№ 2265
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100502439 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2439/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация
София“ ЕАД гр.София срещу решение №18598 от 15.10.2024 г постановено по гр.д.
№30686/23 г на СРС , 119 състав , поправено с решение №23213 от 20.12.2024 г по същото
дело , с което са отхвърлени исковете на въззивника на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Е. П. К. ЕГН ********** му
дължи сумата от 857,79 лева – стойност на топлинна енергия , с която К. се е обогатила за
периода м.05.2016 г – м.06.2018 г ; за офиси №1 , №2 и №3 в гр.София ул.**** сутерен ,
секция №1 , ведно със законната лихва от 26.09.2019 г до окончателното заплащане ; сумата
от 126,63 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.07.2017 г –
22.08.2019 г ; сумата от 18 лева стойност на дялово разпределение за периода м.05.2017 г –
м.06.2018 г, с която ответникът неоснователно се е обогатил , , ведно със законната лихва от
26.09.2019 г до окончателното заплащане сумата от 2,95 лева лихви за забава върху
посочената стойност на дялово разпределение за периода 30.06.2017 г – 22.08.2019 г ; за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.12.2019 г по ч.гр.д.
№54625/19 г на СРС , 119 състав, поправена с разпореждане №20134252 от 20.12.2024 г по
същото дело ; както и “Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на Е. П. К. ЕГН
********** сумата от 400 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е
1
собственик на процесните имоти въз основа на влезли в сила съдебни решения по чл.19 ал.3
ЗЗД . Без значение е дали ответникът е бил изправна страна по предварителния договор и е
плаил всички суми на продавача по него . Ответникът не е подписал договор , но е
потребител на топлинна енергия за небитови нужди и се е обогатил неоснователно със
стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение . СТЕ установява дължимите
суми за сградна инсталация по основание и размер .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът
не е доказал фактическия състав на неоснователното обогатяване , а освен това исковете са
погасени по давност .
Третото лице помагач „Далсия“ ООД не взема становище по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София на 21.10.2024 г и е обжалвано в срок на 23.10.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът е длъжен служебно да даде правилна правна
квалификация на исковете .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че по делото не е доказано ответникът да е бил
собственик на процесните топлофицирани имоти .По делото са представени влезли в сила
решение по чл.19 ал.3 ЗЗД , но няма данни ответникът да е платил в срок продажната цена .
Освен това няма доказателства ответникът да е ползвал реално топлинната енергия за
стопански нужди .
Решението на СРС е частично неправилно .
Не могат да се споделят мотивите на първоинстанционния съд , че ищецът не е доказал , че
ответникът е собственик на процесните имоти . Преди всичко подобно изрично оспорване
липсва в отговора на исковата молба . Ответникът е оспорил другите предпоставки на
неоснователното обогатяване , както и е направил възражение за погасителна давност . Нито
пред СРС , нито пред настоящия съд ответникът не твърди , че не е собственик на офисите .
Отделно , още с исковата молба ищецът е представил влезли в сила съдебни решения по
искове по чл.19 ал.3 ЗЗД , които представляват надлежен документ за собственост на
ответника върху офисите . Видно от съдебните решения , съответните съдилища са
установили , че ответникът като купувач е заплатил на продавача ИЗЦЯЛО продажните
цени за придобиване на имотите – още преди предявяване на исковете по чл.19 ал.3 ЗЗД .
2
Следователно , неприложимо е правилото на чл.362 ал.1 изр.1 ГПК /по което е постановено
и Тълкувателно решение №4/2020 г от 09.05.2023 год на ОСГТК на ВКС/ да се постанови
обявяване на предварителния договор за окончателен под условие купувачът да
заплати/доплати част или цялата продажна цена.
В случая обявяването на предварителния договор за окончателен е станало безусловно .
Факти в обратна насока не могат да се изследват , още повече служебно , от съда в
настоящото производство , което не е по вещен иск , а за задължения за неоснователно
обогатяване от ползване на топлинна енергия и дялово разпределение .
Също неправилно СРС е приел , че в процесната хипотеза на ползване на топлинна енергия
за небитови нужди ищецът трябва да докаже реално ползване от ответника на офисите за
процесния период . Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти
и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза
липсата на договор за продажба, евентуално обуславя липса на основание за получаването
на топлинна енергия по чл.142 ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това , такава е
ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът евентуално е спестил разходи,
които така или иначе е следвало да направи .
Противно на приетото от СРС в случая е без значение дали процесният имот е бил реално
ползван от ответника . В мотивите на Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно
дело № 15 от 2009 г е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. Индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост
3
е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си
част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната
инсталация.
Действително , ответникът би следвало да сключи писмен договор с ищеца , но дори - както
в случая - да не сключи такъв , той се обогатява като спестява неизбежни разходи свързани
с експлоатацията на общите части и на общата сградната инсталация . Ответникът е
съсобственик на цялата вътрешна топлофикационна сградна инсталация , а СТЕ
установява , че както сградата , така и процесните имоти са топлофицирани .
Според СТЕ в имота е ползвано отопление и топла вода , а отделно се дължат и суми за
„сградна инсталация“ . В имотите е консумирана топлинна енергия на стойност 1497,41
лева , а ищецът е претендирал по делото по-малко - 857,79 лева . За тази сума искът за
главница за топлинна енергия принципно е основателен и трябва да се разгледа
възражението за погасителна давност. Последното е неоснователно , защото за исковете с
правно основание неоснователно обогатяване е приложима общата 5-годишна погасителна
давност . Кратката 3-годишна давност е приложима за периодични вземания НА
ДОГОВОРНО ОСНОВАНИЕ . Общата 5-годишна давност за главниците не е изтекла ,
защото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.09.2019 г , а са
претендирани суми за периода м.05.2016 г – м.06.2018 г.
Следователно искът за главница за топлинна енергия е основателен и след частична отмяна
на решението на СРС трябва да се уважи . Основателен и доказан с представените писмени
доказателства , СТЕ и ССЕ е и искът за главница за дялово разпределение . Дяловото
разпределение се извършва в цялата етажна собственост и също представлява неизбежен
разход при собственост на топлофициран имот в сградата .
Исковете за лихви за забава върху посочените главници са неоснователни и като краен
резултат правилно са отхвърлени от СРС . По делото не се твърди да е налице покана до
ответника по чл.84 ал.2 ЗЗД за заплащане на главниците , поради което последният не е
изпаднал в забава по чл.86 ал.1 изр.1 ЗЗД и задължения за лихви за забава не са възникнали .
С оглед изхода на делото в тежест на ответника са разноски пред СРС и СГС изчислени по
компенсация .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева по всеки от исковете настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №18598 от 15.10.2024 г постановено по гр.д.№30686/23 г на СРС , 119
състав , поправено с решение №23213 от 20.12.2024 г по същото дело в частта , с което са
отхвърлени исковете на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК ********* на
4
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ЗЗД да бъде признато за установено , че Е. П. К.
ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 857,79 лева – стойност на топлинна
енергия , с която К. се е обогатила за периода м.05.2016 г – м.06.2018 г ; за офиси №1 , №2 и
№3 в гр.София ул.**** сутерен , секция №1 ; и сумата от 18 лева стойност на дялово
разпределение за периода м.05.2017 г – м.06.2018 г, с която ответникът неоснователно се е
обогатил , ведно със законната лихва върху сумите от 26.09.2019 г до окончателното
заплащане ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
03.12.2019 г по ч.гр.д.№54625/19 г на СРС , 119 състав, поправена с разпореждане
№20134252 от 20.12.2024 г по същото дело ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК
********* , които искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.59 ал.1 ЗЗД , че Е.
П. К. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 857,79 лева – стойност на топлинна
енергия , с която К. се е обогатила за периода м.05.2016 г – м.06.2018 г ; за офиси №1 , №2 и
№3 в гр.София ул.**** сутерен , секция №1 ; и сумата от 18 лева стойност на дялово
разпределение за периода м.05.2017 г – м.06.2018 г, с която ответникът неоснователно се е
обогатил , ведно със законната лихва върху сумите от 26.09.2019 г до окончателното
заплащане ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
03.12.2019 г по ч.гр.д.№54625/19 г на СРС , 119 състав, поправена с разпореждане
№20134252 от 20.12.2024 г по същото дело .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС , в частта , в която са отхвърлени исковете за
сумата от 126,63 лева лихви за забава върху описаната главница за топлинна енергия за
периода 01.07.2017 г – 22.08.2019 г ; и сумата от 2,95 лева лихви за забава върху описаната
стойност на дялово разпределение за периода 30.06.2017 г – 22.08.2019 г.
ОСЪЖДА Е. П. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* гр.София сумата от 689 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство /по компенсация/ и сумата от 135,60 лева разноски пред СГС /по
компенсация/.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД /предишна фирма “Бруната”
ООД/ гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5