№ 122
гр. Варна , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Николова
при участието на секретаря Елена С. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Николова Административно
наказателно дело № 20213110200882 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. П. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 4036810, издаден от ОДМВР – Варна, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 лв. на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за
незаконосъобразен, като излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице, и нарушение на материалния закон. Отправя искане
за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
представлява се от адв. Т.Я., който излага съображения за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
обжалвания електронен фиш. Моли за отмяна на обжалвания електронен фиш
и присъждане на направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна ОД на МВР – гр. Варна не изпраща процесуален
или законен представител по време на открито съдебно заседание. До даване
ход на делото пред въззивната инстанция са постъпили писмени бележки от
процесуалния представител на въззиваемата страна - юрисконсулт К.Л. - А., в
които е изразено становище за законосъобразност на обжалвания електронен
фиш. Отправено е искане за потвърждаване на електронния фиш и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
въззиваемата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 11.10.2020 г. в 11:14 часа в гр. Варна по бул. „Васил Левски“ в посока
бул. „Княз Борис I“ срещу бл. 60 – 62 в ж.к. „Чайка“ била засечена скорост на
движение на лек автомобил марка и модел „Ауди А3“ с рег. № В 5304 ВР от
81 км/час, при разрешена скорост за този пътен участък от 50 км/час.
Посочената скорост била засечена от стационарно преносим уред за
контрол на скоростта ARH CAM S1, използван на посочените в обжалвания
електронен фиш място и време.
Към процесната дата лек автомобил марка и модел „Ауди А3“ с рег. № В
5304 ВР бил с регистриран собственик – жалбоподателя А.П. П..
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден
обжалвания електронен фиш.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от приобщените по делото писмени и веществени доказателства и
2
доказателствени средства, а именно: оригинал на снимка на нарушението,
копие на протокол ведно със снимка за точното местоположение и
позициониране на системата за контрол, справка за собственост, копие от
протокол за проверка и копие от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване.
Събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189, ал.
8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189,
ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
респективно ползвателя, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
От друга страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като на
посоченото място и в посоченото време е управлявал лек автомобил в
населено място със скорост от 81 км/ч при ограничение на скоростта,
въведено от закона – 50 км/час. Следователно правилна е квалификацията на
нарушението като такова по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 188, ал. 1
3
ЗДвП отговорността е реализирана спрямо собственика на автомобила, който
не се е възползвал от правото си да подаде писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, в случай че той не е управлявал автомобил.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, тъй като
жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си с изискванията на
закона и да управлява автомобила в населено място с разрешена скорост от
50 км/час, като въпреки това е неглижирал установените правила и наличното
ограничение с пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него
самия скорост.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
По възраженията на въззивната страна:
С приемането на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е
въведено изискване при съставяне на акт за установяване на административно
нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или
издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост
от измерената от АТСС скорост да се приспада максимално допустимата
грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с
ПМС № 239 от 24.10.2003 г. Съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2 (Изм. – ДВ, бр. 22 от
2015 г.) от посочената наредба максимално допустимите грешки на
скоростомерите трябва да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от
измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на
измерване на скорост при полеви тестове. От представената по делото снимка
се установява, че засечената скорост на процесния автомобил е била 84
4
км/час, а водачът е наказан за управление на МПС при скорост 81 км/час, т.е.
очевидно е извършено приспадане на максимално допустимата грешка от 3
км/час. Посоченото намаляване на скоростта с 3 км/час е изцяло в интерес на
наказаното лице и в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради
което не е налице и твърдяното от въззивната страна нарушение.
По отношение на наказанието:
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното
превишаване на разрешената скорост в населено място с 31 км/ч., попадащо в
границите, визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на
глобата от 400 лева, който е фиксиран в посочената разпоредба, е определен в
съответствие със закона.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш
следва да бъде потвърден изцяло като законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –
ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37
ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и
представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна
съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва да бъде
заплатено в полза на ОДМВР – Варна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4036810, издаден от ОДМВР – Варна, с който на А. П. П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание
5
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „Моряшка“ №
29, ет. 1, ап. 120 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –
ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.
63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6