Р Е Ш Е Н И Е
№ 1500/19.3.2020г.
гр. Варна, 19.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14061 по описа
на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК*,
искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване между страните, че Л.И.Д., ЕГН**********, дължи на ищеца следните суми:
- 731.40лв. – невърната главница по договор за потребителски кредит
от дата 18.07.2018г. с „И. А. М.“ ООД; ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 03.07.2019г. до пълно изплащане на главницата;
- 103.62лв. – възнаградителна лихва за периода 20.08.2018г. – 17.05.2019г. по същия горепосочен договор за потребителски
кредит;
- 34.89лв. – мораторна лихва за забава, начислена за периода 21.08.2018г. – 03.07.2019г. върху
главницата по същия горепосочен договор за потребителски кредит;
които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение
от 01.12.2018г. към договор за цесия от 16.11.2010г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №10384/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди,
че по заявление на ищеца за процесните суми е издадена заповед за изпълнение.
След процедурата по връчване на заповедта са дадени от заповедния съд указания
за предявяване на настоящите установителни искове.
Твърди, че на 18.07.2018г. между „И. А. М.“ АД
и ответника бил сключен договор за кредит, по силата на който дружеството
предоставило в полза на ответника паричен заем в размер на 750.00лв.
Кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорната
възнаградителна лихва за ползването, на 10 месечни анюитетни вноски, с
договорени размери и падежи.
Твърди още, че
длъжникът направил няколко плащания (в случая сочени в общ размер на
100.00лв.), след което той преустановил плащанията. С оглед на това и по
правилата на ОУ към договора настъпила предсрочната изискуемост на всички
вноски до края на договора, като кредиторът изпратил и покана. Преди подаване
на заявлението по чл.410 ГПК настъпил и крайният падеж на договора на дата
17.05.2019г.
С оглед на изложеното и
липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на кредитора
стойността на всички непогасени и (предсрочно) изискуеми месечни анюитетни
вноски (включващи части от главницата и части от възнаградителната лихва) в
предявените размери и периоди, както и законна лихва за забавата в плащанията
на анюитетите.
Ищецът твърди отделно,
че с приложение от 01.12.2018г. към договор за цесия от 16.11.2010г., сключени
между първоначалния кредитор и ищеца, на последния били прехвърлени всички
вземания по процесния договор за кредит, за което длъжникът бил уведомен и
което легитимира ищеца. Евентуално сочи уведомяване за цесията с подаване на
заявлението, респ. исковата молба.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор. С него той не оспорва сключването на
договора за кредит,сочените от ищеца плащания по него и твърдяното от ищеца спиране
на плащанията. Няма изрично възражение срещу размера на задълженията.
Исковете обаче оспорва,
като неоснователни и недоказани.Твърди, че след 2015г. общото здравословно
състояние на ответника било влошено (след и., ч. д., м. н., ч. г. и други), а
също и материалното му състояние било много скромно (пенсия от *лв.), без други
доходи, но с друг кредит към банка. Всичко това твърди, че го направило „лесно
податлив на манипулативни и привидно примамливи оферти за бързи кредити“,
защото не отговарял на изискванията за отпускане на кредити изобщо.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело на ВРС, по
същото на осн. чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед
за изпълнение, включваща процесните суми.
Не се спори в
случая и е видно от приетите договор за кредит с №* от 18.07.2018г. и
приложенията към него, че на 18.07.2018год.
между „И. А. М.“ АД и ответника е
бил сключен договор за кредит, по силата на който
дружеството е
предоставило в полза на ответника паричен заем в размер на 750.00лв.
Кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорната
възнаградителна лихва за ползването, на 10
бр. месечни анюитетни вноски, с договорени размери и
падежи, вписани в подписания договор.
Не се спори в
случая и относно получаването на сумата от ответника.
Не се спори в
случая също и че е длъжникът направил няколко плащания
(в общ размер 100.00лв.), след което той е
преустановил плащанията.
Видно от приетите
рамков договор за цесия от 16.11.2010г., допълнителни споразумения към него по и приложение към
него от 01.12.2018г., с последното вземанията на началния кредитор „И.
А. М.“ АД от ответника били прехвърлени
в полза на ищцовото дружество. Видно от приетите уведомителни писма цесията не
е била лично съобщена на ответника по делото.
Видно от
приетите на л.55-58 от делото документи от НОИ и АВп, общото материалното
състояние на ответника е
скромно – пенсия от *лв., без имоти, без МПС, без други доходи, но
с друг кредит към банка (л.66-69; л.79).
Видно от приетите на л.59-65 от делото медицински
документи (епикризи и амбулаторни листове) ответникът е диагностициран със
сериозни заболявания (и., ч. д., м. н., ч.
г. и др.).
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките за уважаване на предявените искове се свързват с пълното
и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства:
твърдяната
договорна връзка с ответника; предоставянето на кредитната сума на кредитополучателя;
изпадането в забава на кредитополучателя; настъпването на изискуемостта на
неплатените анюитетни задължения; размера на исковете. Следва също да докаже
сключването на валиден договор за цесия с предмет исковите вземания, за който
договор длъжникът е известен.
В процесуална
тежест на ответника е да докаже своята изправност по
задължението за плащане, еветуално положителните факти, на които основава
възраженията си за недължимост.
По договора: Както вече се
посочи по делото не се спори, като е видно от и приложените и двустранно
подписаните договор за кредит от 18.07.2018г. и приложенията към него, че на
18.07.2018год. между „И. А. М.“ АД и ответника е бил сключен договор за
кредит, по силата на който дружеството е
предоставило в полза на ответника паричен заем в размер на 750.00лв., а кредитополучателят
се задължил да върне получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва
за ползването, на 10 бр.
месечни анюитетни вноски, с размери и падежи,
вписани в подписания договор. С което правоотношението се явява безспорно и
доказано.
По изправността на
ищеца: По делото няма никакъв спор,
че кредитната сума е била предоставена от началния кредитор в полза на
ответника, с което е било изпълнено и основното задължение на първия от тях.
Отделно няма спор и че кредитополучателят е направил няколко
плащания (общо
100.00лв.), преди да
преустанови плащанията, което потвържава
извода за кредиторовата изправност.
По изправността на
ответника: Доколкото се прие за
безспорно по делото, че след като е направил няколко
плащания (общо
100.00лв.) кредитополучателят е преустановил погашенията и не е правил последващи, очевидно
от този момент той е в неизпълнение по основното си кредитно задължение. Поради
това той ще следва да понесе последствията от неизпълнението си – връщане на
останалата невърната част от главницата, заедно с лихвата за ползването, а също
и лихвата за забава, в каквато е изпаднал, съобразно договорените падежи на
плащанията.
По изискуемостта: Видно от съдържанието на договора за кредит, на дата
17.05.2019г. е настъпил крайният му падеж. Този момент предхожда момента на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 03.07.2019. Ето защо няма каквото и да е съмнение,
че всички вземания на ищеца по договора за кредитора са такива с настъпил падеж
още преди образуване на делото.
По размера: Размерът на предявените вземания не е оспорен с
отговора, а в о.с.з. на изрично поставен за това въпрос е потвърдено, че той не
се оспорва (л. 83 от делото, протокол от о.с.з.).Поради това и при горните
обстоятелства следва исковете да се приемат за основателни в предявените им
размери.
Основните
възражения на ответника по делото
всъщност са тези, отразени в отговора на исковата молба и поддържани в о.с.з.
