Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
22.10.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII –
ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и трети септември през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1928 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са ревандикационни, с правно основание чл.108 вр.чл.111, ал.1 от ЗС, съединени
с искания за отмяна или изменение на констативни нотариални актове, с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищцата Д.И.С. *** твърди, че със
саморъчно завещание от 23.05.2012 г., обявено на 08.10.2012 г. и вписано в
Служба по вписванията – Русе под вх. № 142, т.X от
2012 г., сестра и В.
И.С.,***, починала на 28.09.2012 г., й учредила вещно право на ползване върху два
от завещаните недвижими имоти, а именно върху апартамент с площ от 83, 41 кв.м.,
находящ се в гр.Русе, *** и апартамент с площ от 35, 76 кв.м., находящ се в
същия град, ж.к.”Здравец”, ***. Поддържа, че учреденото в нейна полза вещно
право на ползване било обусловено от изтичането на прекратителен срок – до
навършване на 25-годишна възраст от малолетния ответник Д.Б. Б., роден на ***
г., който е заветник и син на завещателката. Ищцата твърди, че по този начин последната
целяла да ограничи възможността бащата на Д. – Б.Д.Б. да се разпореди със
завещаното имущество или да накърни по друг начин имуществените права на детето
преди същото да е достигнало възраст, позволяваща му да взема достатъчно зрели
решения. По тази причина с процесното завещание в полза на ответника
(малолетния Д.) била прехвърлена само голата собственост върху описаните два
апартамента. Ищцата моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че тя притежава вещното право на ползване върху двата имота като последният,
действащ чрез своя баща и законен представител Б.Д.Б., бъде осъден да й предаде
владението върху тях. В допълнение моли съда да отмени или измени съставените
констативните нотариални актове за собственост върху имотите, с които
ответникът, чрез своя баща и законен представител, се снабдил. Не претендира
направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК малолетният
ответник Д.Б. Б., действащ чрез своя баща и законен представител Б.Д.Б. и
посредством упълномощените от последния процесуални представители, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Твърди, че предявените
искове почиват на неправилна интерпретация от страна на ищцата на изразената в
завещанието воля на завещателката. Възразява, че с процесното завещание в полза
на ищцата не е било учредено вещно право на ползване, а последната единствено
била натоварена със задължението за управление на завещаното имущество,
включително неговото отдаване под наем или аренда. Релевира възражения за
нищожност на завещанието на основание чл.42, б.”в” от ЗН поради включеното в
него невъзможно условие, според което предмет на прехвърляне е само голата
собственост върху завещаните имоти до навършване на 25-годишна възраст от
страна на малолетния ответник. Поддържа, че щом завещанието е нищожно то няма
да породи и желания от ищцата правен ефект – учредяване в нейна полза на претендираното
вещно право на ползване. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
ревандикационните искове, както и исканията за отмяна или изменение на
констативните нотариални актове. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:
В теорията и
съдебната практика не е спорно, че вещното право на ползване, подобно на
правото на собственост, може да бъде защитено и чрез ревандикационен иск /вж. напр. решение № 400 от 7.03.2003 г. на
ВКС по гр. д. № 298/2002 г., IV г. о./. Това следва и от чл.111, ал.1 от ЗС,
според който текст разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо
вещните права върху недвижимите имоти. Спорът в случая се концентрира върху
въпроса дали с процесното завещание в полза на ищцата е било учредено такова
вещно право на ползване, спрямо което да се търси защита с иска по чл.108 от
ЗС.
Както се подчертава
и във вече цитираното от съда решение № 855 от 11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1497/2009 г., I г. о., ГК, завещанието,
като едностранна сделка и съгласно чл.44 от ЗЗД, е подчинено на общите правила
за договорите, включително на правилата досежно тяхното тълкуване. От гледна
точка на завещанието това означава да се търси действителната воля на
завещателя, при съобразяване на критериите по чл.20 от ЗЗД. При нейното
установяване следва да се изхожда не само от текста на самото завещание, но и
от другите доказателства по делото, включително и показанията на разпитаните
свидетели. Пак с оглед на чл.20 от ЗЗД е необходимо отделните уговорки,
включени в завещанието, да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да
се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание, с оглед неговата цел,
обичаите в практиката и добросъвестността.
В процесното
завещание е включено следното условие, което е предмет на тълкуване в
разглеждания случай: „Заветникът Д.Б. Б.
ще получи само голата собственост върху имотите ми и ще влезе във владение след
навършване на 25 г. възраст. Междувременно няма да извършва никакви действия по
управление и разпореждане с получените имоти. Управлението на имуществото,
отдаването под наем или аренда ще се осъществява от сестра ми Д.И.С., с ЕГН **********.”.
