№ 28443
гр. София, 02.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело №
20221110145244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 178396/31.05.2025 г. от ответника
С. С., чрез назначен от съда особен представител – адв. Б., с която се иска изменение на
Решение № 7641 от 25.04.2024 г. в частта, в която съдът се е произнесъл по разноските
присъдени на особения представител.
Във въззивната жалба, инкорпорираща искането по чл.248 ГПК се твърди, че съдът
неоснователно и незаконосъобразно е определил адвокатското възнаграждение на
назначения особен представител. От съда се иска да бъде изменено постановеното решение
като бъде допълнено в частта за разноските, като се присъдят разноски в съответствие с
НМРАВ в размер на 597 лева.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната по молбата страна постъпило становище за
неоснователност на молбата.
Молбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Производството по настоящото гр.д. № 45244/2022 г. е образувано положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. П. С., за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на
дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на
исковете 2974,31 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45244/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав. В постановеното
решение, имащо характер на определение в частта за разноските, съдът подробно е обсъдил
защо намира искането на адв. Б. за увеличаване на определения адвокатски хонорар в размер
на 400 лв. за неоснователно.
На първо място, съдът взема предвид, че с Решение на СЕС по дело С438/22 от
25.01.2024 г. СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф
3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС е посочил,
1
че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е
обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед
гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба, в
случая НМРАВ. Освен това изрично чл.47, ал.6 от ГПК оправомощава съда при определяне
на възнаграждението на особения представител да съобрази фактическата и правната
сложност на делото, като предвижда, че размерът на възнаграждението може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не
по-малко от една втора от него.
За да прецени дължимото възнаграждение, съдът съобразява преди всичко
фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и характера и броя на
извършените процесуални действия.
Настоящият състав намира, че делото не се характеризира с висока фактическа или
правна сложност. Процесуалният представител на ищеца се е явявал в две открити съдебни
заседания и е депозирал писмена защита. Като съобразява особеностите на производството
и на предоставената услуга по осъществяване на процесуално представителство, съдът
намира че определеното възнаграждение на особения представител на ответника е
справедливо и не се налага увеличаването му.
С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивна
жалба вх. № 178396/31.05.2025 г. от ответника С. С., чрез назначен от съда особен
представител – адв. Б., с която се иска изменение на Решение № 7641 от 25.04.2024 г. в
частта, в която съдът се е произнесъл по разноските присъдени на особения представител.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване
на съобщението по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2