РЕШЕНИЕ №
260054
гр.
Бургас, 31.03.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3950/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на А.В.Т., със съдебен адрес ***, с която
претендира осъждане на ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ …, да му заплати сума в
размер от 240 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден
труд за 40 часа за периода 16.07.2017-16.07.2020 год., преизчислен от 280 часа
положен нощен труд, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 17.07.2020 год.,
до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните
разноски.
Правните
основания на исковете са чл. 128, чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ във вр. с чл.
178 и чл. 187, ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
С
протоколно определение от 14.09.2020 год. БсРС е приел направеното изменение на
главния иск, по силата на което размерът му се увеличава от 240 лева до 2196,83
лева.
Ответникът
оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че през процесния период страните
са били обвързани със служебно правоотношение, по силата на което ищецът А.Т. е
заемал длъжността „….“ в Група „….“ при РУ-К.. към ОД на МВР-Бургас – видно и
от представеното от ответника удостоверение от 28.07.2020 год.
Съгласно чл. 179, ал. 1 и 2, ЗМВР, на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през
нощта (22.00-06.00 ч.), по условия и ред, определени с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Разпоредбата на чл. 187, ал. 9, ЗМВР сочи, че подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на
вътрешните работи. През процесния исков период – 16.07.2017-16.07.2020 год., са
издадени Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат работа на смени, с
полагане на труд през нощта – между 22.00 ч. и 06.00 ч., максимално до 8 часа
за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.,
действала до 02.08.2016 год., предвижда, че при сумирано отчитане на работното
време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00
ч. и 06.00 ч. за отчетния период. След отмяна на този подзаконов нормативен акт
са издадени Наредба № 8121з-592 (в сила от 01.04.2015 год., отменена с решение
на ВАС по адм. д. № 5450/2016 год., в сила от 11.07.2016 год.) и Наредба №
8121з-779 (в сила от 02.08.2016 год.), които не регламентират отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.
Настоящият съдебен състав намира, че през исковия период –
16.07.2017-16.07.2020 год., е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.,
което е запазило действието си и след решението по адм. д. № 5450/2016 год. на ВАС,
до приемането на новата наредба. Този ред на преизчисляване е неприложим за
времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., за периода от
02.08.2016-31.12.2018 год., поради празнота в уредбата на реда за
организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното
работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Липсата
на изрична норма не означава, че е налице законова забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била
противоконституционна. Налице е празнота в правната уредба относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на тази
непълнота в специалната уредба, отнасяща се до служителите в МВР, субсидиарно приложение
намира Наредба за структурата и организацията на работната
заплата – в чл. 9, ал. 2 е посочено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. По делото не се спори, а и се установява от заключението на
вещото лице по неоспорената експертиза, че на ищеца е заплатено възнаграждение
за положения нощен труд – 0,25 лв./час, съгласно чл. 8, НСОРЗ. Превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба, НСОРЗ,
се извършва при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8, НСОРЗ,
за всеки отработен час или за част от него – между 22.00 ч. и 06.00 ч., на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., но двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициента от 1.143, и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните, която съдът цени като обективна и компетентна. Вещото
лице сочи, че през процесния период ищецът е работил на 12-часови смени и е положил
общо 2018 часа нощен труд, които, превърнати в дневни часове труд с коефициента
от 1.143, представляват 288.57 ч. извънреден труд. Възнаграждението за
посочения извънреден труд възлиза на 2196,83 лева, т. е. главният иск е доказан
и по размер.
По делото няма данни за извършено частично или пълно
плащане на посоченото вземане, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца дължимата сума, ведно с обезщетение по чл. 86, ЗЗД, начиная от
подаване на исковата молба.
Уважаването
на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодни разноски в
размер от 450 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Възражението на ответника за прекомерност на сумата – чл. 78, ал. 5, ГПК, е
неоснователно, тъй като договореното възнаграждение не е прекомерно, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото.
В
изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72,
ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати държавна
такса върху уважения главен иск, в размер от 87,87 лева, както и разноски за
вещо лице – 200 лева.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ …., със седалище гр. Бургас, ….., да заплати
на А.В.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сума в размер от 2196,83
лева, представляваща главница за
допълнително трудово възнаграждение за 2018 часа положен нощен труд,
преизчислен на 288.57 часа извънреден труд за периода 16.07.2017-16.07.2020
год., на основание служебно правоотношение между страните, по силата на
което ищецът А.Т. е заемал длъжността „…..“ в Група „….“ в РУ-К.. към ОД на
МВР-Бургас ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане
на главницата от 2196,83 лева, начиная от подаване на исковата молба – 17.07.2020
год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ …., със седалище гр. Бургас, …., на основание
чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на А.В.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
деловодни разноски в размер от 450 лева.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ …, със седалище гр. Бургас, …., на основание
чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер
от 87,87 лева.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ …., със седалище гр. Бургас, …., на основание
чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд разноски в размер от 200
лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок, считано от 31.03.2022 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно
с оригинала: ЕХ