Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 12.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3499 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 566517/20.12.2018г. по гр.д. № 11792 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 163-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че „Ф.К.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******с адрес: *** заплащане на
суми по договор за доставка на
топлинна енергия в размери, както следва: сумата от 255,14лв, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 23.06.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в магазин № 1В, гр. София,
ж.к. „******, абонатен № Т 428714 за периода от 01.05.2014г. до 30.11.2014г; сумата
от 69,68лв., представляваща
мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 255,14лв. за периода от
01.07.2014г. до 14.06.2017г.; сумата от 24,24лв.,
представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от
01.05.2014г. до 30.11.2014г.; сумата от
8,48лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата
от 24,24лв. за периода от 01.07.2014г. до 14.06.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 40946/2017г. на
Софийски районен съд, 35-ти състав, като Ф.К.”ЕООД е осъдено да заплати на т.С.”ЕАД
сумата от 275лв.. разноски по исковото дело и сумата от 75лв. разноски по заповедното дело.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх. № 5001620/07.01.2019г. от ответника по исковете - Ф.К.”ЕООД,
ЕИК ****** в частта, в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо като
постановено по непредявени искове, а и
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че исковете били предявени на
основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД – за неоснователно обогатяване поради липса на
договорно правоотношение между страните, но решението било постановено по
искове с основание договорно правоотношение и като такова решението на СРС
било недопустимо. Отделно районният съд не бил ценил представените от ответника
доказателства и това довело до неправилност на решението. Процесният имот и
вземанията за него били част от споразумението между страните и това се
установявало от приетото заключенията по техническата и по счетоводната експертиза,
както и от събрани гласни доказателства. Между страните били постановени влезли в сила
съдебни решения по идентични спорове и по тях исковете били отхвърлени. Претендирало
е разноски.
Въззиваемият-ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
******, е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№2004534/20.02.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******срещу Ф.К.”ЕООД, ЕИК ******, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да
установи съществуване на вземанията на ищеца срещу ответника за заплащане на суми в размер, както следва:
сумата от 255,14лв, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 23.06.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в магазин № 1В, гр. София, ж.к. „******,
абонатен № Т 428714 за периода от
01.05.2014г. до 30.11.2014г., с която ответникът се обогатил за сметка на
обедняването на ищеца потребявайки енергия в имота без договор; сумата от 69,68лв., представляващи мораторна
лихва за забава на плащането на главницата от 255,14лв. за периода от 01.07.2014г. до 14.06.2017г.; сумата от
24,24лв., представляващи стойност на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от от 01.05.2014г. до 30.11.2014г., с
която ответникът се обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата от 8,48лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на
главницата от 24,24лв. за периода от 01.07.2014г. до 14.06.2017г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
40946/2017г. на Софийски районен съд, 35-ти състав, като му се присъдят съдебни
разноски. Навело е твърдения, че между страните не е подписан договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди въпреки отправена покана за същото от ищеца, ответникът потребявал
енергия в имота и така се обогатил със стойността й за сметка на обедняването на ищеца.
Имотът бил магазин и в него топлинната енергия се потребявала за
стопански нужди. Възникването на договорни правоотношения при тази хипотеза
изисквало сключването на писмен договор, но ответникът не се отзовал на
поканата за сключването на такъв, поради което и отношенията на страните се
уреждали по правилата на неоснователното
обогатяване. В имота била потребена енергия в количества и на стойност, за
които е предявен иска, дължало се и възнаграждение за дяловото й разпределение,
ответникът бил изпаднал в забава на плащанията им.
Ответникът Ф.К.”ЕООД,
ЕИК ****** в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че заповедта за изпълнение била за суми и на основания различни от предявения
иск, не дължал плащане на сумите, задълженията били погасени по давност, не бил получавал покана за
плащане на сумите. Посочило е, че е правоприемник на „А.Е.”ЕАД чрез форма на преобразуване „вливане”, като
за уреждане на задължения с ищеца били сключили споразумение от 11.07.2016г. и
с него уредили отношенията си за процесния период и имот. Договор за доставка
на топлинна енергия бил сключен на 23.12.2014г., но договор с ищеца имал сключен
преди това и праводателя на ищеца - А.Е.”ЕАД. По споразумението от 2016г. ответникът
си погасявал задълженията с плащане и исковете били неоснователни. Претендирало
е разноски.
С определение от 04.09.2018г.
районният съд е изготвил проекто-доклад по делото сочейки че исковете са с
основание чл.59 и чл. 86 от ЗЗД за суми с които ответникът се обогатил за
сметка на ищеца без основание, разпределил е доказателствената тежест на
страните по делото, като в първо о.с.з. проекто-доклад е обявен за окончателен, и е обявено за безспорно обстоятелството, ,
че ответникът е собственик на имота в него се потребява топлинна енергия и код
на имота на ответника при ищеца е Т 428714
.
По делото е приложено заповедно
дело № 40946/2017г. на СРС, 30-ти състав, съгласно което същото е образувано по
заявление вх.№ 3047268/23.06.2017г. по
чл. 410 от ГПК, със заповед от 10.01.2018г. съдът е разпоредил „Ф.К.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******с адрес: *** заплащане на
суми в размер, както следва: сумата от 279,38лв, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 23.06.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в магазин № 1В, гр. София,
ж.к. „******, абонатен № Т 428714 за периода от 01.05.2014г. до 30.11.2014г. ; сумата от 78,16лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането
на главницата за периода от 01.07.2014г. до 14.06.2017г.; съдебни разноски от
75лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 15.01.2019г., на
24.01.2018г. е оспорил задълженията по заповедта, на 31.01.2018г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 20.02.2018г.
При така установеното съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част:
Съдът приема, че постановеното
решение в обжалваната част е недопустимо
като постановено по непредявен иск. С исковата молба ищецът изрично е
посочил основанието на предявените искове – неоснователно разместване на блага
поради потребяване на топлинна енергия за стопански нужди от ответника в
собствения му имот без да е възникнало валидно договорно правоотношение между
страните за същото. Предметът на делото се определя от ищеца и в случая този
предмет са искове по чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД. Такава е била и
правната квалификация на исковете, дадена от районния съд при докладването на
делото. Въпреки това постановеното решение от районния съд е по искове с друго
основание – договорно правоотношение по
чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД. Действително, погрешната правна квалификация не води до
недопустимост на съдебното решение, ако съдът се е произнесъл по исковете, така
както са предявени, тоест по фактите, наведени от ищеца за основание на
исковете. В случая районният съд с постановеното решение не само е дал погрешна
правна квалификация на исковете, но и не се е произнесъл по исковете така, както
са заявени от ищеца с посочените факти -
разместване на блага без основание поради
липса на сключен писмен договор между страните но потребяване на топлинна
енергия за стопански нужди от ответника в имота, което е довело до обогатяване
на ответника за сметка на ищеца. Районният съд се е произнесъл по искове с основание договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, независимо, че предявените искове са били
други.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че решението на районният съд е недопустимо и същото следва да се
обезсили, като делото следва да се върне на СРС за произнасяне по исковете
така, както са предявени, след
извършване на преценка за допустимостта на исковете за част от сумите, доколкото заявените суми с исковата молба
като размер и основание не съответстват на сумите по заповедта за изпълнение ,
тоест следва да съобрази необходимост от указания по чл. 129 от ГПК.
По
отговорността за разноски:
Съдът приема, че не следва да
разпределя отговорността за разноски по делото . Това е така, защото съдът не
се произнася по съществото на спора. Разноските направени пред въззивния съд ще
следва да се разпределят от районния съд с оглед изхода на делото по
предявените искове.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 566517/20.12.2018г. по гр.д. № 11792 по описа за 2018г.
на Софийски районен съд, 163-ти състав.
ВРЪЩА делото
на Софийски районен съд за произнасяне по
предявените искове с правно основание чл. чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.