№ 6
гр. Раднево, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря Ив.С.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20225520200227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на **** със
седалище и адрес на управление в ***** представлявано от управителя М. Ц.
В. против НП № 327а-59 от 08.09.2022г. на Началника на РУ- Раднево при
ОДМВР – Стара Загора, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и за нарушение на чл. 50, ал. 1, във вр.
с чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД на търговеца е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 / хиляда/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание упълномощеният процесуален
представител поддържа жалбата и навежда допълнителни аргументи.
Представя писмено становище и претендира за разноски.
За Въззиваемата страна, редовно призована, се явява редовно
упълномощен юрисконсулт А., ангажира становище, че НП следва да бъде
потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Радневският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
1
Подадената жалба е процесуално допустима.
Административно наказателното производство е започнало със съставяне
на АУАН № 327а-59 от 08.09.2022г. бл. №048398 срещу *****, гр. ****
представлявано от управителя М. Ц. В. за това, че на 12.02.2022г., около
14:50ч. е извършена проверка от служители на ОД МВР – Стара Загора, РУ
Раднево на мобилен охранителен екип към **** в изпълнение на функции по
контрол върху частната охранителна дейност съгласно чл.71, ал.1 от ЗЧОД и
заповед №349з-1208/12.04.2018 на Директора на ОД на МВР Стара Загора са
установили, че в момента на проверката лицето С.Г.Г., с ЕГН **********
осъществява охранителна дейност-мобилен охранителен екип към ****
обслужващ обекти на територията на община Раднево, без да има сключен
трудов договор, между него и **** за длъжността, съответна на
изпълняваната от него дейност.
За резултатите от проверката бил изготвен Констативен протокол от
12.02.2022 г., подписан от служителя М..
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл. 50, ал.
1 във вр. с чл.5, ал.1, т.2 вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧОД. Състава на извършеното
нарушение е следния:
„ Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5,
ал. 1, т. 1 – 8 може да бъде лице, което работи по основно трудово
правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз
основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото
лице.”
Тъй като Г. вече е работел по основно трудово правоотношение към
Рудник „****” не би могъл да бъде на друг трудов договор с охранителната
фирма, тъй като това би представлявало друго сериозно нарушение на ЗЧОД
и на КТ.
Свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН
били полицейските служители – К. Д. М. и Н. И. Н., служители на РУ на
Полицията в град Раднево.
Жалбоподателят подписал акта без вписани в него възражения.
Последвало издаване на обжалваното НП № 327а-59 от 08.09.2022г., в
което е преповторена същата фактическа обстановка и с което на
2
дружеството-жалбоподател на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000. 00
/хиляда/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели – Ц. Ж. Ж., К. Д. М., А. П. В. и Х. С. Х. както и от
приетите по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Х. С. Х. – полицейски служител,
осъществил проверката, заедно с полицейският служител К. М. се установява,
че С. Г. е признал, че извършва охранителна дейност. Полицейския служител
дава непосредствени, подробни и незаинтересовани показания, поради което
и съдът ги кредитира напълно. Той заяви няколко пъти пред съда, че
категорично си спомня, че жалбоподателя е заявил много ясно, че е работи
като охранител и дори им казал, ако има нещо да се обръщат към него. И
тримата полицейски служители М., В. и Х. установиха, че съпругата не е била
в служебният автомобил, заедно със С. Г., така както се твърди от С. Г. и от
неговата съпруга пред съда. Съдът не дава вяра на техните показания, тъй
като те явно обслужват тезата на работодателя на С. Г..
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, касаещи липсата С. Г.
в графика за дежурствата на фирмата. Естествено, че като липсва трудов
договор със служителя, няма да го включат в договора. С лека ръка
жалбоподателя представи на съда декларация, в която се твърди, че нямало
обекти за охраняване на територията на Община Раднево към момента на
проверката- 12.02.2022г. Точно обратното се установява от уведомителните
писма, подавани от фирмата жалбоподателя до Районно управление на
Полицията в Раднево и представени като писмени доказателства по делото.
Съдът не дава вяра и на представения граждански договор, касаещ
дейността на С. Г. към жалбоподателя. Това е още един опит да се заобиколи
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗЧОД, тъй като както се установи от
показанията на Г. към онзи момент той е имал поС.ен трудов договор с ****”,
което е и истинската причина за липсата на сключен трудов договор с
охранителната фирма. Няма и представено нито едно доказателство за
изпълнение на договора за поръчка от страна на Г..
Съдът не дава вяра на дадените от свидетелката Д.Б. Г.а показания, тъй
като те обслужват тезата на жалбоподателя. Категорично се установи, че
3
същата към момента на проверката не е била в служебния автомобил.
Съдът не дава вяра и на последващите показания на свидетеля С. Г., тъй
като както се установи, че към момента на проверката той не е признал
всичко и не е оказал никаква съпротива при съставянето и подписването на
протокола, който е приет като писмено доказателство в първото съдебно
заседание и не е оспорено. Съдът не дава вяра и на твърдението му, че не бил
прочел констативния протокол и именно затова го подписал. Установи се
точно обратното, че той си е признал и дори е твърдял, че извършва
охранителна дейност, като дори е казал на проверяващите го полицаи, ако
имат някакви въпроси да се обръщат към него.
Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели като логични
и достоверни.
Разпитан пред съда св. С.Г.Г. заявява, че е назначен на граждански
договор и като такъв намирал обекти и ги представял на фирмата, но не е
работил като охрана. Освен това твърди, че към онзи момент самата фирма
нямала обслужвани обекти на територията на община Раднево, още по-малко
на територията на град Раднево. Това беше опровергано от представените
уведомителни писма, по делото приети като доказателства по делото.
При горната фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
АУАН е съставен от материално и териториално компетентния за това
орган и при съставянето му не са допуснати съществени процесуални
нарушение. АУАН съдържа всички необходими реквизити. НП съдържа
всички необходими реквизити.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
дружеството жалбоподател извършва частна охранителна дейност по смисъла
на ЗЧОД, за което и страните по делото не спорят. Словесно описаното в
АУАН и НП деяние е квалифицирано като административно нарушение по
чл. 50, ал. 1 /Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по
чл. 5, ал. 1, т. 1 - 8 може да бъде лице, което работи по основно трудово
правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз
основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото
лице/ вр. чл. 74, ал. 1 /На юридическо лице или едноличен търговец,
което/който използва за осъществяване на охранителна дейност лице, с което
4
не е сключило трудов договор или е сключило такъв в нарушение на
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и 2, се налага имуществена санкция в размер
1000 лв. за всяко отделно нарушение/ от ЗЧОД.
От приобщените доказателства се установява, че при извършена на
12.02.2022 г. проверка на мобилен охранителен екип към **** служители на
РУ – Раднево са установили на място служител на фирмата, който извършвал
охранителна дейност, но с който всъщност не бил сключен трудов договор за
изпълнение на длъжността охранител, което не съответства с реално
изпълняваната от него охранителна дейност. Тази дейност е била изпълнявана
от служител, с когото не са възникнали трудови правоотношения за
длъжност, съответна на изпълняваната от него дейност, каквото е изискването
на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗЧОД. Тази фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите очевидци С. и М., които пряко са я
констатирали и за което е съставен КП и АУАН.
В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели К. Д. М., А. В. и Х. Х., които са непротиворечиви и
последователни. Правилна е посочената правната квалификация на
извършеното административно нарушение.
Посочените разпоредби на чл. 50, ал. 1 вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД сочат
какво регламентира ЗЧОД, като дейност по охрана и по какъв ред тази
дейност се осъществява. Не се установява нарушение на материалния закон.
По отношение размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция” съдът, намира че същият е правилно определен от
административнонаказващия орган, тъй като съгласно санкционната
разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД същият е фиксирана в размер на хиляда
лева.
Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЧОД нарушенията се констатират с актове,
съставени от контролните органи по този закон, а в ал. 2 е записано, че въз
основа на съставените актове министърът на вътрешните работи или
оправомощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.
Законът изрично е предвидил, че министърът на вътрешните работи може да
делегира правомощията си по издаване на наказателни постановления, което е
направено с представената по делото Заповед № 8121з-372/05.04.2018 г.
Именно в нейната т. 1. 6 е посочено, че началниците на районните управления
5
към ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления по
ЗЧОД. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон при
издаване на наказателното постановление. Описаното деяние в съставения
АУАН и възпроизведено в наказателното постановление, съдържа всички
признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН и
осъществяват състава на административно нарушение по чл. 50, ал. 1, предл.
второ от ЗЧОД.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЧОД на юридическо лице или едноличен
търговец, което/който използва за осъществяване на охранителна дейност
лице, с което не е сключило трудов договор или е сключило такъв в
нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и 2, се налага имуществена
санкция в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение. Безспорно е
установено по събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
лицето С. Г. е извършвало дейност по охрана на обекти, без да има сключен
трудов договор. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството. В случая не може да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно да се отмени
изцяло наложеното административно наказание.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление е правилно и при съставянето му не са допуснати нарушения,
представляващи въззивни основания за неговата отмяна.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.3, вр. чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН следва на
административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. По силата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени
две съдебни заседания в които е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 120 лв. Доколкото издателят на НП е в структурата на
6
Областна дирекция на МВР-Стара Загора, именно в полза на същата в
качеството му на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО
НП № 327а-59-08.09.2022г. на Началник на РУ Раднево към ОД на МВР Стара
Загора, с което на **** със седалище и адрес на управление *****, вх.1, ет.1 с
****, представлявано и управлявано от М. Ц. В. ЕГН ********** за
нарушение на чл. 50, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД и на основание
ЗЧОД е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление *****, вх.1, ет.1 с
****, представлявано и управлявано от М. Ц. В. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 120/ сто и двадесет/ лева на ОД МВР Стара Загора,
представляваща размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – гр. Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7