Решение по дело №1233/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили в Република България.

Образувано е по жалба на Р. В. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], к-с „Лазур“, [адрес], с която е оспорил заповед № РД-01-172/29.06.2023г., издадена от Командира на военно формирование №32890-Бургас. С оспорената заповед за нарушаване на военната дисциплина, на основание чл.242, т.1 и чл.244, т.1 от ЗОВСРБ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при неспазване на целта на закона. Посочва, че назначената комисия е излязла извън определения предмет на проверката, като е проверила и „Книга за проверки на дежурно-вахтената служба в радиоцентър в радиопредавателен център на военно формирование 54960-Бургас“. Счита, че не е нарушил разпоредбата на чл.184, т.6 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, той като е длъжен да извършва проверки, но няма задължение резултатите от тези проверки да ги вписва в посочената книга. В заключение посочва, че има неяснота на текстовото описание на нарушението, несъответствие между описанието на нарушението и посочената за нарушена правна норма, няма обвинение за виновно неизпълнение на съществуваща правна норма, няма мотиви за нарушение, обуславящо налагане на наказание, фактическата обстановка е неточна и непълна, не е посочено настъпване на вреди и вредни последици. Иска се от съда да отмени заповедта.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, счита че проверящите са допуснали нарушение като не са отразили запис в книгата, която твърдят, че са проверили, сочи нарушения на Приложение № 1 към чл.6, ал.2, т. 2,3,10,11,12 от Устава на въоръжените сили в хода на проверката, както и разминаване на свидетелските показания на мястото на проверката, неправилно е наказан за нарушение, извършено от негови подчинени, след като е установено, че подчиненият не е извършил нарушение, въпросните лични вещи са съхранявани в спално помещение, което не е охранявано от смисъла на чл.243, ал.9 от Устава на въоръжените сили, вписаната за нарушена разпоредба на чл. 184, касае дейността на зам. командир на батальон, а задълженията на длъжността му са регламентирани в чл.155 от Устава, поради което оставало неизяснено наказанието на основание чл.184, т.6 или чл. 234, ал.9 от Устава, или поради недоказани съмнения е наложено. Счита заповедта за незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Ангажира доказателства. Не претендира заплащане на разноски.

Ответникът – Командир на военно формирование 32890-Бургас, се представлява от юк Т., надлежно упълномощена. В писмено становище посочва, че установеното нередовно водене на дневника за проверките в радиопредавателния център не е инцидентно, а е в съответствие с целта на проверката –установяване на причините, които са довели до нарушаване на военната дисциплина. По повод на твърдението на жалбоподателя, че е правил ежемесечни проверки, които е отразявал в друга книга, находяща се в оперативния дежурен център на военното формирование, ответникът посочва, че наказанието е за това, че военнослужещи, за които жалбоподателят отговаря са нарушили военната дисциплина, при това с негово знание е при проявено пасивно поведение от него. Непопълването на дневника било потвърждение на изводът, че е допуснал небрежност в упражняване на командните си задължения по чл.184, т.6 от УВСРБ. Изразява несъгласие с твърдението за нарушение на чл.144 от ППЗОВРСБ. В заключение посочва, че видът на наказанието е съобразен с тежестта на извършеното нарушение. В съдебно заседание иска да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че не се констатират основания за оспорване по чл.146 от АПК, компетентността на издателя е безспорна, заповедта е издадена в законоустановената писмена форма, процедурата не е нарушена, тъй като проверка не е задължителна, правилно е установена фактическата обстановка, заповедта съответства на целта на закона, при налагане на наказанието са взети под внимание похвали и награди и е избрано най-ниското по степен наказание, което не носи съществени вредни последици, не се отразява на кариерното развитие и неговата цел е превенция и затягане на дисциплината, с оглед предотвратяване на подобни неблагоприятни прояви. Представя административната преписка и ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски за изготвената съдебно-почеркова експертиза и юрисконсултнско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от правна и фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. В. Г. е капитан ІІІ ранг и заема длъжност „Заместник-командир“ на военно формирование 54960-Бургас. По делото е представена типова длъжностна характеристика на заместник командир на център с рег. № І-714/18.02.2019г., която е била връчена на жалбоподателя на 04.06.2019г. Представен е служебен картон, от който е видно, че до настоящия момент Р. В. е награждаван с „благодарност“ и „грамота“ 10пъти от 2011г. и не е наказван.

На 27.03.2023г. в радиопредавателен център на военно формирования 54960 –Бургас и извършена проверка, при която са установени 2бр. преносими компютъра в дървен трикрилен гардероб, намиращ се в склад в сградата на центъра. За проверката е съставен констативен протокол.

В тази връзка е последвала Заповед № РД-01-110 от 03.05.2023г. на командира на военно формирование 32890-Бургас. С нея е назначена комисия, която да извърши проверката и е определена задача: да се изяснят обстоятелствата, при които е настъпило нарушението, да се установи естеството, причините, довели до настъпване на нарушението, да се установи наличието или липсата на вина в личния състав на проверяваното военно формирование и при данни за такава да се изготви предожение за дисциплинарна и /или имуществена отговорност. Определен е срок на проверката 04.05.2023г. -26.05.2023г. Срокът на проверката е променен с две последващи заповеди до 02.06.2023г. и до 09.06.2023г.

Приложено е обяснение от жалбоподателя от 19.05.2023г., в което по повод на извършената проверка на 27.03.2023г., освен повторение на направените констатациите с нея посочва, че при разпит на военнослужещите се уточнило, че извършеното е неволно и неумишлено. В обясненията си главен старшина С. посочва, че е донесъл лаптопа след ремонт преди седмица, но забравил да си го вземе. В обясненията си матрос С. посочва, че лаптоп Леново е негов и го донесъл в началото на 2023г., за да гледа филми в почивката от наряда.

На 26.05.2023г. иззетите вещи са върнати на собствениците. Във връзка с докладна записка с рег.№ 434р-1708/25.01.2022г. относно извършена проверка на работата на жалбоподателя по преписка №434 ЗМ-31/2022г. по описа на управлението е издадена Заповед №434з-92 от 26.01.2022г., с която е разпоредена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.01.2022г.

С постановление от 06.06.2023г. военен прокурор при Сливенската военноокръжна прокуратура е постановил отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка вх.№ 146/2023г. В него е приел, че в УВСРБ няма забрана за внасяне на лична компютърна техника в района на военното формирование, както и не са установени данни за нарушение на чл.115, ал.1, т.2 от УВСРБ и направил заключение за липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Проверката е приключила с протокол № 3739/20.06.2023г., в който са конкретизирани като нарушители на военната дисциплина трима нарушители, сред които е жалбоподателя. Описано е нарушението, като е посочено, че на 27.03.2023г., представители на РС „Военна полиция“- Сливен извършили проверка на страши матрос 2-ри клас В. Д.- дежурен радиотелеграфист в радиопредавателен център на военно формирования 54960 –Бургас и установили 2 преносими компютъра в дървен трикрилен гардероб, намиращ се в склад в сградата на центъра. На 26.05.2023г. компютрите били иззети и на 01.06.2023г. върнати, като в тях не е установена информация за служебни документи или класифицирана информация. В изисканите обяснения жалбоподателят е описал действията на военна полиция от 27.03.2023г. В описанието е посочено, че е извършена проверка на книгата за проверка на дежурно-вахтена служба в радиоцентър в радиопредавателен център на военно формирование 54960-Бургас с цел установяване на извършвания контрол на изпълнението на службата от денонощния наряд и е установен последен запис от 15.02.2022г. Прието е, че за периода от 15.02.2022г. до 08.06.2023г. няма данни за организирани или извършвани проверки от жалбоподателя. За нарушена е посочена разпоредбата на чл.184, т.6 от УВС на РБ. Направен е извод за знание от страна на жалбоподателя, че старшина С. е донесъл и съхранявал в охраняван от денонощния наряд обект лична вещ, което приели за нарушение на разпоредбата на чл.243, ал.9 от УВСРБ и по точно, че жалбоподателят не е предприел необходимите действия за преустановяване на нарушението на посочената разпоредба. Описани са вредни последици от нарушението и данни за вината на нарушителите, направено е предложение за реализиране на дисциплинарна отговорност на посочените за нарушители лица.

На 28.06.2023г. е съставен протокол за проведена беседа с рег. № 3915/28.06.2023г. в присъствието на председателя на комисията за запознаване със събраните доказателства, които дават основание за изготвяне на протокол за служебна проверка №3739/20.06.2023г., в което е посочил „ не съм съгласен с наказанието“.

По делото е представено копие на Книга за отразяване на резултатите от извършени проверки. Направени са вписвания за проверки от 29.08.2022г., 04.08.2022г., 20.09.2022г., 06.10.2022г., 28.11.2022г., 28.12.2022г. 27.01.2023г., 14.02.2023г., 08.03.2023г., 12.04.2023г., 22.05.2023г., 21.06.2023г., 28.07.2023г., 30.08.2023г., 28.09.2023г., в които не са отразени забележки от страна на жалбоподателя.

Представено е и копие от Книга за отразяване на проверките на радиопредавателен център при в.ф. 54960-Бургас. В книгата са отразени записи от 04.08.2023г. до 29.09.2023г.

Адмистративният орган е приел от фактическа страна за установено, че на 27.03.2023г. при извършена проверка са открити 2бр. преносими компютри в гардероб, находящ се склад в радиопредавателен център на военноформирование 54960-Бургас, собственост на главен старшина К. Б. и матрос 3-ти клас С. С.. На 26.05. и 01.06.2023г. компютрите били върнати на собтвениците без на тях да са установени служебни документи. В хода на проверката е прегледана книгата за проверка на вахтената служба в радиоцентър в радиопредавателен център на военно формирование 54960, при което е установено, че от 15.02.2022г. до 08.06.2023г. няма вписвания за извършени проверки. Посочено е, че жалбоподателят на основание чл.184, т.6 от УВСРБ е длъжен: „да организира подготовката на личния състав от денонощния наряд, да проверява най-малко един път в месеца вътрешния ред и изпълнението на службата от денонощния наряд, като резултатите докладва на командира“, която разпоредба е нарушена, тъй като жалбоподателят не е извършил лично или организирал проверка на изпълнение на службата от денонощния наряд. Административният орган се позозава на Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка с вх.№146/03.04.2023г. по описа на Военно-окръжна прокуратура, от което извежда, че жалбоподателят е знаел за обстоятелството,че главен старшина С. е донесъл и съхранява в охраняван от денонощния наряд обект лична вещ-компютър. Въз основа на това обстоятелство е прието, че жабоподателят в качеството си на заместник –командир не е предприел необходимите действия за преустановяване на нарушението по чл.243, ал.9 от УВСРБ, както и че преносимите компютри в охраняван от денонощния наряд обект с техните характеристики могат да се разглеждат като устройства за заснемане на аудио и видеозаписи, което е предпоставка за нарушаване на чл.115, ал.1, т.2 от УВСРБ.

В заключение е прието, капитан ІІІ ранг Р. Г. В. на длъжност „заместник командир“ на военно формирование 54 960 е извършил нарушение на чл.184, т.6 от ЗОВС, което предствлява нарушаване на военната дисциплина по смисъла на чл.242, т.1 и на основание чл.244, т.1 от ЗОВСРБ се налага дисциплинарно наказание „забележка“ на. Със същата заповед при същата фактическа обстановка и правно основание е наложено същото наказание на главен старшина К. Б. и матрос 3-ти клас С. С..

По делото са разпитани свидетели – Я. Й. и Д. С. и двамата са участвали в извършването на проверката, назначена със заповед на административния орган.

Свидетелката Й. посочва, че в хода на проверката са проверката са проверили книгата за дежурствата на оперативния център и са установили, че последният запис бил от март месец 2022 г., на майор Т.. След предявяване на книгата в съдебно заседание свидетелката посочва, че към момента на извършване на проверката месец юни 2023г., последният запис е бил под № 25 от 23.03.2022 г., записите с номера 26, 27, 28, 29 и следващите не били налични.Книгата за проверката на оперативните не я е проверила.Запис за конкретната проверка не са вписали в проверената книга, тъй като запис се правил при проверка на дежурновахтената служба, а те не са извършвали такава.

Свидетелят С. посочва при предявяване на Книга за отразяване на проверки на радиопредавателен център на Военно формирование 54960, че последният запис при извършване на проверката е бил на майор Т. под номер 25 на лист 65 по делото, други записи към момента на проверката нямало. По отношение на книга с рег. № 22/17 на лист 61 по делото посочва, че тя е за проверка на старшето формирование, като записите са от командира на по-старшето Военно формирование, на което е подчинено формированието, в което служи жалбоподателят. Тази книга не я е видял в радиопредавателния център. На въпрос на жалбоподателя отговаря, че радиопредавателния център е подчинен на оперативния дежурен по Военно формирование 54960, което изпълнява и докладва на командира на Военно формирование 32890. Оперативното дежурство било пряко подчинено на Военно формирование 54960. Когато командирът на Военно формирование 54960 и заместник-командирът извършват проверка не може да каже дали отразяват в книгата с рег. № 22/17, находяща се на лист 61. По време на проверката на книгата на предавателния център на лист 69 от делото присъствали той, свидетелката капитан-лейтенант Я. Й., дежурният и помощник-дежурният на предавателния център, за което уведомил жалбоподателят и заместник-командира на Военно формирование 32890.

В книгата за проверка на радиопредавателния център на Военно формирование 54960 последният запис бил на майор Т., а от декември 2021 г. формированието не е на подчинение на майор Т..

Изготвена е съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписите от името на кап.-лейтенант Петавраджиева от № 24 до №33 в Книга за отразяване на проверките на радиопредавателен център при в.ф. 54960-Бургас и подписите до №23-14.01.2022г. са изпълнени от различни лица.

Съдът като взе предвид фактическата обстановка, счита за установено от правна страна следното:

Заповедта е издадена на 29.06.2023г., жалбата е подадена 06.07.2023г., поради което е в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от Командира на военно формирование 32890-Бургас. Съгласно чл.248 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се налага от преките командири (началници). В случая е наложено дисциплинарно наказание "забележка" от Командира на военно формирование 32890-Бургас, на което е подчинено военно формирование 54960, където жалбоподателят е зам. командир. Видно от представената длъжностна характеристика в частта „Организационни връзки и взаимоотношения“, т.2 е вписано, че зам. командирът е непосредствано подчинен на командира на Регионален оперативен център-Бургас. В този смисъл прекият командир е командирът на Регионален оперативен център-Бургас, но съгласно разпоредбата на чл.137, ал.7 от ППЗОВСРБ преките командири (началници) и ръководители на съответните структури могат да налагат и дисциплинарните наказания, които са в правомощията на подчинените им длъжностни лица, съдът прави извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, тъй като командирът на военно формирование 32890-Бургас е висшестоящ спрямо военно формирование 54960. Не е налице основание за оспорването по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е издадена в надлежна писмена форма. От обстоятелствената част на оспорваната заповед, с оглед неясното изложение на фактите, не дава възможност да се установи кое точно поведение на Г. е съставомерно от обективна и субективна страна и е квалифицирано като дисциплинарно нарушение. От една страна е посочено, че не е изпълнил задължението си да попълва книгата за проверки, а от друга, че не е предприел действия за преустановяване на нарушение по чл.243, ал.9 от УВСРБ, посочените неизпълнения на задължения са свързани с различно време и място на извършване на нарушението, което не е посочено. В заповедта не е посочена връзката между отделните действия и бездействия и как са повлияли, за да се постигнат вредните последици или неотразяването на проверките може ли да доведе до преустановяване на нарушение по чл.243, ал.9 от УВСРБ. Извън изложените фактически установявания липсва краен извод и описание от обективна и субективна страна на нарушението. Фактическата необоснованост и противоречивост на дисциплинарното обвинение съставлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и специалната норма на чл. 148 от ППЗОВСРБ, което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед без да е необходимо обсъждането на съответствието му с материалните разпоредби на закона. Налице е основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Дисциплинарното производство е започнало съобразно изискването на чл.246 ал.1 от ЗОВСРБ със заповед № РД-01-110/03.05.2023г. на командира на военно формирование 32890 Бургас. При назначаването на комисията е изпълнено изискването по чл.142 от ППЗОВСРБ, според което за председател на комисията за извършване на служебната проверка се назначава военнослужещ с военно звание, равно или по-високо от това на нарушителя. За дейността си комисията е изготвила протокол рег. № 3739/20.06.2023г., отговарящ на изискванията по чл.143 от ППЗОВСРБ. От приложения протокол от 28.06.2023г. се установява, че е спазено процесуалното изискване по чл.144 от ППЗОВСРБ за провеждане на беседа от дисциплинарния орган с нарушителя след приключване работата на комисията. В протокола жалбоподателят е вписал: „не съм съгласен с наложеното наказание“. След проведеното изслушване командирът при спазване правилото на чл.146 ал.1 от ППЗОВСРБ е издал обжалваната заповед. Дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ. При издаването на заповедта съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид горните констатации съдът приема, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не е налице основание за оспорването и по чл.146 т.3 от АПК.

По отношение на материалния закон

Съгласно чл.242 т.1 от ЗОВСРБ нарушение на военната дисциплина е неизпълнение на задължение по военната служба. Задълженията по военната служба, съгласно чл.178 ал.1 от ЗОВСРБ, имат за свой източник уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. В процесния случай, като източник на неизпълненото от жалбоподателя задължение, е посочен чл.184, т.6 от УВСРБ, който визира задължение: „да организира подготовката на личния състав от денонощния наряд, да проверява най-малко един път в месеца вътрешния ред и изпълнението на службата от денонощния наряд, като резултатите докладва на командира“. В посочената разпоредба обаче са разписани допълнителни задължения на Заместник-командира на батальона освен общите задължения на командирите (началниците). Съгласно §1, т.10 от ЗОВСРБ "Военно формирование" е взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена. В съдебно заседание процесуалният представител на административният орган посочи, че военно формирование 32890 е батальон, на което е подчинено военно формирование 54960, където жалбоподателят е зам. командир. При тези данни вменените задължения в разпоредбата чл.184, т.6 от УВСРБ не отговарят на длъжността, която е установено по делото, че заема жалбоподателя. Доколкото разпоредбата чл.242 т.1 от ЗОВСРБ е бланкетна изисква попълването й с точно относимата правна норма, вменяваща конкретно задължение на наказаното лице с УВСРБ, което в настоящия случай не е съответстващото на длъжността му. В приложената длъжностна характеристика длъжността е посочена като „зам. командир на център“ в Регионален оперативен център-Бургас, поради което отново не може да се направи извод, че тази длъжност съответства на зам. командир на батальон.

Независимо от горното в посочената разпоредба не е описан регламент, задължаващ зам. командира да спазва определен формален ред, включващ попълването на конкретната книга ежемесечно. Напротив задължението е да проверява най-малко един път в месеца вътрешния ред и изпълнението на службата от денонощния наряд, като резултатите докладва на командира. Не е посочено писмено или устно, както и не са налице констатации, че не е осъществено задължението. Отделно е следвало да се посочи, ако е вменено подобно нарушение, касаещо неосъществен контрол за допуснато на нарушение на „вътрешния ред“ от страна на подчинени военнослужещи. В тази връзка не без значение обстоятелството, че не са констатирани в установените преносими компютри служебни документи, включително и класифицирана информация, както и не е констатирано да са използвани или съхранявани с цел аудио и видео записи. Не се установява, тъй като не са представени доказателства от страна на ответника, че вещите са се намирали в охраняван от денонощния наряд обект, доколкото са установени в „склад“ при радио-предавателния център, за да е приложимо нарушението на забраната в чл.243, ал.9 от УВСРБ „ в охраняваните от денонощния наряд обекти да се съхраняват лични и фирмени превозни средства и имущества.“

Жалбоподателят се позовава на т. 2,3,10,11,12 от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 „Организация и извършване на проверка по войсковата служба“ от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Съдът следва да отбележи, че цитираното Приложение е отменено с чл. 16 от Заповед № ОХ-544 от 07.08.2015 г., обнародвано ДВ, бр. 67 от 2015 г., в сила от 01.09.2015 г., поради което не е част от действащата нормативна уредба към момента на извършване на проверката и издаване на заповедта. В посоченото Приложение е формулярът на книгата за проверките, който съответства на приложената по делото книга с рег. № 22/17, находяща се на лист 61, но не е посочено откъде произтича задължението за попълването й конкретно по отношение на жалбоподателя.

ДНО не е изложил фактически обстоятелства за формата на вината, при която е извършено административното нарушение, нито е приел при каква форма на вината е осъществено нарушението, посочена е само формулировката „виновно неизпълнение на служебни задължения“.

За да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение, не е достатъчно да е установен фактът на неговото осъществяване, а следва да бъде извършено виновно. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл – пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост - небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление на вината има свое собствено съдържание, т. е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца - решение № 10553 от 17.08.2017г., постановено по административно дело № 6655/2016г. на ВАС, V о. В оспорената по делото заповед ДНО не е конкретизирал при коя от формите на вина е извършено дисциплинарното нарушение. В посоченото решение на ВАС изрично е указано, че съдът не може да си избира коя от формите на вина съответства на фактите по делото, което пряко произтича от правомощието на съда в производството по оспорване на индивидуални административни актове, в рамките на което се проверява законосъобразостта на акта такъв какъвто е постановен от административния орган, без съдът да може да замества органа в неговата дейност, вкл. и тогава, когато органът поради опущение не е изложил в акта всички правнозначими факти. Съдът е ограничен само до проверката дали приетата форма на вина съответства на доказателствата, но тогава, когато самият орган не е наясно при коя от формите на вина е осъществено нарушението на служебните задължения, е налице незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не е установен субективният елемент на дисциплинарното нарушение. Без значение е какви изводи могат да се направят относно формата на вина от доказателствената съвкупност, щом тази форма на вина не е конкретизирана в проверявания акт.

С обжалваната заповед материалният закон не е приложен правилно, поради което е налице основание за оспорването и по чл.146 т.4 от АПК.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство, но поради непретендирането им не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № РД-01-172/29.06.2023г., издадена от Командира на военно формирование №32890-Бургас по жалба на Р. В. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], к-с „Лазур“, [адрес].

На основание чл. 251 от ЗОВСРБ, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

СЪДИЯ: