№ 229
гр. Варна, 12.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900324 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД като граждански
спор по изпълнение на договор, предявен от търговец срещу физическо лице
потребител (на осн. чл. 113 ГПК).
Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от
„БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19,
представлявано от изпълнителни директори С. и Н., съд. адрес *****, срещу
П. С. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес ******, съд. адрес ****** за
установяване по отношение на оспорващ кредитополучател на
дължимост на вземания по издадена по ЧГД 1733/2021 на ВРС заповед
№261035/08.02.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на извлечение от сметка на потребителя по договор за обединяване на
кредити от 03.06.2020г, както следва:
1. за връщане на просрочена главница в размер на 45 905.74лв. (от
която сума от 3273.37лв., формирана от вноски с пропуснати падежи по
погасителен план и 42632.37лв. предсрочно изискуем остатък)
2. за плащане на сборно вземане от 1484.80 лв за договорни лихви,
претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно
възнаграждение за ползване редовна главница по кредита, начислена от
28.08.2020 до 31.01.2021г
3. за плащане на сборно вземане от 62.35 лв за лихвена надбавка,
претендирани по уговорка в чл. 18.1. и 18.2 от ОУ към договора като
начислени обезщетения поради просрочие на вноските за главница до
предсрочна изискуемост за периода от 28.09.2020г. до 31.01.2021г.
4. за плащане на сборно вземане от 38.26 лв за обезщетение за забава в
размер на законна лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост
1
за периода от 1.02.2021г. до 4.02.2021г.
5. за плащане на 120лв, претендирани като начислена на 19.03.2018г на
осн. чл. 16 от договора за кредит и т.8 от ОУ такса за покриване на разходи
на кредитора при изискуем кредит по т. 5 от Тарифа по кредити за текущо
потребление.
Ищецът претендира и за признаване на последиците от упражнени
права в заповедното производство (законна лихва от сезиране на съда и
определяне на разноски).
Ищецът, чрез ю.к. С., основава претенцията си на твърдения за
договорено на 03.06.2020г. обединяване на ползвани от клиента на банката
два валутни потребителски кредита от 10.06.2014г., като страните се
уговорили за превалутиране на остатъци от задължения по ползваните до този
момент главници от 25 000 евро и 15 000 евро и едновременното им
погасяване като един дълг в размер на 45 295лв., с променлива лихва по
периодично оповестяван от банката референтен лихвен процент и нов
погасителен план с краен срок до 28.05.2025г, включващ и 3 месечен гратисен
период на облекчено изплащане на лихва, частично отложена и
капитализирана със съгласието на кредитополучателя в края на гратисния
период. Клиентът бил информиран за начина на определяне на размерите на
годишната лихва като 8.3 % над променлив компонент, отчитан по обявена от
кредитора методика чрез обявен от БНБ пазарен индикатор, както и с
прилаганите при забава лихвени надбавки от 10 % и начисляването на такси,
като се съгласил с общи условия и тарифа, прилагани от банката към момента
на съответното плащане. В общите условия, връчени на клиента били
включени и условия за прилагане на предсрочна изискуемост след забава от
повече от 90 дни и отговорност в размер на законната лихва върху целия
предсрочно изискуеми остатък след обявяване на предсрочна изискуемост.
Ищецът посочва, че длъжникът преустановил да обслужва оформения
по нова кредитна сметка общ дълг, като осигурил наличности за погасяване
само на първите три вноски(с падеж до 24.09.2020г), което послужило като
основание за упражняване на право на предсрочна изискуемост, чрез връчено
на 11.01.2021г.уведомление. Тъй като не последвало доброволно изпълнение
на 28.01.2021г. кредиторът осчетоводил целия остатък от ползвания кредит
като изискуем и поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение за така
осчетоводените просрочени задължения на своя клиент, включително
натрупаните просрочени лихви и обезщетения за забава и допълнително
начислени 120 лв разходи по тарифа.
Ответникът, чрез адв. Т.(ВАК) е оспорил задължението по заповедта и
установителната претенция на кредитора. Сочи, че не е надлежно уведомен за
обявената предсрочна изискуемост, тъй като в отправеното до него писмо е
описан друг договор. Възразява за недействителност на договора за
обединяване, като сочи че съдържанието му не е съобразено с императивни
изисквания на ЗПК за кредитна сделка с потребител и с нормативна забрана
за олихвяване на лихви по чл. 10 ал. 3 ЗЗД. Позовава се на неравноправно
договаряне на клаузи относно определяне на лихвения процент и оспорва
размера на задълженията, приети като нова главница, като твърди че
съдържането на договора, вкл. оповестените размери на дълга, е било
2
изготвено от банката кредитор без потребителя да е можел да въздейства
върху него, като той не търсил нов кредит, а бил поискал само облекчения на
условията за изплащане на ползваните кредити поради рязко спадане на
допълнителните му доходи, получавани от търговски обекти, управлявани от
него като самонаето лице.
Възраженията по валидността на уговорките са репликирани от
кредитора, с позоваване на индивидуално договаряне предприето по искане
на клиент на банката с цел погасяване на съществуващи към този момент две
обременителни задължения и обединяването им в нов договор, с различни
параметри по отношение на лихва, срокове и начин на погасяване.
Кредиторът твърди, че това ново договаряне било постигнато след
индивидуално предлагане на възможности за облекчения, поискани от
клиента поради възникнали извънредни затруднения, след като вече са били
изчерпани ползваните от този кредитополучател възможности за
преструктуриране с анекси към съществуващите два договора.
По същество, пълномощникът на банката кредитор излага доводи за
доказано договаряне на новия кредит с цел погасяване на стари задължения
при по-изгодни условия по лихва, срок, гратисен период и обединена вноска,
в полза на кредитополучател, чиито затруднения са били вече настъпили
преди извънредно положение на пандемия. Акцентира и върху субективната
подготовка на този потребител да възприема съдържание на кредитна сделка
поради личното му участие в управление на стопански обекти и опита му в
договарянето на предходните обединени с новия договор кредити. Като се
позовава на потвърдените от експертизата просрочия, пледира за уважаване
на претенцията за цялата изискуема главница и съответно начислените лихви,
такси и обезщетения за забава.
Представителят на ответника поддържа възраженията си за
недействителност на новия договор и в пледоарията по същество. Акцентира
върху установените от вещото лице неблагоприятни за потребителя условия
на олихвяване на нова главница, завишена с прибавени лихви. Счита, че при
отпадане на действието на новия договор, основанието на дълга, заявен за
незабавно изпълнение ще е различно, а ако бъде допуснато обосноваване на
задължение с предходните договори, това би го лишило защита с
правопогасяващи възражения, вкл. и за вече изтекла тригодишна давност по
тези сделки. Поддържа евентуално и възражения за ненадлежно уведомяване
за предсрочната изискуемост и размера на главницата по новия договор, като
се позовава на посочени в него размери.
Страните са поискали насрещно присъждане на разноски и за
настоящото исково производство, като само ищецът е посочил размер в
списък по чл. 80 ГПК(л. 212) и е заявил искане за евентуална компенсация.
Пълномощникът на ответника оспорил като прекомерно юрисконсултското
възнаграждение и е поискал определяне на възнаграждение за безплатно
предоставено адвокатско обслужване на клиент със затруднено финансово
състояние.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове
са били разрешени в нарочно определение №1676/13.12.2021г. (л.44).
Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 20.01.2022г. (л.
3
91), с допълване към обявения от съда начален проект (л.47) на пояснени
твърдения на насрещните страни в допълнителни писмени становища след
първоначалната размяна на книжа. Освен мотивите на съда относно
окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и
по-подробно изложение на заявените твърдения и възражения в обхвата на
предмета на спора, съдът е докладвал и общата императивна закрила в
полза на потребителите срещу неравноправно договаряне на финансови
услуга при кредитиране, съответно на задължението по чл. 7 ал.3 ГПК. С
доклада съдът е изключил от предмета на делото недопустими възражения за
неавтентичност на писмени изявления, съставени от насрещна, а не от
оспорваща ги страна(съответно на т. 2 от ТР ОСГТК 5/2014), които се
поддържат от пълномощника на ответника и в пледоария по същество без
нова обосновка, поради което и съдът препраща към вече изложени
мотиви(л.49). Във второто по ред открито съдебно заседание от името на
ответника е заявено и ново възражение за изсрочване по давност на
първоначално поетите по валутните кредити задължения, обединени като
главница по новия кредит, но съдът е отказал да го приеме, като е отчел
настъпила процесуална преклузия след изготвен по делото доклад в първото
заседание (арг. от чл. 147 ГПК). Преюдициалните отношения по възникване и
изпълнение на двата обединени договора са били въведени при оспорването
на дълга от самия ответник в отговора по иска, а твърденията на ищеца за
тези две сделки и посочените доказателства за сключването им са били
оповестени след проекта за доклад в становище вх.№ 216/06.01.22г.,
изпратено на пълномощника за предварително запознаване преди първо
заседание(л.83). Дори да се приеме, че електронните документи не са били
изтеглени от електронната система, ползвана от адвоката, най-късно той е бил
запознат както с твърденията, така и с книжата при доклада им в заседание на
20.01.22г. когато е обявен и допълнения с преюдициалните обстоятелства
устен доклад и са приети като доказателства писмените документи(л.91).
Пълномощникът нито е поискал допълнителен срок за запознаване, нито е
заявил възражения за изсрочване на породени от тези договори задължения в
следващото заседание (л.100). Затова и не се налага преразглеждане на
становището на съда за късно предприета защита в последното заседание
(л.216), съответно възражение за давност съдът не следва да разглежда.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не са възразили по докладваните от съда като безспорни
факти относно постигнато съгласие по договаряне на сделката за обединяване
на кредити. Според писмения договор с неоспорена автентичност (л.8), на
03.06.2020г банката договорила с клиента си нови условия за погасяване на
два текущи потребителски валутни кредита(№11/21808961 и №11/21808940 и
двата от 10.06.2014г.), като задължения в сборен размер от 23 228.24евро
били превалутирани и след частичен отказ и частично погасяване били
сведени до 45 296лева. В преамбюла на документа, озаглавен „договор за
обединяване на кредити“, са описани двата кредита и остатъци до две суми,
съответно конкретизирани като сбор от остатъчни главници, дължима
редовна лихва и лихва за забава, като аритметичните сборове по първия
4
договор са точни, но по втория договор е посочена главница от 846.26евро,
вместо съответната на сбора цифра от 8486.26евро. При прилагане на
аритметични операции с по-високия размер на сборовете, намалени с
обозначените като отказ лихви за забава(23 228.24евро), превалутиране по
указания в договора курс (45296 лв), както и приспадане на посочена в лева
вноска се достига точно до сумата в лева, изрично подчертана като предмет
на договарянето.
Този левов размер бил уговорен като ползвана главница с нов срок,
променлива лихва и нови условия за погасяване. Кредитополучателят се
съгласил да върне кредита за 60 месеца, на месечни вноски, покриващи части
от главница и лихва, формирана от променлив референтен лихвен процент
(статистически индикатор “СЛП по салда по срочни депозити в лева на
домакинствата“, оповестяван от БНБ) и фиксирана надбавка, като към
момента на договарянето сборния размер възлизал на 8.45% годишно, а в
общите условия, приложени към договора кредиторът оповестявал и начин на
актуализация на променливия размер. Договорен бил и гратисен период на
намалени вноски покриващи само 50 % от текущата лихва, и добавянето на
остатъците от тази лихва към главницата в края на този период, като
капитализацията на 1475.42лв, изрично е посочена като договорена с клиента.
Така формираното общо задължение било разпределено от кредитора на
съответни части за главница и лихва в погасителен план с равни анюитети от
по 977.20лв. до края на 60-те месеца на уговореното ползване. Погасителен
план, общи условия и извлечение от приложимата тарифа са били съставени
и връчени на кредитополучателя при подписване на договора, като негови
приложения (л. 10-15).
Отчитането на лихвата било уговорено чрез препращане към общи
условия, където клаузата по чл. 7.2.1 предвижда актуализиране на
променливия компонент два пъти годишно по публично оповестени данни и
право на банката да промени референтния процент при съществена промяна
или преустановяване на изготвяне на индикатора от БНБ. При изясняването
на ГПР по обединения кредит е оповестено, че разходите на
кредитополучателя освен лихви, включват и такси по тарифата, такси за
поддържана на самата сметка и такси за допълнителните услуги, чието
ползване е условие за ползване на преференции, които се включват във
формирането на вноските по погасителния план, връчван на
кредитополучателя. Клаузата относно таксите препраща към приложение, в
което са посочени такси за разглеждане на искане за одобряване на кредит, за
експресно одобряване, за предоговаряне на условия по инициатива на клиента
и разходи при изискуем кредит. В чл. 7.8 е уговорено олихвяване на усвоена и
непогасена част от кредита, като съответни части от главница и текуща лихва
се разпределят на вноски в погасителен план, а в чл. 18.1. е уговорено за
срока на забава на месечна вноска повече от 7 дни, да се събира допълнителна
надбавка от 10 % над договорната лихва върху частта от забавена вноска
представляваща главница. Същата надбавка е уговорена като дължима над
договорен лихвен процент върху предсрочно изискуеми остатък след
обявявана на предсрочна изискуемост, а до предявяване на претенцията на
кредитора пред съд.
Допълнително в общите условия е предвидено и право на кредитора за
5
търсене на пълното изпълнение преди настъпване на всички падежи по
погасителния план. Тази възможност е посочена като автоматична последица
от забава, продължила повече от 90 дни (чл. 18.2) при спазване на законово
изискване за уведомяване, изпратено до адрес за кореспонденция на клиента
или с волеизявление за отнасяне в просрочие при изброени в чл. 19.1.
условия, вкл. и всяка допусната забава или друго неизпълнение.
Спорни са фактите по постигането на така документираното съгласие на
страните.
Видно от също безспорните като съдържание документи(л. 52-72) този
клиент вече е ползвал два различни кредитни продукта под форма на кредити
за текущо потребление, договорени по отделно на 10.06.2014г с приложими
еднакви общи условия, падежни дати и крайни срокове, но различен
променлив лихвен процент, като за главницата от 25 000евро била договорена
лихва от 8.45%, а за главницата от 15 000евро 9.45% с конкретно
обозначение, че тези размери са условни и се прилагат като преференция за
клиент, ползващ пакетно обслужване (при стандартни размери лихвата от
13.45% за тези продукти на банката). Индивидуализиращите двата договора
параметри изцяло съвпадат с описанието на два кредита, чиито остатъци от
главници и лихви са били превалутирани и обединени до главница в новия
договор. Освен договорените начални параметри, по тези сделки, банката е
договорила и изменения с две споразумения, като на 21.11.2018г. са
променени условия за погасяване по начин, сходен с този в процесния
договор: посочени са остатъчни задължения по действащия кредит,
включващи и просрочените лихви, част от тях са капитализирани, а част са
погасени, договорен е гратисен период на намалени вноски до 100% лихва без
части от главница и е променена падежна дата. Макар при това договаряне да
е посочен конкретен референтен пазарен индикатор (ЕВРОБОР) и надбавка
към него общият размер на приложимия годишен лихвен процент е съхранен
и по двата договора.
Банката е представила и две подадени от клиента искания за
преструктуриране (л. 55 и л.72), съставени съответно преди сключване на
анексите през 2018 г. и новия договор през 2020г. Тези документи са издадени
на еднотипни бланки с лого на кредитора и съдържат унифицирано искане за
предложение за избягване на неблагоприятните последици от допусната
забава („въвеждане на кредита в редовност“), като единственото попълнено от
клиента различно условие е посочена по-удобна падежна дата през 2018г. В
новото искане през 2020г. дори е видимо попълване от двама различни
автори, като начина на попълване на конкретните реквизити – обединяване на
двата кредита, превалутирането, падежа и уеднаквената лихва е подобно на
вписването на идентификатора на документа от служител на банката, а само
личните данни на клиента и причините за забавата за изписани графично
подобно на имената на лицето, положило подписа.
Съдът е събрал и показанията на свидетеля П.(посочена в документите
като служител, приел молбата на клиента), която е обслужвала в рамките на
персонална грижа, предоставена по пакет „Частно банкиране“
кредитополучателя по двата валутни кредита. Персоналният консултант
признава, че новото договаряне е предприето по повод на допусната забава,
като клиентът е посетил офис, запознат е бил с възможностите за облекчения,
6
сведени от банката до единствен вариант временно намаляване на вноска в
период с дължима само 50 % лихва. Свидетелката е категорична, че
запазването на договорите не е било приемлив начин за удовлетворяване на
исканията на клиента, тъй като преструктурирането, вече ползвано като
облекчение не е подобрило възможността му да се справя със закъснението и
затова е предложено пълно рефинансиране на старите задължения с нов
договор, който да се сключи по реда на отпускане на нов кредит, вече във
лева – с ново проучване на доходи, пълно информиране да съществените
параметри на новата сделка, включително разяснение на новия (в случая и по-
нисък) лихвен процент, нов срок и погасителен план и условия за връщане на
левовата главница. Св. П. обаче описва и процеса на обсъждане на
възможностите за решение на проблема със забавата на клиента като
предшестващ документирането на първото писмено изявление(искане за
преструктуриране), което отразява вече формиран според разясненията избор
на клиента и служи за основа на изготвяне на текста на договора от самия
кредитор, представян в готов вид, без възможност за допълнително
коригиране, като предложено на клиента удовлетворение на искането му(след
решение на кредитен комитет). Показанията на свидетелката са категорични,
че макар процедурите за сключване на нов кредити и обединяване на вече
съществуващи задължения да са еднакви, клиент който вече е познат на
банката и има необслужени продукти е третиран като рисков и не е можел да
получи обслужване като нов клиент. Същевременно служителката признава,
че пакетът от финално подписани от кредитополучателя книжа, включващи
именно текста на процесния договор и приложенията му с погасителния план
са били връчени за цялостно запознаване непосредствено преди полагането на
обвързващия клиента подпис (на втора среща), като първоначалното устно
разясняване на възможности и сравняване на погасителни планове приключва
с попълването на искането, а предварителната информация за продукта се
предоставя по-късно, след обработка на подаденото заявление(попълнено на
първа среща). Свидетелката акцентира, че избор в този първи момент на
преговорите клиента прави самостоятелно по предлагани параметри(лихвен
процент, срок, размер на вноска), но не и въз основа на сравнение на размери
на вече поети задължения, които личният му консултант не разяснява, освен
като неколкратно обявени просрочия(минуси по сметките, които
потребителите виждат при ползване на он-лайн банкиране).
