О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 05 юни 2020 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 05 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Диан Василев
След като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 292 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство, като акцесорно такова е по реда
на чл. 166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК (Административно-процесуален кодекс), вр. с
чл. 30г, ал.10, вр. с ал.9 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Основното производство по делото е
образувано след постъпила в съда жалба от „Г. 2009“ ЕООД,
седалище и адрес на управление гр. Русе. Жалбата е насочена срещу задължително
предписание за изтегляне №Рс-002/ от 11.11.2019г., издадено от гл. инспектор в
ГД „Контрол на качеството на течните горива“, оправомощен със Заповед
№А-610/20.09.2019г. на председателя на ДАМТН.
В жалбата е направено особено
искане за спиране на допуснатото по силата на закона /сега чл. 30г, ал.
10 от ЗЧАВ, а към датата на издаване на акта-чл.30г, ал.6/ предварително изпълнение
на заповедта. Вярно е, че
жалбоподателят говори за спиране по чл.297, ал.4 от АПК, но с оглед изложените
след това цитиране на правната норма мотиви и съждения, за съда става ясно, че
не е доволен от предварителното изпълнение на наложената ПАМ, предвидено в
закона.
Липсват изложени каквито и да са съображения,
подкрепящи направеното особено искане и доказващи пред съда, че допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на публичният интерес,
в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата
на закона. На следващо място, с искането не се представят доказателства и не
се сочат нови факти и обстоятелства, които да обосноват настъпването на тези
значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение- изискване,
заложено в чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК.
Твърди се единствено, че ако се
изтегли и унищожи горивото, ще се стигне до значителни вреди за оспорващия.
Не се представят доказателства
за вида и размера на икономическите вреди, което препятства преценката за
значителност на вредите по смисъла на ал. 2, чл. 166 от АПК.
Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото
писмени доказателства/наличната административна преписка/, прие че искането за спиране на допуснатото
предварително изпълнение по закон на задължително
предписание за изтегляне №Рс-002/ от 11.11.2019г. се явява процесуално допустимо, вмъкнато в
жалба, с която се атакува самата ПАМ, от надлежна страна, имаща право и интерес
от това, като пряко засегната от оспорения от нея акт, в законоустановения срок
за оспорване. По отношение на сроковете: Задължително предписание за изтегляне
е издадено на 11.11.2019г. Връчено е на лично на управителя на „Г. 2009“
ЕООД на 13.03.2020г., видно от приложено в адм. преписка известие за доставяне.
Жалбата срещу предписанието е входирана в ДАМТН, ГД ККТГ на 04.05.2020г. С
оглед на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците и конкретно предвид разпоредбата на чл.3 от закона и §13 от ПЗР
към ЗИД на Закон за здравето, процесуалните срокове за случаи като настоящия започват
да текат след 21.05.2020г. До тогава те са спрели, което прави жалбата депозирана
в срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Фактите, установени на база на наличните доказателства по делото:
На 30.07.2019г., в 12:30 ч., от служители в ГД ККТГ била
извършена проверка на обект бензиностанция № 2, находящ се в с. Николово, ул.
„Липник“ № 94а, управляван от „Г. 2009“ ЕООД.
Длъжностно лице към ГД ККТГ Демир Шафранов - главен
инспектор, взел проби от течни горива за установяване на съответствието им с
изискванията на Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Закон за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).
Пробите били взети съгласно чл. 18 и 21 от НИКТГУРНТК от
дозиращия накрайник на бензиноколонка № 2 с помощта на удължител за автомобилен
бензин, обем на резервоара свързан с бензиноколонката 25 681L, с налично
количество 10 005 L. Поставено било горивото в 6 бр. чисти охладени еднолитрови
метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнени до около 85% от обема. Направено
било разпределение на съдовете с пробата: 4 бр. с контролни проби / 3 бр. за
ГДККТГ и 1 "бр. за проверената фирма/ и 2 бр. с арбитражни проби за ГД ККТГ.
Преди запълване, всеки метален
съд за еднократна употреба бил промит на обекта с приблизително 0,2 L от
горивото. Съдовете с контролни и арбитражни проби били затворени, етикетирани и
пломбирани съгласно чл.20 от НИКТГУРНТК. Оловните пломби били маркирани с
персонален № 1 на пломбажните клещи на длъжностното лице, взело пробата и с обозначение
ГД ККТГ. Съдовете с пробите били пломбирани допълнително с еднократни пломби с
№ 105142 и обозначение ГД ККТГ. Това касае пробите за бензин А-95Н.
Идентични действия са извършени и по отношение на наличното
на бензиностанцията дизелово гориво, досежно което е наложената ПАМ.
Пробите от горивото за дизелови двигатели били взети
съгласно правилата, разписани в НИКТГУРНТК от дозиращия накрайник на бензиноколонка
№ 3 с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели. Обем на резервоар №
4 е свързан с бензиноколонката 25 747 L, с налично количество 4 901 L. Пробата била
взета в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки
запълнен до около 85% от обема. Било направено разпределение на съдовете с
пробата: 4 бр. с контролни проби / 3 бр. за ГД ККТГ и 1 бр. за проверената
фирма/ и 2 бр. с арбитражни проби за ГД ККТГ. Преди запълване всеки метален съд
за еднократна употреба бил промит на обекта с 0,2 L от горивото.
Съдовете с контролни и арбитражни проби били затворени,
етикетирани и пломбирани съгласно чл.20 от НИКТГУРНТК. Оловните пломби били
маркирани с персонален № 1 на пломбажните клещи на длъжностното лице взело
пробата и обозначение ГД ККТГ. Съдовете с пробите били пломбирани допълнително
с еднократни пломби с № 105143 и обозначение ГД ККТГ.
Пробите от бензин и дизел били взети в момент на
разпространение на горивото.
Протоколът за тези действия бил съставен в присъствието
на Светла Радева - обслужваща бензиностанцията.
Била изготвена заявка за изпитване на течните горива под
№Р-200/31.07.2019г. Видно от т.7, под която се намира и изготвена таблица,
находящи се в протокол за изпитване под №Р-200-2/31.07.2019г. е, че досежно провереното
дизелово гориво е налице сериозно разминаване между изискването за пламна температура
на горивото, която съгласно БДС EN ISO
2719:2016 следва да е
над 55 ℃, а е установен резултат при изпитването под 40 ℃. Това е
изпитването, което се прави първо, в т.нар. подвижна лаборатория.
До стационарна лаборатория гр. София била отправена
заявка под №С-299/31.07.2019г. за изпитване на същото гориво за дизелови двигатели.
Посочено е, че се иска проверка по показател пламна температура. Видно от
протокол за изпитване под № С-0299/31.07.2019г., в т.7 „Резултати от
изпитването“ и таблицата под нея е, че пламната температура на провереното
гориво за дизелови двигатели е отново е под 40 ℃. Съставен били
Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество
под №КП-0430/31.07.2019г. В него, в т.9 е записано, че „Получените резултати от
изпитването се отклоняват от допустимите гранични стойности както следва:
Пламна температура ℃-Полученият резултат е под 40 ℃ при норма над
55 ℃. Изводът на експертите е, че ПРИ такъв резултат от изпитването не
могат да бъдат приложени критериите за прецизност на използвания метод за изпитване
съгласно чл.7 от НИКТГУРНТК. Резултатът бил извън обхвата на стандарта. По
този показател продуктът не съответствал на изискваният за качество и тези,
разписани в Приложение №2 от НИКТГУРНТК.
Всичко изложено дотук дало основание за издаване на задължително
предписание за временно спиране разпространението на гориво за дизелови
двигатели под № Рс-0626/31.07.2019г. от обект бензиностанция № 2 в с. Николово,
ул. „Липник“ № 94а, управляван от „Г. 2009“ ЕООД за наличното количество от 4 713L. На същата дата е издадено и друго предписание
под № Рс-0430, с което пък АО ЗАБРАНЯВА на „Г. 2009“ ЕООД разпространението на
течно гориво - гориво за дизелови двигатели в наличното количество 4 713L. На бензиностанцията били сложени и
удостоверителни знаци съгласно изискванията на чл.30г, ал.2 от ЗЧАВ. Това
предписание е предмет на оспорване по адм. дело №579/2019г. по писа на АС Русе.
На 11.11.2019г. е издадено и процесното задължително
предписание за изтегляне №Рс-002/ от 11.11.2019г., от гл. инспектор в ГД „Контрол
на качеството на течните горива“, с което на основание чл.30г, ал.1, т.3, б.
„а“ от ЗЧАВ, на дружеството-жалбоподател е наредено да изтегли от пазара течно
гориво за дизелови двигатели в налично количество от 4 713L, за което след взети проби, включително
и арбитражна такава и направено изпитване в съответствие с чл.30б, ал.1, т.6 от
ЗЧАВ е било установено че не отговаря на изискванията на чл.6, т.2 от
Приложение №2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол.
Това предписание, за което е налице и допуснато
предварително изпълнение по силата на закона, е оспорено пред настоящия съдебен
състав, включително и досежно предварителното изпълнение.
Съдът, при така установените
релевантни факти, прави следните правни изводи:
В чл. 30 г, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух са посочени принудителните административни мерки (ПАМ), които
контролните органи могат да налагат, включително и тази да забраняват
разпространението на горива, за които с констативен протокол (чл. 30б, ал. 1,
т. 8 от ЗЧАВ) е установено несъответствие на изискванията за качество. В случая
това несъответствие касае не по-нисък а бихме могли да кажем много по-нисък
показател на пламната температура (под 40℃ градуса при норма над 55
градуса по Целзий).
Съгласно чл. 30г, ал. 6(изм.) от ЗЧАВ /сега чл.30г,
ал.10/ подадената жалба не спира изпълнението на приложената принудителна
административна мярка.
В хипотезата, когато законодателят е
допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт,
съдът може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано,
че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна
или трудно поправима вреда, като се приложи нормата на чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 166, ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства –
такива, които са се осъществили след издаването на акта.
Факти и обстоятелства, които са пряко
следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са
ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази
нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата
на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването
на законовите предпоставки е само stricto sensu.
Законът не изисква да се установи, че
публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително
изпълнение по силата на закона, е по-малко значим от личния интерес на
оспорващия.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК обаче
задължава да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното
изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на
основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на
оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото,
чиято защита се търси. В хипотезата на
чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху
променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона)
предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти.
Видно от материалите по делото и
приложенията към жалбата до съда е, че жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след
издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод
за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Само
е налице твърдение за вреди заради изтегляне на горивото.
Евентуалните вреди, за настъпването
на които се твърди, не са пряка последица от предварителното изпълнение,
предвид причината за налагане на ПАМ.
Още повече, макар и да става дума за
съждение по съществото на спора, а не досежно предварителното изпълнение, съдът
счита, че такова сериозно отклонение на показателя „пламна температура“ на горивото за дизелови двигатели е изключително сериозен аргумент не само да се спре разпространението
на това гориво в наличното количество, но и да бъде изтеглено. Вредите, които
биха били нанесени на потребители на такова гориво, биха били несъразмерно по-големи
от тези, които ще се понесат от изтеглянето му. Не напразно законодателят е предвидил
по силата на закона в такива хипотези предварително изпълнение на наложените
ПАМ.
Невъзможността да се реализира
количество гориво от 4713 литра няма характер на значителна или труднопоправима
вреда, която да обуслови спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение. Вредите не само не са значителни с оглед стойността
на горивото, но не са и непоправими. Дори да се претърпят такива вреди от
страна на оспорващото търговско дружество, то същите не са противопоставими на
обществения интерес от предварително изпълнение на издадената ПАМ, като в
случай на отмяната й от съда като незаконосъобразна тези вреди подлежат на
възстановяване по съответния ред, предвиден в ЗОДОВ.
Всичко изложено дотук
води на извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение на задължително предписание за изтегляне
№Рс-002/ от 11.11.2019г. от пазара на гориво за дизелови двигатели, издадена
от гл. инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните горива“ и засягащо „Г.
2009“ ЕООД.
Мотивиран така, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
Отхвърля
искането на „Г.
2009“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез управителя Ц.Г. за отмяна на допуснатото по закон предварително
изпълнение в Задължителното предписание за изтегляне
№Рс-002/ от 11.11.2019г. от пазара на гориво за дизелови двигатели, издадена от гл. инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните
горива“ .
Определението може да се обжалва с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Съдия
: