№ 144
гр. Пазарджик, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20215200500555 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя Гаранционен фонд, редовно призован не се явява
представител.
Ответникът по въззивната жалба Д. ИВ. М., редовно призован не се
явява. За него се явява адв.Р.К., редовно упълномощена.
Не се явява третото лице помагам П. ИВ. Д.. За него се явява адв.Х.Г.,
назначена за особен представител.
Адв.К. : - Да се даде ход на делото.
Адв.Г. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №260012 от 13.01.2021 година, постановено по гр. дело
№283/2020 година по описа на Пазарджишкия районен съд е осъден
Гаранционен фонд, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
1
гр.София, ул.Граф Игнатиев"№2, ет.4 да заплати на Д. ИВ. М. с ЕГН
********** със съдебен адрес гр.**** на основание чл.557, ал.1т.2, б“а“ от КЗ
във вр. с чл.558, ал.5, предл.посл. сумата от 4 800лв./ четири хиляди и
осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 22.10.2017г.
на главен път II -37 км, кръстовище с път 1У-37709 км. между село ***,
предизвикано от П. ИВ. Д. с ЕГН ********** при управление на лек
автомобил „Нисан Алмера“с рег.№РА 0716 АХ без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 28.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата като е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 4 800лв. до
претендираните 20 000лв. както и за законната лихва за забава за периода от
22.10.2017г до 28.02.2018г.
ОСЪДЕН е Гаранционен фонд, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Граф Игнатиев“№2, ет.4 да заплати на Д. ИВ. М. с
ЕГН ********** със съдебен адрес гр.**** сумата от 432лв. разноски по
делото.
ОСЪДЕН е Гаранционен фонд, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Граф Игнатиев“!4^, ет.4 да заплати на Районен съд-
Пазарджик държавна такса в размер на 192лв съразмерно уважената част от
иска.
ОСЪДЕН е Д. ИВ. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.**** да
заплати на Гаранционен фонд, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Граф Игнатиев“№2, ет.4 сумата от 228 лв. разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач П. ИВ.
Д. с ЕГН ********** от град Пазарджик, ул.Георги Бенковски“№63, ет.1, ап.5
на страната на ответника Гаранционен фонд ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев“№2, ет.4 .
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от адв.Маринкси, пълномощник на Гаранционен фонд. Твърди, че
решението е неправилно в обжалваната му част, поради нарушение на
2
материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. На първо
място се твърди, че е налице нарушение на нормата на чл.52 ЗЗД от първата
инстанция.
На следващо място се твърди ,че обжалваното решение е постановено и
в нарушение на чл.12 и чл.235 ГПК, тъй като първоинстанционният съд не е
посочил защо е приел едни факти и обстоятелства за осъществили се, а други
за неосъществили се. Решението не се основава върху доказателствата по
делото. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в
мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след
обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички
релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на
основание чл.235 и чл.236 ГПК. Счита, че са нарушени разпоредбите на
Постановление №7 от 31.12.1959 г. на Пленума на ВС, които поставят
изрично изискване мотивите на съда да съдържат кратък отговор на важните
и съществени въпроси, поставени за решаване на делото, необходимите
фактически и правни съображения.
Искането е да се отмени решението да се отмени като неправилно в
обжалвана му част и се постанови ново с което да се отхвърли изцяло
предявения иск. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че на ищеца се дължи
някакво обезщетение, да определи степента на съпричиняване от М. на 90%
или повече, във връзка с което да определи и присъди обезщетение.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
адв.Р.К., като пълномощник на Д. ИВ. М.. Твърди ,че неправилно е
твърдението на жалбоподателя, че в мотивите към атакуваното решение, е
налице непреодолимо вътрешно противоречие и едновременно с това се
признава, че съдът правилно е приел експертизата на вещото лице д-р Попов,
за причинената на доверителя ми, лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на главата и охлузвания по тялото.
На следващо място се твърди ,че решението не страда от дефекти и
няма нарушение на принципа на справедливостта, визиран в чл.52 от ЗЗД.
Напротив, решаващият съдебен състав правилно е оценил всички събрани
доказателства, и е определил претърпените от ищеца неимуществени вреди в
3
размер на 4800 лева, далеч по-нисък размер от претендираните в иска - 20,000
лева. Съдът внимателно и законосъобразно е приел, че доверителят й е
нарушил чл.137а от ЗДвП и е бил без обезопасителен колан, по време на
пътуването в на процесния автомобил, и съвсем логично е заключил, че той-
пострадалият, при катастрофата, има принос 40%, за настъпване на
вредоносния резултат и затова, противното становище, изразено в жалбата, че
този принос е в степен на 90% и повече, е лишен от всякакъв резон. Твърди
,че изводите на съда са правилни, засягащи приноса на ищеца за отмерване на
дължимите неимуществени вреди, което води до съдържанието, че не е
нарушена практиката на ВКС, в посоката на чл.51 ал.1 от ЗЗД.
Искането е да се остави въззивната жалба без уважение, като
неоснователна и недоказана и се потвърди обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Не е постъпил писмен отговор от третото лице помагач.
Адв. К.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам писмения отговор.
Нямам други доказателствени искания.
Адв.Г.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
РС е приложил разпоредбата по чл.52 от ЗЗД и начина по който е определил
обезщетернието. Споделям доводите за съпричиняване от страна на
пострадалия. Нямам доказателствени искания.
Постъпило е писмено становище на 16.03.2022 год. адв. Куцарова
пълномощник на жалбоподателя с което моли да се даде ход на делото,
поддържа жалбата, излага становище по съществото на спора. Представя
списък на разноски по чл.80 от ГПК. Претендира разноски.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представеното становище на адв. Куцарова и представените
от пълномощниците на страните списъци по чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.К. : - Ув. Окр. Съдии, моля да счетете ,че обжалвания съдебен акт
4
на РС Пазарджик е законосъобразен. Не са налице негови дефекти, които да
налагат промяна на това решение и най-вече досежно присъденото
обезщетение от 4 800 лв. за моя доверител. Подробни съображения съм
изложила в отговора на въззивната жалба. Представям списък на разноски,
които да бъдат присъдени в полза на доверителя ми.
Адв.Г. : - Ув. Окр. Съдии, моля да постановите решение с което да
измените обжалваното решение, като намалите размера на присъденото
обезщетение за претърпените имуществени вреди по следните съображения.
На първо място видно от приетата по делото и неоспорена от страните
приетата пред РС СМЕ, както в своето основно, така и допълнително
заключение доказва факта, че са претърпените и претендирани травматични
увреждания от пострадалия за отшумели за един кратък период от време и
същите са създали временно разстройство за здравето в областта на главата, а
всички останали само болки. От заключението не експерта изготвил САТЕ
става ясно, че уврежданията са в следствие на свободно и инерционно
движение на пострадалия, поради непоставяне на обезопасителен колан, така
както изисква закона. Пострадалия сам се е поставил в риск и съзнателно е
допринесъл за причинените увреждания. До този извод съвсем резонно
достига и РС, като отбелязва степента на съпричиняването 40%, но същия
този процент е в противоречие с друг извод на съда според който, ако
пострадалия е бил поставил обезопасителен колан, не би се стигнало да
установените травматични увреждания. Това обстоятелство е от съществено
значение за определяне на по- малък размер на обезщетение от присъдения.
В този смисъл моля за Вашето решение.
Реплика на адв. К.: – Предявения иск е бил за сумата от 20 000 лв., но
съдът е присъдил до 4 800 лв. Не става дума за корекция на тази сума.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ на устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 17.04.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9,50
часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6