Към момента на това финално договаряне, според проверката в
счетоводната документация на банката, извършена от назначеното от съда
вещо лице, по двата договора, ползвани от ответника, кредиторът е прилагал
точно посочени в първоначални договори лихвени проценти, не ги е
променял едностранно, а след анексите размерите на лихвата също са
съхранени поради нулеви стойности на променливите(при спадане на
пазарния индикатор под нула). Същевременно вещото лице е установило и
събрани само по начални(административна и амортизационна) такси по всеки
от договорите и текущо начислявана една такса, която обаче се отнася за
цялостно пакетно обслужване („частно банкиране“). Според експерта, банката
е прилагала точно погасителния план до първите споразумения, но при
пропускане на падежите освен включените в плана редовни лихви е добавила
и незначителна по размер лихва върху невключена в следващи вноски по
7
плана главница, ползвана в периода до постъпване на закъснялото
плащане(л.113 и л.214). Други допълнителни разходи не са отразени в
подробно изследваните от вещото лице данни по разплащателна сметка,
сметките по двата кредита и вноските на клиента. След анексите, предложени
на клиента в удовлетворяване на първото му искане за преструктуриране
(договорено с капитализация на неплатени от клиента просрочени лихви)
размерите на начислените от кредитора задължения надхвърлят тези, които
вещото лице самостоятелно е изчислило по началните и непроменени
погасителни планове до 30.06.2020г (вариант 1 и 2 на л. 114). При игнориране
на преструктурирането, общия размер на сборните задължения по двата
валутни кредита възлизат на 23 159.12 евро, а тази сума е по-ниска не само от
обявената в новия договор сума от 23 228.24 евро, приета за основа на
превалутиране за обединяване на заварен дълг, но дори и на остатък от нея
след отбив на лихви за забава до 23 214.50 евро.
Прилагането на първоначалните условия за лихви и срокове за ползване
е представено от вещото лице в алтернативен вариант по т. 3 от експертизата
на приспадане на плащанията, събрани от клиента, като към 01.02.21г.
размерите на левова равностойност на всеки от кредитите възлиза на
29 176.52лв по първия и 47 216.16лв. по втория кредит(таблица 13 на л.119)
или общо 47 245.34лв, докато след обединяването и въпреки прилагането на
новите „подобрени“ условия(опростени лихви, отложени части от вноски,
намаляване на лихвения процент и прилагане на по-удобна валута) сборния
размер е вече 47 447.82 (таблица 18 на л. 122).
При така установеното съдът прави следните изводи по
приложението на закона:
На първо място, съдът не приема за доказано договаряне при
съобразяване на индивидуалния интерес на клиент на банката – търговец,
нито за предлагане на продукт, предназначен за ползване в рамките на
професионално занятие на клиента. От една страна, гласните показания на
служителя водил преговорния процес несъмнено очертават подбрани от
самия доставчик на услугата нови параметри, които са обсъдени с клиента без
той да е можел да прецени реално последици от „временното“ облекчение с
намаляване на вноските, дължими до момента по вече „проблемни“ два
кредита. От друга страна, консултантът е представил като необходимо
изискване за преодоляване на забавата именно оформяне на съглашението
вече не като анекс, а като нов договор, заместващ изцяло съществуващите до
тогава две сделки. Същевременно на клиента в края на първия кръг от
преговорите е предложено да подаде своето искане по начин, който изцяло е
идентичен с този, вече ползван при договаряне на предходно облекчение, а
при втората среща уговорките вече са били формулирани по обвързващ
клиента начин и са му предложени като окончателен приемлив за кредитора
вариант. Отделно от това, свидетелката признава, че изпълнението на
преддоговорните задължения на кредитора са били формално сведени до ново
съставяне на комплект от книжа, изискуеми за договаряне с потребител, а не с
професионалист, а имущественото му състояние е проучено като на познат на
банката дългогодишен клиент, ползващ потребителски продукти и обявил
доходи от заплата. В този смисъл, дори и ответникът да е разчитал и на
доходи от друга дейност, свързана с притежавани от него търговски
8
обекти(кафенета), тя нито е оповестена като основно занятие, нито е посочена
като цел на кредитирането.
В този смисъл, съдът намира за приложими спрямо процесния договор
както правилата на ЗПК, отнасящи се до начално договаряне на параметри на
кредитни сделки, така и общите закрилни норми на ЗЗП, възлагащи на
доставчика допълнителна грижа за оповестяване по разбираем начин на
всички уговорки, които са съществени за интереса на потребителя(какъвто е
ответника по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП). Само съглашения, които са
несъмнено предложени от потребителя или са в негов интерес могат да
изключат изцяло по-рано сключени съглашения и да заместят съдържание на
сделката с ново съответно на общата воля съдържание (Решение № 87 от
6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 848/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 65 от
6.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1556/2017 г., I т. о., ТК).
В случая договарящият се с потребител търговец не е действал
добросъвестно, като е предложил съглашение, в което е включена
едновременно установителна част, с характер на спогодба по размера на
текущ дълг по два кредита и уговорки за изменение на условия за
погасяването им с типично новационен характер по превалутиране и
обединяване на вноските за погасяване на вече усвоена, а не
новопредоставена главница. Съдът категорично изключва да е постигнато
общо съгласие за изцяло ново кредитиране при ясно заявено намерение на
клиента не да търси нова главница, а да получи временно облекчение по
налични кредити поради затруднения, породени от намаляване на
допълнителния доход при ограничени възможности за работа в условия на
пандемия. Затова и съдът преценява, че съдържанието на това съглашение не
съответства на принципно ново договаряне, което е независимо и различно от
двата предходни договора, и може да бъде преценено от потребителя
самостоятелно като ново задължение само въз основа на лаконичната
преддоговрана информация и без уговорка за предоставяне на нова главница.
Напротив, според установеното поведение на двете стани, този договор е
наложен след обсъждане на единствено предложен от кредитора вариант за
преструктуриране, чрез обединяване на двете задължения, но с нов срок и
капитализиране, и нови условия за погасяване. Съдът намира за убедително
доказано, че клиентът е приел да е обвързан не с новопредоставен кредит, а
именно със споразумение за обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД на
двата договора до едно общо задължение с ново общо основание, съответно
на описаната в новия договор цел на обединяване на дълга, чрез погасяване
занапред на двата кредита като един кредит за текущо потребление,
превалутиран в лева по фиксиран в новия договор курс.
По отношение на установителната част обаче съдът не установява
такова свободно и информирано съгласие на потребителя, с което да се
изключи служебно дължимата проверка за съответствие с интереса на
потребителя ( в този смисъл са указанията за прилагане на общоевропейски
стандарт на закрила при новации, очертан в решение на СЕС по Дело C-
452/18 и Дело C-639/18). На първо място при съпоставката на изведените в
първата част от споразумението като дължими размери с тези, установени от
вещото лице, за съда няма никакво съмнение, че предмет на спогодбата са
сборове, формирани както след предходна капитализация на лихви по
9
анексите от 2018г., така и с ново добавяне на вече просрочени остатъци от
договорни лихви до краен превалутиран нов размер на кредита (отделно от
разсрочените части от бъдещите вноски които също е следвало да се добавят
към олихвяема занапред главница). Такива последици при договаряне на
кредити, които не обслужват търговията обаче противоречат на чл. 10 ал.3
ЗЗД. В установената практика на съдилищата анатоцизмът, като резултат от
олихвяване на изтекли лихви се отграничава категорично от допустимото от
закона преструктуриране на рискови експозиции чрез отстъпки към длъжника
в хипотеза на невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга,
вследствие на влошено финансово състояние(Решение № 66 от 29.07.2019 г.
на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК). При анатоцизмът няма отстъпка,
водеща до намаляване на дълга, особено ако е съчетан и с ново удължаване на
срока, но без премахване на причината за намаляване на дохода.
Капитализирането в този случай не помага на длъжника да се справи в
планирания срок (според правилната преценката на консултанта му), а само
отлага необратимото влошаване на изпълнението и по новия план, предложен
от кредитора. Затова и законът забранява клаузите, предвиждащи включване
на просрочените задължения за лихва към главницата, респ. даващи
възможност върху тях да бъдат начислявани лихви (Решение № 132 от
13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2195/2019 г., I т. о., ТК, Решение № 66 от
29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на II т. о., Решение № 30 от 20.05.2020 г.
по т. д. № 739/2019 г. на I т. о., Решение 118 от 11.12.2020 г. по т. д. №
2278/2019 г., І т. о., Решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I
т. о., Решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т.
о.).
В случая кредиторът на два пъти е ползвал именно подобни уговорки в
отношенията си с клиента, като анатоцизъм е приложен както в анексите, така
и в процесния новационен договор. Това нищожно договаряне не следва да се
прилага в процесните отношения, като противоречащо на законов императив
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД), а доколкото на неговото съдържание са основани и
предложените нови параметри на левовия кредит, съдът намира, че не може
да съхрани и действието на уговорките за новия начин на погасяване с вноски
по новия план.
Така от общото съдържание на новия договор, потребителят може да
бъде обвързан само с уговорките за новиране на основанията до един
кредитен продукт, изплащан в лева по фиксиран курс, но не и с останалата
част от съглашението. Не може да бъде изцяло отречено действието на
изявената воля на потребителя за „обединяване“ и превалутиране на
задълженията, която ясно е потвърдена като негов избор на предложението на
кредитора (фиксирано в подписаното съгласие за преструктуриране) и
несъмнено ясно формулирана (изведена дори в заглавието) основна цел на
новия договор.
Затова съдът преценява като параметри на сделката, действаща между
насрещните страни само условията, изначално договорени в двата кредита,
без да отчита промените в главниците(капитализирани в анекси и в новия
договор).
Съдържанието на тези договори също следва да бъде проверено от съда,
преди прилагането им спрямо потребителя. Съдът констатира, че уговорките,
10
индивидуализиращи съществените параметри на потребителски кредит са в
съответствие с изискванията на специалните правилата за защита на
кредитополучателя като потребител по Закона за потребителския
кредит(редакция от 26.03.2013 г.). Сключените договори отговарят на
изискванията за писмена форма (чл. 10 ал.1 ЗПК) и приложените от
кредитора (според проверката на вещото лице) уговорки за размер на
годишна лихва, главница и начин на връщане на фиксирани анюитетни
вноски и разходите по ползване на кредита (ГПР) са ясни и разбираеми и за
двете страни, оповестени са като едно цяло, без да има отделни пасажи, чиято
форма е значително по-трудна за възприемане(т.нар. незабележими клаузи с
дребен шрифт). Не е пояснен само начина, по който фиксираните лихвени
проценти по двата договора могат да бъдат променени (извън
конкретизираното отпадане от пакетно преференциално обслужване), като
уговорките препращат към установено в общи условия право на кредитора
еднолично да определя нов референтен лихвен процент, пряко обуславящ
размер на текущата лихва. Тази клауза не позволява на клиента да се
ориентира в критериите, които биха повлияли на размера на дължимото от
него възнаграждение и затова е неравноправна и не следва да се прилага като
обвързваща уговорка (чл. 146 вр. чл. 142 т.13 ЗЗП), но в случая вещото лице е
категорично, че банката не е ползвала това свое право и е прилагала до
първото споразумение само уговорките за фиксирания лихвен процент,
отразени в първоначален погасителен план. Затова, спрямо този клиент
потребителската закрила се изчерпва само с игнориране на уговорената
клауза за право на кредитора за влияе върху лихвата, а изключването на тази
неравноправна клауза не променя останалото съдържание на иначе валидно
уговорено кредитиране, което е съответно на съществените елементи на този
договор( по арг. от чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК). Вещото лице е
установило и прилагане на оповестен погасителен план и събрани само
начални такси, което изцяло съответства и на изпълнение от страна на
кредитора на валидно договорената част от сделките.
Допълнителна проверка на съответствие с императивни правила се
налага поради ограничаването на правото на кредитора да получи
обезщетение за забава над размера на законната лихва(чл. 33 ал.2 от ЗПК).
Принципно законодателят е допуснал обезщетението да се начислява като
лихва, т.е. да бъде уговорено предварително от страните в неустоечна клауза.
Именно такъв е характера на чл. 19.1 от първоначално прилагани общи
условия. В клаузата е посочено, че при забава подлежат на олихвяване само
части от вноски, представляващи главница, като върху тези забавени след
пропускане на падеж суми се начислява договорния лихвен процент, а само
ако забавата продължи повече от седем дни след падеж допълнително се
начислява и надбавка за забава в размер на 10 % пункта. Този начин на
определяне на обезщетение за забава следва да се съпоставя с общия ред на
олихвяване на кредита, с уговорено връщане на анюитетни вноски, тъй като
при тълкуване на воля на договарящи се страни съдът отчита отделните
уговорки във връзка една с друга( чл. 20 ЗЗД). На осн. чл. 7.9 и 7.10 от
общите условия съдът преценява, че при съставянето на първи погасителен
план, включените във всяка вноска лихви се отчитат по фиксиран
преференциален лихвен процент върху усвоена и непогасена част от
11
главница, като остатък след приспадане на предходни вноски. Така
съставеният план предпоставя редовно погасяване на всяка вноска, за да се
разпредели предвидимо съотношението на главница и лихви във всяко
ежемесечно задължение. Затова и при забавено плащане размерите
главницата по вноски с пропуснат падеж, които не са били предвидени като
неплатен остатък за следващ месец, не са включени и във вноска с
предвидена лихва и за тях следва да се извърши отделно начисляване на
договорна лихва като възнаграждение поради продължаващото ползване на
тези непланирани средства от кредитополучателя. В този случай лихвата се
начислява еднократно в текущия, прилаган по договора лихвен процент и
според вещото лице е била възприемана от банката като част от текущата
лихва, като именно това е довело и до увеличаване на месечно начислените
суми над размер на анюитетната вноска. Този начин на олихвяване обаче не е
ясно оповестен в индивидуализиращите параметри на сделката и затова не
може да се приеме за обвързващ потребителя. Вещото лице е изключило
добавката при служебно съставените алтернативни варианти. Обезщетението
за вредите, които кредиторът понася поради неизпълнението на длъжника
обаче е предвидено да се събира само в случай на продължителна забава.
Затова типично обезщетение за вреди от забава (с характер на мораторна
неустойка) представлява само договорената лихвена надбавка от 10 %, която
кредиторът има право неотменимо да събира след седмия ден на забавено
изпълнение. В този смисъл следва да се преценява клаузата на чл. 19.1 от
общите условия и тя е съответна на императивно правило на чл. 33 ЗПК.
По отношение на таксите, съдът констатира, че в чл. 9.1 от първите
общи условия при разясняване на ГПР изрично е оповестено, че разходите на
кредитополучателя не покриват такива, които биха възникнали при
неизпълнение на кредита. В приложената към договора тарифа обаче е
посочена такса от 120 лв обозначена като основание „разходи при изискуем
кредит”. Уговорката, гарантираща на кредитора такова допълнително вземане
не покрива изискванията за валидност. От една страна, този разход не е
обявен конкретно в договора, както изисква чл. 11 т. 7 от ЗПК, а в тарифа за
допълнителни услуги, съпътстващи кредитирането. Основанието за събирана
на такава такса изключва връзката й с някаква допълнителна услуга, която да
може да се прецени като престация, получена срещу допълнително
възнаграждение по смисъла на чл.10а ал.4 ЗПК. Напротив, в самата тарифа
таксата от 120лв, претендирана от кредитора в настоящото производство, е
оповестена като разход, който няма да влияе на ГПР защото не съпътства и
обслужва ползването на кредита като допълнително благо за клиента, а е
предназначен да компенсира кредитора за дейности, изцяло в негов интерес,
които е извършил или възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако
той допусне просрочие на изискуемо плащане. Подобно обезщетение обаче
противоречи на забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за
вреди от неизпълнение над законната лихва за забава (чл. 33 ал.1 ЗПК). Ето
защо какъвто и да е характерът на действията на кредитора в случай на
пропускане на изискуем падеж, събирането на такса за тях противоречи на
специалния закон. Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33
от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от
кредитор, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен
12
обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи.
В заключение съдът преценява уговорките в първоначалните
договори(с изключение на неравноправно наложено право на кредитора да
променя по своя методика лихвен процент, допълнителното „доначисляване“
на невключена в плана лихва и добавени в едностранно оповестена тарифа
разходи при предсрочна изискуемост) за валидно договорени и ги зачита в
отношенията между страните.
Изпълнението на така сключените договори е било дължимо до
новирането, като поради невалидното установяване на размер на новия левов
дълг, погасителния ефект на обединението на основанията не може да се
зачете и по отношение на уговорен нов размер на главници и лихви.
Съответно и след новото договаряне, условията за погасяване на
консолидирани като един дълг задължения са съхранени и съдът възприема
само началните погасителни планове, които съвпадат с валидно договорени
начални условия без всякакви промени, като действащи уговорки за
обслужване на единния кредит. Затова съдът приема като приложим към
настоящия спор единствено алтернативния вариант на размерите на
задълженията, изведен от вещото лице при прилагане само на
първоначалните договори до момента, в който банката се е позовала на
продължителна забава. Този вариант съвпада както с приетото от съда
отричане на действие на междинните анекси, основани на забранен
анатоцизъм и неравноправно установени размери в частта от новационното
споразумение, имаща характер на спогодба за размер на новата главница, така
и с изключване на начално недействителните неравноправни клаузи и
уговорки, противоречащи на ЗПК.
Според този вариант(таблица № 9 и № 11) и по двата кредита забава
може да се отчете още от началото на 2020г. и несъмнено тя е продължила
повече от 90 дни, с което е постигнато обективното условие за предсрочна
изискуемост(така както е било обявявано в общи условия на тази банка още
при първоначалното договаряне с този клиент). Към 07.1.2021г. вече е
съществувало основание за обявяване на непадежирали вноски за предсрочно
изискуеми. С уговорката в общите си условия кредиторът се е отклонил от
диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като е договорил конкретен фактически
състав, при настъпване на който да може да лиши длъжника от
преимуществата на сроковете по погасителния план, без да е необходимо да
доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на плащанията.
Тази договорка принципно е допустима при уреждане на отношения със
специализирани в кредитните услуги търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято
дейност изисква регулярност на разплащанията (с оглед осигуряване и
регулярност на обслужването на клиентите им по депозитите услуги).
Уговорката е в допустимо отклонение и от специалния диспозитивен ред по
чл. 432 ал. 2 от ТЗ. Съдът съобразява задължително тълкуване в т. 18 от
ТР4/2013г на ОСГТК, с което се приема, че предсрочната изискуемост на
договора за кредит настъпва след упражняване на правомощието на банката с
изрично изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно
изискуем при наличие на изрично уговорени обективни предпоставки.
13
Съответно на уговорката между страните, макар да не може да отчита
автоматични последици от сбъдването на условието, съдът приема, че следва
да възприеме тази клауза след като допълни към уговорената хипотеза и
императивно изискуемия субективен елемент. Съответно трансформиращ
ефект на нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото
на срока по договора, като субективно потестативно право, установено в
полза на кредитора, следва да се приема за настъпил автоматично с
връчването на уведомлението на длъжника (т.е без да се изисква и срок за
предупреждение).
Кредиторът е адресирал до длъжника точно такова свое изявление (л.
16), като е оповестил волята си за прилагане на предсрочна изискуемост
поради допусната забава по кредит, ползван от клиента. Възражението срещу
съдържанието на това изявление е изцяло неоснователно, тъй като във
връченото на 11.01.2021г писмо забавените плащания са индивидуализирани
чрез посочване на договор с дата, съвпадаща с последното новационно
съглашение, което несъмнено е договорено с цел обединяване на всички
задължения. Затова, дори и да не е получил екземпляра от писмения договор
след окончателното му оформяне със всички подписи на насрещната страна,
клиентът не може добросъвестно да отрича знанието си за новото
съглашение, подписано от него като окончателен обвързващ документ
именно на 03.06.2020г. Затова и посочване на тази дата и основанието на
дълга като един договор индивидуализира несъмнено като предмет на
изявлението точно процесните задължения. С изтичане на съответния месец е
отпаднало и действието на приложимите и след консолидация погасителни
планове, като целите размери ползваните главници са станали изискуеми.
Според изчисления на вещото лице към 1.02.2021г.( таблица 13 на л.
119) превалутираните задължения включват общо по двата договора: сбор от
падежирала и вече предсрочно изискуема редовна главница в размер на
43 094.09лв; натрупани неплатени лихви по вноски с настъпили
падежи(просрочена редовна лихва) в размер на 3629,27лв и обезщетение за
забава в размер на само 10 % от просрочени части от вноски само за главница
в размер на 492.80лв. При съпоставка с по-подробните справки в
приложенията към експертизата по тези варианти(приложение № 12 на л. 163
и приложение № 15 на л. 170) е видно, че размерите на сумите, които са били
просрочени при пропускане на падежи преди обявената пълна изискуемост са
формирани от вноски с най-ранни падежи 27.11.2019г за главница и
27.12.2019г. за лихва. Това прави безпредметна и защитата на ответника,
основана на изтекла давност до момента на подаване на искане за издаване на
заповед на 5.2.2021г.
До така установените размери съдът зачита и новационния ефект на
споразумението за консолидиране и превалутиране на кредитите и намира за
доказано правото на кредитора да търси изпълнението на главница,
възнаградителни лихви и договорено обезщетение на текуща забава до
прекратяване на действието на срока за ползване с упражнено право на
предсрочна изискуемост (ТР ОСГТК № 3/2017 на ВКС). Затова за горница до
45 905.74лв за главница установителната претенция следва да се отхвърли, а
за претендираните в по- ниски размери лихви до 1484.80 лв и обезщетение
за забава до 62.35 лв исковете не надхвърлят установените задължения и
14
могат да бъдат уважени в цялост.
Тъй като длъжникът продължава да е в забава и след отпадане на
действието на плана (така както е бил в забава и преди това), по отношение на
консолидирания и вече изцяло изискуем дълг обезщетението за забава следва
да се присъди за целия претендиран период от 1.02.2021 до 04.02.2021г., тъй
като от следващата дата добавените лихви са акцесорна последица от
сезиране на съд с искането за издаване на заповед за изпълнение. Размерът на
това обезщетение е нормативно определен в чл. 86 ЗЗД и съдът го установява
като законна лихва чрез общо достъпен лихвен калкулатор за олихвено
задължение от 43094.09лв до 47.89лв. Тази сума обаче надхвърля поискания
размер от само 38.26лв. Затова и тази претенция на кредитора следва да се
уважи в цялост.
По изложените правни съображения за отричане на валидност на
уговаряне на дълг за допълнителна такса от 120 лв, поради настъпване на
предсрочната изискуемост, претенцията на кредитора за това вземане следва
да се отхвърли, като лишена от основание.
При този резултат от разглеждането на делото, съдът разпределя и
отговорността за разноски на насрещните страни:
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от
ГПК, ответникът следва да понесе съразмерна на уважената част от сборния
иск (44679.5/47611.15) част от разходи, направени от ищеца по водения
съдебен процес, вкл. и за заповедната му фаза. В издадената срещу длъжника
заповед са признати разходи (заявени и в списъка на л. 212) възлизащи на
общо 1002.22лв, а в настоящото дело са представени доказателства за
заплатена държавна такса от 1093.40лв. и внесен хонорар на вещо лице от
600лв. Допълнително е поискано и определяне на юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300лв, което не надхвърля лимита по чл. 25 ал.1
от ЗЗПП и съдът преценява като съответно на правното сложност и
материалния интерес за защита по делото. Възражението на насрещната
страна за прекомерност на този размер е неоснователно. Така размерът, който
следва да се възложи на ответника достига до само 940.51лв за заповедно и
1870.66лв за исково производство.
Насрещно претендираните разходи от ответника се изчерпат с обявен
дължим на адвоката хонорар за безплатно предоставена услуга. Макар по
делото да не е представен договор, в който доверителя да е заявил изрично, че
се ползва безплатно от услугата на адвоката, съдът отчита нормативно
установен възмезден характер на този вид мандат и доколкото при обявяване
на обстоятелствата по чл. 38 ал.1 ЗАдв по тази характеристика на правната
помощ между насрещните страни не възникнал спор, съдът намира, че
възнаграждение на адвоката може да бъде определено до 1958.33лв в
минимален размер по чл. 7 ал.2 т. 4 от НМРАВ( Определение № 145 от
25.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 915/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 163 от
13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК). От този размер
(който адвоката би получил като минимум ако се е договорил при поемане
на защитата за целия спорен предмет) обаче, съразмерна на неоснователна
част от иска (2931.65/47611.15) е само сума от 120.58лв. Тази сума следва да
се възложи на ищеца като задължение към адвоката(чл. 38 ал. 2 ЗАдв).
15
Разликата в субектите на вземанията изключва и възможност за компенсиране
на разноските на насрещните страни.
Страните следва да си поделят и отговорността за авансираните от съда
разходи за допълнително възнаграждение на експерта, изготвил варианти
обслужващи тезите и на двете спорещи страни. Изплатените служебно 300лв
следва да се възстановят в бюджета на съда съразмерно, като част от само
18.47лв се възложи на ищеца, а остатъка от 281.53лв на осъдения ответник, на
осн. чл. 78 ал. 6 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че вземанията, удостоверени в заповед
№261035/08.02.2021г. издадена по ЧГД 1733/2021 на ВРС СЕ ДЪЛЖАТ от
кредитополучател П. С. Х., ЕГН ********** по договор по договор за
обединяване на кредити от 03.06.2020г, на осн. чл. 430 ТЗ и чл. 107 ЗЗД до
размери както следва:
1. за връщане на просрочена главница в размер на 43 094.09лв.
(четиридесет и три хиляди деветдесет и четири лева и девет стотинки)
формирана от консолидирани и превалутирани вноски с пропуснати падежи
до 31.01.2021г по първоначално договорени погасителни планове на
обединени кредити и предсрочно изискуеми остатъци), ведно със законна
лихва, считано от подаване на заявление за издаване на заповед на
05.02.2021г.,
2. за плащане на сборно вземане от 1484.80 лв.(хиляда четиристотин
осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки) формирано от части от вноски
за договорни лихви по същите погасителни планове начислени като
ежемесечно възнаграждение за ползване редовна главница по кредита до
31.01.2021г.,
3. за плащане на сборно вземане от 62.35 лв.(шестдесет и два лева и
тридесет и пет стотинки) представляващо сбор от лихвена надбавка,
уговорена като обезщетение поради просрочие на вноските за главница до
предсрочна изискуемост до 31.01.2021г.,
4. за плащане на сборно вземане от 38.26 лв.(тридесет и осем лева и
двадесет и шест стотинки) представляващи обезщетение за забава в размер
на законна лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост за
периода от 1.02.2021г. до 04.02.2021г.,
по иска, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК от „БАНКА ДСК " ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от
изпълнителни директори С. и Н., съд. адрес *****, срещу П. С. Х., ЕГН
********** с постоянен адрес ******.
ОТХВЪРЛЯ претенции на същия кредитор срещу същия длъжник
по същия договор, както следва:
1. за горница над 43 094.09лв. до претендиран размер 45 905.74лв. на
сборна предсрочно изискуема главница по обединените кредити
16
2. за плащане на 120лв, претендирани като начислена на 19.03.2018г на
осн. чл. 16 от договора за кредит и т.8 от ОУ такса за покриване на разходи
на кредитора при изискуем кредит по т. 5 от Тарифа по кредити за текущо
потребление.
ОСЪЖДА П. С. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес ******, да
заплати на „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска
№ 19, сумата от само 940.51лв.(деветстотин и четиридесет лева и петдесет и
едва стотинки), представляваща разноски, за които е издаден изпълнителен
лист по загубила изпълнителна сила заповед за незабавно изпълнение
№261035/08.02.2021г., издадена по ЧГД 1733/2021 на ВРС, на осн. чл. 81
ГПК, както и 1870.66лв.(хиляда осемстотин и седемдесет лева и шестдесет и
шест стотинки), представляваща направени от ищеца разноски, съразмерно на
разгледаните основателни искове, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
Московска № 19 да заплати на Д.Х.Т. от състав на Варненска адвокатска
колегия, ЛН ******, служ. адрес ****** сумата от 120.58лв. (сто и двадесет
лева и петдесет и осем стотинки), представляваща минимално
възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска услуга за процесуално
представителство на ответника П. С. Х. съразмерно на неоснователна част от
претенцията, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА П. С. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес ******, да
възстанови в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 281.53лв.(двеста осемдесет и един лева и
петдесет и три стотинки), представляваща авансирани разноски, съразмерно
на основателен иск на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
Московска № 19, да възстанови в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски окръжен съд сумата от 18.47лв.(осемнадесет лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща авансирани разноски,
съразмерно на неоснователен иск на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на задължените в полза на съда лица, че следва да представят
на съда доказателства за заплащане на присъдена сума, като при пропускане
на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще
бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде
начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл.
109 от ПАС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните чрез
пълномощниците (на ищеца чрез ЕПЕП) със съобщение образец № 11 от
Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
17
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18