Според ответника в полза на ищцата не е учредено вещно право на
ползване, а същата е натоварена единствено с управлението на завещаното
имущество. Подобно натоварване е характерно за случаите, в които със
завещанието е назначен изпълнител (чл.45 – чл.47 от ЗН). В теорията се приема,
че определянето на едно лице за изпълнител на завещание е израз на лично
доверие от страна на завещателя. Назначаването му отразява грижата на
завещателя за точното и пълно осъществяване на разпорежданията в завещателния
акт. Изпълнителят на завещанието действа не в свой интерес, а в интерес на
лицата, които черпят права от завещанието като обемът на неговата власт се
определя със самото завещание. В този смисъл създаденото правоотношение
наподобява на това по договор за поръчка. Принципно изпълнителят разполага с правомощия
по управлението на завещаните имущества (чл.46, ал.2 от ЗН) като правото на
разпореждане с тях се упражнява само при нужда и с разрешение на районния съдия
(чл.46, ал.3 от ЗН).
Ако бъде възприето виждането на ответника, според което ищцата е
единствено изпълнител на завещанието, то би се поставил логичния въпрос защо е
било необходимо завещателката да завещава на малолетния си син единствено
голата собственост върху имотите. Завещаването само на голата собственост, без
при това със завещанието да бъде учредено и вещно право на ползване в полза на
трето лице различно от заветника, е акт, който в конкретния случай е лишен от
полезни правни последици. Това е така, защото със смъртта на завещателката пълното
право на собственост върху имотите пак би се оказало в притежание на нейния син.
Той ще придобие голата собственост по силата на завещанието, а правото на
ползване, което завещателката си е запазила, ще се погаси с нейната смърт
(чл.59, ал.1 от ЗС) в полза отново ответника, станал собственик в същия този
момент. Както вече беше посочено, установяването на действителната воля на
завещателката изисква отделните уговорки от завещанието да се тълкуват в
тяхната взаимна връзка. По тази причина щом на заветника е прехвърлена само
голата собственост, то логично е правото на ползване, което я допълва, да бъде
прехвърлено на трето лице, различно от него, в случая на ищцата. Този извод се
подкрепя и от показанията на св.И.И. (баща на ищцата и дядо на ответника),
който изрично сочи, че волята на завещателката била нейната сестра (ищцата) да
ползва завещаните имоти. Това се установява и от представеното писмено
доказателство, а именно удостоверението за данъчната оценка за вещното право на
ползване върху апартамента по ул.”Мария Луиза”. Същото е с изходящ номер от
22.02.2012 г., т.е. изготвено е по искане на завещателката само три месеца
преди процесното завещание, поради което отразява актуалното и към този момент
намерение. Посоченото писмено доказателство кореспондира на показанията на св.И.,
който заявява, че завещателката искала да учреди вещно право на ползване в
полза на малолетния си син по нотариален ред, поради което се снабдила и с
посоченото удостоверение, но се отказала, защото преценила, че дължимите за
това такси се високи. Изводът за учредено в полза на ищцата вещно право на ползване
не се променя предвид факта, че в текста на завещанието са изброени само някои
от правомощията на ползвателя, а именно управлението на имота, включително чрез
отдаването му под наем и аренда, без да е посочено правото на лично обитаване. Завещателните
разпореждания следва да бъдат подложени на едно разумно тълкуване без от
завещателя да се изисква да борави прецизно с юридическата терминология или
описателно да посочва всички възможни правни действия, които могат да бъдат
извършвани по силата на завещаното право.
Неоснователно е възражението за нищожност на завещанието на основание
чл.42, б.”в” от ЗН, поради ограничаване обема на прехвърлените права само до голата собственост
върху имотите до навършване от страна на ответника на 25-годишна възраст. Следва
да се посочи, че прехвърлянето по силата на завещание само на голата
собственост в полза на един заветник и учредяване със същото завещание на вещно
право на ползване в полза на друг е възможност, изрично предвидена в закона –
чл.17, ал.2 и чл.35 от ЗН. Освен това няма пречка и завещателното разпореждане
да е съпроводено с модалитети (условие или срок) – чл.17, ал.1 от ЗН. Както
настъпването на условието, така и изтичането на срока са бъдещи събития.
Разликата е, че докато условието е бъдещо несигурно събитие, то срокът е бъдещо
събитие, което непременно ще настъпи. Както срокът, така и условието биват
отлагателни и прекратителни. Навършването на определена възраст от дадено лице
обаче не съставлява бъдещо сигурно събитие, поради което дори да е свързано с
изтичането на определен период от време то следва да се определи не като срок,
а като условие. С това уточнение следва да се отбележи, че липсва пречка със
завещанието в полза на ищцата да бъде учредено вещно право на ползване под
прекратително условие – навършването на 25-годишна възраст от ответника.
По делото не е
спорно, че фактическата власт върху имотите се упражнява от ответника, чрез
неговия баща и законен представител. Това се установява както от представеното
постановление от 13.06.2014 г. на РРП, така и от данните по социалния доклад,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”–Русе. По изложените съображения
съдът намира предявените ревандикационни искове основателни и като такива
същите следва да бъдат уважени.
Представените нотариален акт № 63, т.I, рег. № 1521, д. № 52/
13.02.2014 г. и нотариален акт № 64, т.I, рег. № 1522, д. № 53/
13.02.2014 г., и двата на нотариус Стефан Варамезов, с район на действие РРС, са констативни, поради което принципно
могат да бъдат отменяни по реда на чл.537, ал.2 от ГПК (вж. Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК). В съдебната практика се приема, че когато
се установи, че собственикът на недвижим имот притежава по-малък обем права от
тези по констативния нотариален акт, съдът е длъжен да отмени нотариалния акт
за частта над признатите му от съда права на собственост (вж. напр. решение №
583 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., II г. о., ГК и решение № 37
от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 502/2008 г., II г. о., ГК). Този подход
следва да намери приложение не само когато обема на признатото от нотариуса
право на собственост не кореспондира на обема на правото, установен в хода на
исковото производство, но и когато се установи, че признатото от нотариуса
право не се притежава в неговата пълнота от ответника, а последният притежава
само голата собственост върху имотите. В този случай обаче, доколкото се касае
за качествени изменения в самото право на собственост, а не до спор за обема на
това право, оспорените нотариални актове следва да бъдат изменени, а не
отменяни, каквато възможност е изрично предвидена в чл.537, ал.2 от ГПК.
С оглед изричното
изявление на ищцата, че не претендира деловодни разноски такива не следва да и
бъдат присъждани.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Б. Б., с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител Б.Д.Б., с ЕГН **********,***, че до навършване на
25-годишна възраст от страна на малолетния ответник Д.И.С., с ЕГН **********,***, ***, чрез адв.П.М. от РАК, притежава вещно право на ползване върху следните
недвижими имоти: апартамент в град Русе, с идентификатор 63427.2.228.6.57 и площ
83,41 кв.м., находящ се в гр.Русе, *** (посочен
като „етаж З" в нотариален акт № 64, том I, рег № 1522, д. № 53 от 13.02.2014
г. за собственост на недвижим имот), ап. 7, попадащ в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.228,
с предназначение - жилище, апартамент, с брой нива на обекта -
едно, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
63127.2.228.6.31, 63427.2.228.6.56, под обекта - 63427.2.228.6.54, над обекта -63427.2.228.6.60, заедно с прилежащите избено
помещение с площ 7,52 кв.м. и складово
помещение с площ 1,70 кв.м., заедно с 0,694 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от отстъпеното право на строеж и апартамент с идентификатор 63427.7.79.2.14 и площ от 35,76 кв.м.,
находящ се в гр.Русе, ***, попадащ в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.7.79, с
предназначение на обекта - жилище, апартамент, брой нива на обекта - едно,
състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения, коридор, тераса, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 63427.7.79.2.15,
63427.7.79.2.13, под обекта - 63437.7.79.2.11,
над обекта - 63427.7.79 2.17, с прилежащо избено помещение № 5, с площ 8,71 кв.м., заедно с 4,602 % идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право
на строеж върху терена, като на
основание чл.108 от ЗС
ОСЪЖДА Д.Б. Б., с
ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Б.Д.Б., с ЕГН **********,
да предаде на Д.И.С., с ЕГН **********, владението
на гореописаните два недвижими имота.
ИЗМЕНЯ констативен
нотариален акт № 64, том I, рег. № 1522, д.№
53 от 13.02.2014, на нотариус Стефан Варамезов, с район на действие РРС, вписан
в Служба по вписванията - Русе под № 136, том 4, дело 715
от 13.02.2014 г., с който е признато правото на собственост на
ответника Д.Б. Б., с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител Б.Д.Б., с ЕГН **********, върху недвижим имот
- апартамент с
идентификатор 63427.2.228.6.57 и площ от 83,41 кв.м., находящ
се в гр.Русе, *** (посочен като „етаж
З"), като ответникът се счита притежател само на голата собственост върху същия
недвижим имот.
ИЗМЕНЯ констативен
нотариален акт № 63, том I, рег. № 1521, д.№
52 от 13.02.2014, на нотариус Стефан Варамезов, с район на действие РРС, вписан
в Служба по вписванията - Русе под № 126, том 4, дело 704
от 13.02.2014 г., с който е признато правото на собственост на
ответника Д.Б. Б., с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител Б.Д.Б., с ЕГН **********, върху недвижим имот
– апартамент с идентификатор 63427.7.79.2.14
и площ от 35,76 кв.м., находящ се в гр.Русе, ***, като ответникът
се счита притежател само на голата собственост върху същия недвижим имот.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/