№ 2040
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20211100508098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20083603/01.04.2021г. по гр.д. № 31313 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 180-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
„М.Г.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„****, Бизнес сграда ****, офис 213 дължи на „И.Т.“ ООД , ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“**** заплащане на сумата от
6701,16лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
22.10.2018г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение
за осъществени доставки по договор за пощенска услуга № 2436/01.06.2015г.
, за което са издадени фактура № 0006056884/09.11.2017г. на стойност от
1370,75лв; фактура № 0006056885/09.11.2017г. на стойност от 1190,64лв;
фактура № 0006056886/09.11.2017г. на стойност от 1303,90лв; фактура №
0006056887/09.11.2017г. на стойност от 1475,83лв; фактура №
0006056888/09.11.2017г. на стойност от 1360,04лв., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 5248 / 2018г. по описа на РС-
Стара Загора, като М.Г.“ ООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на „И.Т.“
ООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от
4703,04лв. по исково и по заповедно дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25073498/26.04.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
1
23.04.2021г. от ответника по исковете „ М.Г.“ ООД, ЕИК **** в частта, в
която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че районният съд не бил
обсъдил възраженията му, приетите фактури и товарителници не доказвали
задължението, а и ищецът сам бил определил размер на възнаграждението си.
Последното включвало няколко елемента – транспорт, гориво и
допълнителни такси, не бил ясен начин на формиране и основанието за
дължимостта на сумите по фактури. Клаузите в договора за определяне на
цената противоречали на принципа за равнопоставеност на страните и били
нищожни. Доставките не били извършени не било доказано приемането им от
получателите, в товарителниците не бил добавен квалифициран електронен
подпис по см. На чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП. Договорът бил от 01.056.2015г. със
срок от 12 месеца, процесните фактури и товарителници били след срока на
този договор и не били част от предмета му. Мълчаливо продължаване на
срока не било предвидено като възможност. Ищецът не бил посочил какви
такси обхващат процесните претенции и това било нередовност на исковата
молба, не била представена и банкова сметка съобразно чл. 127, .4 от ГПК.
Не била разпределена доказателствена тежест по тези възражения, поискал е
да се допусне техническа експертиза Подписването на фактурите не
означавало че работата е приета от ответника, нито че се е съгласил с
посоченото в тях възнаграждение и с начина по който то е формирано.
Нямало основани за приложението на чл. 301 от ТЗ. Претендирал е разноски.
Въззиваемият – ищец „И.Т.“ ООД, ЕИК **** е оспорил жалбата. Навел е
твърдения, че решението на районния съд е правилно. Посочил е, че страните
били обвързани от договора от 01.06.2015г-., н споразумението от
06.06.2016г. се сочело същото . С договора ответникът се съгласил цените да
се определят по действащия към момента на доставката „ UPS Справочник за
услугите и тарифите“ за клиенти в България . Процесните фактури не били
оспорени в срока по чл. 2.5. от договора, начин на формиране на цените бил
ясен В споразумението се признавала дължимостта на сумите по 56 фактури,
приет е план за издължаването им, тези фактури били платени, като те били
идентични по съдържание с процесните. По ел.поща били разменени писма,
сочещи че ще започне плащане и по следващите фактури. „Правилата и
условията на UPS за превоз на пратки“, както и актуалния „справочник за
UPS България“ било известно на страните, то било публикувано и на
уебсайта на ищеца, на всяка товарителница било записано дестинация, тегло
на пратка, вид на услуга и това позволявало да се определи цената
Разпоредбата на чл. 4.1. от договора предвиждал автоматично продължаване
на срока на договора, а кои нито една от страните не заяви писмено
нежелания за същото. Този договор бил основание за издаване на
изпълнителен лист и постановяване на осъдителни решения по други дела.
Претендирал е разноски.
С определението по насрочване доказателственото искане на въззивника
2
за съдебно-техническа експертиза е отхвърлено, като са изложени подробни
мотиви които е безпредметно да се повтарят.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
34954/27.12.2018г. по регистъра на РС-Стара Загора, изпратена по
подсъдност на СРС, депозирана от И.Т.“ ООД , ЕИК **** срещу М.Г.“
ООД, ЕИК **** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. чл.
415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. вр. с чл. 372 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД да
признае за установено, че М.Г.“ ООД, ЕИК **** дължи на И.Т.“ ООД, ЕИК
**** заплащане на сумата от общо 6701,16лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 22.10.2018г., до изплащането й, представляващи
неплатено възнаграждение за осъществени куриерски услуги по договор за
пощенска услуга № 2436/01.06.2015г. , за което са издадени фактура №
**********/09.11.2017г. за 1370,75лв; фактура № **********/09.11.2017г. на
стойност от 1190,64лв; фактура № **********/09.11.2017г. на стойност от
1303,90лв; фактура № **********/09.11.2017г. на стойност от 1475,83лв;
фактура № **********/09.11.2017г. на стойност от 1360,04лв., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 5248 / 2018г. по описа
на РС-Стара Загора, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
страните били обвързани от договора от 01.06.2015г., извършил пощенските
услуги, за които били издадени процесните фактури, но сумите не му били
платени. Пратките били международни в системата UPS, справочника и
правилата за тези доставки били част от договора, общи условия също,
съгласно т. 26 от тях пратката се счита за изпълнена с доставянето и оглед. За
извършените пратки били съставяни товарителници, фактури, нямало
рекламации, фактурите били получени и подписани от представител на
ответника.
Ответникът М.Г.“ ООД, ЕИК **** е оспорил исковете. Навел е
твърдения, че исковата молба била нередовна защото не сочела как се
формира възнаграждението за пратките, а цената включвала различни
елементи, не била посочена и банкова сметка на ищеца съобразно
изискването на чл. 127, а 1, т. 4 от ГПК. Издаването на фактурите не
установявало доставката. Товарителниците не сочели данни за вида на
изпълнения транспорт п отделните сделки, не съдържали необходима
информация и не доказвали възникването на задължението. Това били
електронни товарителници, приложимо било правото на държавата, в която се
издават, доказателства че сделка е с8ключена не били ангажирани при
съобразяване характера на товарителницата като документ. Оспорил е
товарителниците . Голяма част от задължението било определено
едностранно от ищеца по начин, за който ответникът не бил уведомен към
момента на сключването на твърдените договори за превоз , заявката за
превоз не включвала всички елементи от претендираното възнаграждение , не
дължал допълнителните такси, не дължал и начисленото за транспорт, защото
3
не било ясно какво е ценообразуването му. Приетите неподписани списъци
не установявали извършването на доставките Не бил подписвал писмо изх. №
387816.02.2018г. Претендирало е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 5248/2018г. по описа на РС-
Стара Загора, от което се установява, че по заявление вх. №
27892/22.10.2018г. със заповед по чл. 410 от ГПК районният съд е
разпоредил „М.Г.“ ООД, ЕИК **** да заплати на „И.Т.“ ООД , ЕИК ****,
сумата от 6701,16лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
22.10.2018г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение
за осъществени доставки по договор за пощенска услуга № 2436/01.06.2015г. ,
за което са издадени фактура № 0006056884/09.11.2017г. на стойност от
1370,75лв; фактура № 0006056885/09.11.2017г. на стойност от 1190,64лв;
фактура № 0006056886/09.11.2017г. на стойност от 1303,90лв; фактура №
0006056887/09.11.2017г. на стойност от 1475,83лв; фактура №
0006056888/09.11.2017г. на стойност от 1360,04лв, както и съдебни разноски
от 134,02лв. за държавна такса и 880лв. за възнаграждение за адвокат , за
така издадена заповед длъжник е уведомен на 04.11.2018г. и е подал
възражение на 14.11.2018г., на 29.11.2018г. заявителят е уведомен за
необходимост да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията
по заповедта и такива е представил на 27.12.2018г.
Прието е неоспорено от страните удостоверение № 30/03.11.2009г. ,
издадено от КРС, съгласно което „И.Т.“ООД е вписано в регистъра по чл. 59,
ал. 5 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ за извършване на неуниверсална
пощенска услуга – куриерски услуги.
Приети са подписани от страните издадени от ищеца на ответника фактура
№ 0006056884/09.11.2017г. на стойност от 1370,75лв. за доставки на пратки в
по товарителници , издадени в периода от 18.10.2017г. до 20.10.2017г. ;
фактура № 0006056885/09.11.2017г. на стойност от 1190,64лв за доставки на
пратки в по товарителници , издадени в периода от 20.10.2017г. до
23.10.2017г.; фактура № 0006056886/09.11.2017г. на стойност от 1303,90лв за
доставки на пратки в по товарителници , издадени в периода от 23.10.2017г.
до 25.10.2017г.; фактура № 0006056887/09.11.2017г. на стойност от 1475,83лв
за доставки на пратки в по товарителници , издадени в периода от
25.10.2017г. до 26.10.2017г.; фактура № 000605 6888/09.11.2017г. на стойност
от 1360,04лв. за доставки на пратки по товарителници , издадени в периода
от 26.10.2017г. до 27.10.2017г., с основание възнаграждение за извършена
пощенска услуга по посочени конкретно във фактурите товарителници по
дестинация от България до други държави, тегло на пратка и вида й –
„недокумент“ , посочено е и как е формирано възнаграждението – за
транспорт, за гориво, за допълнителни такси, отстъпката и цената по
тарифата.
Прието е писмо от НАП от 15.03.2021г. сочещо, че процесните фактури са
4
отразени в дневник покупки за месец декември 2017г.
Приети са в превод на български език товарителници, описани във
фактурите, сочещи, че пратката е мостра, посочено е тегло и дестинация,
обем и срок на доставка, че транспортни разходи са за сметка на изпращача,
който е Метаморфоза Бутик“ , че пратка е на Ю Пи ес „Сейвър“ –
икономична.
Приети са издадени от М.Г.“АД фактури през октомври 2017г. за рокли с
получатели физически лица извън България.
Приет е договор от 01.06.2015г., носещ подписи за страните по него,
съгласно който ищецът се е задължил да извършва многократно
международно транспортиране на пратки на ответника в системата UPS за
България срещу възнаграждение до 5 дни от получаване на фактурата, като
съгласно чл. 2.5. от договора до 3 дни от получаване на фактурата
възложителят може да я оспори, неоспорването в този срок се приравнява на
приемане . Съгласно чл. 3.1. цените се определят по действащата към
момента на изпращане на пратката UPS справочник за услугите и тарифите за
клиенти в България, за експортните пратки се уговаря отстъпка от 80% за
зони 1,2,4,5,6,7,8,9,10, както и 86% от допълнителната такса гориво,
определена за месеца. Съгласно чл. 4.1. от договора срок на действие е 12
месеца от сключването му, но ако в рамките на един месец от изтичане на
срока нито една страна не уведоми писмено другата, че желае да го прекрати,
то срокът се продължава с още 12 месеца. Съгласно чл. 5.2. за неуредени
случаи се прилагат Правила и условия на UPS за превоз на пратки и
актуалните UPS справочник за услугите и Тарифите, които са публикувани
на уеб сайта на ищеца.
