РЕШЕНИЕ
№ ...................
гр.София, 22.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9358 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба на К.П.А., с която срещу Д.З. АД са предявени
искове по чл.229 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 32 406.89 лв. -
представляваща сбор от изплатени от ищцата на М.И.Н.суми за обезщетение за
имуществени вреди, присъдени лихви за забава и разноски по делото, водено от
нея срещу ищцата, като нотариус за установяване на гражданската й отговорност
по чл.45 ЗЗД вр. чл. 73 ЗННД както следва: 24 006.00лв. - главница, 1 000.00лв.
- лихви за забава за периода от 13.01.2012г. /датата на уведомяване на
ответника до датата на предявяване на иска; 7 400.89лв. - съдебни разноски по
гр.д.№2498/2011г. по описа на ПОС - III гр.с./делото водено срещу ищцата за
установявана на гражданската й отговорност/. Претендира законна лихва върху
сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на
задълженията и разноски.
В
допълнителна искова молба поддържа изложените фактически и правни доводи.
Допълва, че е заплатила и сумата 2738.40 лв. на 07.02.2014 г., като прави
искане за увеличаване на размера на претенцията за главница от сумата 24006.00
лв. на сумата 28706.00 лв. Прави искане за увеличаване на претенциите по размер
от сумата 32 406.89 лв. на сумата 37106.89 лв., като включва и сумата 4700.00
лв.-законна лихва върху сумата 24006.00 лв.
С
определение от 21.02.2018 г. по молба на ищеца от 20.10.2017 г. и направени
уточнения в съдебно заседание съдът е допуснал изменение на размера на
предявените искове, както следва: чрез увеличение на главницата от 24006.00 лв.
на 28534.28 лв. и претендираната лихва за забава от 1000.00 лв. на 11414.66 лв.
и чрез намаление размера на претендираните като заплатени от ищцата съдебни
разноски от 7400.89 лв. на сумата 7030.85 лв.
В срока за
писмен отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за погасяване по давност на вземанията /петгодишен, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие- 10.11.2008 г./ и излага
правни доводи за обосноваването му. Оспорва наличие на предпоставки за
реализиране отговорността му по сключената застраховка, като излага правни и
фактически доводи. Позовава се на неизпълнение на задължения на застрахования
/ищец/ по договора /т.43.1 от ОУ и т.43.3.2 вр. т.44 от ОУ към договора за
застраховка/, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Поради
това, счита че са налице предпоставките на чл.211 КЗ /отм./ даващи право на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Прави
възражение, че в случая самоучастието на застрахования е в размер на 5% от
вредата, но не по-малко от 500.00 лв., поради което не дължи сумата 1674 лв.
съобразно договореното в т.4 от клауза 02 „Професионална отговорност на
нотариуси и адвокати“- изключение от застрахователното покритие на основание
т.7.7 вр. т.7 от ОУ по застраховка „Професионална отговорност“ към договора.
При условията на евентуалност оспорва размера на претенциите с възражения за
недоказаност.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.229 КЗ /отм./. За успешното му провеждане на иска ищецът
следваше да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че се е намирал
в застрахователно правоотношение с ответното дружество по полица Професионална
отговорност с валидност към датата на застрахователното събитие – 10.11.2008
г.; че на тази дата е настъпило твърдяното застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че е изправна страна по застрахователния
договор; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие са настъпили твърдяните вреди и техния размер; плащане на обезщетението
на увреденото лице; факти, обосноваващи спиране или прекъсване на давността. В
тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи, намаляващи
отговорността му, респ. деня, на който е следвало да извърши плащане по
надлежния ред на вземането за застрахователно обезщетение.
Страните не спорят и се установява, че между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Професионална отговорност», полица № 130207 000958/21.11.2007 г., със срок на валидност 22.11.2007 г. – 21.11.2008 г., в срока на действие, на която е настъпило застрахователното събитие - увреждане на трето лице. Последното обстоятелство не се оспорва от страните и се установява от представеното влязло в сила съдебно решение № 121/05.03.2013 г. по в.гр.д.№ 24/2013 г. на Апелативен съд Пловдив.
