Р Е Ш Е Н И Е
№І- 124 13.11.2019
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Русева-Маркова
ЧЛЕНОВЕ:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
с прокурора………………..
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1084 по описа на Окръжен
съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба от ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“гр.София, пл.“Позитано“№5,
чрез юрисконсулт Николай Злидолски, против Решение № 828/11.04.2019г. по гр.д.№
6084/2018г. по описа на БРС, с което въззивникът-ответник е осъден да заплати на ищцата Е.Ж.Ж. сумата
от 403,20 лева,представляваща
обезщетение по договор за застраховка, сключен с полица № 22191778177 за
имуществено застраховане „За дома“ за имот в гр. Б., к-с“ С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап- ***, за обезщетяване на
вреди за настъпило на 28.03.2018г. наводнение и 100 лева възнаграждение на
адвокат за защита против отказ на застрахователя за плащане на щетата, ведно със законната
лихва върху главницата от 503,20 лева, начиная от подаване на исковата молба на
20.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 90,58 лева,
представляващи възнаграждение за адвокатска защита по делото, определено
съобразно уважената част на исковата претенция.
С Решение
№1526/14.06.2019г. БРС по свой почин е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално
постановеното решение в смисъл- че главницата, върху която следва да тече
законната лихва е 403,20 лева, вместо
погрешно отразеното 503,20 лева.
С определение № 5004/14.06.2019г. , постановено
по същото дело, БРС е оставил без уважение молбата на ищцата Ж. за изменение на решението в частта за
разноските, което определение е обжалвано с частна жалба пред БОС и по която
жалба е образувано ч.гр.д.№ 1085/2019г. по описа на БОС.
С
Определение№1386/24.07.2019г., на
основание чл.213 ГПК, Бургаският окръжен съд е съеднил производството по
ч.гр.д.№ 1085/2019г. с производството по
в.гр.д.№ 1084/2019г. на БОС.
Във въззивната жалба застрахователното дружество излага съображения за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, като се сочи, че в нарушение на
съдопроизводствените правила районният съд приел за общоизвестен факта, че на
28.03.2018г. в гр.Бургас имало проливен дъжд, причинил наводнения. Изложени са съображения за установения процесуален ред, съобразно който
общоизвестните факти, както и служебно известните такива, се съобщават на
страните по делото. В случая на ищцата
БРС издал нарочно удостоверение , за да се снабди от НИМХ с удостоверение за
установяване на количеството валежи за периода, посочен в исковата молба, но
ищцата не се снабдила с такова удостоверение. При това положение и след
неустановяване датата на настъпилото събитие първоинстанционния съд следвало да
отхвърли исковата претенция.На второ място се изтъква, че липсва покрит риск
„наводнение“. Сочи се, че в представеното пред застрахователя уведомление за
възникнало събитие/ претенция за обезщетение, което се съдържало в щетата,
представена по делото, като причина за възникване на застрахователното събитие
се посочвало „в следствие на природно бедствие, при топене на снега“. Снеготопенето обаче не било покрит
риск по застрахователния договор, поради което и било направено възражение от страна на застрахователното
дружество за липсата на такъв покрит риск. В
тази връзка се изтъкват съображения относно доказателствената сила на частния
документ, какъвто било уведомлението на ищцата до застрахователя и в което
уведомление било посочено: „.. в следствие на природно бедствие, при топене на
снега“, което обаче събитие не било
покрит риск по застрахователната полица. Досежно сумата от 100 лева,
представляваща възнаграждение на адвоката за защита против отказа на процесната
щета се сочи, че този разход не бил покрит риск; този разход не представлявал
такъв за ограничаване на уврежданията, както и че не бил необходим, и по тези
съображения не следвало да се присъжда. Моли
се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените от ищцата искове.
В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивното дружество не
изпраща процесуален представител.
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба от въззиваемата Ж. , предявен чрез процесуалния й представител
адвокат Сава Каров, в който се заявяват възражения и доводи срещу съображенията
на въззивното дружество, изложени в жалбата му до БОС. Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като на въззиваемата се присъди
аквокатското възнаграждение за представителство пред БОС.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззиваемата се представлява от адвокат Тодорова,
която поддържа въззивната жалба,респ.-частната жалба; представя списък на
разноските.
В частната жалба, предявена от Е.Ж.Ж.
срещу определение № 5004/14.06.2019г. , постановено по същото дело и с което
определение БРС е оставил без уважение молбата на ищцата за изменение на
решението в частта за разноските, частната жалбоподателка твърди, че БРС
неправилно приел, че с изменението на иска чрез неговото намаляване до размера
на установеното от приетата експертиза било налице основание за съпоставка
между първоначална заявената претенция и впоследствие изменената такава.Счита,
че при намаляване на иска по размер следвало да се приеме, че искът първоначално е заявен за разглеждане в размера, до който е предприето
изменението,съответно-съдебното решение е постановено и е уважен иска в пълния му размер.При това
положение районният съд не следвало да присъжда пропорционални разноски върху
уважената част на иска, тъй като по същество искът е уважен в пълния му заявен
размер и липсва отхвърлителен
диспозитив.Моли отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски в
полза на ищцата-частен жалбоподател както следва: адв. възнаграждение от 200
лева, държавна такса от 100 лева и възнаграждение на вещо лице- 150 лева, общо
450 лева.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз основа
на приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:
Предявените пред
Районен съд - гр.Бургас искове са с правно основание чл.405 от КЗ и акцесорна претенция
по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Бургаският Районен
съд е бил сезиран с искова молба от Е.Ж.Ж.
