№ 6
гр. Разград , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Секретар:ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20203330200671 по описа за 2020 година
Настоящото производство е второ по ред въззивно производство, след връщане на делото
за ново разглеждане от АС Разград.
Постъпила е жалба от “Теленор България” ЕАД - гр. София срещу Наказателно
постановление № В-0050507 от 16.01.2020г. на Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция
«Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите, с което на обжалващото
дружество е наложена имуществена санкция от 3000 лв на основание чл.222а от Закона за
защита на потребителите за нарушение на чл.113, ал.1 от същия закон. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В съдебното заседание на РРС за обжалващото дружество не се явява представител.
Ответната страна РД на Комисия за защита на потребителите – гр. Варна, не изпраща
представител. В писмено становище се сочи, че жалбата е неоснователна.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № В-0050507 от 16.01.2020г. на Директора
1
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на
потребителите на обжалващото дружество “Теленор България” ЕАД - гр. София е наложена
имуществена санкция от 3000 лв на основание чл.222а от Закона за защита на
потребителите за нарушение на чл.113, ал.1 от същия закон.. Същото наказателно
постановление е издадено на основание Акт за установяване на административно
нарушение 2019 № К – 0050507/06.11.2019г., съставен на обжалващото юридическо лице от
старши инспектор при КЗП – РД – Варна в резултат на извършена на 28.10.2019г. проверка
в обект – магазин, находящ се в гр. Разград, бул. България 21, стопанисван от обжалващото
дружество. Проверката е по повод потребителска жалба вх. № В-03-2006/18.10.2019г. в РД
на КЗП – Варна, относно отказан гаранционен ремонт на мобилен телефон Samsung A7.
Телефонът бил закупен на 25.03.2019г. На 04.10.2019г. телефонът бил приет с рекламация за
ремонт с протокол №50279598, като в графа особени белези при приемане на телефона е
отбелязано – „Нормални следи от употреба“, и като описание на повредата -„В горния десен
ъгъл има изгорели пиксели“; На 16.10.2019г. “Теленор България” ЕАД се произнесъл по
рекламацията с протокол №50279598 със заключение – „Samsung A7 – механично повреден
дисплей – цена на ремонт 168 лв.“. В Протокола от 04.10.2019г. за приемане на процесния
телефон не било отразено, че към момента на рекламацията телефонът има механично
увреждане на дисплея. В крайна сметка не били представени документи удостоверяваши
привеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Прието е, че
„Теленор“ ЕАД не е изпълнил административното си задължение, когато потребителска
стока не съответства с договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора, с което
е нарушен чл.113, ал.1 от ЗЗП. Посочено е, че търговецът в немалко случаи вече е наказван
за подобни нарушения, като са изброени влезли в сила наказателни постановления.
Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката А. Ташева. В показанията си тя
потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Приложено е копие от сервизен
протокол №********* от 16.10.2019г. /л.24 от НАХД №94/2020г. на РРС/, в който е
посочено като заключение –„…механично повреден дисплей – цена на ремонт 168 лв.“.
Приложен е и протокол от 17.10.2019г. /л.45 от посоченото дело/, в който се сочи, че
телефонът е върнат „неотремонтиран“, тъй като клиентът не приел предложената цена. По
същество последното се явява отказ за удовлетворяване на рекламацията. Посочено е в
забележки при приемане на апарата в централен сервиз „нормални следи от употреба“. В
описание на повредата е посочено „…изгорели пиксели, нормални следи от употреба“.
Приложено е копие от Протокол №50279598/04.10.2019г., /л.23 от посоченото дело/, с който
протокол телефонът е приет в магазина за ремонт, като в графа особени белези при
приемане на телефона е отбелязано –„Нормални следи от употреба“. Не е отбелязано
механично повреден дисплей. При това положение съдът намира, че не е доказано, че
телефонът е бил с механична повреда и конкретно механично увреден дисплей при
приемането му в магазина при рекламацията на потребителя. Очевидно тогава служителите
в магазина, които са приели този телефон не са констатирали такава особеност. Подобно
2
увреждане, каквото се твърди в сервизния протокол от 16.10.2019г., не би било трудно
установимо, и доколкото такова не е констатирано при първоначалното приемане, то следва
да се приеме, че това увреждане не е било налице при предаване на телефона от потребителя
и в този смисъл търговецът крайно произволно е отказал да отремонтира процесния
телефон.
При така изложените обстоятелства съдът намира следното: Съдът намира, че актът и НП
са издадени съобразно законовите изисквания и не страдат от процесуални пороци. Не са
налице твърдените в жалбата процесуални пороци – в акта и НП фактическата обстановка е
ясно описана с конкретно място на нарушението и хронологично по дати всички относими
събития по приемането на рекламацията, актът с който търговецът е отговорил на същата.
Данните по делото дават основание на съда за извод, че санкционираният търговец е
осъществил състава на вмененото му нарушение. Съдът намира, че в случая търговецът е
бил длъжен да удовлетвори предявената рекламация. Действително в определени случаи
търговецът може да откаже подобно удовлетворяване. Такова право търговецът има в
случаи, когато неизправността на стоката се дължи на неправилна употреба, а не на
несъответствие, което да е било налице при покупката на стоката. В случая е представен
сервизен протокол, изготвен в структурата на самото дружество, в който се сочи, че е не е
извършен ремонт, защото потребителят не приел поисканата му цена – т.е. по същество е
отказан гаранционен ремонт. Съдът не намира, че в случая се доказва неправилна употреба
от страна на потребителя, та да се отказва ремонт. Остава недоказано, че такова увреждане е
било налице при приемането на апарата с рекламацията, тъй като подобна особеност не е
била констатирана при приемането. В този смисъл не може да се направи извод, че
повредата, поради която телефонът е рекламиран се дължи на неправилна употреба. Ето
защо съдът намира, че търговецът без основание е отказал да удовлетвори рекламацията и
така е нарушил чл.113, ал.1 от ЗЗП – стоката предмет на договора не е съответствала на
същия и е следвало да бъде приведена в съответствие. С оглед на това търговецът правилно
е санкциониран на основание чл.222а от ЗЗП. Наложената санкция е максимална, но съдът
намира че в случая това е справедливо – подобни нарушения на законодателството от
търговците са наистина масови и може да се каже, че същите водят до краен произвол в
отношението към потребителите. В самото наказателно постановление се сочат редица НП, с
които търговецът вече е бил наказван по ЗЗП за идентични случаи. Такива конкретни
случаи, приключили с окончателни актове са и служебно известни на съда – НАХД
№43/2017г. на РС Разград /КНАХД №70 на АС Разград/, НАХД №5 /2018г. на РС Разград
/КНАХД №58/2018г. на АС Разград/, НАХД №444/2019г. на РС Разград. Ето защо съдът
намира, че с оглед най-вече на генералната превенция санкцията не следва да бъде
намалявана. Поради това наказателното постановление се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
В случая от страна на наказващия орган се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисия
3
за защита на потребителите сумата от 120 лв за съдебни разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление В-0050507 от 16.01.2020г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите, с
което на обжалващото дружество “Теленор България” ЕАД - гр. София е наложена
имуществена санкция от 3000 лв на основание чл.222а от Закона за защита на
потребителите за нарушение на чл.113, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА “Теленор България” ЕАД - гр. София ЕИК ********* да заплати на Комисия за
защита на потребителите -гр. София сумата от 120лв за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4