РЕШЕНИЕ
№ 1517
гр. Бургас, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212120106317 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина,
ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6 против Ж. ХР. К. с ЕГН ********** от Б.***. В
исковата молба се твърди, че на 11.04.2007г. в гр. Бургас е сключен Договор за
потребителски кредит, обезпечен със залог на вземания № РК07-00232 от 11.04.2007г.
между „Стопанска и инвестиционна банка” АД /Сибанк/ с ЕИК *********, в качеството на
кредитор, и Ж. ХР. К., в качеството му на кредитополучател. По силата на този договор
„Стопанска и инвестиционна банка” ЕАД отпуска на кредитолучателя потребителски
кредит в размер на 15 000лв., а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в
съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване е 12.04.2017г.
След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след
което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията остана главница
в размер на 12 436,86лв. и съответните лихви. Поради изтичане на крайния срок за
издължаване на кредита-12.04.2017г., вземането е станало изцяло изискуемо.
Междувременно на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания
(цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между „Сибанк” АД, с ЕИК ********* и
„ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, задължението на ответника от процесния договор
е изкупено от „ЕОС матрикс” ЕООД.
Поради непогасяване на дължимите суми ищецът е пристъпил към принудително събиране
1
на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр.Бургас за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата 3000лв. -
част от общо дължимата главница в размер на 12 436.86лв. и Лихва за забава - 810.83лв. за
претендираната главница, но срещу издадената заповед е постъпило възражение.
Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с което да признае за
установено, че Ж. ХР. К. с ЕГН ********** дължи на „ЕОС матрикс” ЕООД - гр.София,
сумата от 3 810.83лв., от които главница 3000лв. - част от общо дължимата главница в
размер на 12 436.86лв. и Лихва за забава - 810.83лв. /за претендираната главница/ за периода
от 30.04.2018г. до 01.06.2021г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит, обезпечен със залог на вземания № РК07-00232 от 11.04.2007г.,
ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от 01.06.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковите
претенции, като е въведено възражение за настъпила погасителна давност.
В с.з. процесуалния представител на ответника поддържа подадения отговор.
Бургаски районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.04.2007г. е сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на
вземания № РК07-00232 между „Стопанска и инвестиционна банка” АД /Сибанк/- в
качеството на кредитор, и ответника Ж.К.- в качеството му на кредитополучател.
По силата на този договор „Стопанска и инвестиционна банка” ЕАД отпуска на
кредитолучателя потребителски кредит в размер на 15 000лв., а кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, на 120 месечни анюитетни
погасителни вноски в съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване е
12.04.2017г.
По делото няма спор, че ответникът е преустановил плащането на анюитетните вноски, като
размерът на непогасената част от главницата възлиза на сумата от 12 436.86лв.
С Договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012г. и приложенията към него
между „Сибанк” АД, с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********,
задължението на ответника от процесния договор е изкупено от „ЕОС матрикс” ЕООД.
На 21.09.2020г. ищецът е изпратил до ответника както уведомление за извършената цесия,
така и уведомление за предсрочна изискуемост на задължението, но те са останали
невръчени, като видно от приложеното известие за доставяне пратката е била непотърсена.
За събиране на вземането на 01.06.2021г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№3834/2021г. по описа на БРС. Срещу
издадената заповед длъжникът е подал възражение.
2
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са частично основателни по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява наличие на
непогасено от страна на ответника К. задължение по банков кредит в размер на 12 436.86лв.
Както във възражението си срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, така и в
отговора на исковата молба ответникът се е позовал на настъпила погасителна давност на
основание чл. 110 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Чл. 114, ал.1 ЗЗД
предвижда, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
В процесния случай задължението произлиза от договор за банков кредит със срок на
договора до 12.04.2017г., като страните са уговорили разсрочено плащане на задължението
на месечни анюитетни вноски.
Следователно от значение е моментът, от който вземането по договора става изискуемо и
започва да тече погасителна давност за него.
С Решение №45 от 17.06.2020г, постановено по гр.д. 237/2019г. на ВКС, II т.о. е прието, че
началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната
погасителна вноска, поради което не се явява датата на уговорения краен срок за погасяване
на кредита. Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от
18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в
обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността
да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в
задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност, и
предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора –
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, то
на основание чл.114 ЗЗД, началният момент на течението на давностния срок винаги е
свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той
може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на
давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение.
Когато вземането по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от
страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен ред, поради което бездействието
му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по
кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните по договора
3
относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и
свързаното с нея течение на давността. В случая не става въпрос за предложено частично
изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение
на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването
му или с допълнително споразумение. Ето защо, не може да се приеме, че от една страна,
кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от
вземането, но от друга страна, бездействието му да го направи не води до течение на
давностния срок за тази част от вземането.
Следователно към 01.06.2021г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, са били погасени всички месечни вноски дължими до
01.06.2016г., а необхванатите от давността след тази дата до12.04.2017г. са в размер на 1
963.86лв., която част от главницата не е погасена по давност и не е заплатена от ответника.
Ето защо искът се явява основателен единствено за сума в размер на 1 963,86лв., като за
разликата над сумата до заявения размер от 3000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичната основателност на главния иск, искът за забава също се явява частично
основателен. Също така предвид направеното възражение за давност, то на основание чл.
111,б.“в“ ЗЗД вземането за лихви за периода преди 01.06.2018г. също е погасено по давност.
Така размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху признатата
главница за периода от 01.06.2018г. до 01.06.2021г., изчислено с помощта на онлайн
калкулатор възлиза на 598.44лв., до която сума следва да се уважи иска.
При този изход от спора ответникът дължи на ищцовата страна разноски съобразно
уважената част в заповедното производство в размер на 51.25лв. и в исковото производство
в размер на 63.05лв. Ищецът пък дължи на ответника сторените от него разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 196.56лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. ХР. К. с ЕГН ********** от Б.***, че
съществува вземане на „ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, с
ЕИК ********* в размер на 1 963.86лв., представляващо неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземания № РК07-00232 от
11.04.2007г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от 01.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази част
до пълния предявен размер от 3000лв., представляваща част от общо дължимата главница в
размер на 12 436.86лв.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. ХР. К. с ЕГН ********** от Б.***, че
съществува вземане на „ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
4
гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, с
ЕИК ********* в размер на 598.44лв., представляващо лихва за забава за периода от 01.06.
2018г. до 01.06.2021г, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 810.83лв.
ОСЪЖДА Ж. ХР. К. с ЕГН ********** от Б.*** да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6 сумата от 51.25лв.- съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 63.05лв.- съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6 да заплати на Ж. ХР.
К. с ЕГН ********** от Б.*** сумата от 196.56лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5