Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр. Велико Търново, 4.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10221 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
|
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът „Топлофикация ВТ“ АД – Велико Търново, чрез изпълнителния си
директор, е обжалвал решение №260003 от 01.07.2020 година, постановено по АНД
№285/2020 година по описа на Великотърновският районен съд като неправилно.
Видно е от касационната жалба, че се подържат всички касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК.
Систематизирани обаче, оплакванията на касатора касаят неправилно
прилагане на закона и съществено нарушаване на съдопроизводствените прпавила.
Що се касае до нарушаваенто на съдопроизводствените правила, на практика се
сочи, че е нарушено правото на защита на касатора, тъй като всички оспорвания
досежно представените доказателства са отхвърлени, неустановени са с конкретни доказателства
определени факти и обстоятелства, рещшението почива само на свидетелески
показания. По отношение на неправилното прилагане на закона се поддържа, че
неправилно съдът приема нарушаването на разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС в
частта досежно неизпълнени предписания във връзка с чл.165, ал.2 от същия закон, тъй като такова нарушение
липсва. Всъщност наличието на биомаса на площадка в предприятието не е
основание да се приеме, че е налице нарушение на предписания, тъй като
касаторът разполага с разрешение за съхранение и изгаряне на слънчогледови
люспи, а и съдържанието на бункер, захранващ котел така и не било установено.
Досежно несправедливостта на наложеното наказание се поддържа, че потвърдената
с постановлението санкция е прекомерна, като следва същата да бъде намалена до
2000 лв., тъй като нарушението не застрашава околната среда и води, а
слънчогледовата люспа е възобновяем енергиен източник и изгарянето и се
насърчава от посочена в жалбата Директива. Иска се отмяна на обжалваното решение
или изменението му досежно размера на наложената санкция с потвърденото
постановление. Претендират се направените за касационната инстанция разноски. В
открито заседание оплакванията се поддържат от процесуалния представител на
касатора.
Ответникът по касация Регионалната инспекция по околната среда и водите
– Велико Търново не взема становище, прокурорът дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно
наказателно постановление №05/31.01.2020 година на директора на РИОСВ – Велико
Търново, с което на настоящия касатор за нарушение на чл.166, т.3 в частта „не
изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове..,
издавани от ...директорите на РИОСВ“ във връзка с чл.165, ал.2 от ЗООС, е
наложена имуществена санкция от 4000 лв.
Какви факти и обстоятелства е приел за установени въззивният съд въз
основа на събраните доказателства?
Съдът сочи, че в обстоятелствената част на процесното пред него НП е
описано, че на територията на предприятие за производство на топлоенергия и
електроенергия и пренос на топлинна енергия, стопанисвана от касатора е бил
разположени и съответно се експлоатирал
парен котел с мощност от 6,518 MW. За този източник на
емисии /вероятно вредни емисии/ касаторът имал издадено Решение №ВТ-39-ПР/2013
на директора на РИОСВ – Велико Търново за преценяване на необходимостта от
извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Всъщност
дружеството - касатор било възложител на инвестиционно предложение с
наименование „Монтиране на парен котел ПТ 10 за производство на топлинна
енергия с гориво биомаса с капацитет 10 тона на час наситена пара“. Било
издадено предписание с изходящ номер П-04/08.02.2018 година на директора на
РИОСВ - Велико Търново с правно основание чл.14, ал.4 от ЗООС. Според това
предписание при експлоатацията на парния котел може да се ползва само и
единствено като гориво дървен чипс от твърда дървесина с влага от 40%, което
било съгласувано в решение №ВТ – 93-ПР/2013. Срокът на това предписание бил до
съгласуването използването на други видове горива, при спазване на процедурите
по Глава Шеста, Раздел III от ЗООС. НА
10.12.2019 година експерти на Регионалната инспекция са извършили планова
проверка на предприятието за производство на топло и електроенергия и за пренос
на топлоенергия, стопанисвано от касатора, като за тази проверка бил издаден
констативен протокол, според който е установено, че като гориво за парен котел III 10 се използват слънчогледови пелети. За отоплителния сезон доставките
били осъществявани от дружествата „Форед Клъб“ ЕООД и „Флай Пауър“ ЕООД.
Констатирани са около 200 тона от тези слънчогледови пелети, като други горивни
материали не са констатирани.
Според уведомление за инвестиционно предложение на касатора от
17.04.2018 година същото представлява включването като гориво на слънчогледова
люспа и слънчогледови пелети и реконструкция на изпускащото устройство на
парния котел чрез отвеждането на димните газове към съществуващ стоманобетонов
комин, висок 100 метра. По повод на това ново инвестиционно намерение РИОСВ
уведомило касатора, че инвестиционното предложение подлежи на процедура по
оценка на въздействието му върху околната среда, което обуславяло представяне
на подробна информация по приложение към Наредба за условия и реда за
извършване на оценка за въздействието върху околната среда. С писмо от
28.11.2019 година касаторът е уведомен, че към настоящият момент, повече от 12
месеца от уведомяването му за необходимостта от провеждането на процедура за
оценка на въздействие не са предприети действия по изпълнение на указания по
чл.5 от цитираната Наредба. Чрез това писмо било изискано внасяне на искане за
преценяване или искане за прекратяване на процедурата в РИОСВ в 14 дневен срок
от датата на получаването му. НА 27.12.2010 година в РИОСВ е получено писмо, с
което настоящият касатор моли процедурата да не бъде прекратявана, като срокът
на внасянето на искане да бъде удължен
до 30.01.2020 година. Такова обаче не било внесено към момента на издаването на
наказателното постановление.
От правна страна въззивният съд е приел, че постановлението е формално
законосъобразно, като не са налице съществени нарушения на административно - наказателните
правила при издаването му. Приел е всъщност, че описаните в обстоятелствената
част от постановлението факти и обстоятелства са надлежно доказани с оглед и
писмените и гласните доказателства по делото. Съдът е приел и, че издателят на
процесното пред него наказателно постановление правилно прилага закона. В това
отношение в решението са развити съображения, че предписание №П-04/08.02.2018
година на директора на РИОСВ – Велико Търново е индивидуален административен
акт, който е стабилизиран и разпореденото с него е задължително за адресата му
– настоящият касатор. Съответно неизпълнението им влече след себе се
административно-наказателната отговорност на кастора с оглед съсхтава на
нарушението. Съдът приема, че са несъществени обстоятелствата, които жалбоподателя
/касатор понастоящем/ оспорва – точното количество на съхраняваните
слънчогледови пелети, техният цвят и консистенция и твърдяното изгаряне на
слънчогледов чипс. Всъщност според съда съществено е дали е изпълнено или
нарушено посоченото предписание, задължаващо адресата на административния акт
при експлоатацията на парния котел да ползва като гориво единствено дървен чипс
с влага от 40%. Съдът е посочил и, че срокът на предписанието е до
съгласуването на използването на други видове горива пир спазване но процедури
от ЗООС, като такова съгласуване липсва.
Най – сетне, съдът е намирал, че издателят на процесното пред него
наказателно постановление правилно е определил размера на имуществената
санкция, с оглед на обстоятелството, че касаторът вече е бил наказван за
идентично нарушение с влязло в сила наказателно постановление №06/29.03.2018
година за идентично нарушение.
Решението е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила - чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Според разпоредбата на приложената от ответника по касация правна норма
на чл.166, т.3 от ЗООС „С наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които: не изпълняват предписанията, дадени в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на
РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове
или от упълномощени от тях длъжностни лица.“.
Самата структура на нормата предвижда наличие на административен акт,
предписващ определено поведени за адресата си, което не е налице.
Според описаното в наказателното постановление и възприето и от състава
на въззивния съд, на дружеството е дадено предписание с изх.№П-04/08.02.2018
година, според което при експлоатацията на парен котел ПТ 10 с мощност от 6,518
мегавата ще бъде използвано само гориво дървен чипс от твърда дървесина с влага
от 40%, което е съгласувано с решение №ВТ -39-ПР/2013 на директора на РИОСВ –
Велико Търново. Предписанието се намира на лист 42 от първоинстанционното дело,
като видно от него е, че то има точно това съдържание, като се позовава от своя
страна на решението за преценяване на извършване на оценка на въздействието
върху околната среда, което е административният акт по смисъла на чл.99 от
ЗООС, респ. по смисъла на чл.93 , ал.6 от ЗООС, като посоченото предписание
следва да се съобразява именно с този влязъл в сила административен акт. Това
решение обаче, в нарушение на чл.107, ал.2 от НПК не е събрано като
доказателство по делото. От друга страна, по делото е събрано като
доказателство решение за регистриране и издаване на регистрационен документ
04-РД-235-00 от 18.06.2014 година, на което касаторът се е позовал в жалбата си
до районният съд. Видно е от него, че на основание чл.78, ал.9 връзка с чл.35,
ал.3 от ЗУО на касатора е издаден регистрационен документ за регистрацията на
площадка за третиране на отпадъка слънчогледова люспа, според което отпадъка ще
се използва за получаване на енергия, а методът на третирането му е изгаряне в
посочения в постановлението парен котел, който ще работи основно на дървен чипс
от твърда дървесина, като слънчогледовата люспа ще бъде допълнително гориво.
Същият административен акт съдържа други предписания /условия/, като
съдът не е обсъдил неговата релевантност за предмета на спора въпреки
наведеното от страна на касатора в жалбата срещу наказателното постановление.
Посочените процесуални опущения на съда са съществени по смисъла на чл.
348, ал.3, т.1 от НПК, и могат да бъдат остранени по пътя на прилагането на
разпоредбата на чл. 222, ал.2 от АПК с оглед правилното прилагане на
материалния закон.
Извън горното, поради несъбирането на тези конкретни доказателства
касационната инстанция на този етап от производството не може да прецени
приложимостта на разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, макар районният съд да е
констатирал, че за същото нарушение вече е наложена санкция с влязло в сила
наказателно постановление, като самото постановление и решението на съда, с
което то е потвърдено, са събрани като доказателства.
Не е спорно, а от представената
на районният съд преписка се установява, че с наказателно постановление
№06/29.03.2018 година на същия орган, на настоящият касатор е наложена
имуществена санкция за абсолютно същото нарушение, а именно при експлоатацията
на същия парен котел не се изпълнява предписание с изх.№ П-04/08.02.2018 година
на директора на РИОСВ тъй като според наказващият орган към по-ранен момент при
експлоатацията на същия парен котел касаторът е използвал като гориво отново
дървени пелети. Това наказателно постановление е потвърдено с решение №236 от
4.10.2018 година на АСВТ по КНАХД №10241 от 2018 година.
При липсата на решението за преценяване на извършване на оценка на въздействието
върху околната среда, касационната инстанция не може да се прецени дали за
всяко констатирано нарушение на условията му за прилагане се издава отделно
предписание или се издава едно предписание, изпълнението на което трябва да
преустанови противоправното му неизпълнение.
Посоченото води до необходимост обжалваното решение да се отмени, като
делото се върне на въззивния съд, който следва да изиска и приложи като
доказателство по делото решение №ВТ – 39
– ПР/2013 година на директора на РИОСВ – Велико Търново. Въззивният съд следва
да обсъди релевантността и доказателственото значение на решение за
регистриране и издаване на регистрационен документ 04-РД-235-00 от 18.06.2014
година, като след съобразяване на съдържанието на решение №ВТ – 39 – ПР/2013
година на директора на РИОСВ – Велико Търново и на условията за прилагането му,
да прецени и приложимостта на разпоредбата на чл.17 от ЗАНН.
Що се касае до разноските, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка
с чл.226 от АПК следва при новото разглеждане на делото районният съд да се
произнесе и по разноските.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260003 от 01.07.2020 г., постановено по АНД №285/2020
г. по описа на Великотърновският районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновският
районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.