против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
с искане за осъждане на Банката да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение възоснова на сключена застраховка за
имуществено застраховане „За дома“ на
имот в гр.Б.,к-с“С.“,бл. **,вх.*,ет.*, и издадена за това застрахователна
полица № 22191778177 със срок на валидност: 22.10.2017г.-21.10.2018г. като твърди, че в резултат на проливни
дъждове, продължили цяла седмица, на 24.03.2018г. се получило наводняване на
отделни участъци от външната фасада на сградата и съответно на вътрешните части
на жилището с щети, подробно описани в исковата молба.Претендира се заплащане
на сумата от 2 500 лева , от които 2 400 лева обезщетение по щетата
за отстраняване на причинените от наводнението вреди и 100 лева заплатено възнаграждение на адвокат,
отправил искане до застрахователното
дружество за преразглеждане на заведената претенция и изплащане на застрахователно обезщетение.
Ответното дружество
в писмения отговор по чл.131 ГПК е оспорил
по основание и по размер предявените искове .Оспорено е твърдението на
ищцата уврежданията в дома й да са настъпили на твърдяната в исковата молба
дата , както и в твърдяния период от време ;оспорен е механизма на увреждането,
вследствие на което да са настъпили щетите.Сочи , че в уведомлението до
застрахователя ищцата посочила като причина за възникване на застрахователното
събитие „В следствие на природно бедствие, при топенето на снега“, а снеготопенето
не било покрит риск по застрахователния договор.Заявено е възражение по
чл.389,ал.2 КЗ за подзастраховане.Оспорена е исковата претенция за заплащане на
адвокатско възнаграждение като се сочи,
че този разход не бил покрит ридс по застрахователния договор, както и не
представлявал разход за ограничаване на уврежданията, както и че не е бил
необходим.
БРС с определение
№8510/19.11.2018г. е извършил проекто-доклад по делото, като е изложил
твърденията на ищцата-за настъпило на 24.03.2018г. наводняване на отделни
участъци от външвана фасада на жилището й в резултат на продължили една седмица проливни
дъждове.
След извършване по
почин на ищцата на съдебно-техническа експертиза, установила средната пазарна
стойност за отремонтиране на нанесените щети в размер на 336 лева и описани в
протокола между страните по делото от 29.03.2019г. , от ищцовата страна е
оттеглен иска за разликата над 403,20 лева
до пълния предявен размер от 2500 лева и в тази му част производството
по делото е прекратено с протоколно определение от с.з. на 11.03.2019г./вж.
лист 77 от делото на БРС/, влязло в сила поради необжалването му от страните.
С обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение съдът е приел иска за основателен и
доказан до размера от 403,20 лева за застрахователно обезщетение за настъпило
на 28.03.2018г. наводнение, както и за сумата от 100 лева,представляваща
възнаграждение за адвокат за защита
против отказ за плащане по щетата, ведно със законната лихва върху главницата
от 503,20 лева ,считано от 20.08.2018г. до окончателното й изплащане и 90,85
лева разноски.В мотивната част на съдебното решение е прието за ноторно
известно обстоятелството- че на 28.03.2018г. в Бургас имало проливен дъжд.
При изложената
фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,
тъй като съдът се е произнесъл свръхпетитум и по непредявен иск – чл.270, ал.3 от ГПК.
Съображенията на Бургаския Окръжен съд за това са следните:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба ,
ищецът е сезирал съда с искане за присъждане на
застрахователно обезщетение в размер на
2 400 лева за наводнение, настъпило на 24.03.2018г. в резултат на
продължили една седмица проливни дъждове, като се е претендирала плюс това и
сумата от 100 лева,представляваща възнаграждение за адвокат за защита против отказ за плащане по
щетата-т.е. сумата на претендираните
парични вземания е в общ размер от 2 500лева.
След оттегляне на
иска от ищцата съдът е прекратил производството по делото за разликата между 403,20 лева и
пълния предявен размер от 2 500
лева,поради което паричната претенция,
предмет на спора е в общ размер от
403,20 лева.
В обжалваното
решение общия размер на присъдените суми е 503,20 лева, включая 403,20
лева застрахователно обезщетение и 100 лева, представляваща
възнаграждение за адвокат за защита
против отказ за плащане по щетата-т.е. първоинстанционният съд се е произнесъл
свръхискането, с което е сезиран.
Това обстоятелство
не е поправено с Решение №1526 от
14.06.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално
постановеното решение в смисъл- че главницата, върху която следва да тече
законната лихва е 403,20 лева.
Освен това съдът
констатира, че БРС е приел, че застрахователното събитие е настъпило в резултат
на проливен дъжд на 28.03.2018г., въпреки че твърденията на ищцата, непроменени в хода на
производството по делото, както и
проекто-доклада на БРС са за наводнение, настъпило на 24.03.2018г. в резултат
на продължили една седмица проливни дъждове
Трайната съдебна
практика приема , че решението е недопустимо когато съдът се е произнесъл свръхпетитум
/свръхискането, с което е сезиран/. Решението е недопустимо и когато е разгледан иск на непредявено
основание-когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран,както
и когато е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала.
Предмет на делото е спорното материално субективно
право– претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от
основанието и петитума на иска. Приема
се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата,
които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и
доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевентни факти,
от които произтича спорното право.
Като не е стори това, съдът е постановил недопустимо
решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново
разглеждане – за произнасяне по предявения от страна иск.
Водим от горното съставът на Бургаският Окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 828/11.04.2019г.,постановено по гр.д.№ 6084/2018г. по описа на БРС,поправено
с Решение № 1526/14.06.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка и ВРЪЩА ДЕЛОТО за произнасяне по
предявения иск.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.
: