РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. гр. Хасково, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200247 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Ж. СТ. Ж. ЕГН**********, против
Наказателно постановление № 19-1253-002240/06.03.2020г. на Началник група към сектор
ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни
норми, като иска съдът да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично, не изпраща и представител. С нарочна молба представя договор
за правна помощ от адв.Г.Й. от АК – София. Адв.Й. представя писмени бележки по делото.
Иска съдът да отмени атакуваното НП и да присъди разноски. За прецизност следва да се
отбележи, че се иска отмяната на цялото НП, но в мотивната част се обсъжда само
наказанието по чл.174, ал.3 от ЗДвП и съответно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. за
останалите нарушения не са изложени мотиви.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема
становище по жалбата. С писмото с което е изпратена преписката наказващият орган иска
съдът да не уважава жалбата и ако има претендирани разноски възразява за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
1
С атакуваното в настоящото производство НП на Началник група при СПП на
ОДМВР-Хасково, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание
„Глоба „ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
на осн.чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева и на
основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено наказание гломба в размер на 10 лева.
Административнонаказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 02.10.2019 в
13:05ч. в гр.Хасково на бул.“Илинден“ до училища „Паисий Хилендарски“ в посока
бул.“България“, управлява лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег.№ *********,
собственост на Н.И.Т. от гр.Хасково, който е със служебно прекратена регистрация и не е
регистриран по надлежният ред. Последното било установено с тъблет № 466, от св.А.К. в
присъствието на св.Илк. Н. К.. Освен това при проверката жалбоподателят не представил
СУМПС и контролен талон към него и свидетелство за регистрация на част втора на
автомобила. За горното нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН. Същият бил
предявен подписан от жалбоподателят и на последният бил връчен екземпляр от акта.
В издаденото НП е описана същата фактическа обстановка както и в АУАН и са
посочени същите нарушения, като им е дадена и същата правна квалификация както в
АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на
разпитаният в хода на делото свидетели св.А.О. К. и св.Илк. Н. К..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – чл. 140. (1) (Доп.
– ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.) По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската
пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само
моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване.
Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП предвижда – (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно чл.100, ал.1, т.1, и т.2 от ЗДвП - Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 -
ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него;
2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке;
Разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП- Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002
г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.)
2
не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;
Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни
наказания, предмет на наказателното постановление са обявени от закона за наказуеми.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения в частта на описанието на нарушението по т.3 ат НП,
които водят до отмяната на НП. Според съда съвсем ясно и точно е посочена датата и
мястото на извършването на нарушенията. Не е описана обаче точната фактическа
обстановка и обстоятелствата при които е извършено нарушението по т.3 от НП а именно
това по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Не е посочено, че става въпрос за управление от страна на
жалбоподателя на автомобил, който е със служебно прекратена регистрация на по чл.143
ал.10 от ЗДв.П, както не е посочено и кога е прекратена регистрацията. По отношение на
останалите описани нарушения в т.1 и т.2 от НП, съдът намира, че те са описани в пълнота.
Описаните нарушения текстово отговарят на дадената им правна квалификация в АУАН и
НП. На следващо место АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в
законоустановените срокове. Затова и съдът намира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения единствено при описанието на нарушението в т.3 от НП, което
води до отмяната на НП тази му част на процесуално основание.
По същество съдът намира, че безспорно по делото се доказа, че жалбоподателят е
управлявал на 02.10.2019 в 13:05ч. в гр.Хасково на бул.“Илинден“ до училища „Паисий
Хилендарски“ в посока бул.“България“, управлява лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с
рег.№ *********, собственост на Н.И.Т. от гр.Хасково, който е със служебно прекратена
регистрация чл.143 ал.10 от З.Дв.П и не е регистриран по надлежният ред. Това се доказа по
безспорен начин от свидетелските показания на двамата разпитани по делото свидетели,
които пък освен че са еднопосочни и непротиворечиви, се подкрепят и от събраните
писмени доказателства по делото, затова и съдът изцяло ги кредитира. Освен това по
въпроса за управлението не се и спори от жалбоподателя. От доказателствата по делото
обаче, не се доказа за липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ жалбоподателят да
е бил уведомен или по-точно собственикът на автомобила да е бил уведомен за
дерегистрирането на автомобила му, като съответно при това положение няма как и
ползвателят да знае за това прекратяване. Тоест не е изпълнена процедурата по чл.143, ал.
(10) ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство… Задължението за уведомяването на
собственика на МПС произтича и от чл.18б, ал.2, вр.ал.1, т.8 от НАРЕДБА № 1-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от
2018 г.)
Това, че собственикът Н.И.Т. на „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег.№ *********, не е
уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила, се потвърждава и от
изисканата и приета по делото справка от сектор ПП при ОДМВР – Хасково в която самият
наказващ орган заявява, че поради липса на физически ресурс собствениците на МПС не са
били уведомявани за прекратяването на регистрацията преди ноември 2019г. тоест след като
собственикът не е уведомен, няма как ползвателят на автомобила да знае за това и
съответно да не управлява автомобила. Административно наказателната отговорност се
ангажира при доказано административно нарушение, което изисква да е установено от
3
фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана
неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във
връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между
деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на
нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Настоящият
случай не е такъв както вече бе отбелязано по-горе. Макар от обективна страна да е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то по делото не се доказва състава на
нарушението да е осъществен и от субективна страна.
За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се
наложи наказание по чл. 175, ал.З, пр.1-во от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да
е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателният кодекс,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Действително, обратно на правилото
съдържащо се в чл. 11, ал.4 от НК, според разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. При което,
дори да би могло да бъде игнорирано правилото, че непредпазливостта следва задължително
да бъде посочена в състава на нарушението и че отсъствието на признаци относно вината в
последния означава, че се касае за умишлено деяние, то не би могло да се игнорира трайно
закрепеното в съдебната теория и практика виждане, че формалните престъпления, а по
силата на чл. 11 от ЗАНН и формалните нарушения, каквото по естеството си е и
нарушението по чл. 175, ал.3, пр. 1 -во от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и
то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на
понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.З от НК, според който деянието е такова,
когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасннте последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици(престъпен резултат) представляват
съставомерния резултат от деянието - поставяне в опасност или действително увреждане,
който следва да е посочен в състава на нарушението(престъплението), а съответно такъв
елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния.
Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящия случай е именно такъв, тъй като в чл.
174, ал.З от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен
резултат(изменение на обективната действителност,което трябва да настъпи като следствие
от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на
пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението (нарушението) - в случая, че МПС-то е с прекратена
регистрация от определена дата, респ. и че към датата на управлението му то не е
регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на
състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му.
В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание
чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Т.е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва
автоматично ех lege по силата на закона при несключване на застраховка"Гражданска
отговорност" или при изтичане срока такава да бъде сключена. Прекратяване на
регистрацията се извършва фактически от компетентно длъжностно лице след
4
уведомяването му от ГФ, че е налице предвидената в нормата на чл. 574, ал.1 от КЗ хипотеза
и след като за целта се извърши отбелязване в автоматизираната информационна система.
Собственикът на автомобила няма как да знае кога ще настъпи това уведомяване,
респективно ще бъде прекратена регистрацията на автомобила. Именно поради това законът
е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който
момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с прекратена
регистрация осъществява състав на административно нарушение. В този смисъл е и
изричното правило на чл. 186, ал.2 от приложимата Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
В конкретния случай в представените с административнонаказателната преписка
доказателства, не са приложени такива, от които да се установи по безспорен начин, че
собственикът на МПС е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС, а
тъкмо обратно, органът сам заямяма, че това не е сторено, каквото задължение му е вменено
чрез разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Нещо повече - водачът на автомобила не е негов собственик, а законът не
предвижда никакви възможности за уведомяване на трети лица, извън собствениците, за
служебното прекратяване регистрацията на ППС, по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП.
В този контекст следва да се има предвид, че съгласно определението дадено в § 2, т.4 от ДР
на Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. "Регистрация" е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретният случай
регистрационните табели на автомобила са били поставени на същия, и не са налице други
външни признаци по които наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на
управлявания от него автомобил е била прекратена, както и не се установяват други
фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди,
че последното е имало съзнание че управлява м.п.с. което не е било регистрирано по
надлежния ред, вкл. не са налице доказателства че е било уведомено от собственика за
наличието на такова обстоятелство. Следователно преки доказателства, или верига от
косвени доказателства, от които може да бъде направен единствен, непротиворечив и
категоричен извод относно виновността на дееца и конкретно, че на санкционираното лице
към датата на твърдяното нарушение е било известно, че регистрацията на управляваното от
него м.п.с. е била служебно прекратена по делото не са налице. При липса на законова
възможност деецът да извърши процесното нарушение при форма на вина непредпазливост,
то дали санкционираният е имал възможност да провери знака по чл. 487 от КЗ и дали е
проявил небрежност като не е сторил това, е иррелевантно обстоятелство за преценка
субективната страна на деянието по чл. 174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП. Както вече се посочи
последното може да се осъществи само при условията на пряк умисъл. Изложеното води на
извода, че по делото не е налице надлежно доказване на виновно поведение от страна на
жалбоподателя касателно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. поради това и в
т.3 от НП същото ще следва да се отмени.
С оглед правната квалификация на нарушението в т.3 от НП, правилно е била
приложена санкционната норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП и правилно наказанията са
определени в минималният им размер, до колкото няма изложени мотиви за отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства. Това е валидно при положение, че нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП беше доказано.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, а именно относно
неносенето и непредставянето на свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него, съдът намира, че това нарушение е
категорично доказано по делото. Последното се доказва от свидетелските показания и от
справката за нарушител/водач от която е видно, че жалбоподателят притежава валидно
5
СУМПС към датата на нарушението и не е носел и не е представил същото на контролните
органи. За това нарушение дори не се излагат доводи в жалбата и не се оспорва същото. Ето
защо съдът намира, че това нарушение е доказано и до колкото правилно е санкционирано
по чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП и правилно е определено наказанието и неговият размер, а
именно глоба в размер от 10 лева в тази част т.1 от НП следва да се потвърди.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП, а именно относно
неносенето и непредставянето на свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлявал жалбоподателя, съдът намира, че това нарушение не е
категорично доказано по делото. на първо место следва да се отбележи, че по делото се
доказа, че към датата на нарушението процесното МПС не е било регистрирано, тоест няма
как жалбоподателят да е разполагал, носел актуално свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлявал жалбоподателя. В случая до колкото такова
актуално свидетелство не е било издавано няма как жалбоподателят да е носел такова и да го
е представил на контролният орган. би било възможно да носи старото свидетелство, но то е
невалидно, така, че при това положение няма как жалбоподателят да е извършил
нарушението по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП.
До колкото правилна е правната квалификация по т.2 от НП, правилно е било
определено и наказанието по чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП, но само ако бе доказано
извършването на това нарушение.
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е
процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към
момента е в сила поради което на жалбоподателя, се следва адвокатско възнаграждение с
оглед изхода на делото. Видно от представените по делото доказателства това
възнаграждение е заплатено от жалбоподателя в размер на общо 500 лева.
По делото е постъпило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
ОДМВР-Хасково. Във връзка с това възражение и с крайният изход на делото съдът намира,
че възнаграждението за адвокат следва да се редуцира до минимален размер. Затова и съдът
намира, че следва наказващият орган да бъде осъден да заплати адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя в размер на 300 лева.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-002240/06.03.2020г. на Началник
група към сектор ПП при ОДМВР-Хасково в частта в която на Ж. СТ. Ж. ЕГН**********,
на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-002240/06.03.2020г. на Началник
група към сектор ПП при ОДМВР-Хасково в частта в която на Ж. СТ. Ж. ЕГН**********,
на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10
лева
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1253-002240/06.03.2020г. на
Началник група към сектор ПП при ОДМВР-Хасково в частта в която на Ж. СТ. Ж.
ЕГН**********, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 10 лева
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Ж. СТ. Ж. ЕГН**********, от гр.Стара
Загора, ********* сумата в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
7