Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.07.2018
година град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3427 по описа за 2017 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
КГ-2006 от 13.02.2017 година издадено от Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на „Ветим Комерс”ЕООД град София, ЕИК
*********, представлявано и управлявано от Д.Г.М. е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 50 000 /петдесет хиляди/
лева за нарушение по чл.47, ал.2, във връзка с чл.47, ал.1, т.2, във връзка с
чл.67, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, както и да
заплати направени разходи в размер на 230 /двеста и тридесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от
страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № КГ-2006 от 13.02.2017 година издадено от Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Ветим
Комерс”ЕООД град София, ЕИК *********, представлявано и управлявано от Д.Г.М. е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на
50 000 /петдесет хиляди/ лева за нарушение по чл.47, ал.2, във връзка с
чл.47, ал.1, т.2, във връзка с чл.67, ал.2 от Закона за енергията от
възобновяеми източници, както и да заплати направени разходи в размер на 230
/двеста и тридесет/ лева.
В
жалбата си, жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище в
съдебно заседание по основателността на жалбата. Изразено е такова в писмено
становище придружаващо административно-наказателната преписка, като се моли
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
„Ветим Комерс”ЕООД град София, ЕИК *********, представлявано и управлявано от Д.Г.М.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение № А-201 от 09.01.2017
година, за това, че при извършена проверка на 21.11.2016 година на
бензиностанция на жалбоподателя, е взета проба от гориво за дизелови двигатели
с Протокол № Пл-087/21.11.2016 година за изпитване в акредитирана лаборатория и
след изпитването е констатирано, че горивото по показателя „Съдържание на
метилови естери на мастни киселини” не съответства на изискванията за
съдържание на биодизел в горивото за дизелови двигатели – при норма минимум 6%,
резултата е 0.55 % - отклонение с 5.45 % под минимално допустимата стойност. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.47, ал.2, във връзка с чл.47, ал.1, т.2 от
Закона за енергията от възобновяеми източници. При съставяне на акта
жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от
това по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Не се е възползвал от извършване на арбитражна
проба при оспорване на констатираното от административно проверяващия орган.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано, точно, ясно и конкретно, така както е в акта. На дружеството, на
основание чл.67, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в предвидения от
закона размер от 50 000 лева.
В
хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.
По
смисъла на чл.47, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, в срок
два месеца след изтичането на сроковете по алинея едно, крайните
разпространители са длъжни да предоставят на пазара горивата за дизелови и
бензинови двигатели в съответствие с изискванията на ал.1. А съгласно ал.1, т.2
от Закона за енергията от възобновяеми
източници, лицата, които пускат на
пазара, течни горива от нефтен произход са длъжни при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, да предлагат горивата за дизелови и бензинови
двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение – от 01.06.2012 година –
гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6%.
Следователно логиката на закона вменява задължение на крайния разпространител
да следи, предоставеното от него гориво да отговаря на изискванията по смисъла
на чл.47 от Закона за енергията от възобновяеми източници. При допуснато
административно нарушение в тази насока по смисъла на чл.67, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници,
за крайния разпространител е предвидена имуществена санкция в размер на
50 000 /петдесет хиляди/ лева.
От
събраните по делото доказателства се установява, че при извършена проверка на 21.11.2016
година в бензиностанция, находяща се в град Стара Загора, бул.„Никола Петков”,
№ 57 стопанисвана от „Ветим Комерс” ЕООД, от бензиноколонка(пистолет) № 1 е
взета контролна и арбитражна проба от течно гориво - гориво за дизелови
двигатели с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл-087/21.11.2016
година. При проверката е установено, че налично количество гориво
Процесното
гориво по изпитания горепосочен показател и видно от получения резултат не
съответства на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови
двигатели по чл.47, ал.1, т.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници
/ЗЕВИ/.
„Биодизел”
е метилов естер съгласно § 1, т. 1,6. „а” от ДР на ЗЕВИ във вр. с § 1, т. За от ДР от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол (НИКТГУРНТК) (обн. ДВ, бр. 66/2003 г.„ поел.изменение ДВ бр.88/24.10.2014г.).
Протоколите
от изпитване и констативния протокол са връчени на „Ветим Комерс” ЕООД с писмо
изх. № 84-01-609-1/24.11.2016 година. В същото писмо е посочено, че на
основание чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК дружеството може да поиска изпитване на
арбитражна проба в акредитирана лаборатория, което е задължено да направи в 7 -
дневен срок от получаване на протоколите.
С
писмо-покана, изх. № 84-00-250/23.11.2016 година „Ветим комерс” ЕООД е поканено
да се яви за съставяне и връчване на АУАН. Нарушителя не се е явил пред
актосъставителя за предявяване на АУАН, поради което акта е съставен в негово
отсъствие и на основание чл.70 от ЗЕВИ във връзка с чл. 43а, ал.2 от Закон за
чистотата на атмосферния въздух (34АВ) е връчен на представляващият дружеството
– Дамян Пенчев Дайлиев.
Съдът
намира, че така съставеният АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, подписан е от актосъставителя и от представляващата дружеството - Дайлиев,
на когото АУАН е връчен лично. От друга страна обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН, който от своя страна е изряден от
материалноправна и процесуалноправна страна. НП е постановено в законовия срок
от компетентния орган - председателя на ДАМТН, съдържа необходимите и
задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗАНН, не противоречи на
материалните и процесуално правни правила.