Прието е извлечение от кореспонденция по електронна поща, съгласно
които в периода 2016г., 2017г. ответникът е възлагал куриерски услуги на
ищеца като ищец е дал указания на ответника да попълва сам товарителници
на уеб-сайта на ищеца, през 2018г. ответникът е посочил, че ще започне за
погасява старите си задължения, забавени поради забавени плащания от него
клиенти.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца, справки в НАП за ответника е посочило, че
процесните фактури са осчетоводени от ищеца, включени са в дневника за
покупки и в декларациите по ЗДДС. Посочило е, че ответникът М.Г.“ООД е
включил процесните фактури в дневника за покупки през декември 2017г. и
в подадената справка декларация по ЗДДС, ползвал е данъчен кредит по
ЗДДС, няма данни за плащане по тези фактури от ответника на ищеца
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
5
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника,
че исковата молба не била редовна. Същата сочи достатъчно ясно
претенцията - основание и размер, период, търсена защита, поради което и
исковете са допустими. Непосочването на банкова сметка не поражда
правомощие на съда да върне исковете молба, тази банкова сметка не е
свързана с индивидуализация на вземането, предмет на делото и съдът
приема, че не обосновава извод за недопустимост на исковете.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание с чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 367от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 3
от Закона за пощенските услуги - иск за установяване съществуване на
задължение за заплащане на стойност на възнаграждение за извършени
пощенски услуги , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
При така предявения иск ищецът следва да докаже, че страните са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за пощенски услуги за
пренос на определени пратки , че е изпълнил задълженията си и така за
ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в размер
на процесните суми.
Съдът приема за установено по делото, че между страните за процесния
период е съществувало валидно правоотношение по договор за куриерски
услуги, съгласно който ищецът се е задължил да извършва международно
транспортиране на пратки на ответника в системата UPS за България срещу
възнаграждение , платимо до 5 дни от получаване на фактурата, което
възнаграждение съгласно чл. 3.1. от договора се определят по действащата
към момента на изпращане на пратката UPS Справочник за услугите и
тарифите за клиенти в България, но при отстъпки за експортните пратки от
80% за зони 1,2,4,5,6,7,8,9,10, както и 86% от допълнителната такса гориво,
определена за месеца. Неоснователни са доводите на въззивника, че
договорът бил с изтекъл срок на действие и не обвързвал страните.
Действително, срок на договора е уговорен за 12 месеца, но съгласно чл. 4.1.
изр. 2 от договора ако в рамките на един месец от изтичане на срока нито
една страна не уведоми писмено другата, че желае да го прекрати, то срокът
на договора се продължава с още 12 месеца. По делото не се твърди и не се
установява преди изтичане на 1 година от уговорения срок някоя от страните
да е посочила на насрещната страна че не желае да се продължава договора.
По делото не се установява да е постигнато съглашение за еднократност на
уговорената възможност за продължаването на срока. Такава изрична
разпоредба не е включена в договора, същото не следва и от волята на
страните тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗЗД, поради което и съдът приема,
6
че срокът на договора от 2015г. е бил продължен на основание на чл. 4.1.,
изр.2 от договора и е обвързвал страните през процесния период.
Неоснователни са доводите на въззивника, че клаузата на договора, сочеща че
възнаграждението се определя по UPS Справочник за услугите и тарифите за
клиенти в България е нищожна поради нарушаване на принципа н
равнопоставеност. Препращането към Справочника не обосновава извод, че
цените по договора са определени едностранно. Страните са постигнали
съглашение с договора за цените, като са посочили, че те ще са тези, които са
посочени в актуалния към момента на изпращане Справочник на ищеца, но
при уговорените с договора отстъпки. Тази техника на договарянето е честно
срещана в търговския оборот, включително и при куриерските услуги, при
които възнаграждението зависи от разходите за услугата, които се влияят от
външни и променливи фактори, от специфики на стоката , от разстояние и
др. какъвто е случая. Обичайна практика при куриерските услуги е цени на
същите да са обявени на уеб-сайт на доставчика на услугата, да действат за
определен период. Съдът приема за установено по делото, че с договора от
2015г. страните са постигнали споразумение за условия за плащане, условия
за рекламации и за отстъпки от обвените от доставчика цени, като са се
съгласили тези отстъпки да се правят от действащите към момента на
изпращането на пратката цени на доставчика.
Съдът приема за установено по делото че ищецът е извършил по възлагане
на ответника куриерски услуги, за които са издадени процесните фактури.
Действително приетите по делото товарителници не носят подпи9с за
ответника. Това обаче не означава че договор не е сключен, съответно че
стока не е доставена. Товарителницата не е форма за действителност на
договора. В случая процесните фактури носят подпис положен за страните по
него, установи се от прието по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните вярно и
задълбочено, че тези фактури са осчетоводени от страните, че ответникът ги е
включил в декларациите си за покупки за декември 2017т и е ползвал данъчен
кредит по ЗДДС по тях. Подписването на фактурите и осчетоводяване им от
възложителя на издадена от изпълнителя фактура за възнаграждение за
изпълнена куриерска услуга , ползване на данъчен кредит по ЗДДС по тази
фактура от възложителя установява приемане на работата за изпълнена.
Първичните счетоводни документи и вписванията им в счетоводните книги
на страните, ползването на данъчен кредит по фактурата, дори тя да не носи
подпис на представителя на търговеца, установява че търговецът е потвърдил
по реда на чл. 301 от ТЗ действията по сключването на сделката, както и по
приемане на работата. Тези действия означават недвусмислено признание на
7
задължението за плащането на изпълнената работа и то по цени посочени
във фактурата. Фактурата може да докаже съществуването на
правоотношението, ако съдържа съществените белези на сделката.
Отразяването на фактурата в счетоводството на възложителя, включването й
в дневника за продажби, ползването на данъчен кредит по ЗДДС са признание
на задължението и доказва съществуването му. /В този смисъл Решение №
178/13.10. 2017г. по т.д. № 638/2017г. на ВКС, 2-ро Т.О.; Решение №
160/07.11.2017г. по т.д. № 2217/2016г. на ВКС, 1-во Т.О., Решение №
216/02.08.2016г. по т.д. № 2411/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
198/13.05.2016г. по т.д. № 274/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
121/21.07.2016г. по т.д. № 1622/2015г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на ВКС, 2-ро Т.О., всички постановени
по реда на чл. 290 от ГПК/. В конкретния случай по делото се установи, че
петте фактури са издадени по приетите по делото товарителници, че са
осчетоводени от страните, ответникът ги е подписал и включил в дневника
за продажби по ДДС и в декларациите по ЗДДС, ползвал е данъчен кредит
по тях. По делото не се твърди и не се установява в 3-дневен срок съгласно
чл. 2.5. от договора от получаване на фактурите ответникът да е направил
рекламация по същите. Не се твърди и не се установява фактурите да са
сторнирани, ползвания от тях данъчен кредит да е възстановен. При така
възприето и по съображения изложени по-горе, , съдът приема за установено
по делото, че ответникът е приел работата, изпълнена от ищеца, поради
което и за него е възникнало валидно задължение за плащане на
възнаграждението по договора. Размер и начин на формиране на това
възнаграждение съдът приема за установено че съответства на постигнатото
между страните съглашение за приложимост на актуалния справочник на
ищеца при договорените с договора отстъпки. Тези обстоятелства се
установяват от подписването на фактурите от ответника и осчетоводяването
им без рекламации и съображения, изложени по-горе.
При така възприето съдът приема за установено по делото валидно
възникнало задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от
общо 6701,16лв. като възнаграждение за извършени куриерски услуги през
октомври 2017г. за което са издадени процесните фактури.
Правопогасителни възражения по делото не са въведени поради което
правилно районният съд е уважил исковете.
По отговорността за разноски пред въззивния съд:
8
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да
се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 950лв. за
производство пред СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Решение № 20083603/01.04.2021г. по гр.д. № 31313
по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 180-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****, Бизнес сграда ****, офис 213 да заплати на „И.Т.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“**** на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 950лв (деветстотин и петдесет
лева), представляващи разноски в производството пред Софийски градски
съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9