№ 4538
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110143672 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на И. Г. Б., ЕГН: **********, и С. Г. Б., ЕГН:
**********, представлявани от адв. Р. П., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, за
признаване на установено в отношенията между страните, че вземанията по издаден
изпълнителен лист от 11.11.2010 г. по ч.гр.д. № 777/2010г. по описа на СРС, 88 с-в са
погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на М. С. Б.. На
основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417-418 ГПК и
разпореждане от 11.11.2010 г. по ч.гр.д. № 777/2010 г. по описа на Районен съд – Берковица
общият наследодател на ищците е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД
сумата от 8 248, 92 лв. – главница, ведно със законната лихва от 10.11.2010 г. до
окончателното изплащане на същата, сумата от 320, 04 лв. – договорна лихва за периода от
25.06.2010 г. до 09.11.2010 г., сумата от 8, 73 лв. – наказателна лихва за периода от 25.06.2010
г. до 12.10.2010 г. по договор за потребителски кредит от 07.07.2009 г., както и направените
разноски в размер на 171, 55 лв. – държавна такса и 476, 80 лв. – адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че на 11.11.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза
„Обединена Българска банка“ АД, а въз основа на него е образувано изп.д. № 984/2010 г. по
описа на ЧСИ М. И., с район на действие Окръжен съд-Монтана. С договор за цесия от
31.01.2018 г. „Обединена Българска банка“ АД е цедирала вземанията си по изпълнителен
лист от 11.11.2010 г. по ч.гр.д. № 777/2010 г. по описа на Районен съд- Берковица на
ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На 03.05.2018 г. между „ЕОС Матрикс“ ЕООД
и М. С. Б. е сключено споразумение за разсрочено плащане на задълженията по посочения
изпълнителен лист, като месечните вноски са заплащани от М. С. Б. до смъртта ,
настъпила на 22.12.2018 г.
Ищците твърдят, че след смъртта на наследодателката си не са търсени от ответното
дружество или от частния съдебен изпълнител в качеството им на наследници на
починалата. Едва на 16.04.2024 г. на работното място на И. Г. Б. е връчена покана за
1
доброволно изпълнение и е наложен запор на трудовото й възнаграждение. Ищците
извършили справка относно претендираните суми и установили, че изп.д. №
20107480400984 от 2010 г. по описа на ЧСИ М. И., с район на действие ОС-Монтана е било
прекратено, а след това въз основа на същият изпълнителен лист е било образувано изп.д. №
20197480401425 от ЧСИ М. И., с район на действие ОС-Монтана, отново срещу М. С. Б.,
която към този момент вече е била починала. Сочи се, че наследниците на починалото лице
не са конституирани като длъжници по това дело. От страна на частния съдебен изпълнител
не са извършвани никакви изпълнителни действия, а единствено справки по отношение на
починалото лице. Посочено е, че изп.д. № 20197480401425 е прекратено в края на 2023 г., а
въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело №
20238390400490 от ЧСИ И. Н. - К., с район на действие СГС, като едва по това дело ищците
са конституирани като длъжници и първото изпълнително действие е наложеният запор от
16.04.2024 г. Въз основа на изложените твърдения ищците считат че вземанията по
издадения изпълнител лист от 11.11.2010 г. по ч.гр.д. № 777/2010 г. по описа на Районен съд
- Берковица срещу починалата им наследодателка са погасени изцяло по давност, поради
което и молят исковете им да бъдат уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт М., в който исковете се оспорват като
неоснователни. Ответникът твърди, че с подаването на молбата за образуване на ново
изпълнително дело през август 2019 г. погасителната давност е била прекъсната, тъй като в
молбата се съдържа искане за извършване на изпълнителни действия. Отделно от това счита,
че доколкото изпълнителното производство по изп.д. № 984/2010 г. по описа на ЧСИ М. Ц.
И., с район на действие ОС-Монтана е било образувано и висящо при действието на ППВС
№ 3/18.11.1980 г. давност не е текла до 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г.
Твърди, че на 19.03.2024 г. е депозирал по молба да се предприемат изпълнителни действия,
въз основа на която е наложен запор на трудовото възнаграждение на И. Г. Б.. Освен това
сочи, че на 13.03.2020 г. давността е бил спряна с приемането на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. Въз основа на изложените съображения намира, че вземанията по
процесния изпълнителен лист не са погасени по давност и моли за отхвърляне на
предявените искове.
В открито съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от процесуалния
си представител – адв. П., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Претендира разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По молба на „Обединена българска банка“ АД и въз основа на договор за
потребителски кредит от 07.07.2009 г. и извлечение от счетоводните книги на банката на
11.10.2010 г. са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. д. № 777/2010г. по описа на Районен
съд – гр. Берковица срещу М. С. Б.. По силата на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист М. С. Б. е осъдена да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумите от 8 248,92
лв. – главница, ведно със законната лихва от 10.11.2010 г. до окончателното изплащане на
същата, 320,04 лв. – договорна лихва за периода от 25.06.2010 г. до 09.11.2010 г., сумата от
8,73 лв. – наказателна лихва за периода от 25.06.2010 г. до 12.10.2010 г. по договор за
потребителски кредит от 07.07.2009 г., както и направените разноски в размер на 171,55 лв.
– държавна такса и 476,80 лв. – адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за удовлетворяване на
своето паричното притезание на 20.12.2010 г. взискателят е образувал изп. д. №
2
2010748040984 по описа на ЧСИ М. И. срещу М. С. Б.. С молбата по чл. 426 ГПК са
възложени правомощия за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, за
набавяне на данни, документи и книжа, както и начина на изпълнение. На 26.01.2011г. е
изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, като съобразно известие за
доставяне с ИД11000ТР000186 същата му е връчена на 04.02.2011г. Установява се, че на
08.02.2011г. са били насрочени изпълнителни действия по опис и оценка на движими вещи,
находящи се в дома на М. С. Б.. Съобразно данните от изготвения протокол по чл. 434 ГПК
при посещението изпълнителният орган е констатирал, че в жилището не се откриват
секвестируеми вещи. На 31.03.2011 г. „Обединена българска банка“ АД е депозирала молба с
вх. № 02032/31.03.2011г. за спиране на изпълнителното производство. На 31.10.2017г.
кредитната институция е поискала възобновяване на принудителното изпълнение, както и
налагането на запори върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, за
вписването на възбрана, за опис на движимите му вещи.
Установява се, че на 31.01.2018 г. „Обединена българска банка“ АД е прехвърлила
вземанията си, произтичащи от договора за потребителски кредит, на „ЕОС Матрикс“
ЕООД. Впоследствие, на 29.05.2018 г. ответното дружество и М. С. Б. са сключили
споразумение с изх. № МА 00026682/03.05.2018 г., по силата на което паричното задължение
се разсрочва на месечни вноски, описани подробно в Приложение № 1 към споразумението.
На 26.06.2018 г. цесионерът е поискал да бъде конституиран като взискател по изп. д. №
20107480400984 срещу М. С. Б., като в подкрепа на искането по чл. 429, ал. 1 ГПК е
приложен и договор за цесия.
От представените писмени доказателства е видно, че М. С. Б. е починала на
22.12.2018г., като съгласно Удостоверение за наследници с изх. № ГРАО-251 от 18.03.2019г.,
издадено от Столична община, нейни универсални правоприемници се явяват С. Г. Б. и И. Г.
Б..
Впоследствие, на 01.08.2019г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало прекратяването на
изпълнителното производство и връщане на изпълнителния лист. На същата дата въз основа
на същия изпълнителен титул е образувано ново изпълнително дело по описа на ЧСИ М. И.
под № 20197480401425. В молбата са обективирани искания за извършване на справки
относно длъжниковото имущество, както и заедно с поканата за доброволно изпълнение да
бъде изпратена и призовка за насрочване на опис на движими вещи. На 19.08.2021 г. в
деловодството на изпълнителния орган е депозирано искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжника към „Те-Дже Зиират Банкасъ – клон София“. На 28.03.2022 г.
ответното дружество е поискало на основание чл. 429, ал. 2 ГПК като страна по
изпълнителното дело да бъдат конституирани наследниците на длъжника, като същото
искане е постъпило и на 13.04.2022 г. Молба за налагане на запор върху вземанията на М. С.
Б. към „Общинска банка“ АД е подадена на 15.06.2023 г. На 03.07.2023 г. взискателят отново
е поискал на мястото на починалия длъжника да бъдат конституирани неговите наследници.
На 22.08.2023г. е постъпила молба по чл. 427 ГПК за преместване на изпълнителното дело,
като последното е получено и образувано под № 20238390400490 по описа на ЧСИ И. К.. На
29.03.2024 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия по отношение
на И. Г. Б.. На 16.04.2024 г. е изпратено запорно съобщение до „Суит“ ЕООД – работодател
на И. Г., заедно с покана за доброволно изпълнение до длъжника, като същите са получени
от представител на работодателя на 22.04.2024 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
3
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.
№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.
Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен
иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на
правен интерес за ищеца от предприетата защита.
С определение от 28.02.2024 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че срещу наследодателката на ищците е издаден
изпълнителен лист от 11.11.2010 г. по ч. гр. д. № 777/2010 г. по описа на Районен съд -
Берковица за процесните суми, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20107480400984 по описа на ЧСИ М. И., с рег. № 748 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Монтана, изпълнително дело № 20197480401425 по описа на ЧСИ М. И., с
рег. № 748 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана и изпълнително дело №
2023839040490 по описа на ЧСИ И. М. - К., рег. № 748, район на действие Софийски градски
съд.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила
съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч.
гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. №
1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на IV г. о. на ВКС, определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на
ВКС, IV г. о.
В съдебната практика последователно се възприема разбирането, че с влизането в сила
на заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на
IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., в това число и
относно спорните лихви – в този смисъл Определение № 480/19.07.2013г. по ч.гр.д. №
2566/2013г. по описа на IV г.о на ВКС, Определение № 318/09.07.2019г. по ч.гр. д. №
2108/2019г. по описа на IV г.о. на ВКС, Определение № 443/30.07.2015г. по ч.т.д. №
1366/2015г. на II т.о. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. по описа на
IV г.о. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г. на III г.о. на ВКС. Поради
това настоящият намира, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички
спорни вземания, в това число и тези с периодичен характер за изтеклите лихви и разноски,
като срокът на погасителната давност не се и оспорва от ищците.
Процесната Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.
4
№ 777/2010 г. по описа на Районен съд – Берковица е издадена на 11.10.2010 г. Съобразно чл.
418, ал. 6 ГПК законодателят е възложил връчването на съдебния изпълнител в рамките на
образувано срещу длъжника изпълнително производство, който незабавно изпраща до съда
съобщението, заедно с връчените документи с отбелязване за връчването на всеки един от
тях. В материалите по приложеното изп. д. № 20107480400984 по описа на ЧСИ М. И. няма
данни такова съобщение да е изпратено до съда. Доколкото от разписка с ИД 11000ТР000186
се установява, че поканата за доброволно изпълнение с изх. № 766/26.01.2011 г., в чието
съдържание като приложение са посочени изпълнителен лист и заповед за изпълнение, е
връчена лично на длъжника на 04.02.2011 г., може да се направи обоснован извод, че
Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 22.02.2011 г. Предвид изложеното, считано от
влизането на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е започнала да тече нова петгодишна
давност.
Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани
изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата
молба се твърди, че такива не са предприети.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността - определение № 337 от 21.07.2022 г.
по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на
г. о. на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №
93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021
г. на III г. о. на ВКС. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат
да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
5
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ – така и т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. №
2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото прилагане.
За удовлетворяване паричното притезание на „Обединена българска банка” АД,
обективирано в процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 11.10.2010г., е
образувано изп. д. № 20107480400984 по описа на ЧСИ М. И. срещу М. С. Б..
Изпълнителното производство е образувано на 20.12.2010 г. С ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се възприе, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до
приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, какъвто се явява
и настоящият казус. Давността за тези вземания започва да тече от 26.06.2015 г., тъй като до
посочената дата е обвързващо тълкуването, дадено с Постановление № 3 от 1980 г. на
Пленума на Върховния съд. Освен делото да е образувано преди 26.06.2015 г. обаче е
необходимо и кумулативното наличие на две предпоставки: надлежно волеизявление за
принудително изпълнение на едно неудовлетворено притезание, извършено пред
компетентен държавен орган и да е налице висящо изпълнително производство.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установява, че
второто от двете условия е отпаднало. С молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК взискателят е
възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и книжа, и
да определя начина на изпълнение, без да се съдържа искане за прилагане на конкретен
изпълнителен способ, поради което не може да се приеме, че прекъсва давността. На
08.02.2011 г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като по
данни от протокола по чл. 434 ГПК съдебният изпълнител не е открил секвестируеми
движими вещи. Извършеното изпълнително действие се явява годно да прекъсне давностния
срок. Впоследствие на 31.03.2011 г. като титуляр на правото на принудително изпълнение
кредиторът е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1,
т. 2 ГПК, като с резолюция на изпълнителния орган от 31.03.2011 г. същото е спряно.
