Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260533
гр.
Пловдив, 20.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7482/2020 г. по
описа на РС-ПЛОВДИВ,
XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Арх Ситистрой“
ЕООД, седалище и адрес на управление :
гр.Пловдив, Околовръстен път, база Хъс, представлявано от С.В.П., против
Наказателно постановление № 16-002992 от 13.11.2020 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.63, ал.2 във вр. ал.1 от Кодекса на труда на основание чл.414, ал.3 от КТ
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, изпраща представител адв.Ир.К. от АК-Пловдив, която поддържа жалбата
по направените в нея оплаквания.Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
представител, Началник отдел АИПО Н. К., с пълномощно по делото, която моли
наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При извършена проверка на 17.09.2020 г. в часовия
диапазон от 14:00 ч. до 15:30 ч. на строителен обект –многофункционална жилищна
сграда „Азалия парк“, намиращ се в гр.Пловдив, бул.България, УПИ I -501.569 кв.14 по плана
на жилищен парк Марина Север, гр.Пловдив, с изпълнител дружеството жалбоподател
„Арх Ситистрой“ ЕООД е установено, че на обекта работи като *** С.Г.М. ЕГН **********.
В разговор и в попълнената от него декларация по чл.402, ал.2 от Кодекса на
труда С.М. е декларирал, че работи на обекта от 20 дни с рабтоно време от 08:00
ч. до 17:00 ч. с уговорено трудово възнаграждение 550 лв. на месец.
По повод извършената проверка от страна на
проверяваното дружество е представено за С.Г.М. трудов договор №
1421/16.09.2020 г., справка за приети и отхвърлени уведомления за регистрация
на трудов договор в ТД на НАП Пловдив от 17.09.2020 г., 19:37 ч.
Във връзка с направената проверка на проверявания
обект и с оглед събраните в хода й документи било установено, че на 17.09.2020
г. на строителния обект от страна на дружеството е допуснат до работа като
работник строителство С.Г.М. без на същия преди постъпването му на работа да му
е било предоставено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на
НАП.
С оглед направените констатации било установено,
че от страна на дружеството е осъществено нарушение на чл.63, ал.2 вр.
чл.63,ал.1 от КТ, поради което и на основание чл.414, ал.3 от КТ му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства –
показания на разпитания в качеството на свидетел акотсъставител Д. Х. Д., на
св. С.Г.М., копие на декларация от 17.09.2020
г., по чл.402, ал.2 от КТ, справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, копие на Заповед № ЧР
1525/09.11.2020 г., Заповед № З-0058/11.02.2014 г.
Пред съда актосъставителят потвърди направените в
съставения от него акт за установяване на административно нарушение
констатации.
Неговите показания, внасят яснота относно
обстоятелствата, при които е извършена проверката, проведения разговор с
работника, възприетото от проверяващите, същите са в съотвествие с приложената
към преписката декларация от 17.09.2020 г., в която работникът е посочил
продължителност на работния ден, получавано от работника трудово
възнаграждение. По тези въпроси в същата насока са и показанията на св.С.Г.М..
При извършената впоследствие документална проверка
е представен трудов договор с работника от 16.09.2020г., както и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 19:37 часа - т.е. след проверката. Видно от
АУАН № 16-002992/07.10.2020г. е прието , че дружеството е
извършило нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, а именно,
че е допуснало до работа лице, преди да му връчи копие от уведомлението до НАП.
Съдът дава вяра на
показанията на св. Д., като намира същите за последователни, логични и в съответствие
с писмените доказателства, посочени по-горе.
Съдът дава вяра и на
показанията на св. Сл.М., като намира същите в пълно съответствие с представения трудов
договор от 16.09.2020 г. Правилно свидетелят сочи, че е имал сключен трудов
договор, не граждански договор, каквато е защитната позиция на ответната
страна.
Що се касае до
собственоръчно попълнената от него декларация от 17.09.2020 г., според която
към момента на постъпване на работа в дружеството работникът не е бил
предоставил трудова книжка, следва да се отбележи, че това не може да бъде
извинително и да доведе до основание за отпадане на
административнонаказателната отговорност на работодателя. Задължение на
работодателя е да изиска всички
необходими документи за сключване на трудов договор с работника. В този смисъл
са и възраженията направени срещу съставения АУАН, които съдът намира за
напълно неоснователни по същите съображения.
Несподеляемо е
оплакването, че на процесната дата работникът въобще не е бил допуснат до
работа, а му е бил провеждан инструктаж. Това оплакване въобще не се подкрепя
от показанията на разпитаните свидетели –нито от разпита на актосъставителя,
присъствал на проверката, нито от разпита на самия работник, който заяви, че на
процесната дата е работил на посочения строителен обект.
От изложеното съдът
намира, че правнорелевантните факти се установяват от събраните по делото
доказателства. Установява се, че проверката на обекта е била от 14:00 ч. до
15:30 ч., а също и че С.М. е бил на
обекта и е работел като работник строителство при договорено с дружеството -
като работодател, 20 дни и е получавал
възнаграждение. Правилно и безсъмнено е установено от проверяващите, че този
работник фактически е бил допуснат на строителния обект и е работил в на
17.09.2020 г. по време на проверката. Няма спор и всички събрани доказателства
еднозначно свидетелстват за това, че при проверката този работник е бил
допуснат до работа на обекта без да му е връчено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. По делото е приложено копие от посоченото уведомление,
видно от което същото е постъпило по електронен път в НАП, часове след
приключване на проверката. Това са релевантните факти и обстоятелства, които
формират извода спазил ли е работодателят изискването на чл.63 ал.2 от КТ или го е нарушил.
Приложените справки
от ТД на НАП за това, че на работника е било изплащано възнаграждение на основание
граждански договор, не могат да доведат до обратния извод и до опровергаване на
установената фактическа обстановка. При наличие на сключен трудов договор от
16.09.2020 г., както и подадено уведомление до НАП на 17.09.2020 г. часове след
провеждане на проверката, очевидно е, че работникът е престирал труд по трудов
договор, не по граждански договор на 17.09.2020 г. Поради това и тъй като същия
към деня на проверката на същия не му е било връчено и уведомлението до НАП във
връзка със сключения трудовдоговор, то налице е осъществен състав на нарушение
на чл.63, ал.2 от КТ.
Предвид изложеното
съдът прие, че материалният закон е приложен правилно. Правилно е приложена и
съответната на нарушението санкционна разпоредба.
В чл.63, ал. 1 от КТ е разписано като задължение на работодателя да предостави на работника
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като в чл.63, ал.2 от КТ изрично е разписано, че работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. В случая
работодателят е нарушил именно това ограничение в чл.63, ал.2 от КТ, тази забрана да допуска до работното място работника, докато не изпълни
по отношение на него задължението си по чл.63, ал.1 от КТ.
Не се споделят
оплакванията, изложени в жалбата за неправилност на материлноправната норма,
посочена за нарушена в АУАН и НП.
Трудовият договор е основополагащ за възникване на трудовоправното отношение.
Подаването на уведомлението е последващ акт, който работодателят следва да
направи. Но за да изпълни в пълен обем работодателят си задължението по
чл.63,ал.1 от КТ следва на работника да връчи както екземпляр от трудов договор,
така и изпратеното до съответното ТД на НАП уведомление. Едва след това същият
следва да допусне до работа работника. Невъзможно е работодателят да бъде
санкциониран за нарушение на чл.62,ал.1 от КТ както се изтъква в жалбата, тъй
като няма данни трудов договор да не е сключил или да не е връчил такъв на работника. Има данни обаче да не му връчил
копие на уведомление по чл.62,ал. 3 от КТ. Като не е сторил това, то налице е именно
нарушение на чл.63,ал.2 от КТ.
Правилно и законосъобразно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Предвидената имуществена санкция е в размер от 1500 до 15000 лева. Същата е наложена в минимален размер и според съда е достатъчна,
за да изпълни целите на наказанието.
При провека относно
спазване на процесуалните изисквания при съставяне на АУАН и издаване на НП,
съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. Спазени са сроковете,
предвиден в чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни лица. В тази
връзка към преписката са приложени и копия на Заповед № ЧР 1525/09.11.2020 г., Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Нарушението
е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се
състои и да организира защитата си, което жалбоподателят е реализирал в пълен
обем. Не се споделят оплакванията, изложени в жалбата за неяснота на описание
на нарушението. В АУАН и НП ясно е посочено мястото, датата и обстоятелствата,
при които е протекла проверката, както и
че е установено, че С.М. работи. Посочено е също какви са били събраните в хода
на проверката доказателства. Несподеляеми са оплакванията, че актосъставителят
се е позовал само на декларацията по чл.402 от КТ. Налице е също освен
посочената декларация и представено
уведомление до НАП с дата, съвпадаща с датата на проверката, но изпратено след проведената проверка. Приложен е и трудов
договор за работника. Изискани са от страна на проверяваното лице и други доказателства
с оглед пълното изясняване на фактическата обстановка.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този
вид.
По изложените съображения съдът намира, че
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и при направено изрично искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на административнонаказващия
орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, чийто размер бе определен от съда, съобразявайки
правната сложност и броя на заседанията за разглеждане на делото.
Поради изложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16-002992 от 13.11.2020 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив, с което на „Арх Ситистрой“ ЕООД, седалище и адрес
на управление : гр.Пловдив, Околовръстен път, база Хъс, представлявано от С.В.П.,
ЕИК ********* за нарушение на чл.63, ал.2 във вр. ал.1 от
Кодекса на труда на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „Арх Ситистрой“ ЕООД,
седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, Околовръстен път, база Хъс,
представлявано от С.В.П., ЕИК *********
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :……………………..
Вярно с оригинала! МК