Установява
се, че с полица № 130208000452/19.11.2010 г. ищцата сключила договор с Д.З. АД
за застраховка „Професионална отговорност” за упражняваната професионална
дейност като нотариус за период от 12 месеца, считано от 22.11.2010 г. и лимит
на отговорност за едно събитие 200 000 лв.и лимит на отговорност за срока на
застраховката 300 000 лв., като е уведомила застрахователя, че срещу нея има
предявен иск от М.И.Н., по който било образувано гр.д.№ 2498/2011 г. по описа
на Окръжен съд Пловдив, в.гр.д. № 24/2013 г. на Апелативен съд Пловдив за
сумата 33 194.94 лв.
С
постановеното решение, съдът уважил обективно съединени искове с правно
основание чл. 73,ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вр. 45
ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, като осъдил нотариус К.П.А. /ищец в настоящето
производство/ да заплати на М.И.Н.сумата 24006.00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от неизпълнение на задължението на
нотариуса по чл.25 от ЗННД. Върху сумата е била присъдена, според искането и
законна лихва от 09.09.2011 г. /дата на подаване на исковата молба/ до
окончателно погасяване на задължението. За тази сума е бил издаден изпълнителен
лист на 13.03.2013 г.
По
проведеното производство пред Окръжен съд Пловдив се установява чрез
представения списък на разноски и приложените към него платежни документи се
установява, че в проведеното съдебно производство К.П.А. е направила деловодни
разноски в размер на 2318.77 лв. включващи и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 2200.00 лв.
В
проведеното пред Апелативен съд Пловдив съдебно производство К.П.А. е направила
деловодни разноски в размер на 2682.12 лв. включващи и заплатен адвокатски
хонорар 2200 лв., което се установява от приложени списък на разноски и
платежни документи към него.
Чрез
представеното определение № 140/09.12.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 3480/2013 г. се
установява, че К.П.А. е била осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски в
полза на М.И.Н.в общ размер на 2400 лв., за което задължение се установява, че
е бил издаден и изпълнителен лист.
С
определение № 48/17.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 3480/2013 г. е освободено
обезпечение в размер на 24 006 лв. съгласно определение № 191/25.03.2013 г. по
ч.гр.дело № 2129/2013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение и е разпоредено
сумата от 24 006 лв. да се преведе по посочената банкова сметка ***. № 827 на КЧСИ
по изп.дело №20138270400224, която сметка е в А.Б.Б.АД. Представено е преводно
нареждане от 19.02.2014 г., с което сумата е била преведена по посочената
сметка на ЧСИ.
Чрез
представено платежно нареждане от 03.01.2014 г. се установява, че от страна на К.П.А. е бил извършен превод на сумата
10156.17 лв. по изп.дело №20138270400224 на ЧСИ В.А.с рег. № 827 на КЧСИ и
сумата 429.96 лв. на 25.02.2014 г. по същото изпълнително дело с основание
„пълно плащане“.
В представен
мемориален ордер за движение по сметка от 16.04.2013 г. е посочено нареждане за
заплащане на сумата 506.00 лв. на 16.04.2013 г. в полза на ЧСИ В.А.с рег. № 827
на КЧСИ по изп.дело №20138270400224, за което е начислена такса/комисионна от
банката Ю.ЕАД в размер на 2.00 лв.
Установява
се, че в проведеното производство Д.З. АД е участвал като подпомагаща страна.
Страните не
спорят, че ищецът изпълнява функциите на нотариус с рег. № 472 на Нотариалната
камара с район на действие района на Пловдивския районен съд.
Чрез
представеното удостоверение от ЧСИ В.А.с рег. № 827 на КЧСИ от 26.03.2014 г. се
установява, че по изп.дело №20138270400224 са били внесени суми в общ размер на
37406.57 лв., от която: 506.00 лв. на 16.04.2013 г., 10156.17 лв.- 03.01.2014
г.; 2738.40 лв.-07.02.2014 г. и 24006.00 лв.-19.02.2014 г., които суми са били разпределени
по посочения начин: 24006.00 лв.-главница; 2721.80 лв.-такса по т.26 ТТР ЗЧСИ;
6030.08 лв.-лихва към 20.02.2014 г.; 2400.00 лв.-разноски по проведеното
съдебно производство пред ВКС по издаден изпълнителен лист срещу ищцата;
1700.00 лв.-адвокатски хонорар, платен в изпълнителното производство; 108.00
лв.-платени авансови такси на ЧСИ и 870.65 лв.-такси за извършени в хода на
изпълнителното дело действия.