по реда на чл.143 ГПК, преди обявяване на доклада за окончателен. И те са
следните – че след 2015г. общото здравословно
състояние на ответника било влошено (и., ч. д., м. н., ч. г. и други), а също и
материалното му състояние било много скромно (пенсия от *лв.), без други
доходи, но с друг кредит към банка,и
всичко това го направило „лесно податлив на
манипулативни и привидно примамливи оферти за бързи кредити“, защото не
отговарял на изискванията за отпускане на кредити изобщо. Тези възражения, в качеството им на факти от обективната
действителност, съдът приема за доказани от приетите с отговора на исковата
молба епикризи, амбулаторни листове и данни от НАП и от АВп. Те обаче, в качеството
им на правни аргументи срещу предявените искове, са иррелевантни. Защото нито в
преклузивния срок по чл.133 ГПК, нито преди първото о.с.з., нито дори в първото
о.с.з. по реда на чл.143 ГПК и преди да бъде приет доклада за окончателен, не
са наведени възражения за нищожността или за унищожаемостта на договора за
кредит, на ясно правно основание по чл.26 ЗЗД или по чл.27-33 ЗЗД или друго
специално по закон. При двустранната договорна връзка социалното и материалното
състояние на една от страните биха могли да бъдат евентуално от значение само
при твърдения за недействителност (порок на волята; липса на съгласие; крайна
нужда и явно неизгодни условия; измама), но такива не са въведени в процеса.
Или ако са въведени за първи път на етапата на устните състезания, то те са
несъмнено преклудирани. Ето защо в случая съдът не може да базира решението си
на ненаведени основания за недействителност и на това основание да отхвърли
исковете. Впрочем лошият „кредитен профил“ на кредитополучателя всъщност
накърнява сферата на кредитора, защото той сам се поставя в риск да не може да
събере принудително парите си.
На осн. чл.241,
ал.1 ГПК обаче съдът преценява, че с
оглед спецификата на случая и естеството на оплакванията в отговора, горните
обстоятелства могат да се приемат за такива, обосноваващи отсрочване на
задълженията. Ето защо и съдът счита за оправдано и справедливо такова (в този смисъл и Определение №817/18.12.2015г. на ВКС по
ч.гр.д. №6073/2015г., 4-то ГО и други)
за срок от шест месеца от влизане в сила на решението.
За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи още нещо –
съгласно чл.446, ал.1 ГПК принудително изпълнение върху месечни доходи на
длъжника под минималната работна заплата за страната от 610.00лв. към момента е
изцяло недопустимо, поради несеквестируемост на сумата. Ето защо ако
действително ответникът получава пенсия от около 280лв. месечно и няма други
доходи или друго имущество, от тази сума не може да му се „удържа“ нищо и ако
все пак се случи това може да се реализира деликтна отговорност на
взискател/изпълнител.
В заключение по гореизложените съображения съдът намира предявените
искове за доказани по основание и размер, поради което същите следва да бъдат
уважени в цялост, а главницата и със законна лихва от заявлението по чл.86 ЗЗД,
при отчитане на специфичното приложение на чл.241 ГПК и на чл.446 ГПК.
По разноските: Предвид изхода по спора, на ищеца се следват сторените
от него разноски, в размер на 100.00лв. – юрисконсултски хонорар и 125.00лв. –
държавна такса по трите останали за разглеждане искове по чл.422 от ГПК, след
приспадане на платенота такса по заповедното дело, или общо 225.00лв.
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. следва произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в
заповедното производство, а именно общо 75.00лв. по уважения исков интерес.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Л.И.Д.,
ЕГН**********, дължи н.„А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК*, следните суми на следните основания:
- 731.40лв. – невърната главница по договор за потребителски кредит
от дата 18.07.2018г. с „И. А. М.“ ООД; ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 03.07.2019г. до пълно изплащане на главницата;
- 103.62лв. – възнаградителна лихва за периода 20.08.2018г. – 17.05.2019г. по същия горепосочен договор за
потребителски кредит;
- 34.89лв. – мораторна лихва за забава, начислена за периода 21.08.2018г. – 03.07.2019г. върху
главницата по същия договор за потребителски кредит;
които суми са
прехвърлени в полза на ищеца с приложение от 01.12.2018г. към договор за
цесия от 16.11.2010г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№10384/2019г. на ВРС,
като допуска ОТСРОЧВАНЕ на задълженията с шест
месеца от влизане в сила на решението,
на правно основание
чл.422 ГПК и на правно основание чл.241, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.Д., ЕГН**********, да заплати
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК*, сумата от 225.00лв.
– разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.Д., ЕГН**********, да заплати
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК*,
сумата 75.00лв. – разноски в
заповедното производство,съобразно уважения исков интерес, на осн. ТР
№4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………