Решение по дело №1055/2018 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Решение № 361 от 29.11.2018г. по НАХД № 1055/2018г. по описа на

                   Несебърски районен съд

 

 

               Производството по делото е образувано по повод внесено Постановление на Районна прокуратура – Несебър от 17.08.2018г., с което е направено мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Несебърския районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК А.И.А. с ЕГН **********,***, за престъпление по чл.207, ал.1 от НК, за което е образувано ДП № 14-595/2014г. по описа на РУ-Несебър.

              По внесеното постановление е образувано АНД № 1055/2018г. по описа на Несебърския районен съд. С разпореждане от 08.11.2018г. е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.

              РП-Несебър,  редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.

              Обвиняемият А.И.А. се явява лично в съдебно заседание като се възползва от правото си да не дава обяснения, а в правото си на последна дума заявява, че съжалява за постъпката си и моли за минимално наказание.

               Упълномощеният защитник на обвиняемия изразява становище за основателност на направеното от РП-Несебър предложение и че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от ГПК, като моли административното наказание „Глоба” да бъде в минималния предвиден от закона размер, тъй като в този му размер то би било справедливо предвид многото смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.

              В хода на разследването е установено следното:

              Досъдебното производство № 14-595/2014г. по описа на РУ-Несебър е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Впоследствие след като е бил установен ползвателя на инкриминираната вещ – мобилен телефон „Айфон 4Ес” и че това е А.И.А. с ЕГН **********,***, на 03.07.2015г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.215, ал.1, предл. 2 от НК, за това, че на 27.06.2014г. в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима вещ: мобилен апарат марка „Айфон 4 S” с ИМЕЙ 013 045 008 476 500 (собственост на К.В., родена на ***г. в Холандия), на стойност 732 лева, за която предполага, че е придобита от другиго чрез престъпление кражба.

              Мобилният телефон е приобщен към доказателствения материал след като е бил предаден на 12.08.2015г. с протокол за доброволно предаване от свидетеля Я.Д.Т.и е бил предмет на оглед, за което е съставен протокол за оглед на веществени доказателства от 20.08.2015г., и чиято пазарна стойност към 24.06.2014г. е била в размер на 732 лева.

              В резултат на проведените разпити на свидетели и на обвиняемия и проведени очни ставки, с Постановление за частично прекратяване на досъдебното производство от 20.04.2016г. на прокурор при РП-Несебър, ДП № 14-595/2014г. по описа на РУП Несебър е прекратено частично по отношение на извършеното престъпление по чл.215, ал.1 от НК спрямо А.И.А. поради недоказаност, като досъдебното производство е продължило за извършено от А.И.А. престъпление по чл.207, ал.1 от НК.

              На 22.03.2018г. А.И.А. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.207, ал.1 от НК – за това, че на 27.06.2014г. в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, на пейка пред хотел „Кубан”, намерил чужда движима вещ: мобилен апарат „Айфон 4 S” с ИМЕЙ 013 045 008 476 500 (собствевост на К.В., родена на ***г. в Холандия), на стйност 732 лева, и в продължение на една седмица – до 04.07.2014г., не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил.

              На 16.06.2014г. свид. К.В.е пристигнала на почивка в к.к. Слънчев бряг, като се е настанила в хотел „Зорница”, апартамент № А9. На 24.06.2014г. около 01:00 часа заедно с нейни приятели от Холандия посетили дискотека „Ден гладе викинг” в к.к. Слънчев бряг, където се запознала се е запознала с момче от Чили, а около 04:00 часа двамаа излезли от дискотеката и отишли на плажа пред бар „Викинг”. Свид. Веенендаал е оставила носената от нея дамска чанта на пясъка в дясно от себе си до един шезлонг, в която се е намирал телефона й „Айфон 4 S”, черен на цвят, с ИМЕЙ 013 045 008 476 500, който е закупила през 2013г. След около 20 минути установила, че чантата й липсва.

              Впоследствие мобилният телефон е предоставен от неустановено лице в Заложна къща Доверие Комерс”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, офис-сграда „Прима КейбълТел”, на кръстовището срещу хотел „Свежест” (по диагонал), където през периода от 25-и до 27-и юни 2014г. мобилният телефон се е ползвал от свид. Марио Георгиев Григоров – управител на заложната къща, който го е ползвал със собствената си СИМ карта номер **********, регистрирана в „МОБИЛТЕЛ” ЕАД.

              На 27.06.2014г. мобилният телефон е бил предаден пак на неустановено лице, а същият ден телефонът е бил намерен от обв. А.И.А., който тогава е работил в магазин за хранителни стоки „Ефир”, на пейка пред хотел „Кубан”, който веднага поставил своята СИМ карта в него, регистрирана в „Космо България Мобайл” ЕАД, и го е ползвал на 27-и и 28-и юни 2014г. с номер **********.

              Няколко дни след това обв. А. е продал мобилния телефон в заложна къща „Нерон” в град Д., на свид. Я.Д.Т., който е работил в заложната къща като продавач, и с когото се познавали, за което свид. Тодоров му е заплатил сумата в размер на 250 лева и му е предал един апарат „Нокия”. Мобилният телефон е бил доброволно предаден от свид. Я.Т. на 12.08.2015г.

              Горната фактическа обстановка се установява от показанията на обв. А.И.А., дадени пред разследващия орган на 27.06.2018г., от показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели К.ВМ.Г.Г., Я.Х.З., Я.Д.Т.и П.А.А., от проведените очни ставки между свидетелите П.А.А. и Я.Х.З. и между свидетеля П.А.А. и обв. А.И.А., както и от писмените доказателства: Писмо от Космо България Мобайл рег.№ 3136е/01.07.2014г., Писмо от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД изх.№ 16272/08.07.2014г., Протокол за оглед на веществени доказателства от 20.08.2015г. и фотоалбум към него, Заключението по изготвената съдебно икономическа експертиза от 16.04.2015г. от вещото лице Х.Я.Д., Протокол за доброволно предаване от 12.08.2015г., прочетени и приобщени към доказателствения материал на основание чл.283 от НПК, и от служебно изисканата справка рег.№ 930 от 23.11.2018г. на Районен съд – Несебър. Самопризнанията на обв. А., направени за първи път в последния му разпит пред разследващия орган в качеството му на обвиняем, се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства, които в своята съвкупност са опровергали преди това въведената от обвиняемия защитна теза, че е закупил телефона. Поради това съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите не влизат в противоречие помежду си, същите са последователни и взаимнодопълващи се, а заедно със събраните писмени доказателства образуват една логическа цялост.

             От всички събрани по делото доказателства по безсъмнен и категоричен начин, а и безспорно се налага извода, че с деянието си обв. А. е осъществил състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК

             От обективна страна обвиняемият е имал фактическа власт върху предмета на престъплението, която е получил без правно основание, но същевременно не е установил тази власт и противоправно. Движимата вещ – мобилен телефон, е излязла от фактическата власт на собственика й – свид. К.В.и тя не е знаела къде се намира. Изпълнителното деяние е осъществил чрез бездействие – като в продължение на една седмица не е съобщил на собственика, на този, който я е загубил или на властта, че вещта е у него.

             При извършване на деянието подсъдимият А. е действал при форма на вината пряк умисъл: съзнавал е общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал е, че вещта е чужда собственост, че той я е намерил и че не е съобщил на когото трябва за нейното местонахождение.

             Съдът намери, че са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК: за престъплението се предвижда наказание глоба от 100 до 300 лева, обвиняемият е пълнолетен, към датата на извършване на деянието, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, респ. същите са възстановени, и деецът не е бил в пияно състояние.

             Предвид горното съдът освободи А.И.А. от наказателна отговорност за престъпление по чл.207, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК, във връзка с ал.5 от НК, му наложи предвиденото административно наказание глоба в размер на 100 лева.

             При индивидуализацията на наложеното наказание съдът отчита, че липсват отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало, признание за виновност, материално и семейно положение, поради което наложи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

             На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият следва да заплати направените по делото разноски в размер на 55 лева, включващи възнаграждения за преводач и за вещо лице, по сметка на ОД на МВР – Бургас.

             Воден от горните мотиви съдът постанови решението си.

 

 

13.02.2019г.

Град Несебър                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: