№ 2993
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110152877 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 52877 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. И. Т., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „..............“, бл. ................, против „..............“ ООД, с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ...................“ № ................., представлявано от
управителя Д.Д.Д., за установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 11.3 от
договор за потребителски кредит от 17.08.2021 г. е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, като неравноправна и противоречаща на целта на закона, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв., платена от ищеца на ответника без
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба - 30.09.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 17.08.2021 г. сключила с ответника договор за
потребителски кредит в размер на 800 лв., която сума следвало да бъде върната на 15 равни
двуседмични погасителни вноски, при договорен годишен процент на разходите от 39,21 %
и годишен лихвен процент в размер на 38 %. В чл. 11.3 от договора било посочено, че при
непредставяне на едно от изброените обезпечения в чл. 11.1 от договора, потребителят
дължи неустойка в размер на 579,30 лв. Също така твърди, че по договора платила сумата от
800 лв. – главница, сумата от 96,70 лв. – лихва и сумата от 579,30 лв. – неустойка. Оспорва
клаузата за неустойка на чл. 11.3. от договора като нищожна, поради накърняване на добрите
нрави и неравноправна по смисъла тна чл. 143, т. 19 от ЗЗП, с което е нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост. Оспорва клаузата за неустойка като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, като предвиждаща неустойка в необосновано висок размер, а
също и като противоручаща на целта на ЗПК. Сочи, че така договорената неустойка
надвърля присъщата й обезпечителна функция и води до неоснователно обогатяване за
кредитора. Твърди, че клаузата за неустойка не е индивидуално договорена, пораки което я
оспорва като нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения,
позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „..............“ ООД, с който исковите претенции се
оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на пасивна процесуална
легитимация за ответника, като твърди, че договор е бил сключен с друго дружество, а
именно с „................“ ЕООД със седалище гр. Варна. Твърди, че ответното дружество
2
„..............“ ООД не е страна по твърдения договор за потребителски кредит, представен от
ищеца. Оспорва наличето на облигационно отношение между страните. Моли съда да
прекрати производствто по делото поради липса на пасивна правна легитимация, съответно
да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни, претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са
възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
потребителски кредит № F9005327 от 17.08.2021 г. се установява, че същият е сключен
между „..............“ ООД и А. И. Т., по силата на който „..............“ ООД предоставило на
ищцата кредит в размер на 800 лв. за срок от 30 седмици, при договорен фиксиран лихвен
процент от 38 % и годишен процент на разходите от 39,21 %, като договорът е сключен при
общи условия.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от стпаните по делото, което съдът възприема като
обективно и безпристрастно, се установява, че по Договор за потребителски кредит №
F9005327 от 17.08.2021 г. ищцата е изплатила сума в общ размер на 1 019,63 лв., от която:
сумата от 800 лв. – главница, сумата от 96,71 лв. – договорна лихва и сумата от 122,92 лв. –
глоби за закъснение.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищцата и „..............“ ООД е бил сключен
Договор за потребителски кредит № F9005327 от 17.08.2021 г., който намира правното си
основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищцата е
погасила сумата от 1 019,63 лв. Спори се относно валидността на клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка, както и за извършено надплащане над дължимата сума въз основа
на нищожна клауза.
По предявения иск за проглА.ване нищожност на клаузата за неустойка, поради
противоречие с добрите нрави, като неравноправна и противоречаща на целта на закона,
съдът намира следното: От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се
произнесе по основанието неравноправност. Наличието на неравноправни клаузи в
потребителски договори е предвидено в ЗЗП. Нормата на чл. 24 от ЗПК препраща към
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, които уреждат случаите на неравноправни клаузи в
3
потребителските договори, и които норми са общи спрямо специалните норми на ЗПК.
Накърняването на добрите нрави е порок, който води до нищожност на целия договор или на
отделна клауза в него, и като основание за нищожност е уреден от чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД. Тази норма е обща по отношение на специалните норми в ЗЗП и в ЗПК.
Противоречието със закона е предвидено в чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Ето защо съдът
намира, че първо следва да се произнесе по предявеното основание неравноправност, което
дерогира общите разпоредби на ЗЗД.
Клаузата на чл. 11, т. 3 от процесния договор предвижда, че при неизпълнение на
задължението по т. 11 от договора кредитополучателят дължи на финансовата институция
неустойка в размер на 579,30 лв., като неустойката се заплаща на части заедно с всяка от
погасителните вноски от Приложение № 1, посочени за периода на действие на договора. В
т. 11, именувана „Гаранции“ са посочени видовете гаранции, които кредитополучателят се
задължава да предостави на финансовата институция относно изпълнение на задължението
му, в седмодневен срок от подписване на договора.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така претендираната неустойка в
договора, сключен между страните, излиза извън присъщите функции, поради което за
съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата, предвиждаща неустойка е
неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху представените от ответното
дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето защо и претенцията на ищеца
за проглА.ване на клаузата за заплащане на неустойка за нищожна като неравноправна се
явява основателна, поради което и следва да бъде уважена.
По отношение на останалите две основания, съдът намира, че искането следва да
бъде оставено без разглеждане.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК
ответникът не ангажира доказателства, установяващи начислена на валидно основание такса
по договора за кредит, сключен между страните.
По отношение на претенция за заплащане на сумата от 100 лв., с която ответникът се
е обогатил неоснователно, съдът намира следното:
От претото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експретиза се установява, че ищцата е изплатила сума в общ размер на 1 019,63 лв., от която:
сумата от 800 лв. – главница, сумата от 96,71 лв. – договорна лихва и сумата от 122,92 лв. –
глоби за закъснение. В случая договорната лихва е договорената цена и се дължи на
кредитора за предоставения от ответника на ищеца кредит. С извършеното погА.ване на
4
дължимия кредит ищцата е погасила кредита от 800 лв. и е платила на ответника цената по
договора в размер на 96,71 лв. или сумата от 896,81 лв. е платена на годно правно
основание. За разликата над тази сума до размера на общо платената сума от 1 019,63 лв.
ответникът не доказа в хода на процеса наличие на годно правно основание, на което е
платена сума от 122,92 лв. Ето защо съдът намира за доказана исковата претенция по
основание и размер, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба – 30.09.2022 г. до окончателното й плащане, поради което същата следва да бъде
уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъждени
направените по делото разноски в размер на 400 лв., от които: сумата от 100 лв. –платена
държавна такса и сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице. На ищеца се
дължат и разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда
на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в общ размер на 600 лв. или по 300 лв.
за всеки предявен иск, представляващо минималното такова към момента на сключване на
договора. В конкретния случай съдът намира направеното от ответника възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, с оглед на присъденото минимално възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А. И. Т., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „..............“, бл. ................, против „..............“ ООД, с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ...................“ № ................., представлявано от
управителя Д.Д.Д., че клаузата на чл. 11.3 от Договор за потребителски кредит № F9005327
от 17.08.2021 г. е нищожна като неравноправна, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковите претенции за установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 11.3 от
Договор за потребителски кредит № F9005327 от 17.08.2021 г. е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и противоречаща на целта на закона.
5
ОСЪЖДА „..............“ ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. ...................“ № ................., представлявано от управителя Д.Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на А. И.
Т., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..............“, бл. ................, сумата от 100 лв. /сто
лева/, платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба - 30.09.2022 г. до окончателното й
изплащане плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „..............“ ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. ...................“ № ................., представлявано от управителя Д.Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М. В. М., от АК – П., с адрес: гр. П., бул. „...........“ № ............., сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6