Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар А.Пашова
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №619 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №619/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З. „Б.В.И.Г. *** срещу
решение
№40151 от 02.08.2018 г по гр.дело №25584/2017 г на СРС , 67 състав , с което въззивникът е осъден по иск с правно основание
чл.208 ал.1 КЗ /отм./ да заплати на „Б.“ АД ЕИК********от гр.София сумата
от 10 000 лева частичен иск от 125 847 лева – застрахователно
обезщетение по „Каско Стандарт“ поради
настъпило на 22.03.2016 г застрахователно събитие по отношение на л.а.Мерцедес
с рег.№********, ведно със законната лихва от 26.04.2017 г до окончателното
заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като докладът на първоинстанционния съд е непълен , не са
дадени надлежни указания по доказателствената тежест и съдът не се е произнесъл
по всички възражения на ответника . Не е доказано по безспорен начин от ищеца ,
че процесният автомобил е станал обект на грабеж . Безспорно автомобилът е бил
отключен , с работещ двигател и ключ на
запалването т.е. без надзор и всеки е можел да влезе в автомобила и за потегли
. Не следва да се кредитират показанията на св.Н. Р. , който е заинтересован и
е практически собственик на автомобила чрез мажоритарен дял в дружеството ищец
. На досъдебното производство Р. не е твърдял грабеж , а впоследствие променя
показанията си , за да придобие значително застрахователно обезщетение . Ищецът
не е спазил предохранителните мерки , има изключение от застрахователното
покритие при риска кражба по чл.211 т.2 КЗ /отм./ и е проявена груба небрежност
.
Въззиваемата страна
не е подала писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението е
връчено на въззивника на 29.08.2018 г и е обжалвано в
срок на 12.09.2018 г /по пощата/ .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да уважи иска СРС е приел , че между страните е бил налице действащ
договор за „Каско Стандарт“ . Въз основа на показанията на св.Р.
първоинстанционният съд счита , че е налице грабеж на автомобила . Р. хванал
вратата на автомобила , но същият потеглил , с което е упражнено и насилие .
След като цената на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП е била
76 387 лева , то частичният иск за 10 000 лева е основателен .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения .
Спорно между страните е дали е налице
грабеж /кражба/ на автомобила респ.дали при наличните данни има основание за
отказ за изплащане на застрахователното обезщетение или за неговото намаляване
.
За доказване на застрахователното събитие
ищецът е ангажирал показанията на св.Р. . Основателен е доводът на въззивника ,
че СРС не е взел предвид вероятната заинтересованост на този свидетел ,
който е ползвал автомобила и има пряк интерес от уважаване на иска като съдружник
и част от управителните органи на дружеството ищец . Факт са и противоречията
в показанията на този свидетел дадени в досъдебното производство и пред
настоящия съд , както и че липсват други доказателства за упражнено „насилие“
спрямо Р. освен неговите собствени твърдения . Безспорно Р. не е предал на
ответника ключа на автомобила .
При преценка на показанията на Р.
настоящият съд счита , че няма достатъчно данни за грабеж на автомобила , но
същият е бил отнет от владението му при отваряне на гараж , като Р. е бил в
непосредствена близост . Ищецът е извършил
нарушение на предохранителните мерки , но не може да се приеме , че е
проявена груба небрежност респ.че има основание за пълен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение по чл.211 т.2 КЗ /отм./ За да
е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение , застрахованият трябва
виновно да не е изпълнил свое задължение , като
неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото
реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези
задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят
трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на
застрахования е причина за настъпване на застрахователното
събитие - решение
№ 102 от
02.10.2012 г по т.д.№615/2011 г на ВКС , I ТО и решение №49 от 29.07.2013 г по
т.д.№840/2012 г на ВКС , I ТО.
При
тълкуване на ОУ на ответника -
подраздел VIII
т.2 „Предохранителни мерки“ , подраздел IX т.1.9 „Общи изключения“ , подраздел III т.1 „Санкции при увеличение на риска“ и
т.1,2,3 от подраздел „Изключения“ на глава VI „Особени правила при изплащане на
обезщетение при пълни загуби вследствие пожар и кражба“- съдът счита , че същите не могат да се
приемат за пряко приложими в конкретния случай. Това е така , защото Р. е
бил в непосредствена близост и не е „оставил“ автомобила напълно без надзор
. С оглед на случилото се е препоръчително в подобни случаи водачът на МПС да
гаси двигателя и да взема ключа със себе си , но това не може да му се вмени
като безусловно задължение , още по-малко да се съзира „груба небрежност“ .
Касае се или за нелепа случайност , от която крадецът се е възползвал , или за предумишлено
престъпление , като крадецът е проучил навиците на Р. и педантично е подготвил
посегателството .
От друга страна , налице е основание по
чл.207 ал.2 КЗ /отм./ за значително намаляване на застрахователното
обезщетение. Застрахованият е увеличил риска за настъпване на кражбата на
автомобила и е улеснил същата . Застрахователното
обезщетение принципно трябва да се намали с 50 % от сумата от 76 387 лева
. При това положение частичният иск за сумата от 10 000 лева отново се явява основателен и решението на СРС
трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
деловодни разноски на въззиваемата страна в размер на 1200 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС . Адвокатското възнаграждение е намалено до тази сума от
5316 лева , който размер е прекомерен .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №40151 от 02.08.2018 г по гр.дело №25584/2017 г на СРС , 67 състав .
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г. *** да
заплати на
„Б.“ АД
ЕИК********от гр.София сумата от 1200 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС .
Решението не подлежи на обжалване ; като постановено
по търговско дело с цена на всеки от исковете под 20 000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1. 2.