Институтът на спирането представлява временно преустановяване висящността на
изпълнителния процес, като извършените до този момент изпълнителни действия остават в
сила, като се запазва възможността принудителното изпълнение да се възобнови при
отпадане на основанието за спиране. Същевременно, съобразно чл. 61, ал. 1 ГПК при
спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли срокове. В
хипотезата на спиране по чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК както спирането, така и възобновяването са
предоставени на волята единствено на взискателя. При това положение би се стигнало до
правно нетърпимо положение – единствено по усмотрението на кредитора да се поддържа
висящността на изпълнителния процес за неограничен период от време, в пределите на
6
който върху имуществената сфера на длъжника ще продължават да действат наложените
обезпечителни мерки. Поради тези съображения максималният срок, за който
принудителното изпълнение може да спряно по искане на взискателя, е двугодишният срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – в този смисъл Решение № 45/30.03.2017г. по т.д. № 61273/2016г.
на IV г.о. на ВКС и Решение № 50013/27.12.2024г. по гр. д. № 2188/2020г. на IV г.о. на ВКС.
Следователно, висящността на изп. д. № 20107480400984 е поддържана до 08.02.2013 г. / две
години от дата на последно изпълнително действие – 08.02.2011 г./. От този момент насетне е
започнала да тече погасителната давност за вземането на „Обединена българска банка” АД,
а не от 26.06.2015 г., както поддържа ответника в отговора на исковата молба. При тази
фактическа обстановка давността за процесното парично притезание изтича на 08.02.2018 г.
На 27.10.2017 г. взискателят е депозирал молба с вх. 10769/27.10.2017г. за
възобновяване на изпълнителното производство, съдържаща и искане за извършване на
изпълнителни действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение, върху
вземанията на длъжника по банкови сметки, както и за вписване на възбрана върху
притежаваните от него недвижими имоти. Искането на кредитната институция е извършено,
след като е преустановена висящността на изп. д. № 20107480400984 поради настъпила на
08.02.2013 г. перемпция. Съобразно тълкувателната практика на ВКС, обективирана в ТР
2/04.07.2024г. по т.д. № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС, ново редовно писмено искане
за извършване на изпълнителни действия по делото, отправено от взискателя до съдебния
изпълнител след настъпване на перемпция, е достатъчно за прекъсване на давността, защото
той не може да извърши действието сам. Образуването на изпълнително дело е правно
административен почин на изпълнителния орган и по аргумент от чл. 19, ал. 2 ЗЧСИ негово
задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния
ефект от действията на кредитора. Поради изложеното молбата от 31.10.2017г. се явява
годно средство по чл. 116, б. „в” за прекъсване на погасителната давност.
По делото е представено Споразумение с изх. № МА 00026682/ 03.05.2018 г. между М.
С. Б. и цесионерът „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на което ответникът е изразил съгласие
за извънпроцесуално погасяване на паричното задължение на части съгласно определен
погасителен план, описан в Приложение № 1. В чл. 4 от процесното съглашение е
инкопорирано изявление на длъжника, че признава вземането на кредитора по основание и
размер. Съобразно ТР № 4 от 2019г. от 14.10.2022г. по т. д. № 4/2019г. на ОСГТК на ВКС
признаването по чл. 116, б. „а” ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на
носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено
съществуването на едно все още неизпълнено задължение към неговия кредитор. Предвид
относителния характер на облигационните правоотношения изявлението или действието, в
което е обективирано признаването, следва да бъде насочено към кредитора или негов
представител. Доколкото в разглежданата хипотеза изявлението е недвусмислено и
категорично, че не се оспорва дългът, с него е обективирано намерение за изпълнение, и
изявлението е извършено в присъствието на представител на кредитора, настоящият състав
намира, че същото е годно да прекъсне погасителната давност съобразно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Като писмено доказателство по делото е представена и Служебна бележка с изх. № 24-
СБКД-00241/14.10.2024г., издадена от ответното дружество, в която в табличен вид са
посочени твърдените дати на погасителните вноски на обща стойност 1600 лв., осъществени
от М. С. Б. в погашение на задължението си. Към нея не са приложени извлечения от
банковата сметка на ответника, нито издадени от него приходни документи, поради което
служебната бележка сама по себе си не удостоверява, че ищецът е извършвал плащания в
полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД, както и на какво основание. По същество представеният
документ съдържа изгодни за ответното дружество обстоятелства, поради което по принцип
не се ползва с доказателствена стойност. При преценка с останалата доказателствена
съвкупност и изявленията на ищците, които признават този неизгоден за тях факт, то на
основание чл. 175 ГПК следва да се приеме, че в обективната действителност са извършвани
7
плащания от длъжника в полза на кредитора, така както са описани от страните, които
плащания са прекъсвали погасителната давност. Следователно, погасителната давност е
прекъсната многократно на следните дати: 30.04.2018 г., 17.05.2018 г., 15.06.2018 г.,
18.07.2018 г., 17.08.2018 г., 17.09.2018 г., 19.10.2018 г. и 19.11.2018 г., т.е. считано от
19.11.2018 г., когато е последното плащане погасителната давност за вземанията по
заповедта би изтекла на 19.11.2023 г.
Следва да се отбележи още на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и деиствията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, давност не тече за период от 2
месеца и 7 дни, т.е. погасителната давност би изтекла на 26.01.2024 г.
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че М. С. Б. е починала на
22.12.2018 г. Впоследствие, във връзка с молба с вх. № 13068/01.08.2019 г. на „ЕОС
Матрикс” ЕООД на 01.08.2019 г. изпълнителното производство под № 20107480400984 по
описа на ЧСИ М. И. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и е върнат
изпълнителния лист на взискателя. Във връзка с молба на взискателя с вх. №13099/01.08.201
9г. и разпореждане на съдебния изпълнител от 13.08.2019 г. на същата дата въз основа на
издадения изпълнителен титул от 11.11.2010 г. е образувано изп. д. № 20197480401425
отново по описа на ЧСИ М. И.. В молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК се съдържа искане за
имуществено проучване на длъжника, както и изрично указание, че след извършените
справки ще бъдат дадени указания какъв изпълнителен способ да бъде приложен. Отправено
е искане и за изпращане на призовка за насрочване на опис на движими вещи.
На основание чл. 432, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 229, ал. 1, т.2 ГПК обаче
със смъртта на длъжника изпълнителният процес се спира. В настоящата хипотеза липсва
акт на съдебния изпълнител, с който да е констатирано настъпването на този юридически
факт и делото да е обявено за спряно. Спирането на производството по принудително
изпълнение настъпва ex lege, поради което не е необходим изричен акт на изпълнителния
орган, а в случай че е издаден такъв, то той има само декларативен ефект. Докато
производството спрямо посочения длъжник е спряно на това основание и до издирването на
наследниците е било обективно невъзможно изпълнението да продължи поради липсата на
правен субект, срещу когото да се изпълнява, при все че тази невъзможност обхваща всички
изпълнителни действия. В това отношение, погасителната давност е спряла да тече с
настъпването на длъжниковата смърт – 22.12.2018 г., тъй като до конституирането на
неговите универсални правоприемници не могат да бъдат извършвани никакви процесуални
действия – в този смисъл Решение № 1588 от 04.07.2022г. по в.гр. д. № 3355/2022г. на СГС,
Решение № 2624 от 13.04.2021г. по в.гр.д. № 831/2021г. на СГС. Това разрешение
кореспондира и с възприетото в ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че ако
кредиторът няма правна възможност да действа, то погасителна давност не тече. В
разглежданата хипотеза смъртта на М. С. Б. е установена от съдебния изпълнител едва на
13.09.2019 г., когато са били извършени справки по чл.74 и чл. 191 ДОПК. За настъпването
на това юридическо събитие взискателят е уведомен на 14.10.2019 г., като са му
предоставени изрични указания за внасяне на авансови такси за снабдяване с удостоверение
за наследници на починалата. Съгласно удостоверение за наследници с изх. № ГРАО-1100-
355 от 12.07.2023 г. законни наследници на починалата се явяват нейните низходящи И. Г. Б.
и С. Г. Б.. На 13.04.2022 г. кредиторът е депозирал молба за тяхното конституиране като
страни по изпълнителното производство. С оглед обстоятелството, че наследниците са с
постоянен адрес в гр. София, по молба на ответното дружество и на основание чл. 427, ал. 5
ГПК изпълнителното производство е преместено при ЧСИ И. М. - К., като е образувано под
№ 20238390400490.
От представеното заверено копие на изпълнителното дело, липсват данни за издадени
8
постановления за конституиране на наследниците на длъжника. Вместо това на 11.10.2023 г.
са изготвени покани за доброволно изпълнение до И. и С. Б.и, от който момент същите
следва да се считат като конституирани на основание чл. 429, ал. 2 ГПК на мястото на
починалия длъжник. От този момент следва да се счита, че е отпаднала обективната
невъзможност пред ответника да действа - /в този смисъл Решение № 6921/13.12.2024г. по
в.гр. д. № 11092/ 2023г. на СГС, Решение № 3870/16.12.2022г. по в.гр. д. № 9256/2021г. на
СГС, Решение № 2446/14.09.2022г. по в.гр. д. № 10242/2021г. на СГС, Решение №
1384/09.06.2022г. по в.гр. д. № 8279/2021г. на СГС/.
Погасителната давност е прекъсната и с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на И. Б., получавано от „Суит” ЕООД. Запорът на вземане се счита за
наложен на датата, на която запорното съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2
ГПК/, а спрямо третото задължено лице се счита за наложен от момента на връчване нему на
запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК. Следователно, на 22.04.2024 г. погасителната
давност е прекъсната на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Поради изложените съображения съдът намира, че взискателят е бил активен в хода на
изпълнителните производства като направените искания за изпълнителни способи прекъсват
давността, независимо от това дали перемпцията е настъпила, и дали е образувано ново
изпълнително дело или не. Погасителната давност е прекъсната множество пъти както с
извършените изпълнителни действия спрямо М. С. Б., плащанията от този длъжник по
силата на сключеното споразумение, така и с извършените изпълнителни действия спрямо
наследниците на длъжника. Погасителната давност спрямо наследниците на починалата
длъжница М. С. Б. продължава да тече след конституирането им като страни в
производството, т.е. спрямо тях е изтекъл е периодът от 19.11.2018 г. до 21.12.2018 г., от
11.10.2023 г. до 21.04.2024 г. и от 22.04.2024 г. до 23.07.2024 г., като сборът на посочените
времеви периоди не е петгодишен.
На следващо място актуалната практика на ВКС приема, че погасителната давност не
тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника - виж решение №
50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на IV г. о. и решение № 50105 от 15.06.2023 г.
по гр. д. № 1589/2021 г. на IV г. о., решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 64/2019 г. на
III г. о. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД не изисква други условия, като е
без значение дали висящият процес е иницииран от длъжника. Длъжникът може да се позове
на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен, като
предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност,
ако искът бъде отхвърлен. Ето защо и с предявяването на исковата молба на 23.07.2024 г.
давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече. Исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква
единствено в полза на ответника. Като взе предвид вида и количеството на предоставената
правна помощ и съобразявайки чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. чл. 23 и сл. НЗПП, настоящият
състав намира, че в полза на ответната страна следва да се присъди сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес ************* и С. Г.
Б., ЕГН: **********, с адрес: *************, искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване на установено спрямо „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15,
вх. А, ет. 4, че не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните суми: 8 248,92 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 10.11.2010 г. до окончателното изплащане на същата, сумата от
320,04 лв. – договорна лихва за периода от 25.06.2010 г. до 09.11.2010 г., сумата от 8,73 лв. –
наказателна лихва за периода от 25.06.2010 г. до 12.10.2010 г. по договор за потребителски
кредит от 07.07.2009 г., както и направените разноски в размер на 171,55 лв. – държавна
такса и 476,80 лв. – адвокатско възнаграждение, за които е изпълнителен лист от 11.11.2010
г. по ч.гр.д № 777/2010 г. по описа на Районен съд – Берковица въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу наследодателката им М. С. Б., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА И. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес *************, да заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес *************, да заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10