№ 5560
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110128959 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Б. Б. М.,
ЕГН ********** срещу /ФИРМА/ отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 7428,61 лева, представлява главница за топлинна
енергия, начислена за периода от м.11.2006г. до 30.04.2019г.,
доставяна в имот находящ се в
**************************, и сумата в размер на 6701,48
лева, представляваща мораторна лихва, за периода от
м.11.2006г. до м.06.2019г.
Ищцата твърди, че е собственик на горепосочения имот
при квота от 5/8 идеални части. Твърди, че след посещение
при ответното дружество и е била представена справка,
1
съдържаща данни за задължения по партидата за периода
от м.11.2006г. до м.02.2024г. Твърди, че не оспорва
дължимостта на сумите за периода от м.05 до м.12.2023г. и
от м.01. и м.02.2024г. За останалите суми твърди, че са
погасени по давност, поради което намира, че за нея е
налице правен интерес от предявяване на исковете, като
титуляр на 5/8 идеални части от съсобствеността.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Ответникът счита исковете за
частично недопустими и което възражение бе уважено от
съда, в каквато връзка производството е частично
прекратено с определението на съда, постановено по чл. 140
от ГПК от 05.12.2024г. Ако съдът в останалата част приеме
исковете за допустими, ответникът заявява, че исковете са
основателни. В тази връзка прави изявление за признание
на исковете. Моли да се счита, че ответникът не е дал повод
за завеждане на исковете и съдът да приложи разпоредбата
на чл. 78, ал.2 от ГПК с оглед отговорността за разноски.
В съдебно заседание ищецът Б. Б. М., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат К. М., който
поддържа исковата молби и с оглед направеното от
ответника признание на иска, моли съда да постанови
решение при признание на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Н., който
2
поддържа отговора на исковата молба и направеното с него
признание на иска. Моли да не се възлагат разноски в
тежест на доверителя му.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи
искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1
ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение
при признание на иска. В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже,
че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от
ГПК, доколкото ответникът признава иска. Признанието
на иска е направено от легитимна страна в процеса, от
представител, при изричен мандат за това, поради което е
породило действие. Признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави. По делото не е спорно, че
ищцата е законен наследник на Д.К.М., починал на
23.07.2017г., и като такъв е титуляр на 5/8 идеални части от
3
правото на собственост на апартамент № 2, находящ се в
****************************, и за който имот, във връзка
с доставяна в имота топлинна енергия, при ответното
дружество е открита партида с абонатен № 139767.
Признава се и факта на изтеклата в полза на ищеца
давност.
Следователно исковите претенции следва да бъдат
уважени.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза и на двете страни, съобразно
уважената/прекратената част от исковете. Ответникът
възразява да му се възлагат в тежест разноски. Твърди, че
признава исковете и не е дал повод за образуване на делото,
поради което намира, че тежестта за разноски в
производството следва да остане за ищеца. В конкретиката
на случая съдът намира, че разноски не следва да бъдат
присъждани на ищеца, а разноските за държавна такса,
доколкото е видно, че ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски в производството с определение
от 05.06.2024г., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да
останат за сметка на съда. Съдът прие, че исковата
претенция е основателна, което формира сила на
присъдено нещо върху това, че ответникът не притежава
право на принудително изпълнение на своето вземане, като
обаче задължителната сила на решението не рефлектира
върху предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК. Затова
4
ответникът има право на разноски и при уважаване на този
иск, ако не е дал повод за завеждането му и ако е признал
иска. Съгласно закона ответникът не дължи разноски,
когато е признал, че вземането не подлежи на принудително
изпълнение, като погасено по давност и преди изтичане на
давността не е предприел действия по принудително
изпълнение – така Решение № 365 от 23.09.2022г. на ВКС по
ч.гр.д. № 3019/2022г. на III ГО, ГК. Това означава, че при
решаване на въпроса за разноските съдът следва да се
съобрази с поведението на кредитора – ако същият, като
кредитор/взискател бездейства, не предприема никакви
мерки, не сочи изпълнителни способи, други искания и
други изявления с процесуални последици за длъжника,
както и за хода на изпълнителното производство
/конституиране на други страни, молби за спиране, молби
за предаване на изпълнителния лист след прекратяване и
др., ако е образувано въобще такова/. След като именно
бездействието на кредитора съставлява предмета на иска
по чл. 124 от ГПК, и макар и да е налице правен интерес за
ищеца от предявяване на иска, признанието на иска в един
исков процес, и в конкретност се съобразява и с преценката
дал ли е повод кредитора за предявяване на иска по
смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК, за да се възлага върху него
тежестта за разноските /Определение № 744/18.04.2023г. по
гр.д. № 1170/2023г. на ВКС, III ГО./ В настоящият случай
давността е изтекла в края на м.04.2022г., много преди
ищцата да се е снабдила с посочената в обстоятелствената
5
част на исковата молба справка. Не се твърди и установява
в производството преди или след като давността е изтекла
кредиторът да е предприел действия за удовлетворяване на
вземането си, да е образувал изпълнително производство
или др. Следователно ответникът не е дал повод за
образуване на настоящото производство, поради и което не
следва в негова тежест да се възлагат разноски, като на
основание чл.78, ал.2 от ГПК и съобразно неговото искане
следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Размера на възнаграждението е дължим на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съдът
го определя в размер на 200,00 лева, съобразно цената на
исковете и правната и фактическа сложност на делото, и
обстоятелството, че производството приключи в рамките
на едно съдебно заседание.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от Б. Б. М., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК *************, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124 от ГПК, че Б. Б. М. не
дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 7428,61 лева,
6
представлява главница за топлинна енергия, начислена за
периода от м.11.2006г. до 30.04.2019г., доставяна в имот,
находящ се в **************************, и сумата в
размер на 6701,48 лева, представляваща мораторна лихва,
за периода от м.11.2006г. до м.06.2019г., поради
обстоятелството, че сумите са погасени по давност.
ОСЪЖДА Б. Б. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *************, сумата в размер на 200,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7