Р Е Ш Е Н И Е
№
260823/23.10.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3231 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК,
образувано по предявен осъдителен иск от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, п.к. 1606, представлявано от управителя *, срещу Д.Й.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № ********** от
31.10.2016 г., сключен между „*) и Д.Й.Й., което
вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания
BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. I, вр. чл. 240 ЗЗД.
Разпореждането за връчване на препис от исковата
молба, ведно с препис от същата с приложенията към нея, са изпратени за отговор
на ответника, като съобщението е редовно връчено по реда на чл. 46 ГПК.
Съобщението за насрочване на съдебно заседание е получено лично от ответника.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното
заседание е предприето оспорване. Ответникът не се е явил в първото заседание
по делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от пропускане на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно
заседание.
В исковата молба ищецът „К.Б.“ ЕООД твърди, че на
31.10.2016 г. между „* ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „*“ и Д.Й.Й. е сключен Договор
за кредит № **********, по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Подробно описва процедурата по сключване на договора.
Сочи, че ответникът е подал заявка за отпускане на сума в размер на 100 лв. за
период от 30 дни с падежна дата 30.11.2016 г., която сума му е преведена
посредством „И.“ АД на датата на сключване на договора. Излага, че на
07.11.2016 г. ответникът е подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в
размер на още 100 лв., като параметрите по сделката са останали непроменени и
към датата на падежа 30.11.2016 г. кредитополучателят е останал задължен за
сумата от 200 лв. главница по договора за кредит. Твърди, че на падежа им
задълженията не са погасени, поради което кредитополучателят е изпаднал в
забава и кредиторът е започнал да му начислява наказателна лихва, като на
ответника са изпратени напомнителни писма за това. Сочи, че на 23.11.2018 г.
между него и „*“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата
на който цедентът му е прехвърлил вземането по процесния договор за кредит и го
упълномощил да уведоми длъжника за цесията. Излага, че е изпратил на длъжника
уведомление за цесията с препоръчана пратка посредством Български пощи, която е
върната в цялост с отметка „Непотърсена“, поради което и прилага уведомлението
с настоящата искова молба. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
200 лв., представляваща главница по договора за кредит, както и разноските по
делото, като изрично заявява, че не претендира наказателна лихва и такси за
събиране на вземането.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната
квалификацията на претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на
страните с Определение № 9871 от 04.08.2020 г.
По същество с молба преди съдебно заседание
ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение. Ответникът не е
упражнил правото си на защита.
По делото са представени писмени доказателства,
чиято автентичност не е оспорена, за постигнати уговорки между праводателя на ищеца
и ответника за сключване на Договор за кредит № ********** от 31.10.2016 г. при
общи условия, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателят
суми в размер на общо 200 лв. /видно от представените две разписки за извършено
плащане/ с уговорка за връщането им в едномесечен срок. Липсват доказателства
за изпълнение на задължението на длъжника. Впоследствие задължението на
кредитополучателя е прехвърлено с договор за цесия в полза на ищеца.
Доколкото се касае за потребителски договор
сключен от разстояние, съдът следи служебно за гарантиране правата на
потребителя, като в случая, съобразно дадените с доклада указания, ищецът е
ангажирал доказателства за спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито
представените писмени доказателства.
Претенцията за връщане на падежа на предоставена
заемна сума (главница) по договор за кредит, съдът намира в значителна степен
за вероятно основателна и следва да се уважи изцяло в предявения размер, ведно
с претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
По тези съображения, съдът установява наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК,
поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на
разноски, посочени по списък по чл. 80 ГПК (инкорпориран в писмена молба),
кореспондиращ на представени доказателства за извършени от ищеца плащания по
повод на водене на делото, ответникът следва да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер от 50 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239,
ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.Й.Й., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, п.к. *, представлявано от управителя *, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
незаплатена главница по Договор за кредит № ********** от 31.10.2016 г.,
сключен между „*) и Д.Й.Й., което вземане е прехвърлено
на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /05.03.2020
г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, предл. I, вр. чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Й.Й., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, п.к. *, представлявано от управителя *, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща извършени от ищеца
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка
*** „*“ ЕАД с IBAN:
***, BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат
на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: