Р Е Ш Е Н И Е
Номер 537 / 5.3.2020г. 05.03.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На десети февруари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №07806 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К.Б.Н., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, офис 2, срещу “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П., ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3605,81лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия на апартамент, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***, за периода 01.12.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 520,11лв. представляваща обезщетение за забава за периода 31.01.2010г.- 11.05.2012г., законната лихва върху главницата от 01.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 82,52лв. за направени по делото разноски и сумата от 450,00лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.05.2013г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ Е. Д.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- П.”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че изпълнителното дело е образувано по време действието на Постановление №3/1980г. на ВС, поради което и давността е спряла да тече. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№***. на ПРС е издадена заповед за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 17.05.2013г., с
който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3605,81лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия на апартамент, находящ се
на адрес: гр.П., ул.“***, за периода 01.12.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 520,11лв. представляваща обезщетение
за забава за периода 31.01.2010г.- 11.05.2012г., законната лихва върху
главницата от 01.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от
82,52лв. за направени по делото разноски и сумата от 450,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на процесния
изпълнителен лист и по молба на
ответника от 14.06.2013г. е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ Е. Д., като
в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към
принудително изпълнение.
По изпълнителното дело
е изпратена покана за доброволно изпълнение, като по делото няма извършвани
същински изпълнителни действия. В съдебно заседание на ПРС от 10.02.2020г.
съдът е определил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните,
че по процесното изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от
правна страна:
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК,
настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането
на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за
изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на
чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното
и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са
само фактите, които са настъпили след 11.12.2013г., когато
е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълже-нията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - П.” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.
Последното изпълнително действие по изп.д.№***. по описа на ЧСИ Е. Д. е извършено на 14.06.2013г. Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Поради това и от 26.06.2015г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 26.06.2018г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 781,47лв., от които сумата от 186,34лв. за държавна такса, сумата от 25,13лв. за прилагане препис от изпълнителното дело и сумата от 570,00лв. за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от К.Б.Н., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, офис 2, срещу “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П., ж.к.“Мошино“, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3605,81лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия на апартамент, находящ се на адрес: гр.П., ул.“***, за периода 01.12.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 520,11лв. представляваща обезщетение за забава за периода 31.01.2010г.- 11.05.2012г., законната лихва върху главницата от 01.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 82,52лв. за направени по делото разноски и сумата от 450,00лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.05.2013г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ Е. Д., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П., ж.к.“Мошино“, да заплати на К.Б.Н., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, офис 2, сумата от 781,47лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, за прилагане препис от изпълнителното дело и адвокатско възнаграждение,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: