РЕШЕНИЕ
№ 1109
гр. Кюстендил, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520101845 по описа за 2023 година
„ЗАД АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Стефан Караджа“ №2, е предявило против Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“ №3 иск да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 1670,24
лева /хиляда и шестотин и седемдесет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща сбор от главница – дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция и сумата от 508,50 лева /петстотин и осем лева и петдесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 21.04.2020г. до
21.04.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК до датата на окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото, включително възнаграждение за
процесуално представителство.
Ответната Агенция оспорва исковете,прави правоизключващи възражения.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл. 410, ал. 1,т. 2
1
от Кодекса за застраховането вр. чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите.
От комбинирана застрахователна полица № **********/14.08.2017 год./л.9
от гр.д.№ 36274/2023 г. на СРС/, валидна за периода 13.09.2017 год.-12.09.2018
год.се установява, че по отношение на описания в исковата молба лек
автомобил "АУДИ“,модел S8 с р*****, е била сключена застраховка "каско и
злополуки" между „ПОРШЕ ИНШУРЪНС БРОКЕР БГ“ЕООД като брокер на
ищцовото ТД и „Порше Лизинг БГ“ЕООД като собственик с посочен
лизингополучател свидетелят Д. Б. К..Съгласно договора неразделна част от
същият са ОУ на застрахователят,приети като доказателство по делото /л.31-
35 от гр.д.№ 36274/2023 г.СРС/ и съгласно чл.39 от същите застраховката на
МПс влиза в снила ако е платена договорената премия или договорената първа
вноска от нея и след като са изпълнени изискванията за оглед и заснемане на
МПС от посочено от застрахователя лице.Няма доказателства изискването за
оглед и заснемане да е изпълнено.
На 14.08.2018 год. св.К. се прибирал от РСеверна Македония,при което
преминал край гр.Кюстендил и поел в посока гр.София по републикански път
I-6 ,преминаващ през Конявска планина.По пътя,малко след като минал през
с.Цървеняно,свидетелят попаднал в необозначена и несигнализирана пътна
неравност на пътя-дупка,при което спукал двете десни гуми-предна и
задна.На 17.08.2018 год.свидетелят подал пред ищцовото ТД уведомление-
декларация по щета/л.10-17 от гр.д.№ 36274/2023 г.СРС/,при което последното
образувало преписка по щета № 10018030123003 и видно от материалите от
същата /л.18-30 от гр.д.№ 36274/2023 г.СРС / щетите били оценени на сумата
от 1660,24 лв.,която била преведна по банков път на свидетелят на 29.11.2018
год. с платежно нареждане.До ответната агенция била изпратена регресна
покана/л.28 от гр.д.№ 36274/2023 г.СРС/ за доброволно плащане на горната
сума,която била получена на 07.01.2019 год./л.29 от гр.д.№ **********
год.СРС/
От експ.з-ние вх.№ 5385/07.05.2024 год./л.40-45 от делото/,изг.от в.л. инж.Н.
В. се устяановява това,че : 1.движейки се в дясна лента на пътното платно
св.К. с десните си гуми е преминал през дупка,което е причина за увреждането
им;2.имуществените вреди по автомобила се намират в причинно-следствена
връзка с ПТП;3.Стойността на щетите възлиза на сумата от 817,67
2
лв.;4.Автомобила се е движел по един от двата републикански пътя-I-6 II-
6,като поради изтеклият голям период от време от ПТП до датата на изготвяне
на експертизата не може да се коментира състоянието на пътното платно.;5.на
автомобила са подменени двете десни гуми и е отстранена повреда по предна
дясна джанта като средната пазарна цена за горните към момента на ПТП е
сумата от 817,67 лв.
Съгласно съдебно-оценителна автотехническа експертиза вх.№
10352/10.09.2024 год./л.64-68/,изп.от в.л. инж.Ф. К.,стойността на вредите съм
датата на ПТП без овехтяване е сумата от 1660,24 лв.,а когато колело премине
през неравност с рамзери по-големи от посочените възниква удар в насрещния
ръб на неравността,от който може да възниктнат увреждания на
гумата,джантата и амортисьора на колелото.
Приети като доказателства по делото са представени от ответната Агенция в
последното по делото заседение писмени доказателства-Сертификат №
60/30.04.2018 год. за установяване извършване на видове СМР към 30.04.2018
год.,заверено копие на сертификат № 60/21.08.2018 год. за действително
изпълнени и приети ремонтни работи на път I-6 на 30.04.2018 год.,заверено
копие на извадка от количествена сметка на извършените ремонти/от т.4 до
т.11/,ведно с линейна схема на обект път I-6,касаещи шифър 3007
„Изкърпване на повредени площи и деформации с плътна асфалтова
смес“;снимков материал,протокол за определяне граници между ОПУ-
Кюстендил и ОПУ-Перник на път I-6,справка за местоположението на пътни
знаци Д11“Начало на населено място Цървеняно“ и Д12 „Край на населено
място Цървеняно“.
Ищцовото ТД е депозирало на 24.04.2023 год. пред СРС заявление по реда
на чл.410 ГПК за процесните суми и от изисканото и приложено в цялост
ч.гр.д.№ 21139/2023 год. СРС се установява,че по същото е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК № 14279/22.05.2023 год.за процесните
суми,против която в срок ответната агенция е депозирала възражение по
чл.414 ГПК и отново също в срок,след дадените от заповедният съд указания
за предявяване на искове са предявени настоящите.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства,а останалите като неотносими към спора или непроменящи
крайните изводи на съда не се обсъжсдат.
3
При така установената фактическа обстановка настоящият съд прави
следните правни изводи:
В случая се твърди наличие на гаранционно-обезпечителна отговорност на
Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София по чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно-обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Фактическият състав, от който възниква имуществената регресна
отговорност на причинителя на увреждането за възстановяване на платеното
от застрахователя обезщетение, обхваща следните материални предпоставки
/юридически факта/: наличието валиден договор за имуществено застраховане
"Автокаско"; настъпване на застрахователно събитие – ПТП в срока на
покрите на договора; причинени щети на застрахования автомобил; причинна
връзка между настъпилото ПТП и причинените щети;изпълнение на
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца.
В казуса обстоятелството,че управляваният от св.К. лек автомобил марка
"АУДИ“,модел S8 с р***** към дата към 14.08.2018 год. е бил застрахован по
комбинирана застрахователна полица № **********/14.08.2017 год, валидна
за периода 13.09.2017 год.-12.09.2018 год.Възражението на ответната агенция
,че договора не е валиден,защото застрахованият не е платил застрахователна
премия и не е изпълнено условието за заснемане на автомобила е
неоснователно,тъй като не е подкрепено от никакви доказателства.В договора
е уговорено еднократно плащане на застрахователната премия и действително
и заснемане на автомобила от лица,посочени от застрахователят,които
изисквания ако не са били изпълнение последният е щял да откаже
образуването на застрахователна щета и изплащане на сумите,необходими за
отстраняване на повредите по автомобила.
В хода на съдебното дирене по безспорен и категоричен начин беше
установено, че произшествието е възникнало на път от републиканската пътна
мрежа,а именно I-6.Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за
4
пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост,а
по силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция "Пътна инфраструктура", която е юридическо лице - второстепен
разпоредител с бюджетни кредити /чл. 2, ал. 1 от Правилник за структурата,
дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура"/.
Съгласно разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 ЗП Фонд "Републиканска пътна
инфраструктура" поддържа републиканските пътища съобразно
транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на
околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата съгл.т.
14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническа отчетност на пътищата, а чл. 75, ал. 3 ЗУТ въвежда
изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-
добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и
товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.
Освен това разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДвП изисква лицата, които
стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка
и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства.
С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се
осигурят от Агенция "Пътна инфраструктура" чрез съответните длъжностни
лица. В случая безспорно е установено, че на път I-6 в посока от
гр.Кюстендил към гр.София,след с.Цървеняно,Кюст.област, на 14.08.2018
год.е била налице дупка на пътното платно ,необезопасена и необозначена,
затрудняваща движението на превозни средства, като по този начин е налице
неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона - чл. 29 и чл. 30 от ЗП
и чл. 75, ал. 3 ЗУТ. В разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено
задължение на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Дупката по пътното платно
представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй
5
като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на
движението. Не се установи наличие на поставени по пътя знаци, означаващи
наличие на неравности на пътното платно. За ангажиране на отговорността на
Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да
се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на
нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на
най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се
установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е
установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава
поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на
нормативно вменени задължения, т. е. бездействие.Представените в
последното заседание по делото от страна на ответната агенция писмени
доказателства са относими за осъществени СМР към дата 30.04.2018
год.,която предхожда с месеца и 14 дни датата на ПТП,през който период било
поради некачествен ремонт,било поради двруги причини е вмъзможно да се
появи дупка на пътя,която е причинила ПТП.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се
предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е
извършено. От изложеното следва, че Агенция "Пътна инфраструктура" не е
изпълнила вмененото си по закон задължение за поддръжка и ремонт на
републиканските пътища, като бездействието на служителите, натоварени със
задачата да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, за да
обезпечават безопасността на движението, е станало причина за настъпване на
вредите по процесното МПС.
Възражението на ответната агенция, че не е доказана причинно-
следствената връзка между ПТП и вредите по автомобила е неоснователно.По
делото е разпитан като свидетел управляващият автомобила св.К.,като
неговите показания са преки и непосредствени.Съдът изключва вероятна
заинтересованост в показанията на свидетелят,тъй като от една страна към
датата на ПТП той не е бил собственик на автомобила,а
лизингополучател,съобразно отразеното в застрахователният договор,т.е лице
имащо правата и задълженията на наемател по силата на чл.345,ал.1 ТЗ ,в
чиято тежест са и разноските по поддържането на вещта-чл.345,ал.2 ТЗ.От
друга страна показанията на свидетеля се подкрепят от съдебно-
6
автотехническите експертизи на вещите лица инж.В. и инж.К. относно
механизма и причинно-следствената връзка,като двете вещи лица при
изготвяне на експертизите се основават и на изготвеният снимков материал на
гумите и джантата,изготвени от застрахователят непосредсвено след датата на
ПТП.Действително едва в хода на съдебното дирене св.К. даде конкретика
относно мястото на ПТП,което обсъдено с изтеклият голям период от време не
позволява на вещите лица да дадат по-конкретен отговор за състоянието на
пътното платно,още повече като се вземе в предвид и това че то вероятно не е
в състоянието,както към 14.08.2018 год.Представените от ответната Агенция
в последното по делото заседание писмени доказателстнва-сертификати за
състоянието на пътя не променят горните изводи на съда,защото те са
относними за извършен ремонт месеци преди датата на процесното събитие.
Поради горното съдът приема,че датата и мястото на ПТП,механизма на
последното и причинно-следствената връзка между него и вредите е
установен,т.е установен е безспорно описаният в исковата молба
деликт.Следва да се отбележи и това,че произходът на установената дупка на
пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй
като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа
републиканските пътища, без значение под въздействие на какви фактори е
настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен
трафик.
Освен горното за св.К. не е стояло задължението да уведомява контролните
органи на МВР,тъй като от ПТП нито са пострадали хора,нито са причинени
вреди на друг автомобил,който е участник в ПТП и същият не е нарушил
изискването на Закон за движението по пътищата.
В резултат на ПТП на застрахованото от ищцовото ТД по валиден
застрахователен договор МПС са нанесени материални вреди.
Във връзка с вида и размера на причинените вреди от ищеца са представени
опис на претенция и опис-заключение на претенция, които са частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти,
но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за установено по
несъмнен начин с оглед показанията на разпитаният свидетел и заключенията
на двете съдебно-автотехнически експертизи, както и поради липса на други
доказателства, които да ги опровергават.За стойността на вредите съдът
7
кредитира експертното заключение на инж.К.,тъй като в.л.инж.В. е приложил
коефициент на овехтяване,което не е следвало да прави,тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност /така напр. решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., решение № 6/02.02.2011 г.
на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. и др. /.
Представиха се и доказателства,че ищцовото ТД е заплатило
застрахователното обезщетение,както и че е отправило до ответната Агенция
регресна покана,на която последната не е реагирала.От датата на поканата
ответната агенця е в забава и дължи законна лихва върху главницата.
В обобщение следва да се посочи, че в настоящия случай ищцовото ТД
доказа всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника,вкл.
и процесулната предпоставка на проведено заповедно производство.Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на заявлението
по реда на чл.410 ГПК до окончателното и изплащане.За дата на депозиране
на заявлението от ищеца,въз основа на което е образувано заповедното
производство по реда на чл.410 ГПК съдът приема 24.04.2023 год.,която е
датата от положеният върху заявлението удостоверителен щемпел от СРС по
ч.гр.д.№ 21139/2023 год.
По иска за лихви за забава в размер на 508,50 лв. за периода от 21.04.2020
год. до 21.04.2023 год.
При регреснна претенция лихви за забава се дължат от датата на поканата, а
такава е изпратена до ответника и получена на 07.01.2019 год.Лихвите се
претендират за по-късен период,предполагаемо поради очакването на ищеца
за възражение от ответника за частично погасяване на взманията за лихви
поради изтекла давност,ако се претендират за времето от 08.01.2019 год. до
първата дата на исковият период за този иск.
Съдът сам с помощта на електронен калкулатор изчисли,че размерът на
законната лихва за забава върху главницата от 1670,24 лв.,за исковия перод
възлиза на сумата от 515,82 лв.,която е в по-голям размер от исковата
претенция,поради което последната ще се уважи за пълният предявен размер.
По съдебно деловодните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да заплати направените от ищеца разноски.В заповедното производство по
8
ч.гр.д.№ 21139/2023 год. на СРС ищецът е заплатил държавна такса от 43,57
лв.и му е било присъдено юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв.
В настоящият процес ищецът е платил държавна такса от 66,82
лв.,възнаграждение за преводач от 100,00 лв.,възнаграждение за свидетел от
30,00 лв. и възнаграждения за двете експертизи в размер на 430,00 лв.,или
общо 626,82 лв.Ищецът е предтавляван в процеса от юрисконсулт,с активно
участие на последният в съдебното дирене,при проведени 5 съдебни
заседания,поради което на осн.чл.78,ал.8 ГПК във връзка с с чл.37,ал.1 от
Закон за правната помощ във вр. с чл.25,ал.1 и 26 „а“ от Наредба за
заплащането на правната помощ,му определя възнаграждение в размер на
350,00 лв.Общо на ищеца в тежест на ответника ще се присъдят за настоящото
производство разноски в размер на 976,82 лв.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“ №3,че дължи на „ЗАД АРМЕЕЦ“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ №2, сумата
от 1670,24 лева /хиляда и шестотин и седемдесет лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща сбор от главница – дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция и сумата от 508,50 лева /петстотин и осем
лева и петдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
21.04.2020г. до 21.04.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 24.04.2023 год. до датата на окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗАД АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ №2,сумата от 93,57 /деветдесет
и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща сторените от
последното разноски по ч.гр.д.№ 21139 по описа на Софийски Районен Съд за
2023 год.,както и сумата от 976,82 /деветстотин и седемдесет и шест и
осемдесет и два лева/лева,представляваща сторените в настоящото
9
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи,на ищцовото ТД по реда на чл.50,ал.5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10