Съгласно
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на ЕТ и ЮЛ може да се налага имуществена санкция за
неизпълнения на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Предвидената отговорност за юридическите лица представлява
безвиновна отговорност, за разлика от отговорността на физическите лица, която
е лична и несъмнено, за да се реализира отговорността на физическо лице,
нарушението трябва да е извършено виновно. Следователно вината не е необходим
елемент на деянието, за да бъде то съставомерно по този текст, а и не би могла
да бъде с оглед обстоятелството, че ЮЛ и ЕТ като социални образувания са
неспособни да формират вина. Достатъчно е, че в конкретния случай „Ветим Комерс”
ЕООД е нарушило законоустановената забрана при осъществяването на стопанската
си дейност, а именно забраната да предоставя на пазара в качеството си на краен
разпространител - течно гориво за дизелови двигатели, за което е установено с
извършените изпитвания, че по изпитания горепосочен показател не съответства на
изискванията към него, посочени в чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ, с което е нарушило
чл. 47, ал.2 във вр. с чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ. Понятието „краен
разпространител” е определено в §1, т.12 от ЗЕВИ - „Краен разпространител” е
понятие по смисъла на §1, т.20 от допълнителните разпоредби на Закона за
чистотата на атмосферния въздух. Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ: „Краен
разпространител са бензиностанциите, които извършват зареждане на течни горива,
предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства,
от неподвижни инсталации(резервоари) за съхранение на течни горива”.
Императивната
норма на чл. 47, ал. 2 от ЗЕВИ забранява на крайните разпространители да
предоставят на пазара течни горива, които не съответстват на изискванията за
съдържание на биогориво в течно гориво, а в проверената, управлявана от „Ветим
Комерс” ЕООД бензиностанция, намираща се в град Стара Загора, бул. „Никола
Петков” № 57, в качеството му на краен разпространител е предоставяло на пазара
гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел в горивото под
минимално допустимата стойност.
Изпълнителното
деяние „предоставя на пазара” е определено като понятие в § 1, т. 15 от ДР на
ЗЕВИ, а именно: „Предоставяне на пазара” е понятие по смисъла на чл.2, параграф
1от Регламент(ЕО)№765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година
за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с
предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) №339/93.
Съгласно цитирания регламент предоставяне на пазара е всяка доставка на продукт
за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на
търговска дейност срещу заплащане или безплатно.
Събраните
доказателства несъмнено сочат, че именно „Ветим комерс” ЕООД е осъществил
състава на чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал.1 т.2 от ЗЕВИ, т.е.
жалбоподателят е бил длъжен да предоставя на пазара горива, които отговарят на
изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво. По време на проверката
жалбоподателят е представил декларация за съответствие, което той е изпълнил
едно свое законово задължение определено в чл. 48, ал. 3 от ЗЕВИ, а именно: да
предоставя на пазара течни горива придружени от декларация за съответствие. Фактът,
че горивото е придружено с декларация за съответствие по никакъв начин не може
да докаже, че наличното процесно гориво към момента на проверката е
съответствало на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови
двигатели по чл. 47, ал. 1, т.2, от ЗЕВИ. Така представената декларация
потвърждава, само че предоставяното гориво е съответствало на изискванията за
съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели към момента на пускането
на пазара от страна на „Лукойл България” ЕООД (производителя е изпълнил
задълженията си по закона), но не и към момента на извършване на проверката и
установяване на нарушението с процесния Констативен протокол. Видно от НП,
имуществената санкция е наложена на основание чл.67, ал.2 от ЗЕВИ, като в тази
връзка и при анализ на въпросната законова разпоредба е пределно ясно, че не е
необходимо да бъде доказвана причината, довела до несъответствия с изискванията
за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели. Нещо повече -
наказващият орган няма вменено задължение да изследва причините, довели до
отклонение в показателите на горивото. Независимо от малкото количество гориво
в резервоара свързан с бензиноколонката, бензиностанцията е предоставяла на
пазара същото това гориво. В нормативите действащи в сферата на течните горива
т. нар. „мъртво ниво” не е регламентирано. Императивната норма на чл.47, ал.2
от ЗЕВИ забранява на крайните разпространители предоставянето на пазара, на
течни горива, които не отговарят на изискванията за съдържание на биогориво в
течно гориво определени в чл. 47, ал.1 от ЗЕВИ т.е. „Ветим Комерс” ЕООД е бил
длъжен да предоставя на пазара гориво, което отговаря на изискванията за
съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигателни е бил длъжен да
предприеме всички необходими мерки, за да не предоставя на пазара
несъответстващо гориво, дори да се касае за т. нар. „мъртво ниво”. Съгласно
чл.51, чл.2 от ЗЕВИ техническите и качествени изисквания към биогоривата и
техните смеси с течни горива от нефтен произход и към течните горива от
биомаса, както и условията, редът и начинът на техния контрол се определят с
наредбата по чл. 8, чл.1 от ЗЧАВ, а именно Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Метода по който е изпитано горивото за дизелови двигатели по показател
„Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME )" - БДС EN 14078
е посочен в чл. 6, Приложение 2 от НИКТГУРНТК и това е отразено в Протокола от
изпитване.
При
издаване на наказателното постановление наказващият орган е взел предвид
събраните в производството доказателства и се е съобразил с разпоредбите на чл.
27 и 28 от ЗАНН при определяне на имуществената санкция, която съответства на
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност.
Предвид
гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително е
допуснато нарушение по чл.47, ал.2, във връзка с чл.47, ал.1, т.2 от Закона за енергия
от възобновяеми източници. В този случаи по реда на чл.67, ал.2 от Закона за
енергия от възобновяеми източници е предвидена имуществена санкция в размер на 50
000 лева. Съобразявайки се с това и като е взел предвид, че нарушението е за
първи път, административния орган, правилно и законосъобразно е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в предвидения в закона размер от 50 000 лева.
С оглед на това съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: