Решение по дело №69/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от З. Д. К. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0444-000003/12.01.2024г., издадена от Началник сектор в Пето РУ на МВР към ОД МВР Пловдив, относно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Нямало изложение на мотиви и трябвало да се гадае волята на административния орган за какво се прилага оспорената ПАМ. В разпоредбата на чл.171, б.Б от ЗДвП били предвидени различни хипотези и административният орган имал задължение да се мотивира и обоснове по разбираем начин как е взел своето решение за прилагане на ПАМ. Оспорва се компетентността на издателя на акта. Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като на жалбоподателя се изплатят направените в съдебния процес разноски.

Ответната страна – Началник сектор в Пето РУ на МВР към ОД МВР Пловдив, взема становище по оспорването и счита, че е неоснователно.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.01.2024г. в гр.Пловдив, [улица], посока север към юг, Ст.К.П. – ст.полицай към ОД МВР Пловдив, 05 РУ Пловдив, в присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с бланков №718488, на З. Д. К. за това, че на същата дата – 02,26ч., в Пловдив, на посоченото място, управлява л.а.Мерцедес Е 200, рег.№Х 91 98 К, собствен на И. Л. К. и И. Д. К., и отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за хим. лаб. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, поради което е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

От Началник сектор в Пето РУ на МВР към ОД МВР Пловдив, /В.Тодорова/, упълномощен със Заповед №317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОД МВР Пловдив във вр. със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МрВР, е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0444-000003/12.01.2024г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН с бланков №718488 от 12.01.2024г. и са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му. Въз основа на съставената заповед е иззето СУ МПС №*********, а заповедта е връчена на адресата си на 19.01.2024г., видно от приложената към същата разписка.

Видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена на 24.01.2024г. в деловодството на съда.

По делото е представена Заповед №317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОД МВР Пловдив, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и началници на сектори/групи Охранителна полиция в РУ. В изпълнение указанията на съда от з.з. с писмо вх.№1849 от 11.03.2024г. е посочена конкретната длъжност на издателя на акта, както и същата се установява от представената по делото Заповед за преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност в МВР.

По делото е представен издаден талон за изследване №0182688 с изрично отбелязване от проверяваното лице, че отказва да даде проба за изследване. В преписката са представени Докладна записка от 12.01.2024г., справка за нарушител/водач, постъпило възражение по съставения АУАН и докладна записка от 22.01.2024г., с която то е обсъдено, а също и молба от 17.01.2024г., касаеща връчване на АУАН, която също е разгледана и по нея има произнасяне с Докладна записка от 23.01.2024г.

Със Заповед №317з-11675-31 от 31.12.2021г. на Директор ОД МВР Пловдив са оправомощени поименно длъжностни лица, които да съставят АУАН и използват технически средства и системи за извършване на измерване и контрол и осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

Представена е и ЗППАМ №24-0444-000004/12.01.2024г. – относно налагане на ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, която не е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОД МВР Пловдив, както и при установената длъжност на издателя.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Неоснователно е възражението в жалбата, че не са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, доколкото няма спор относно установеното в АУАН. В словесното изписване на нарушението ясно е посочено, че водачът на МПС е отказал да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълни предписанието, за което е издаден талон за изследване, за изследване за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Изрично е посочено в заповедта, че се издава на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, като това се установява както в титула на заповедта, така и в самия диспозитив, като по отношение на посоченото правно основание няма неяснота или разминавания. Изрично е посочено и че нарушението е с правна квалификация по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като така - с оглед и на пълното фактическо описание дата, час и място на осъществяване, вкл. и обстоятелства относно издаден талон, са изпълнени са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК за издаване на фактически и правно обоснован административен акт. Следва да се отбележи, че относно срока на мярката административният орган е посочил крайния определящ момент на срока – до решаване на отговорността, както и максималния срок, за който мярката се прилага– не повече от 18 месеца, независимо от приключване на административнонаказателното производство. С оглед на законовата регламентация и изричното посочване на съответната норма в диспозитива – 171, т.1, б.Б от ЗДвП, в случай на окончателно решаване на въпроса за отговорността на лицето в рамките на 18 месечния период, мярката ще бъде преустановена, а ако отговорността не бъде установена в този 18 месечен срок, то именно поради последното мярката ще преустанови своето действие. В този смисъл няма допуснато нарушение при определяне срока на ПАМ, доколкото определеният срок е законосъобразен, не създава несигурност за страните, както и не се търси и възприема различно тълкуване на срока на действие на мярката.

Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. Заповедта е издадена на Зл.Д.Костов, за който не е спорно, че бил водач именно на посочения лек автомобил. В случая ПАМ е приложена във връзка с безспорния факт, че водачът е отказал да бъде тестван за евентуална употреба на алкохол. Жалбоподателят не оспорва описаната фактическа обстановка, като следва да бъде отбелязано, че е без значение причината, поради която е отказано да бъде извършена проверката, тъй като в закона не са предвидени изключения и не са посочени обстоятелства, при които може да бъде направен отказ. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не изисква кумулативното наличие на две хипотези – отказ за проверка с тест и отказ да се извърши химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол в кръвта, поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. За налагането на ПАМ е достатъчно констатирането от контролните органи на наличието на само един от двата отказа за проверка употребата на алкохол и е ирелевантно обстоятелството дали в действителност водачът е употребил или не е употребил алкохол. Управлението на МПС е високо рискова дейност, при която водачите следва да се спазват строго правилата с оглед избягването на произшествия. При поискване от контролните органи водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да му бъде извършена проверка и по двата, предвидени в закона начина на проверка на употребата на алкохол. В настоящия случай се установя безспорно основният значим за спора факт – отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол, което е достатъчно условие за приложението на процесната принудителна административна мярка.

Принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат въз основа на констатациите по съставен АУАН, а доколкото тези констатации не са спорни, то АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, като е без значение в настоящото производство обстоятелството дали административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена, тъй като производството по прилагане на ПАМ и това по ЗАНН имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши друго противоправно деяние и да преустанови установеното, като тази мярка не съставлява наказание. В този смисъл съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, поради което и обжалваната заповед е съобразена с материалния и процесуалния закон.

Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона, и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, при която административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение на водача, отказал да бъде тестван за употреба на наркотици, а така и да се осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като водач на МПС в допустимите от закона граници.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните правила.

При този изход на производството на жалбоподателя не се дължат разноски.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Д. К. от гр.Ивайловград против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0444-000003/12.01.2024г., издадена от Началник сектор в Пето РУ на МВР към ОД МВР Пловдив, относно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.