Предявеният
иск намира основание в разпоредбата на чл. 229 от КЗ (отм.), сега чл. 435 КЗ, в
сила от 01.01.2016 г. /обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016
г. /, съгласно която застрахованият по застраховка "Гражданска
отговорност" има право да получи застрахователното обезщетение, ако е
удовлетворил увреденото лице. Съгласно чл.223, ал.1 КЗ /отм./ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя обаче е ограничена от
изричната разпоредба на, ал.2 на чл.223 КЗ /отм./, според която той заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от
датата на съобщаването по чл.224 КЗ /отм./. Според установената съдебна
практика на ВКС, която настоящият състав възприема, отговорността на
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" покрива задължението
за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента,
включително и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, но
от момента на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие. /решение № 149/29.12.2015 г. по т.дело № 1260/2014 г. на ВКС, І
т.о.; решение № 57/18.03.2010 г. по т.дело № 800/2009 г. на ВКС/.
В случая се
установи, че застрахователя – ответник е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие на 13.01.2012 г. с получено уведомление чрез нотариус
К.К.с рег.№ 064 на НК на РБългария /л.14 от приложеното дело на СОС/, като с
определение № 3312/29.11.2011 г. на ОС Пловдив е бил конституиран като
подпомагаща страна в съдебното производство водено от пострадалото лице на основание
чл. 73 от ЗННД. С оглед ангажираните доказателства, следва да се приеме, че
застрахователят е уведомен на 13.01.2012 г. за настъпилото застрахователно
събитие. Поради това, съдът намира че застрахователят дължи лихва за забавено
плащане върху присъдената сума от момента на уведомяването, т.е. от 13.01.2012 г.
до окончателното изплащане на обезщетението.
Възраженията
на ответника, че застрахования – ищец е нарушил задълженията указани в т.43.3.2
вр. чл.44 от ОУ по договора за застраховка предвиждащи, че следва да уведоми
застрахователя не по-късно от 7 дни от узнаване на обстоятелствата, които биха
могли да доведат до възникване на отговорност за вреди, причинени на трети лица,
съдът намира за неоснователно. Чрез представеното уведомление и цитираното
определение на съда от 29.11.2011 г. /на ОС Пловдив/ се установява, че застрахования
е узнал за имуществената претенция на 10.01.2012 г. и в указания седемдневен
срок е уведомил за това застрахователя.
Чрез
мотивите на постановения съдебен акт от ОС Пловдив се установява, че на ищцата
не е било наложено дисциплинарно наказание за извършеното нарушение на
служебните й задължения /дисциплинарно дело № 3/2010 г., прекратено поради
изтичане на двегодишния давностен срок/. Поради това възраженията на
застрахователя за неспазване на срока по т.43.3.2 вр. чл.44 от ОУ по договора
за застраховка с оглед воденото дисциплинарно производство, съдът намира за
недоказано и съответно- неоснователно.
В случая се
установи нарушение от страна на застрахования на правилата на т.43.1 от ОУ към
договора за застраховка „Професионална отговорност“ доколкото в проведеното
съдебно производство е установено, че ищцата не е взела всички необходими мерки
за предотвратяване причиняването на вреди.
Приложението
на чл.211, т.2 КЗ /отм./ мотивиращ отказа на застрахователя е обусловено обаче от установяването на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
визирано в общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса
на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото, поради което тя следва
да бъде доказана в процеса от застрахователя според правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест. От своя страна според
изразеното становище в решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на
ВКС, I т. о., приложението на чл.211, т.2 КЗ /отм./ предпоставя застрахованият
да не е изпълнил виновно свое задължение, предвидено в закона или в
застрахователния договор. Последното се възприема и от настоящия състав. В
случая, според правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, съдът намира за неустановено твърдението на застрахователя, че
задълженията по т.43.1 от ОУ към договора не са изпълнени виновно от
застрахования. Посочената практика е приложима и за случаите, в които
застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност
да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за
увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е
предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване от
застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск.
Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 211, т. 2 КЗ
(отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между
поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ.
обема на вредите и/или възможността за доказването им. Последното също не бе
установено в производството, поради което възраженията в посочения смисъл съдът
намира за неоснователни.
С оглед
установеното, съдът намира за установено, че застрахования – ищец е заплатил на
увредения сумата 24006.00 лв. за обезщетение на причинените му имуществени
вреди във връзка с неизпълнение на професионални задължения на нотариуса по
чл.25 от ЗННД.
Поради това,
искът се явява основателен за сумата 24006.00 лв., ведно с лихва за
забава в размер на законната от 13.01.2012 г. / чл.224, ал.1 КЗ /отм./ до
датата на погасяване на дълга-17.03.2014 г. При отчитане уговореното между
страните безусловно самоучастие от застрахования в размер на 5% от всяка вреда,
но не по- малко от 500 лева /т.7.7 от ОУ по договора за застраховка/, съдът
намира че следва да уважи иска за сумата 22805.70 лв. ведно с лихва за
забава в размер на законната от 13.01.2012 г. до датата на погасяване на
дълга-17.03.2014 г. За времето от 13.01.2012 г. до 17.03.2014 г. законната
лихва възлиза на сумата 5346.11 лева. При отчитане посочения процент
безусловно самоучастие на застрахования дължимия размер възлиза на сумата 5078.81
лв.
По отношение
на факта на извършено плащане в пълен размер не е налице спор между страните,
но предвид липсата на доказателства относно това каква част от олихвяемата сума
се включва във всяко частично плащане, следва да се приеме, че окончателното
изплащане е извършено с прекратяване на изпълнителното производство на 17.03.2014
г.
Претенцията за
заплатена главница е предявена за сумата 28534.28 лв. /24006.00 лв.+
4700.00 лв./. С оглед установеното, съдът намира че следва да уважи претенциите
за посочения размер 22805.70 лв.-заплатена главница с приспадане на
посоченото самоучастие и за сумата 5078.51 лв.-законна лихва върху сумата за
посочения размер. За разликата над тези суми до предявените размери 28534.28
лв.-главница и 11414.66 лв.-законна лихва исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По отношение
искането за присъждане на заплатени разноски, съдът намира следното:
На основание
чл.223, ал.4 КЗ (отм.) застрахователят носи отговорност и за разноските по
дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност, само когато е привлечен в процеса. В настоящия случай това условие
е изпълнено с привличането на настоящия ответник като трето лице-помагач в
производството пред ОС Пловдив. Дължимостта на съдебните разноски е изрично
уредена като изключение от общата разпоредба на чл.268, т.10 КЗ (отм.), съгласно
която застрахователят не дължи лихвите и разноските освен тези по чл.223, ал.2
и, ал.4 КЗ (отм.).
Претендираните
в настоящото производство разноски в размер на 2400.00 лв. са възложени
в тежест на деликвента по силата на уважения деликтен иск и са изплатени в
пълен размер, поради което следва да се ангажира отговорността на
застрахователя за тяхното заплащане при отчитане на посоченото самоучастие на
застрахования. Поради това искът се явява основателен за сумата 2280 лв.
/приспадане на 5% самоучастие в размер на 120 лв./ .
Идентичен
извод се налага и за разноските сторени от застрахования в проведеното
производство възлизащи на сумата 5000.89 лв. /2318.77 лв. разноски пред
ОС Пловдив и 2682.12 лв.-Апелативен съд Пловдив/ с приспадане на 5% самоучастие
в размер на 250.04 лв. Поради това искът следва да бъде уважен за сумата 4750.85
лв. За тази сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до
сумата 7030.85 лв.
Настоящият
състав намира, че по отношение дължимостта на останалите разноски, направени от
длъжника в рамките на принудителното изпълнение - такси и разноски, е налице съдебна
практика обективирана в решение по т.д. № 4043/2013 г. на ВКС, І ТО, докладчик
съдията Т. К., която настоящият състав възприема, съгласно която същите не са
дължими от застрахователя по смисъла на чл.223 КЗ /отм./ и не попадат в обхвата
на посочените в, ал. 4 на същата разпоредба. Разноските за изпълнителното производство
не се дължат, доколкото тяхната направа не е в причинна връзка с деликта,
по отношение на който застрахователят носи риска, а и нямат характер на съдебни
разноски по установяване отговорността на делинквента. Последната се реализира
по исков ред, а от друга страна застрахователят не е и няма как да бъде
привлечен в изпълнителния процес.
Предвид
горното, съдът следва да разгледа направеното възражение за погасяване
вземането по давност.
Съдът намира
същото за основателно. В чл.197 КЗ /отм./ е предвидено, че правата по
застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата
на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки «Живот» и
«Злополука » и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13
на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от
датата на настъпване на събитието. В постоянната си практика ВКС /пр. решение №
144/26.01.2010 г. по т.дело № 532/2008 г. на ВКС, ІІ Т. О/ приема, че правата
по договора за застраховка "гражданска отговорност " се погасяват с
петгодишна давност, която започва да тече от деня на настъпване на
застрахователното събитие. В случая датата на деликта, който представлява и
покрит застрахователен риск е датата, на която ищецът като нотариус е изповядал
сделките по нотариалния акт, които впоследствие са били отменени и послужили
като основание за ангажиране на гражданската му отговорност, т.е 10.11.2008
г. Исковата молба е депозирана на 05.03.2015 г., поради което и към тази
датата вземането се явява погасено по давност.
Претенциите
на ищеца в посочената част, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
поради погасяването им по давност.
По разноските:
В полза на
процесуалния представител на ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37
от ЗПП следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300
лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.П.А., ЕГН
********** със служебен адрес *** септември, ****, офис 1-1Б със съдебен адрес ***,
офис 5-адв.С.С. срещу Д.З. АД, *** ********, искове по чл.229 КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 35565.12 лв. – застрахователно
обезщетение по договор за застраховка «Професионална отговорност», полица № 130207
000958/21.11.2007 г., със срок на валидност 22.11.2007 г. – 21.11.2008 г.,
която сума представлява сбор от изплатени на М.И.Н.суми за обезщетение на
имуществени вреди, присъдени лихви за забава и разноски по делото, водено срещу
ищцата, като нотариус за установяване на гражданската й отговорност по чл.45 ЗЗД вр. чл. 73 ЗННД както следва: 28534.28 лв. - главница, 11414.66 лв. - лихви
за забава за периода от 13.01.2012г. /датата на уведомяване на ответника до
датата на предявяване на иска /05.03.2015 г./; 7030.85 лв. - съдебни разноски
по гр.д.№2498/2011г. по описа на ПОС - III гр.с./делото водено срещу ищцата за
установявана на гражданската й отговорност/, както следва: за сумата 22805.70
лв. / заплатена главница/ като погасен по давност, а за разликата над сумата 22805.70
лв.-заплатена главница до предявения размер 28534.28 лв., като неоснователен;
за сумата 5078.81 лв.-законна лихва върху сумата 22805.70 лв. за времето
от 13.01.2012 г. до датата на заплащане на сумата 17.03.2014 г. като погасен по
давност, а за разликата над сумата 5078.81 лв. до предявения размер 11414.66
лв.-законна лихва за времето от 13.01.2012 г. до датата на предявяване на
иска /05.03.2015 г./ като неоснователен; за сумата 2280.00 лв. –присъдени
разноски в полза на увредения – ищец по гр.д.№2498/2011г. по описа на ПОС, като
погасен по давност; за сумата 4750.85 лв.-сторени разноски от застрахования по гр.д.№2498/2011г.
по описа на ПОС, като погасен по давност, а за разликата над сумата 4750.85 лв.
до предявения размер 7030.85 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА К.П.А., ЕГН ********** със служебен адрес ***
септември, ********офис 1-1Б със съдебен адрес ***, офис 5-адв.С.С. да заплати
на Д.З. АД, ЕИК ********* с адрес *** ********,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37 ЗПП, сумата от 300.00 лв.,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: