№ 2617
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221100509865 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на К. К. Т. и Е.Ю. Т.а – длъжници по изпълнително
дело № 20108410402789 по описа на ЧСИ Н.М., срещу постановления от
14.07.2022 на съдебния изпълнител, с които е отказано прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по
отношение на жалбоподателите /в жалбата тези постановления на съдебния
изпълнител са индивидуализирани като едно постановление, но от
изпратеното копие на изпълнителното дело се установява, че съдебният
изпълнител се е произнесъл с отделни постановления по подадените от
длъжниците молби за прекратяване на изпълнителното дело, съответно молба
с вх. № 040604/13.07.2022 г. на К. К. Т. и молба с вх. № 040603/13.07.2022 г.
на Е. Т.а/.
В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител е извършвал допустимите от
закона принудителни процесуални действия в периода от 2010 г. до 2015 г.
Поддържат, че от 2016 г. до 2021 г. не са извършвани и предприемани
допустимите от закона действия, поради което считат, че е налице перемция,
доколкото две последователни години не са предприемани каквито и да е
действия от съдебния изпълнител. Предвид изложеното искат от съда да
отмени обжалваните постановления и да приеме, че е налице перемция.
1
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Б. ДСК“ ЕАД, като в
законоустановеия срок няма подадено възражение срещу жалбата.
Съдебният изпълнител Н.М. излага подробни мотиви, съгласно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Намира жалбата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите и събраните по
делото доказателства, намира че подадената жалба е допустима, а по
същество неоснователна, по следните съображения:
Изпълнителното производство пред ЧСИ М. е образувано на 03.09.2010 г.
по искане на взискателя „Б. ДСК“ ЕАД, въз основа на издаден срещу
длъжниците К. К. Т., Е.Ю. Т.а, „Т.Л.“ ЕООД и „К.***“ ЕООД изпълнителен
лист от 29.07.2009 г. на СРС, по ч. гр. д. № 28292/2010 г., с който длъжниците
са осъдени да платят солидарно на Б.та парични суми. В молбата за
образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния
изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да проучва имущественото състояние
на длъжниците, да прави справки и набавя документи, както и да определи
способа на изпълнение. Взискателят е направил искане да бъде наложена
възбрана върху ипотекираните в негова полза недвижими имоти, след което
същите да бъдат изнесени на публична продан.
По отношение на жалбоподателите е наложена възбрана върху
съсобствения им недвижим имот гараж № 28, находящ се на подземния етаж
на жилищна сграда в гр. София, ул. „*******“ № 34, като по отношение на
този имот до 2015 г. са проведени няколко продани, обявени за нестанали /в
жалбата се поддържа, че изпълнителни действия са извършвани регулярно от
образуване на изпълнителното дело до 2015 г., но след този период не са
предприемани действия по принудителното изпълнение/. С протокол от
09.09.2014 г. съдебният изпълнител е обявил насрочената от 08.08.2014 г. до
08.09.2014 г. публична продан за нестанала, като в законоустановения срок
/взискателят е получил съобщение за този протокол на 30.09.2014 г./, с молба
от 01.10.2014 г. взискателят е поискал извършването на нов опис, определяне
на нова цена и изнасяне на публична продан на имота. Съдебният изпълнител
е предприел действия във връзка с това искане, като на 21.04.2015 г. е
извършен нов опис /пети/ за установяване фактическото положение на имота
на 21.04.2015 г., определена е нова начална цена и е насрочена нова продан от
16.06.2015 г. до 16.07.2015 г. Поради липса на постъпили наддавателни
предложения тази продан е обявена за нестанала с протокол от 17.07.2015 г.
2
По искане на взискателя е насрочена нова продан на гаража от 28.08.2015 г.
до 28.09.2015 г., обявена за нестанала с протокол от 29.09.2015 г. По искане
на взискателя, на 25.07.2016 г. е насрочен нов опис на имота, определена е
нова оценка на 26.09.2016 г. и е насрочена нова продан на имота от 18.10.2016
г. до 18.11.2016 г., която продан също е обявена за нестанала с протокол от
21.11.2016 г. По искане на взискателя, с разпореждане от 22.02.2017 г. е
насрочена нова продан на имота от 10.03.2017 г. до 10.04.2017 г., обявена за
нестанала с протокол от 11.04.2017 г. По молба на взискателя от 25.04.2017 г.,
с постановление от 09.05.2017 г. съдебният изпълнител е определил нова цена
на имота и е насрочил нова продан от 06.06.2017 г. до 06.07.2017 г., която е
обявена за нестанала с протокол от 07.07.2017 г. С молба от 10.07.2017 г.
взискателят е поискал да се наложи запор върху притежаваните от длъжника
К. Т. дружествени дялове в „Й.**“ ЕООД. С разпореждане от 21.07.2017 г.
такъв запор е наложен. На 17.07.2017 г. взискателят отново е поискал
съсобственият на жалбоподателите гараж да бъде изнесен на публична
продан. На 17.10.2017 г. взискателя е поискал да се извърши опис на
движимите вещи на жалбоподателите, както и запор върху трудовото им
възнаграждение. С молба от 03.12.2018 г. взискателят е поискал отново да се
извършат описи на движимите вещи на длъжниците, както и да бъде наложен
запор върху вземанията им по банкови сметки, запор върху МПС-та и
притежавани от тях дружествени дялове. На 14.02.2019 г. взискателят е
поискал отново да се насочи принудителното изпълнение върху съсобствения
на жалбоподателите гараж № 28, като бъде извършен нов опис и оценка и се
насрочи нова публична продан. На 03.12.2020 г. взискателят е поискал да се
насрочи нова публична продан върху имота на жалбоподателите. Във връзка с
тази молба, е насрочен нов опис на недвижимия имот на 08.01.2021 г. Описът
е извършен на 24.02.2021 г.
След частичното прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на длъжниците „Т.Л.“ ЕООД и „К.***“ ЕООД, на основание чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК, жалбоподателите длъжници са поискали съдебният
изпълнител да прекрати на това основание и спрямо тях изпълнителното дело.
Отказът му да прекрати изпълнителното производство е потвърден с решение
от 13.05.2021 г. на СГС, по ч. гр. д. № 2050/2021 г., с което е оставена без
уважение жалба на длъжниците Т.и срещу постановление на съдебния
изпълнител от 14.01.2021 г.
3
На 24.11.2021 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши
извърши справка в регистьра на трудовите договори към НОИ, за да
установи дали длъжниците имат действащи трудови договори, като в случай,
че такива са налице, да бъде наложен запор върху вземанията им от трудово
възнаграждение. Поискано е да се наложи запор върху вземанията на
длъжниците по банкови сметки в „ЦКБ“ АД, върху притежаваните от
длъжниците МПС-та, както и да се извърши публична продан на
съсобствения на длъжниците гараж № 28, съответно ако не е извършен опис
на имота – да се извърши такъв.
С молба от 14.03.2022 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да
извърши справка в регистьра на трудовите договори към НОИ, за да
установи дали длъжниците имат действащи трудови договори, като в случай,
че такива са налице, да бъде наложен запор върху вземанията им от трудово
възнаграждение. Поискано е да се наложи запор върху вземанията на
длъжниците по банкови сметки в „Токудабанк“ АД, върху притежаваните от
длъжниците МПС-та, както и да се извърши публична продан на
съсобствения на длъжниците гараж № 28, съответно ако не е извършен опис
на имота – да се извърши такъв. Във връзка с тази молба съдебният
изпълнител е насрочил нов опис на имота, като имотът е описан с протокол от
14.09.2022 г.
С молби с вх. № № 040604/13.07.2022 г. и 040603/13.07.2022 г., съответно
длъжниците К. К. Т. и Е.Ю. Т.а са поискали прекратяване на изпълнителното
дело спрямо тях в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 17.07.2022 г. са
постановени обжалваните в настоящето производство актове на съдебния
изпълнител, с които е отказано прекратяване на изпълнителното
производство, съответно срещу К. К. Т. и Е.Ю. Т.а, на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има
задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй
като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази
висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на
изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото
4
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята
на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен
способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл
таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това
дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. Предпоставка за настъпване на
прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е липсата на искане
от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на
реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на
давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, но не и за наличието на горепосоченото
прекратително основание. Тази разпоредба представлява санкция за тези
кредитори, които за един сравнително дълъг период от време бездействат,
като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно
признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.
Прекратяването на изпълнителното производство не означава, че
имуществените права на кредитора, които са били предмет на
принудителното изпълнение, се погасяват с прекратяване на делото, но
освобождава длъжника от ограниченията, наложени му в хода на водения
спрямо него изпълълнителен процес. Доколкото взискателят продължава да
бъде носител на материалното си право на вземане, същият разполага с
възможността отново да поиска образуване на изпълнително дело срещу
длъжниците. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 2/2013 г. изпълнителните действия,
които са от категорията на тези, прекъсващи законово установения
двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са следните:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В случая изпълнителните действия, които попадат в кръга на тези, водещи
до прекъсване на законоустановения двугодишен срок са налаганите запори
върху вземания на длъжниците, извършването на опис и оценка, както и
5
насрочването на публични продани на съсобствения им имот – гараж № 28.
От изпратения препис на изпълнителното дело не се установява
изпълнителното производство да е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК по отношение на жалбоподателите. Взискателят е искал
регулярно извършването на горепосочените изпълнителни действия срещу
длъжниците жалбоподатели, като между отделните молби няма период по-
дълъг от две години. Ето защо липсват основания за прилагане на
неблагоприятни последици спрямо взискателя, като се приеме, че същият не е
проявил изискваната от ГПК активност за поддържане висящността на
изпълнителното производство, като не е отправил искане до съдебния
изпълнител за извършването на нови действия по изпълнението срещу
длъжниците К. К. Т. и Е.Ю. Т.а.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е налице основание
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело по
отношение на К. К. Т. и Е.Ю. Т.а и жалбата срещу постановленията на ЧСИ,
постановени по повод молби с вх. № № 040604/13.07.2022 г. и №
040603/13.07.2022 г., следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. К. Т. и Е.Ю. Т.а срещу
постановления от 14.07.2022 на частен съдебен изпълнител Н.М., по
изпълнително дело № 20108410402789, с които е отказано прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по
отношение на жалбоподателите.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6