадени указания на ответника Зл. С., които не са били изпълнени в указания срок. С определение № 862 от 10.10.2019 г., по отношение на третото лице- помагач Р. М. С. делото е било прекратено.

            Предмет на спора в настоящото производство е собствеността на имоти, които са били възстановени с Решение № 155Б от 04.12.1995 г. и Решение № 374 от 07.06.1999 г.  на Поземлена комисия – гр. Севлиево на наследниците на И. И.Д..

От събраните по делото доказателства се установява, че собственици на процесните имоти са ищците. Представено е удостоверение за наследници на И. И.Д. /л.7 от първоинстанционното дело/, в което се удостоверява, че същата е родена на *** г. и е починала на 17.02.1964 г. За смъртта и е издаден акт за смърт № 3 от 17.02.1964 г., съставен в с. Г., област Г.. За свои наследници тя е оставила Д.И. Д. – син, който е починал на 20.10.1995 г. Същият е бил наследен от съпругата си П.Х.Д. и Р.Д.И. – дъщеря.

От приложената по делото преписка на Общинска служба по земеделието – гр. Севлиево /л.85-93/ се установява, че преписка №  21526/17.12.1991 г. за възстановяване на земеделски земи в землището на с. Б. е заявено от Д.И. Д.. В заявление вх. № 26 от 17.12.1995 г., същият е посочил, че е наследник на И. И.Д. и е заявил желанието да му бъде възстановена собствеността върху земеделските земи в землището на . Б., ЕКНМ 28855, община Севлиево. Описал е Нива – 5,1 дка в местността „Д.Л. “ и Пасище - 4 дка в местността „О.“. Към заявлението е приложил препис-извлечение от Емлячния регистър – с. К., в който са отразени двата имота.

Въз основа на подаденото заявление, с Решение № 155Б от 04.12.1995 г. на Общинската служба по земеделие в гр. С. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. И.Д. по преписка № 21526 от 16.12.1991 г. от Д.И. Д.: НИВА от 5,100 дка, Шеста категория, местността Д. Л., имот № *** по плана за земеразделяне, при граници: нива № ***, № ** водно течение на МОССС, № 006020 – Полски път на Кметство с. Б. и др.; НИВА от 3,953 дка, Шеста категория, местност „Д. О.“ имот № 006002 по плана за земеразделяне, при граници: нива № 006001; полски път на кметство с. Б. № ***, нива № ** и др.

Същият е въведен във владение на описаните имоти с Протокол № 159В от 14.02.1996 г.

            По делото е приложено Решение № 374 от 07.06.199 г., с което се възстановява собствеността на НИВА от 5,100 дка, Шеста категория, местността Д.Л., имот № *** по плана за земеразделяне на наследниците на И. И.Д., по преписка № 21526 от 16.12.1991 г. от Д.И. Д., който е въведен във владение с  протокол № 417.

За да се легитимират като продавачи на процесните имоти, И.Р.И. и Р. М. С. са представили удостоверение за наследници изх. № 90 от 09.11.2016 г., от което е видно, че са наследници на И. И.Д., родена на *** г. и починала на 06.10.1972 г. За смъртта и е съставен акт № 18 от 07.10.1972 г. в с. Б..

Съпоставяйки двете удостоверения за наследници се установява, че с имена И. И.Д. са били две лица. Едната е родена на *** г. и е починала на 17.02.1964 г., а другата е родена на *** г. и починала на 06.10.1972 г. Съответно имат и различни наследници.

 От обясненията на третото лице- помагач на страната на ответника И.И. не се установява, че именно те са собственици на процесите имоти. Съобщава, че майка му и баща му са заявявали за възстановяване имоти в поземлената комисия, но не представя доказателства за това. Още повече за продадените на имоти не твърди, че са ги владели или са им били възстановявани с решения на Поземлена комисия.

При съставянето на нотариалния акт са описани Решение № 155Б от 04.12.1995 г. и Решение № 374 от 07.06.1999 г. /погрешно изписано с № 375/ на Поземлена комисия – гр. Севлиево, с които се възстановява собствеността върху имоти на наследниците на И. И.Д., за които има подадено заявление само от Д.И. Д..

Във връзка с горното неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил всички направени от страните възражения и не е направил коректна преценка на доказателствата. Ищците, съобразно с указаната им доказателствена тежест са представили доказателства, с които удостоверяват правата си на собственост върху процесните имоти: преписката от ОСЗ – гр. С., която включа препис-извлечение от Е. регистър –с. К., заявлението от Д.И. Д., Решение № 155Б от 04.12.1995 г. и Решение № 374 от 07.06.1999 г.  на Поземлена комисия – гр. С. и съответните протоколи за въвод във владение.

Свидетелските показания на св. Х. Г. Д. не кореспондират с доказателствата по делото и в тази връзка са ирелевантни за спора. От обясненията на третото лице- помагач И.Р.И. не се установяват факти и обстоятелства различни от твърдяното от ищците.

Неоснователно е така направеното възражение във въззивната жалба, тъй като първоинстанционния съд е положил усилия за изясняване на фактическата обстановка и съобразно събрания доказателствен материал е изложил своите мотиви. С приложените по делото решения на поземлената комисия и протоколите за въвод във владение е доказано, че предмет на разпоредителната сделка са именно процесните имоти, съществува пълна идентичност между тях, но с тях са се разпоредили лица, които не са техни собственици.

Възражението за изтекла погасителна давност също е неоснователно, поради факта, че не се доказа, че имотите са били владени, както от правоприемниците, така и от праводателите им по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2016 г., т. VІІІ, рег. № 17903, дело № 1164 на нотариус П. Д..

Във връзка с горното, съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е уважил предявения иск.

По отношение на разноските:

Ответниците по въззивната жалба са претендирали разноски в размер на 600,00 лв., за които има представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението за прекомерност, поради което следва да се присъдят разноски в претендирания размер.

На основание изложеното въззивният съд прие, че  решението, постановено от Районен съд – гр. Севлиево  е правилно и законосъобразно  и следва да бъде потвърдено.

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 69 от 16.03.2020 г. по гр. д. № 1607 по описа за 2018 г. на Районен съд – гр. Севлиево.

ОСЪЖДА З.П.С. ЕГН ********** и М.И.С. ЕГН ********** *** да заплатят на Р.Д.И. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/ - разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   

                                                                                                                    2.