№ 164
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110163619 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя следния проекто-доклад по делото:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗС и чл. 27, предл. трето ЗЗД. Ищецът М. И. А. твърди, че е единствен наследник на
майка си В.Д.Г., която през 1975 г. придобила от В.н.Т. правото за вечно ползване на
земеделски поземлен имот с настоящ кадастрален идентификатор .., с площ от 705
кв.м., находящ се във вилна зона Симеоново-Драгалевци, „Под лифта“, с
административен адрес: гр. София, ул. „....“, без номер, при съседи: от север – имот с
идентификатор ..., от юг – имот с идентификатор ..., а от изток и запад – улици.
Правото за вечно ползване било придобито от майка му чрез Декларация от 15.09.1975
г., подписана от В.Т.. Поддържа, че от тогава до октомври 2008 г. майка му, а след това
самият ищец необезпокоявано владеят процесния имот, като в него построили и малка
масивна едноетажна постройка с площ от 20 кв.м. Обработват имот, засадили плодни
дръвчета и го ползвали като свой собствен, без спорове за собственост, от когото и да
било.
През 1986 г. В.Т. завел дело срещу майка му по чл. 75, вр. с чл. 76 от Закона за
собствеността – гр.д. № 234/1986 г. на Районен съд „Девети септември“ с предмет
собствеността на процесния имот и изплащане на пропуснати ползи, произтичащи от
владението. Съдът се произнесъл, че Т. не отговарял на изискванията по чл. 76 ЗС,
поради което искът му бил отхвърлен.
През 1998 г. майка му декларирала имота в Столична община, дирекция „Приходи
и администриране на местни данъци и такси“, отдел МДТ „Витоша“ с декларация №
1
121455/16.10.1998 г. поддържа, че от този момент до подаване на исковата молба той и
майка му заплащали данъците за процесния имот.
Твърди, че след влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи майка му подала молба за трансформиране на правото ѝ на ползване
в право на собственост върху процесния имот, съответно за извършване на оценка на
земеделската земя. Със заповед №РД-09-392/22.09.1993 г. на Кметския наместник на
„Витоша“ било отказано изготвянето на оценка. Така постановеният отказ бил
прогласен за нищожен с решение по 25.02.1997 г. на СГС, Гражданска 3-Б колегия. С
редица молби майка му е искала да се извърши оценка на ползваната земя, респ.
същата да бъде заплатена с цел трансформиране на правото на ползване в право на
собственост, но от администрацията на район „Витоша“ отказвали с мотиви, че
предстояло изготвянето на План на новообразуваните имоти за местността,
посредством който щяла да се извърши трансформацията, но такъв план така и не бил
изработен.
Във връзка с това ищецът предприел действия за снабдяването с документи, чрез
които да му бъде издаден констативен нотариален акт за собственост за процесния
имот. В резултат на това му станало известно, че с нотариален акт №90, дело №74/2015
г., имотна партида №338868 на Агенцията по вписванията, процесният имот бил
придобит от ответницата Н. Г. чрез покупко-продажба от лицето Б.Н.К.. Поддъжра, че
посоченият нотариален акт не бил произвел действие, тъй като и към настоящия
момент имотът бил във владение на ищеца. При извършена допълнителна проверка на
сделката, ищецът установил, че лицето Б.К. измамил купувача Г. (ответница по
делото), че е собственик на имота, ползвал е документи с невярно съдържание, за да я
въведе в заблуждение и да осъществи сделката. Лицето Б.К. било осъдено за измама с
Присъда №45/18.02.2019 г., по НОХД №6078/2017 г. на СГС, НО, 28 състав. Предвид
това счита, че нотариален акт №... г., обективиращ договора за покупко-продажба
подлежи на унищожаване по смисъла на чл. 27 ЗЗД. поддържа, че има гр.д.
№48955/2020 г. на СРС, 35 състав за прогласяване нищожността на нотариален акт №...
г., заведено от наследниците на В.н.Т. срещу Н. А. Г..
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответницата Н. А. Г., ЕГН: **********, че ищецът е собственик на
процесни имот с идентификатор .., с площ от 705 кв.м., находящ се във вилна зона
Симеоново-Драгалевци, „Под лифта“, с административен адрес: гр. София, ул. „....“,
без номер, придобит въз основа на давностно владение за периода от 1975 г. до
предявяване на исковата молба – 08.11.2021 г. Иска съдът да признае, че ответницата е
придобила процесния имот чрез измама.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения особен представител, е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че
майката на ищеца не е придобила правото на вечно позлване, както твърди ищецът, а
правото да обработва имота, съгласно текста на представената с исковата молба
декларация. В декларацията също така било посочено, че земята е предоставена на В.Т.
по ПМС №21 за обработване като пустеещо място с решение на ИК на СГНС, но по
делото не било представено удостоверение, което се издавало на всяко лице след
решението на ИК на СГНС, с което се удостоверявало предоставянето на земята за
обработване. Поддържа също така, че в ПМС №21 било предвидено, че земите се
давали безплатно за вечно ползване, което право преминавало върху наследниците на
лицето, при положение че и те ги обработват. По силата на цитираното постановление
преотстъпването на земята на трети лица било невъзможно. Поддържа, че предявеният
през 1986 г. иск от В.Т. бил за нарушено владение от страна на майката на ищеца, което
пък изключвало нейното владение върху имота към посочения момент. Поддържа, че
2
ищецът не е могъл да придобие право на собственост върху предоставена за ползване
земя, тъй като това право било прекратено на основание §4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. На
основание §4б, ал. 3, изр. трето ПЗР на ЗСПЗЗ ползвателят не можел да придобие право
на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градове с население над 300 000
жители, които условия били изпълнени в процесния случай. Не били налице
доказателства за идентичност на имота, предоставен за обработване от Т., а именно
имот с площ от 800 кв.м. в м. „Под лифта“, и процесния имот с идентификатор ...
Ответницата поддържа, че предявеният иск по чл. 27 ЗЗД бил недопустим,
доколкото ищецът твърди, че именно ответницата Г. е била въведена в заблуждение от
лицето Б.К. да сключи договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№... г., поради което на основание чл. 29 ЗЗД единствено ответницата имала право да
иска унищожаване на сделката. Също така от представените доказателства не можел
да се направи извод, че лицето Б.К. не е бил собственик на процесния имот към
момента на продажбата.
Съобразно наведените твърдения в исковата молба и формулирания петитум,
ищецът същият иска съдът да постанови унищожаване на договора за покупко-
продажба на процесния имот, обективирана в нотариален акт №... г. на нотариус М.Д.-
С., с рег. №621, сключен между Б.Н.В., в качеството му на продавач, и Н. А. Г., в
качеството на купувач. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗЗД,
съгласно който унищожаване на договора може да иска само страната, в чийто интерес
законът допуска унищожаемостта, както и изложените от ищеца твърдения в исковата
молба, че лицето Б.В. е въвел в заблуждение ответницата Н. Г., съдът намира, че
единствено Н. Г. има право да иска унищожаване на договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №... г. на нотариус М.Д.-С., с рег. №621, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 27, предл. трето ЗЗД се явява недопустим,
поради което
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл. 27, предл. трето
ЗЗД по предявения от М. А. иск за унищожаване на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №... г. на нотариус М.Д.-С., с рег. №621.
В тази част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗС следва да докаже по делото пълно и главно следните правопораждащи правото
му факти: да установи, че е имал качеството на владелец и че е упражнявал
непрекъснато в продължение на 10 години в периода преди 08.11.2021 г. фактическата
власт върху процесния недвижим имот с намерение да го свои, като УКАЗВА на
ищеца, че за посоченото обстоятелство не сочи доказателства.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 183, ал. 1, изр. първо ГПК в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение да завери представените от него с
исковата молба документи като писмени доказателства, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение на дадените указания, същите ще бъдат изключени от доказателствената
съвкупност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по чл. 192, ал.
1 ГПК и чл. 190 ГПК да бъдат изискани посочените в исковата молба документи,
доколкото същите са неотносими към разрешаването на правния спор, предмет на
делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи препис от Удостоверение №961/18.02.1967 г.
3
на ИК на СГНС.
ДА СЕ ИЗИСКА препис от исковата молба по гр.д. № 48955/2020 г. по описа на
СРС, 35 състав, както и да се изиска справка относно страните, предмета и етапа, на
който се намира делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника
ищецът да бъде задължен да представи посочените в отговора на исковата молба
документи.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2023 г.
от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4